С решение № 214 от 02.06.2005 г., постановено по гр.д. № 884/2004 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от “Банка ДСК” ЕАД – гр. София, ул.”Московска” № 19 против Емилия Райчева Савова от гр.Кърджали, ул. ”Иван Вазов” № 44, с ЕГН **********, иск за сумата от 1140.00 лв., представляваща изплатена от банката щета на Назиле Исмаил Шериф и мораторна лихва в размер на 25.58 лв. за периода от 09.07.2004 г. до 14.09.2004 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение “Банка ДСК” ЕАД е осъдена да заплати на Емилия Райчева Савова направените по делото разноски в размер на 202.60 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Банка ДСК” ЕАД – гр.София, ул.”Московска” № 19, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че Савова виновно била нарушила Правилата за дейността по влогонабирането и безкасовите плащания на физически лица на “Банка ДСК” ЕАД и нанесла щета на банката в размер на 1140 лв., които банката възстановила на клиентката. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, както и направените по делото разноски. Въззиваемата Емилия Райчева Савова, в представено от процесуалния й представител писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Излага съображения, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.203, ал.2 от КТ, като не се установявало умишлено причиняване на вредата. Претендира разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Делото е образувано по иск на „Банка ДСК” ЕАД гр.София срещу Емилия Райчева Савова за заплащане на сумата от 1 140 лева, представляваща изплатена от банката щета на Назиле Исмаил Шериф, както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 25.58 лева за периода от 09.07.2004 г. до 14.09.2004 г. В тази връзка при новото разглеждане на делото, с оглед указанията на Пловдивския апелативен съд и след оставяне на исковата молба без движение, въззивникът – „Банка ДСК” ЕАД – гр.София /ищец по делото/, конкретизира така предявения иск, като уточнява, че претендира обезщетение в пълен размер, на основание чл.203, ал.2 от КТ, за вреди в размер на 1 140 лева, причинени му умишлено от ответницата Емилия Райчева Савова /въззиваема/. Не е спорно по делото, че на 09.07.2004 г. в „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали въззиваемата Емилия Райчева Савова, работеща към този момент като касиерка в банката, е осчетоводила операция нареждане – разписка по сметка № 4/1/2519930 за 1 140 лева с титуляр по сметката Назиле Исмаил Шериф от с.Перперек, в резултат на което от сметката на лицето са били изтеглени 1 140 лева. Не е спорно също така, че счетоводната операция не е била отразена в спестовната книжка на титуляра Назиле Исмаил Шериф. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства: допълнително споразумение към трудов договор № 539/02.12.2002 г., нареждане разписка от 09.07.2004 г. по сметка № 4/1/ 2519930 с титуляр по сметката Назиле Исмаил Шериф за 1 140 лева, обяснение от Емилия Райчева Савова с вх.№ 17-00-882/22.07.2004 г. на „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали, както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Назиле Исмаил Шериф- титуляр на цитираната по – горе сметка, се установява, че на 09.07.2004 г. същата не е теглила от сметката си в „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали сумата от 1 140 лева. Това обстоятелство се установява и от назначената по делото съдебно – графическа експертиза – Протокол № 116/20.10.2005 г., съгласно която саморъчният подпис, положен в „нареждане разписка” от 09.07.2004 г. по сметка № 4/1/2519930, не е изпълнен от титуляра Назиле Исмаил Шериф, а от друго лице. В тази връзка от представената по делото служебна бележка № 63/07.01.2005 г. на Окръжна следствена служба – Кърджали се установява, че с Постановление за образуване на предварително производство от 12.11.2004 г. на Районна прокуратура – Кърджали е образувано следствено дело № 296/2004 г. по описа на ОСлС – Кърджали, срещу неизвестен извършител, за това, че на 09.07.2004 г. в гр.Кърджали чрез използване на неистински документ е получил без правно основание чуждо движимо имущество- пари в размер на 1 140 лева, собственост на Назиле Исмаил Шериф от с.Перперек, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Видно от Постановление за спиране на наказателно производство от 19.01.2005 г. на Районна прокуратура – Кърджали, наказателното производство по следствено дело № 296/2004 г. по описа на ОСлС – Кърджали е спряно до установяване на извършителя. Видно от операционна бележка от 29.07.2004 г., на посочената дата „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали е възстановила сумата от 1 140 лева на Назиле Исмаил Шериф по сметка № 4/1/2519930. С писмо № 10.00.943/05.08.2004 г. „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали е поканила Емилия Райчева Савова да заплати сумата от 1 140 лева за нанесена щета на банката от неправилно изплатена от последната сума от сметката на Назиле Исмаил Шериф, ведно с лихва от 09.07.2004 г. При тези доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, въззивният съд намира предявения иск за заплащане на сумата от 1 140 лева, за недоказан и като такъв – неоснователен. От изложените в поправената искова молба факти и обстоятелства се установява, че в случая не се претендира имуществена отговорност на служител по реда на чл.203 и следващите от Кодекса на труда – пълна или ограничена, а се претендира отговорност по гражданския закон в пълен размер, на основание чл.203, ал.2 от КТ, за вреда, причинена умишлено от ответницата. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че на 09.07.2004 г. ответницата Емилия Савова, в качеството си на касиерка в „Банка ДСК” ЕАД – клон Кърджали, е осчетоводила операция нареждане – разписка по сметка № 4/1/2519930 за 1 140 лева с титуляр по сметката Назиле Исмаил Шериф от с.Перперек, в резултат на което от сметката на лицето са били изтеглени 1 140 лева. Установи се също така, че сумата е била изтеглена от лице, различно от титуляра по сметката, както и че Емилия Райчева Савова не е отразила извършената операция за изтеглена сума в спестовната книжка ръчно или чрез печатащо устройство, с което е нарушила „Правилата за дейността по влогонабирането и безкасовите плащания на физически лица” на „Банка ДСК” ЕАД /същите са приети като доказателство по делото/ и в частност – чл.45, ал.3 и чл.55, ал.1 от тях. Така чл.45, ал.3 предвижда, че извършените операции се записват ръчно или чрез печатащо устройство в спестовната книжка, а съгласно чл.55, ал.1, изр.3, изтеглената сума се записва в спестовната книжка. От друга страна, доколкото разпитаната по делото свидетелка Назиле Шериф, титуляр на процесния влог, установява, че държи в нея спестовната си книжка и че на 09.07.2004 г. не е давала спестовната си книжка на никой, следва да се приеме, че при тегленето на процесната сума на посочената дата не е била представена спестовната книжка на титуляра, респективно такава не е била изискана, с което ответницата Савова е нарушила и разпоредбата на чл.55, ал.3 от „Правилата за дейността по влогонабирането и безкасовите плащания на физически лица” на „Банка ДСК” ЕАД, който забранява броене на суми по влогове без представяне на спестовна книжка или друг документ за влог. С други думи, от гореизложеното се установява, че на 09.07.2004 г. ответницата Савова е нарушила „Правилата за дейността по влогонабирането и безкасовите плащания на физически лица” на „Банка ДСК” ЕАД, в резултат на което е било извършено неправомерно плащане на сума в размер от 1 140 лева на лице, различно от титуляра на влога, с което на банката е била нанесена вреда в посочения размер. Независимо от това обаче в настоящия случай, с оглед предявения иск, за реализиране на отговорността на ответницата е необходимо да се установи, че вредата е причинена на банката умишлено от ответницата, т.е. че тя не само е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е предвиждала общественоопасните му последици, но и е искала или е допускала настъпването им, респективно е искала или допускала увреждането на работодателя. Доказателства в тази насока по делото не се събраха. Напротив, установи се, че е образувано наказателно производство за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, но срещу неизвестен извършител, което е било спряно до установяване на извършителя. Предвид изложеното, доколкото по делото не се установява умишлено причиняване от страна на ответницата на вреда на ищеца в претендирания размер, предявения иск за заплащането на сумата от 1 140 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед на това, неоснователен е и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата в посочения размер. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявените искова, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за адвокат общо в размер на 500 лева, от които 300 лева – разноски за адвокат пред тази инстанция и 200 лева – при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 02.06.2005 г., постановено по гр.д. N 884/ 2004 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, Община – Оборище, ул.”Московска” 19 да заплати на Емилия Райчева Савова от гр. Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 44 направените по делото разноски в размер на 500 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |