РЕШЕНИЕ №
гр. Варна, .2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА ЦАНКОВА МЛ.С-Я
ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Елка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Макариева в.гр. дело № 743 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на по въззивна жалба на Р.П.Г.
, чрез адв. Н.И. против решение № 784/25.02.2019 г. постановено по гр.д.№
15378/2018 г. по описа на РС - Варна, с което ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Г.,
ЕГН **********,*** срещу Н.Г.Г., ЕГН **********,*** иск за изменение на
присъдения с решение по гр.д. № 6106/2016г. на ВРС размер на издръжка, дължима
от майката Р.Г. в полза на непълнолетното си дете, чрез намаляването й от 250
лв. до минимално установения по чл. 142, ал. 2 СК, считано от влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна лихва до
настъпване на основание за нейното прекратяване, на осн. чл. 150 СК и ОСЪЖДА Р.П.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд -Варна сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима
за производството държавна такса по иска по чл. 150 СК, на осн. чл. 77 ГПК.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди
се, че изводите на съда са направени при неправилна преценка на събраните
доказателства. Иска се отмяна и уважаване на иска.
Срещу тази жалба е
депозиран писмен отговор в който се излага становище за нейната
неоснователност.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в
мотивите на
обжалваното решение.които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на
изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че
:
Съставът приема,
че не е настъпило трайно изменение във възможностите на задълженото лице и, че
същото е в невъзможност да заплаща определената издръжка. Въззивницата получава
достатъчно висок доход, поради което може да се приеме, че има достатъчно
средства, за да заплаща дължимата издръжка на дъщеря си. Неоснователни са
възраженията на въззивницата, че първоинстанционното решение не е обосновано,
като не е съобразено с кредитната задлъжнялост и сериозната финансова
затрудненост, както и фактът на намаляването на постъпленията в доходите й,
проблеми с държавната приходна агенция, както и, че определената издръжка
надвишава по размер необходимите средства за издръжката на детето. Издръжката
като алиментно задължение има за цел да осигури необходимия доход на детето за
неговото биологично съществуване, така и за неговото духовно и социално
израстване. Следва да се има предвид, че родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите финансови възможности условията на
живот, необходими за развитието на децата като им осигурят необходимата
издръжка, като въпросът на подреждане на личните приоритети на родителя не
следва да измества интереса на детето и съдът следва да се ръководи главно от
интересите на детето и да определи издръжка, която родителят при когото детето
не живее да заплаща така, че да му бъде осигурена възможност да се обучава,
възпитава и отглежда при условия, каквито би имало и ако двамата родители
живееха заедно.
От доказателствата
по делото не се установи съществено и трайно изменение във финансовите
възможности на ищцата в посока намаление, което да налага изменение в размера
на определената със съдебно решение издръжка в полза на Н.Г..
Съобразно изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанцонния, настоящият
състав намира, че решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото и неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е
представила, че такива са направени, поради което съдът не ги присъжда.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 784/25.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 15378/2018
г. по описа на РС - Варна .
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: