№ 19605
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110138265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба с вх. № 195822/10.07.2023 г. от Е. Д. М. против
Върховния касационен съд за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева в
резултат от противоправно поведение на ответника, а именно нарушение на
правото на ЕС по дело № 1018/12019 г., НПК на 16.04.2020 г., когато чрез
интернет било публикувано решението по делото, с което Е. М. бил обвинен
по непредявено обвинение. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по
к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС бил осъден за различни, непредявени от
прокуратурата обвинения. С това накърнил правото му на защита. Ищецът
твърди, че е нарушена забрана за осъждане по непредявено обвинение.
Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на ищеца, за да се
произнесе, съобрази следното:
Исковата молба е недопустима. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Правната доктрина и съдебна практика последователно и еднозначно приема,
че влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо за
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Така Решение № 168 от 23.10.2012 г.
на ВКС по т.д. № 509/2009 г. Обвързващата сила на присъдата не може да се
оборва, докато е в сила. В гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда. Законът задължава всички съдилища, учреждения, граждани, да
зачитат приетото с присъдата. Така решение № 3421 от 18.01.1980 г. по гр. д.
№ 1366/79 г. Подобен иск, подсъден на гражданския съд, за преодоляване на
националната сила на пресъдено нещо на присъда на наказателния съд,
правото на ЕС не познава. Последицата от силата на присъдено нещо е
непререшаемост на разрешения спор, поради което в случая е налице е
отрицателна процесуална предпоставка за разглеждания на настоящия иск.
1
Всичко това сочи, че исковата молба е недопустима и следва да бъде върната.
На отделно основание, на съда е служебно известно от справка в ЕИСС,
че ищецът е завел общо 1057 дела към момента на постановяване на
определението, със сочени различни ответници ( ВКС, Прокуратурата на РБ,
СГС, АССГ, ГДИН, ВАС), от които почти всички са с един и същи или сходен
предмет – иск за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено
обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по
молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност
други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др.), претърпени в
различни периоди на увреждане. Съобразявайки това, съдът намира, че с
предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и
действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 КРБ,
чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за
допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална
жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява
злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл.
35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория,
а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от
целите, за които то е създадено. С Директива ( ЕС ) 2024/1069 на ЕП и на
Съвета се предлагат следните индикации за производства, с които се
злоупотребява: наличие на множество производства, започнати от ищеца или
от свързани страни, във връзка със сходни въпроси.
Добросъвестността при упражняване на процесуалните права е уредена
и в чл. 3 ГПК. За да е ефективна защитата, процесуалните права следва да се
упражняват добросъвестно и в съответствие с процесуалните изисквания като
гаранция за спазване правата и законните интереси и на останалите правни
субекти и разглеждане на делата в разумен срок – чл. 13 ГПК. Съдебната
практика на Върховния касационен съд приема, че задължението на съда да
разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с
добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при
очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът
следва да откаже защитата им. Така Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д.
№ 1149/09 г. на ВКС, Разпореждане № 6015 от 13.09.2021 г. по гр.д. 3944/2020
г. на ВКС. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че последователно
създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 3 ГПК. Така например в определение № 761 от 30.11.2012 г. по
ч. т. д. № 497/12 г. на І т. о. на ВКС и № 376 от 10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/10
г. на І т. о. на ВКС, Определение № 3199 от 24.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1057/2024 г.
В разглеждания случай ищецът сезира съда с множество искови молби
за неимуществени вреди поради осъждане с влязла в сила присъда по
непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като:
непроизнасяне по молба за възобновяване; обявяване на присъдата на сайта на
Върховния касационен съд; незаконно предпазени от наказателна отговорност
други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др.), претърпени в
2
различни периоди на увреждане. Съдът приема, че настоящият съдебен спор
са въведени от ищеца изначално необосновани фактически аргументи,
съдържащи оплаквания , касаещи въпроси, свързани с обвинението, които
наказателният съд вече е разгледал с окончателен съдебен акт, като ищецът
като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва да се
съобрази със силата на пресъдено нещо на влязла в сила присъда, с която е
осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и
чрез завеждането на огромен брой сходни съдебни производства не само не
съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно
възобновява правния спор и се опитва да постигне преразглеждане от
гражданския съд на наказателна присъда, което е недопустимо.
Поради гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба
подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 195822/10.07.2023
г. на Е. Д. М. против Върховния касационен съд, по която е образувано гр.д.
№ 38265/2023 г., СРС, 166 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез назначения адвокат.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3