Решение по дело №806/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Т.С.Я., ЕГН : **********, действаща чрез пълномощника си адв. В.Л., против Решение № 161/05.06.2023 г., постановено по АНД № 378/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че потвърденият с решението електронен фиш не отговарял на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсата на точно и конкретно описание на деянието ограничило правото на защита на санкционираното лице. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана за нарушение, извършено в условията на повторност, при липсата на обективно посочени данни за датата на влизане в сила на посочения ЕФ. На следващо място изтъква, че извършеното описание на деянието не кореспондирало с изискванията на закона. В обжалвания акт била налице непълна правна квалификация на деянието, за което били изложени твърдения, че е извършено в условията на повторност. Освен това при описание на извършеното нарушение не се конкретизирало същото в границите на населено място ли е било установено или извън населено място, с оглед направената от законодателя диференциация на наказанията по чл. 182, ал. 1 - 3 от ЗДвП. Между описанието на нарушението и законовите разпоредби, сочени за нарушени, трябвало да съществува взаимна връзка и зависимост, като описанието на нарушението следвало да съответства точно на нарушените правни норми. Неспазването на този принцип нарушавало правото на защита на лицето, подведено под отговорност.

Оспорват се и изводите на PC - Хасково, че ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Твърди се, че нарушението не било установено по безспорен начин. Навеждат се и доводи за нарушение на изискванията на Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. Посочва се, че от представените по делото две снимки - на лекия автомобил и на стационарната камера не се установявало дали скоростта е измерена след навлизане на лекия автомобил в зоната с ограничение на скоростта. Нещо повече - от представените доказателства не се установявало и мястото на стационарната камера - АТСС, както било посочено в атакувания електронен фиш - „разклон за завод „Астика“ в посока Димитровград“. Не бил попълнен надлежно и протокола за използване на АТСС или система. Посочено било само разстоянието 200 метра от пътния знак В26 до АТСС, което представлявало нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. Не се представили доказателства за одобрен тип средство за измерване, нито такива, установяващи, че средството за измерване е преминало първоначална и последваща техническа проверка. В тази връзка се изтъква, че в протокола за използване на АТСС не били попълнени всички реквизити, а именно тези за разстоянието в метри от знака до АТСС, за посоката на задействане на АТСС, съответно липсвало и отбелязване за това извършена ли е метрологична проверка на АТСС и момента, до който същото било годно за експлоатация. Предвид изложеното, касационният жалбоподател счита, че нарушението, вменено му с обжалвания електронен фиш, не е установено по безспорен и категоричен начин, поради което издаденият електронен фиш се явявал незаконосъобразен. Моли да бъде отменено обжалваното Решение № 161 от 05.06.2023 г., постановено по АНД № 378/2023 г. на PC - Хасково, ведно със законните последици от това, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита касационната жалба за неоснователна, а решението – за правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 6481746, издаден от ОД на МВР - Хасково.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.08.2023 г. в 11:09 часа било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - ARH САМ – S1 № 120ccef движение на лек автомобил марка *, модел ** с регистрационен номер *** със скорост от 85 км/ч. - над разрешената за движение извън населено място и при въведено ограничение на скоростта - 60 км/ч. с пътен знак В26 (60 км/ч.) и посочено превишение от 25 км/ч. От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, било установено, че автомобилът бил лек по своя вид и регистриран като собственост на Т.С.Я.. Въз основа на тези констатации бил издаден процесният електронен фиш, в описателната част на който било вписано движение с установена скорост от 82 км./ч. - превишаване с 22 км/ч. За дата и час на нарушението били отразени показанията на техническото средство, като видно от приложения Протокол от последваща проверка № 83-СГ-ИСИС от 29.06.2022 г., техническото средство преминало последваща проверка, а за място на нарушението било посочено - ПП 1-5, км. 287+705, разклон за завод „Астика“ в посока към гр.Димитровград и насочване на техническото средство - към гр.Хасково. Вписано било, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4841937, издаден на 19.05.2021 г., връчен на 02.02.2022 г., представен като писмено доказателство по делото, с отбелязване в него на датата на влизането му в сила - 17.02.2022 г., ведно със справка за нарушител/водач от региона, издадена по отношение на жалбоподателя Т.С.Я., с отбелязване, че цитираният ЕФ е влязъл в сила, както и че наложената глоба в размер на 50 лева е платена.

Излагайки правните си доводи, съдът е цитирал разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и тази на чл. 182, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от същия закон, като е приел, че вменененото на жалбоподателя деяние е обявено от закона за наказуемо. Взел е предвид текста на 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в ЕФ и е приел, че същите са налице, като фишът съответства на утвърдения със Заповед № Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Подробни доводи са изложени и по отношение на съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, като е прието, че съставеният в случая протокол не е попълнен изцяло, доколкото липсвало посочване на номер на първо и на последно статично изображение/видеоклип. Прието е обаче, че не се касае за съществен пропуск. Заявено е, че е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч. Изтъкнато е, че е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за наличие на снимка на разположението на мобилното АТСС, както и че е налице съответствие на вида и номера на техническото средство, използвано от контролните органи, с данните от приобщения снимков материал. Относно възраженията, изложени във връзка с квалифициращия признак „повторност“ на установеното с АТСС нарушение за скорост, е заявено, че предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, е налице препращане към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 от ЗДвП, и по-конкретно - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Отбелязано е, че квалифициращият признак „повторност“ се установява от представеното по делото копие от ЕФ К № 4841937, с отбелязване в него на датата на влизане в сила - 17.02.2022 г., ведно със справка за нарушител/водач от региона, издадена по отношение на жалбоподателя Т.С.Я. с отбелязване, че цитираният ЕФ е издаден на 19.05.2021 г,, връчен на 02.02.2022 г. и влязъл в сила, както и че вземането за наложената глоба е платено. В обобщение съдът е отбелязал, че кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения в процесния случай са удовлетворени и правилно на жалбоподателя било наложено административно наказание - „Глоба” в двоен размер от 200 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП в хипотезата на повторност, поради което е извел като краен извода за неоснователност на подадената жалба.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Т.С.Я. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Касационният състав намира за неоснователно възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон поради липса на доказателства за „повторност“ на санкционираното нарушение. От приобщения към делото електронен фиш серия К № 4841937, посочен в процесния ЕФ, като обосноваващ повторността, се установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП Т.С.Я. е наказана за превишаване на разрешената скорост на движение в населено място – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Както правилно е приел и въззивният съд, касае се за едно и също по вид нарушение, свързано с нарушение на скоростния режим. Нарушението е същото по вид, независимо от това, че в първия случай е извършено в рамките на населено място, а в процесния – извън населено място. И в двата случая нарушената материалноправна разпоредба е тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за превишаване скоростта на движение. Освен това във всеки конкретен случай разрешената скорост би могла да бъде регулирана пряко от закона (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) или от поставен пътен знак, но това не променя квалификацията на нарушението. Разликата е в санкционната разпоредба, въз основа на която се наказва това нарушение, което в случая е в зависимост от мястото на нарушението и установеното превишение на скоростта на движение.

По делото са налични и доказателства досежно влизане в сила на първия електронен фиш. Според чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му. Разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП указва, че влизат в сила електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. В случая са налице безспорни доказателства досежно датата на влизане в сила на ЕФ. Доколкото се касае за отрицателен факт (че същият не е бил обжалван) следва да се отбележи, че отрицателните факти не подлежат на пълно и главно доказване. Същите могат да се установяват с индиции (други положителни факти), каквото в случая е отразяването в Справка за нарушител/водач, както и писменото изявление в ЕФ, че същият е влязъл в сила. От друга страна, санкционираното лице не твърди, че издаденият против него ЕФ е бил обжалван. Прилагайки правните последици от носената в процеса доказателствена тежест, съдът приема, че електронният фиш не е обжалван и е влязъл в сила в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 10, т. 2 от ЗДвП. Доколкото процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронния фиш, с който касаторът е бил санкциониран за същото по вид нарушение, касационният състав приема за законосъобразен и съответен на доказателствата по делото извода на въззивния съд за правилна квалификация на нарушението, за което е издаден процесният ЕФ.

Опровергани от доказателствата по делото са доводите на касатора за неправилност на постановеното от районния съд решение, поради това, че съдът не е констатирал допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на атакувания електронен фиш. Както правилно е приел въззивният съд, електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити - данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното й плащане. Обжалваният фиш за налагане на глоба за извършено административно нарушение съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят. Тоест касае се за акт, годен да породи целените правни последици и посредством него да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение. Ето защо настоящият касационен състав счита, че не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълно, неточно и неясно описание на нарушението, в непосочване на обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят. Атакуваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити.

Мястото, където е констатирано превишение на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и от посоченото в снимка № 120CCEF/0066361. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито са сочени от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред районния съд, а приетите и събрани от районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Следва да се отбележи, че ако наказаното лице е считало, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция в подкрепа на твърденията си. Такава процесуална активност не се установява да е проявена.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба възражения, че използваното АТСС не било с доказана годност, поради което и резултатите му не можело да се възприемат за достоверни. Настоящата инстанция намира, че от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARK CAM S1 е до 07.09.2027 г. Наред с това, от Протокол № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. от проверката на преносимата система за контрол на скоростта е видно, че техническото средство е преминало последваща проверка на 29.06.2022 г. В протокола е посочено, че уредът съответства на одобрения тип, като това съответствие е установено след проверка в лабораторни условия и при реални условия - след полеви тест. Предвид горното и с оглед разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и на чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, както и Заповед №А-616 от 11.09.2018 г. на За Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.), настоящият състав приема за установено, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство, поради което наведените в тази насока възражения са неоснователни.

В случая липсват и съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на електронния фиш, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 е вписана дата на използване на АТСС – 26.08.2022 г., която дата е отразена в електронния фиш за дата на извършване на нарушението. От същата дата е и приложената снимка към електронния фиш, съдържаща подробни данни, съответстващи на информацията в протокола, като са вписани необходимите реквизити, установяващи без съмнение взаимовръзката между данните в протокола по чл. 10 от наредбата и данните в електронния фиш. С оглед изложеното, следва протоколът да бъде възприет като официален свидетелстващ документ, оспорването на който касае съществото на спора, поради което същия се преценява не по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В случая доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал не е разколебана или опровергана. По отношение на възражението за отсъствие на реквизити от протокола следва да бъде отбелязано, че непосочените в протокола по чл. 10 от наредбата номера на първо и последно изображение не съставлява съществен пропуск, тъй като според онагледеното в снимката на автомобила, е отразен номера на техническото средство, което е извършило заснемането, идентичен с номера, отразен в протокола, включително е налице идентичност по отношение дата, място, локация и часови диапазон на осъщественото заснемане, което еднозначно обвързва изображението с осъществена с описаното в протокола техническо средство работа на дата 26.08.2022 г.

Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да е налице взаимовръзка между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал, каквато в случая е установена. В протокола за използване на АТСС е отразено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, за удостоверяване на който текст от съдържанието е налице подпис на конкретен полицейски служител, поради което при наличие на данни за време и място на заснемане от АТСС, разположено с вписани координати в снимката към електронния фиш, не следва да има съмнение за фактическата установеност на време и място на осъществения контрол, който в случая е от доказано изправно техническо средство. Отразеното в електронния фиш място на заснемане на автомобила съвпада изцяло с посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което е различно от мястото на фактическото позициониране на техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана зона.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/05.06.2023 г., постановено по АНД № 378/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: