РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500269 по описа за 2022 година
С Решение № 1676/23.12.2021г., постановено по гр. дело №
2179/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения по реда
на чл. 422 от ГПК иск на А. С. С. за приемане за установено дължимостта от
страна на ,,Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД със седалище гр. София на сумите
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.11.2020г. по ч.гр.д. № 55267/2020г. по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 25, 91 лева, заплатени на длъжника без основание на
28.03.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.09.2020г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.
С. С. чрез адвокат Красен Кръстев- БАК, с която се излагат аргументи за
неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна.
На първо място се навеждат доводи, че районният съд е достигнал до
погрешни изводи относно предмета на спора и правната квалификация на
предявения иск. Подчертава се, че доказателствената тежест била възложена
1
на ответника в първоинстанционното производство, който следвало да
докаже наличието на задължения на кредитополучателя. Твърди се, че
процесният договор за кредит бил сключен на 10.03.2018г., за сума в размер 1
на 300лева (153.39 евро). Твърди се, че с подписан на 10.09.2018г. анекс към
договора, страните договорили предоставянето на допълнителна сума към
кредита от 120 лева. Пояснява се, че общо дължимата сума възлизала на 1026,
74 лева. Във въззивната жалба са наведени възражения за липса на
задължения по процесния договор за кредит. Направено е обобщение на
представените по делото писмени доказателства. Излага се становище за
нищожност на клаузата за неустойка, като изчерпателно се анализират
различните хипотези, при които съдът следва да провери действителността на
договора.
В подкрепа на изложеното, жалбоподателят се позовава и на
практика на СЕС, като посочва, че съдът следвало служебно да преценява
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО.
Навежда доводи във връзка с правната природа на неустойката и нейното
предназначение. Твърди, че в случая, с уговорената в чл. 4 от процесния
договор клауза, се предвиждала допълнителна лихва, над законово
допустимата (видно от погасителния план), което представлява заобикаляне
на закона.
С въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да
бъдат уважени исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред
двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител. С
писмена молба процесуалният представител на въззивната страна изразява
становище по хода на делото и по същество на депозираната въззивна жалба.
По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
2
въззвиаемата страна - ,,Мъни Плюс Мениджмънт“ООД, чрез адв.Милена
Йорданова- САК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемаият счита, че
решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в
жалбата пороци. Оспорват се наведените от въззивника доводи относно
предмета на спора, като се посочва, че съдът правилно определил правната
квалификация на иска, изведена от твърденията в исковата молба. Посочва се,
че ищецът претендирал възстановяване на сумата от 25, 91 лева,
представляваща част от общо платената на ответника сума от 50 лева. Твърди
се, че правилно районният съд указал на ищеца, че следва да докаже, че
сумата е била платена на кредитора без основание. Навеждат се доводи, че по
делото безспорно се доказва, че сумата, претендирана от ищеца е била
платена на ответното дружество на валидно договорно основание – сключен
между страните договор за заем и допълнително споразумение към него.
Оспорват се доводите на въззивника, че въззиваемият (ответник в
първоинстанционното производство) следва да докаже наличието на
задължения чрез извършване на експертиза. Подчертава се, че в настоящия
случай наличието на непогасени суми по договора не се явява предмет на
спора.
Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не
изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността
на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от А. С. С. против „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД
със седалище гр. София, с който се претендира да бъде прието за установено,
че ответното дружество дължи на ищцата сума в размер от 25, 91 лева,
представляваща заплатена от страна на ищцата сума на дата – 28.03.2018г. без
основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се
посочва, че на дата – 28.03.2018г. ищцата е заплатила на ответната страна
3
сума в размер на 50 лева, като изцяло сумата е недължимо платена, но
заявление за връщане на даденото без основание е депозирано само за част от
сумата, а именно – за 25, 91 лева. В исковата молба се посочва, че останалата
част от сумата, а именно – 24, 09 лева е осчетоводена за главница и лихва. В
исковата молба се посочва, че между ищцата и ответната страна не са налице
облигационни отношения, а ищцата е заплатила на ответното дружество сума
в размер на 503, 61 лева – общо вследствие на отправен от страна на
дружеството телефонен тормоз. Същевременно – в исковата молба се твърди,
че по повод на друго образувано гражданско дело, а именно – гр. дело №
6454/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, ищцата е узнала за
сключен между нея и „Кредихелп“ ООД (понастоящем с наименование
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД) Договор за заем № 248436/10.03.2018г., но
твърди, че не е сключвала такъв договор и не е получила посочената заета
сума.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ГПК и е предявен по реда на чл. 422 от ГПК – след депозирано
възражение от ответната страна – „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД въз
основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 27.11.2020г., постановено по частно гр. дело № 55267/2020г. по
описа на Районен съд – София.
Ответната страна - „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД депозира по
делото писмен отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията и
счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като сумата, платена от
ищцовата страна е платена на ответното дружество на договорно основание, а
именно – сключен между страните Договор за заем от дата 10.03.2018г. с код
***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в
размер на 153, 30 евро или 300 лева за срок от единадесет месеца. В отговора
на исковата молба се посочва, че на 10.09.2018г. страните по заемното
правоотношение са сключили Допълнително споразумение към Договор за
заем с код ***, по силата на което на ищцата А.С. е предоставена в заем
допълнително сумата от 61, 17 евро или равностойността от 120 лева при
същите условия. Посочва се, че постъпилите от А.С. плащания по сключения
договор за заем възлизат на сума в размер от 503, 61 лева (при общо
задължение от 531, 60 лева), като дружеството не е осчетоводявало суми,
4
дължими за неустойка, тъй като клаузите в договора, предвиждащи неустойка
не са влезли в сила и такава не е начислявана.
За да отхвърли претенцията, първоинстанционният съд е приел, че
между страните по делото са установени облигационни отношения, налице е
признание от ответната страна за заплащане от страна на ищеца на сума в
размер от 503, 60 лева и тъй като по делото не се установява в срока на
договора заемната сума да е върната от заемателя в пълен размер, то
извършеното плащане в размер на 25, 91 лева не е без основание.
На основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ГПК който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
По делото не се спори, а и от извършена справка в Търговския
регистър се установява, че ответното дружество – „Мъни плюс мениджмънт“
ООД е с предишно наименование „Кредихелп“ ООД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е сключен Индивидуален договор за заем от 10.03.2018г. с
код ***, по силата на който ищцата А. С. С. е получила в заем сума в размер
на 153, 39 евро и се е задължила да върне заетата сума в срок от единадесет
месеца, ведно с възнаградителна лихва, тоест – общ размер на всички
плащания заема от 186, 44 евро. По делото се установява и обстоятелството,
че между страните е сключено и Допълнително споразумение към сключения
Договор за заем от дата – 10.09.2018г., от което е видно, че ответната страна в
първоинстанционното производство – „Мъни плюс мениджмънт“ ООД (с
предишно наименование „Кредихелп“ ООД) е предоставила в заем на ищцата
А. С. С. още 61, 17 евро, които тя се е задължила да върне в срок от 11
месеца, а лихвения процент е останал непроменен съгласно сключения между
страните индивидуален Договор за заем с код ***/10.03.2018г.
От представените по делото доказателства – два броя разписки за
получени суми в брой - № R248436 от 10.03.2018г. и № 248436-1 от
10.09.2018г. се установява по безспорен начин, че на 10.03.2018г. А.С. е
получила сума в размер от 300 лева, представляваща главница по посочения
договор за паричен заем, а на 10.09.2018г. е получила лично и в брой сума в
размер на 119, 63 лева в качеството й на заемател по сключения Договор за
паричен заем от 10.09.2018г. Сключените между страните два договора – от
10.03.2018г. и от 10.09.2018г. са представени в оригинал – лист 49 и лист 54
5
от първоинстанционното производство. Двете разписки за получаване на
заетите суми също са представени по делото в оригинал – лист 53 и лист 55
от първоинстанционното производство и положените подписи от страна на
А.С. не са оспорени на нито един от представените документи, поради което
и настоящата инстанция счита, че по делото се установяват твърденията на
ответното дружество са наличието на възникнали облигационни отношения
между страните по делото, по силата на които ищцовата страна А.С. дължи
връщане на заетите суми. От съвпадане на твърденията и на двете страни в
производството, съдът приема, че ищцата е погасила част от своите
задължения в общ размер от 503, 61 лева, тоест – към момента на заплащане
на сумата от 50 лева (общо) на дата 28.03.2018г., ищцата е била в
облигационни правоотношения с ответното дружество по повод на сключения
индивидуален Договор за заем от 10.03.2018г. с код ***, дължала е връщане
на заета по договора сума, поради което и не може да се приеме, че сумата от
25, 91 лева е заплатена на ответното дружество без основание.
Следва да се отбележи, че при положение, че ответното дружество
установява по делото облигационни отношения между страните, по силата на
които ищцата има качеството на длъжник въз основа на предоставен й заем,
то именно в тежест на ищцовата страна е да установи по делото, че към
твърдяната дата на плащане – 28.03.2018г. такова задължение не е
съществувало. По делото обаче този факт не се установява, поради което и
всички наведени възражения във въззивната жалба по повод на плащания по
договора, както и възражения за неговата неустойка не могат да се правят и
не могат да бъдат взети предвид, при положение, че по делото се установява
по категоричен начин, че към дата – 28.03.2018г. ищцата е имала задължение
спрямо ответната страна. По какъв начин тази сума е била осчетоводена и как
е била отнесена спрямо задълженията на ищцата и точно какво е погасено от
задължението на ищцата е следвало да бъде установено в производството от
страна на ищцата (съобразно правилата на разпределение на тежестта на
доказване), при наличието на представени доказателства от ответното
дружество за съществуващи към момента на твърдяното плащане задължения
за ищцата.
Всички възражения, отнесени към уговорената по сключения между
страните Договор за заем от 10.03.2018г. касаят период след извършеното
6
плащане на сумата от 50 лева от 28.03.2018г. и не могат да бъдат взети
предвид. Възраженията са направени и извън преклузивните срокове по ГПК
– в първоинстанционното производство е следвало да бъдат направени при
представянето на доказателствата от страна на ответното дружество, а не едва
с писмените бележки. Именно по тези съображения тези възражения,
изложени и във въззивната жалба не могат да бъдат взети предвид и
обсъждани от настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането
на ответната страна по въззивната жалба и да бъдат присъдени направените
по делото разноски на дружеството за настоящата инстанция – сума в размер
на 360 лева (с включен ДДС), като на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
счита, че заплатеното възнаграждение за адвокат е в минимален размер
съобразно цената на иска и е неоснователно възражението, направено от
процесуалния представител на въззивната страна за прекомерност на това
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд
– Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1676 от 23.12.2021г., постановено по
гр. дело № 2179/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** от гр. С. з., ул. „Б. о.“ *, ет. *,
ап. * да заплати на „Мъни плюс мениджмънт“ ООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. София
парк, бул. "Рачо Петров Казанджията" № 4, ет. 6Б сума в размер на 360
(триста и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски
7
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8