О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260100
гр.Пловдив, 03. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 1007/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен представител Д. Б. Б., чрез юрк. А.Б., против Разпореждане № 1073/13.02.2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., по ч.гр.д.№
2311/2020г., в частта, с която е
отхвърлено заявлението за присъждане на 30 лв. - договорна лихва, дължима за периода 06.06.2017 г. –
19.09.2017 г.; 115,08 лв. - лихва за
забава от 06.06.2017г. до 12.02.2020г., както и за разноските над уважените
размери от 9 лв. за държавна такса и
над 37,81 лв. – юрисконсултско
възнаграждение до пълните претендирани размери. Моли
да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови друго,
с което да се произнесе по същество.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с. констатира следното:
За да постанови обжалваното
определение, Районният съд излага основни съображения, че от приложения договор е видно, че е договорен
годишен лихвен процент по заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема
48,14% . Аргументира, че в ГПР следва да са посочени изчерпателно разходите,
отчетени при формирането му, което в случая не е сторено. Също така, не ставало
ясно как е формиран ГПР, какъв е размерът на уговорената лихва, дали тя се
начислява върху цялата сума по кредита или се взема предвид погасяване на
главницата. Наложен е извод, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и са налице предпоставки
заявлението, в посочената част, да бъде отхвърлено.
С частната жалба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, се
възразява, че погрешно Районният съд е приел, че е налице неяснота относно
компонентите на ГПР. Поддържа, че в договора е
уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема и ГПР, поради което и
изискванията на закона, касаещи референтните стойности, индекси и методики,
съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им, са
неприложими. Към договора е приложен погасителен план, без уговорки за промяна.
Застъпва, че е определеният размер от 48,14% е в рамките на въведения през
м.юли, 2014г. със ЗПК максимален размер от 50 % на ГПР /лихви, други преки и
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/. Счита, че са спазени правилата на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, както и на
чл.19 ал.4 от ЗПК.
Окръжен съд -Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Действително, в процесния Договор за
кредит от 30.05.2017г. е записан фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 40 %, но липсва
уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване. Без
значение е дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му, което е изискване по чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. В случая не намира приложение
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.
Никъде в договора не е отбелязан и какъв
е общият размер на дължимата възнаградителната лихва за срока на договора и
съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е
приложен лихвеният процент и дали същият
отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 % .
В Договор за кредит от 30.05.2017г. е записана обща
дължима сума, като се вземат предвид допусканията по т.8 от Договора, в размер на 480 лв. и ГПР на разходите на заема в размер на 48,14 %.
Обосновано Районният съд изтъква, че липсва пояснение в ГПР какви разходи са
включени, тоест как е формиран ГПР /изискване по чл.19 ал.1 от ЗПК/. Въззивната
инстанция намира за правилен този извод, затова защото едва след посочването на
общите разходи би могло да се прецени дали описаните в 48,14 % ГПР и обща сума, дължима от заемателя, в
размер на 480 лв., отговарят на действителните такива и дали е изпълнено
изискването на §1 т.2 от ЗПК.
Разпореждането в обжалваната част се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И
:
Потвърждава
Разпореждане № 1073/13.02.2020г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., по ч.гр.д.№
2311/2020г., в частта, с която е отхвърлено заявлението, подадено на осн. чл.410 от ГПК от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против Н.А.П., ЕГН – **********, за присъждане на 30 лв. - договорна лихва, дължима за
периода 06.06.2017 г. – 19.09.2017 г.; 115,08
лв. - лихва за забава от 06.06.2017г. до 12.02.2020г., както и за
разноските над уважените размери от 9
лв. за държавна такса и над 37,81 лв.
– юрисконсултско възнаграждение до пълните претендирани размери.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :