Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 88 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх. № 87074/25.11.2019 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. Н.Б., срещу Решение № 4711 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. №
6965/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, XLIII-ти съдебен състав, с което, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено в отношенията между страните, че Н.М.Н. с ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез адв. В.Г., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 497.76 лева, претендирана от последния по фактура №
**********/02.04.2019г. за периода от 29.11.2018г. до 19.02.2019г., като
коригирана ел. енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Неофит
Бозвели", бл.6, вх."А", ап.35, с абонатен № ********** и
клиентски № **********.
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на
нов съдебен акт, с който се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият
не взема становище по така подадената въззивна жалба.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв.
Н. Г. поддържа въззивната жалба и
моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на
производството.
Въззиваемият,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. С молба вх. № 4048/05.02.2020 г. въззиваемият моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Инвокира и възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния
представител на въззивника адвокатски хонорар, като моли и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 6965 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен
отрицателен установителен иск от Н.Н. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 497.76 лева, представляваща
стойност на ел. енергия, претендирана от ответника по фактура №
**********/02.04.2019г. за периода от 29.11.2018г. до 19.02.2019г., като
коригирана ел. енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Неофит
Бозвели", бл.6, вх."А", ап.35, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че е собственик на електрифициран имот в гр. Варна, ул. "Неофит
Бозвели", бл. 6, вх. "А", ап. 35 и поради това е потребител на
ел.енергия доставяна от ответното дружество. През месец април 2019г., получил
писмо с изходящ номер 5053403/02.04.2019г. от "Енерго - Про Продажби"
АД в което се сочи, че дружеството е изчислило и коригирало сметката му за
електроенергия въз основа на подадена от "Електроразпределение Север"
АД информация. Към писмото били приложени, кредитно известие
№**********/02.04.2019г. на стойност 39.23 лв., фактура №
**********/29.03.2019г. за сумата от 536.99 лв. и справка №5053403 за корекция
на база аналогичен предходен период за времето от 29.11.2018г. до 19.02.2019г.,
издадена на 01.04.2019г. С оглед цитираното кредитно известие, сумата, която се
оспорва по посочената фактура е в размер на 497.76 лв., представляваща паричния
еквивалент на служебно начислените кВТч за съответния период. Твърди, че липсва
основание за начисляване на процесната сума, като не са налице предпоставките
за извършване на корекция на сметката му за електропотребление.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Твърди се наличие на правно основание за
възникването на оспорваното вземане на „Енерго - Про Продажби" АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 497.76 лева. Излага се, че
тази сума представлява цената на коригираното със Справка за корекция
5053403/01.04.2019г. количество електрическа енергия за периода от 29.11.2018г.
до 27.02.2019г. и се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б" от ПИКЕЕ. Поддържа се, че на 19.02.2019г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север" АД. При извършената проверка
служители на ответника са изготвили Констативен протокол №
11270022/19.02.2019г. При проверката, е установено и отразено в протокола
следното: „СТИ с фабричен №1115031700817785 е с повреден броителен механизъм“.
Сочи се, че към настоящия момент Н.М.Н. дължи на „Енерго-Про Продажби" АД
сумата от 497.76 лв. по фактура №********** от 02.04.2019г.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не
е спорно, че Н.М.Н. е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен № **********,
с адрес на потребление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, бл. 6, вх. А, ап. 35 и
че процесният обект е захранван с електрическа енергия от въззивното дружество.
От представения по делото
Констативен протокол № 11270022/19.02.2019 г. се установява, че на посочената
дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна /с предишно
наименование „Енерго Про-Мрежи“ АД/ са извършили техническа проверка на
електромера, монтиран на обекта на въззиваемия, при която е установено че СТИ №
1115031700817785, тип M0212017-5160A е с повреден броителен механизъм, като
същият е запечатан и пломбиран с пломба № 1444638 и подменен с нов. Установява
се, че повреденият СТИ е с нулеви показания на нощна, дневна и върхова тарифа. Протоколът
е подписан от служителите на „Електроразпределение Север“ АД и двама свидетели.
Видно от писмо с вх. №
60271/19.08.2019 г. /л.54/ изпратено от БИМ, процесният електормер не е
представен за метрологична експертиза в БИМ, ГД „МИУ“, РО Варна.
Въз основа на констатациите от
проверката „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция №
5053403 от 01.04.2019 г. за обекта за периода от 28.11.2017 г. до 19.02.2019 г.,
като видно от същата периодът обхваща 83 дни и общото начислено количество ел.
енергия за процесния период е 2922 квтч. Издадена е и фактура № **********/02.04.2019
г. за сумата от 536.99 лева. На същата дата е издадено и кредитно известие №
********** към гореописаната фактура за сумата в размер на 39.23 лева.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата
експертиза /СТЕ/, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че с оглед констатираната в
процесния протокол от 19.02.2019 г. техническа повреда – повреден броителен
механизъм, електромерът не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в
т. ч. и за периода на корекцията. Посочено е, че не извършено неправомерно
присъединяване към електрозахранващата мрежа или върху процесното СТИ, като ел.
енергията потребена от въззиваемия не се отчита от електромера поради
констатираната повреда. Установява се
още, че извършените математически изчисления по корекционната процедура, са
верни и са в съответствие с утвърдената методология, като количеството ел.
енергия, изчислено по фактура № ********** от 02.04.2019 г. може реално да бъде
доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните
проводници в таблото – 6 кв.мм и тази на присъединителното съоръжение –
автоматичен предпазител.
В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че не може да се установи точният момент /дата и час/ на повреждането
на СТИ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по
валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение
е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми. Въззивникът оспорва изводите на РС-Варна досежно липсата на
правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, като
излага подробни доводи, за това че е налице такова, а именно чл. 48, ал. 1, т.
1, б. „Б“ от ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че е осъществен
правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество ел. енергия, защото е налице повреден електромер, което е довело до неправилно и неточно
измерване на потребената ел. енергия. Излага се, че въззивното дружество е
носител на субективното потестативно право да изчисли размера на консумираната
ел. енергия за до 90 дни по методиката, установена в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Сочи, че количеството ел. енергия за корекция се изчислява за период от датата
на констатираното неточно измерване до датата на монтажа на СТИ или до
предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Поддържа, че е
спазена процедурата при извършената проверка, както и
нормативнорегламентираната методика при остойностяване на доставеното
количество ел. енергия, като цените са съобразени с тези, които са одобрени от
ДКЕВР за процесния период.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че
е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на
иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемото дружество се явява потребител на
ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120,
ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на
определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2
ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е
обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по
несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на
свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за
установената липса на отчитане е резултат от неизправност на СТИ – повреден
броителен механизъм – която предвид характера ѝ препятства отчитане и
визуализиране на показания на СТИ. Доколкото СТИ обаче е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в
изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на проверки относно техническата му изправност.
Наред
с изложеното служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени
от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС
на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и чл. 48 –
51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна и
действа занапред.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ не са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 19.02.2019 г. – след пълната отмяна на
ПИКЕЕ, което обуславя извода за липса на законово основание, от което да
произтича гражданското притезание на въззивното дружество.
За пълнота следва да
бъде отбелязано, че и самата процедура, регламентирана в ПИКЕЕ /отм./ не е
спазена, доколкото съгласно чл. 47, ал. 5, раздел ІХ от ПИКЕЕ „Случаи и начини
за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи” е предвидено, че когато при проверката се установи
несъответствие с метрологичните и/или технически характеристики на СТИ с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд за системата елемент, СТИ се демонтира и изпраща на
компетентния орган за метрологичен надзор. В настоящия случай от отговора на
БИМ се установи по несъмнен начин, че повреденият електромер, след като е бил
демонтиран и пломбиран, не е изпратен до съответната институция.
Предвид гореизложеното, настоящият състав
намира предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв
същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради
съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не
може да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При
този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уваженна. Същият претендира разноски в размер на 300.00 лева, представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна помощ и съдействие, имащ характер на разписка – арг. от т. 1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4711 от
05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 6965/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО,
XLIII-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“,
бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Н. с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата в размер на 300.00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.