РЕШЕНИЕ
№ 09.03.2018 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав
На девети февруари, две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №481 по описа
за 2017 година.
Подадена е искова молба от М.Г.В.,ЕГН-**********
*** против ответника К.В.Г., ЕГН-********** ***. Исковата претенция е с правно
основание чл.50 от ЗЗД, с цена на иска - 1233.61 лв.
Подадена е искова молба, в която
ищцата твърди, че на 21.01.2017 г. към 9.00 ч. била нападната от домашното куче
на К.Г., който не могъл да го овладее и кучето й причинило телесно нараняване в
дясната част на гърдите. Ищцата и ответника са съседи, живеят в един жилищен
блок. Съгласно изложеното в исковата молба, на 21.01.2017 год., около 9.00
часа, ищцата излизала от вратата на
блока и изведнъж върху нея налетяло домашното куче на ответника, голямо и едро
куче. Изправено на задните си лапи срещу нея, кучето я ударило и се опряло на
гърдите й. Ищцата твърди, че усетила много силна болка в гърдите вдясно, защото
кучето не се опряло само с лапите, а я атакувало с муцуната. Върху муцуната му
имало намордник, който е изработен от твърд и остър материал, затова ищцата
предполага, че я е заболяло толкова силно. Изпитала ужас, направо се сковала от
страх, сърцето й забило лудо. За нея това нападение било неочаквано, тя не
видяла кучето да идва срещу нея, то изведнъж се нахвърлило.
Твърди се в допълнителната искова
молба, че ищцата започнала да вика и ответникът, който бил наблизо, дошъл и
издърпал кучето. Въпреки, че живеели в един блок и в един вход, ответникът нито
веднъж не я потърсил, за да се осведоми за състоянието й или да се извини. От
нападението на кучето, ищцата понесла физически и психически травми, болки и
страдания, които все още не били отшумели. В областта на гърдите имала
кръвонасядане, повече от месец усещала и силни болки в тази област, болял я и
кръстът. Кръвното й налягане се повишило, започнало да я боли глава. Дълго
време след случая треперела и не могла да се успокои, по цели нощи не могла да
спи. Призори заспивала, но сънувала само кошмари. Вече щом видела куче,
започвала да трепери и да се крие. Потърсила помощта на психиатър, който й
назначил съответно лечение.
Твърди се в допълнителната искова
молба, че собственик на кучето е ответникът К.Г., като едновременно с това
кучето се намирало и под негов надзор. Имуществените вреди, които претърпяла
ищцата от нападението на кучето, са в размер на 33.61 лв. и представлявали част
от разходите за лечението ми. За другата част от разходите, ищцата не запазила
касовите бележки за платените суми, затова не могла да ги докаже и не
претендирала за тях. Неимуществените вреди, които понесла, изразяващи се в
болките и страданията, оценява на 1 200.00 лева. Общ размер на вредите - 1
233.61 лв.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата 1 233.61 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът, в който оспорва изцяло по
основание и по размер, предявения от М.В. иск с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Описаните в исковата молба твърдения не отговаряли на истината. Не било вярно,
че на датата 21.01.2017г. кучето М. , което той разхождал всеки ден на определеното
от Община Пазарджик място, нападнало ищцата. Твърди се в отговора на исковата
молба, че на въпросната дата ответникът разхождал кучето, но понеже бил
забравил ключовете си и мобилния телефон, когато се прибирал се спрял пред
терасата на неговия апартамент и повикал съпругата си за да й каже да отвори
вратата. Бил се изправил на около 2- 3 метра от входната врата на блока и
говорел на жена си през терасата, когато вратата се отворила и отвътре излязла
ищцата и се насочила към него и кучето. С насочен към тях поглед М. се
приближила към тях и М. започнал да я
лае и направил няколко стъпки към нея. Тъй като той много добре знаел какво ще
последва, хванал здраво повода и кучето се спряло на около педя разстояние от
нея. Виждайки това, тя също спряла, след което я помолил да му отвори входната
врата, защото нямал ключ. Тя казала, че няма да му отвори и сам да се оправя и
продължила по пътя си. Нито за момент кучето не било блъснало М. нито с лапи,
нито с муцуна. За съжаление това се случило рано сутринта и наоколо нямало
други хора, които да потвърдят думите му.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че кучето не било агресивно и
ответникът нямал проблеми с него. Скоро санирали блока и през цялото време
/няколко месеца/ работниците, които работели там /включително и вътре по
терасата на апартамента/, а това бяха около 20 човека, те все се засичали с
него и М. , когато го разхождал. В нито един момент обаче не се получил проблем
с тях и нямало никакви оплаквания, нито от тях, нито от някой друг от съседите
му, с които бил в нормални отношения. Във входа имало още няколко стопани на
кучета, с които един друг се съобразявали.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че не отговаряло на истината и твърдението, че не я бил потърсил след
тази случка. Въпросния ден два пъти се срещали и два пъти я питал дали има
някакъв проблем, но тя нищо не казала. Следвало да се вземе предвид факта, че
ищцата страдала от невротично разстройство с многогодишна давност и влошеното
здравословно състояние, в което твърди ищцата, че се намира не било резултат от
срещата и с кучето, а датирало от много преди това.
Моли се съдът да отхвърли изцяло
предявения срещу ответника иск като неоснователен.
В случай, че съдът счете иска за
основателен, е направено искане да бъде намален размера на обезщетението, което
ще се присъди, тъй като ответникът бил пенсионер и получавал пенсия в размер на
368.16лева, изплащал голям кредит към „Банка ДСК“, който вече бил станал
изискуем. Сумата в иска в размер на 1233.00 лева била напълно непосилна за
плащане от него.
Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Видно от приложеното по делото Съдебномедицинско
удостоверение №2/2017г., на 23.01.2017г. ,в 11.40 часа, ищцата В. е била
освидетелствана от съдебен лекар, като при прегледа на ищцата се е установило
следното- кръвонасядане по гърдите и болезненост по кръста. Гореописаните
травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп
предмет- чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са били получени
така, както съобщава пострадалата – в резултат от нападение от голямо куче,
което я е блъснало в областта на
гърдите.
От приложения по делото Отговор на Община Пазарджик изх.№44-М-21 от
01.02.2017г. , се установява, че на 23.01.2017г. ищцата В. *** относно
отглежданото от ответника куче, в резултат на което на ответника Г. е било
изпратено от общината уведомително писмо-предписание за спазване разпоредбите
на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
От приетата по делото Етапна
епикриза за периода 05.04.2011г. – 10.10.2017г., представена от Д-р. Р. П., се
установява, че ищцата е посещавала кабинета на Д-р. П. на два пъти през месец април 2011г. /поради заболяване на
щитовидната жлеза/, както и на 08.02.2017г. При последното си посещение, ищцата
В. се е оплакала,че около 10 дни преди тази дата е била нападната от куче,
поради което е станала неспокойна,често получавала високо кръвно налягане,
разтреперване и световъртеж.
Видно от представените и приети
по делото фискални бонове, ищцата В. е направила следните разходи за лечението
си след претърпения инцидент- заплатила е 25.00 лева за извършен на
08.02.2017г. първичен преглед от Д-р. Р.
П., както и си е закупила лекарство „Ципралекс“ от аптека, находяща се в
гр.Пазарджик, бул.“*********“№72 на
стойност от 8.61 лв.
За установяване на релевантни към
спора факти по делото са ангажирани гласни доказателства от двете страни.
Свидетелят на ищцовата страна – С. Г. К. установява, че на 21.01.2017г., около
09.00 часа е чакал с колата си ищцата В. в близост до входа на блока, в който
живее ищцата. Колата била спряна на около 30 метра от входа на блока на В..След
като излязла от входната врата на блока, В. била нападната
от черно голямо куче, порода „немска овчарка“, което било водено на повод от
ответника Г.. Кучето се изправило на задните си крака и се покачило с предните
си крака в областта на гърдите на ищцата. Ищцата била притисната до стената, в
близост до пощенските кутии на входа. Кучето било с намордник, който бил твърд
и нанесъл телесни увреждания на ищцата. След процесния инцидент, ищцата се
разстроила и притеснила. Имала синини в областта на гърдите, които й били
причинени от намордника на кучето. Наложило се ищцата да си прави компреси.
Имала неспокоен сън, като често пресъздавала неприятния инцидент. Съдът
кредитира показанията на св.К. , който е свидетел –очевидец на случилото се и е
възприел пряко и непосредствено обстоятелствата, който възпроизвежда в
показанията си. Показанията на св.К. са
обективни и достоверни, същите напълно кореспондират и се допълват от останалия доказателствен материал по
делото.
От показанията на св.И. се
установява, че последната е съсед на страните по делото. Св.И. е срещнала
ищцата В. непосредствено след въпросния инцидент, като В. й показала синините,
които имала в дясната част на гърдите си, които й били нанесени от кучето на
ответника.В. споделила на И.,че била много уплашена, била „бяла като платно“,
треперела цялата. Впоследствие В. потърсила лекарска помощ във връзка с
нанесените й травматични увреждания и преживения стрес. И. посочва,че е имало и други случаи на проявена агресия от
страна на отглежданото от ответника куче.
От показанията на св.Р. се
установява, че няколко дни след инцидента,
ищцата В. била споделила на приятелите си в квартално кафене в
кв.“Запад“ в гр.Пазарджик,че била нападната пред входа на блока, в който живее,
от кучето на ответника Г.. В. била много притеснена и изплашена от случилото
се. Съгласно показанията на св.Р. , кучето на ответника било агресивно, като
имало и други случаи,при които кучето нападало живущите на адреса.
По делото е разпитан в качеството
си на свидетел Н. Л. - приятел на ответника.Съгласно показанията
на Л. , при въпросният инцидент не е имало физически контакт между кучето и
ищцата В.. Кучето се изправило на задните си крака , но Г. го държал здраво и
не е имало съприкосновение между кучето и ищцата. Твърденията на св.Л. ,че е
свидетел очевидец на процесния инцидент не следва да бъдат възприети несъмнено
от съда, с оглед на обстоятелството, че с отговора на исковата молба,
ответникът Г. е заявил ,че инцидентът е настъпил рано сутринта и наоколо не е
имало други хора, които да потвърдят думите му. Показанията на св.Л. се намират в противоречие с останалите приети
по делото писмени и гласни доказателства.
По делото е разпитана в
качеството си на свидетел Димитрийка Г. /съпруга на ответника/.От показанията
на св.Г. се установява, че последната е била непосредствено преди и по време
настъпването на инцидента на терасата на жилището си, находящо се на първия
етаж от жилищния блок. При излизането на В. от входа на блока, кучето започнало
да лае срещу нея. Г. отрича да е имало физически контакт между кучето и ищцата.
Показанията на св.Г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като от гледната
точка, от която Г. твърди,че е наблюдавала процесния инцидент, трудно биха
могли да се видят пощенските кутии, разположени
във входа на блока, както и ъгълът, който се образува между вратата на
входа на блока и стената, на която са поставени пощенските кутии, където се
установява, че е била нападната ищцата В.. Показанията на Г. следва да се
преценяват от съда съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК- с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 50 от ЗЗД,
собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за
вредите, причинени от него, не поради свои виновни действия, а само защото е
собственик и животното се намира под надзора на съответното лице. Отговорността
е обективна и за да възникне не е необходимо животните да имат особени качества
– да са носители на повишена опасност и др. подобни, а е достатъчен фактът на
нападението от животното.
За успешното провеждане на иска
по чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че в резултат на нападение от куче, което е собственост на ответника
или се намира под неговия надзор, са му причинени твърдените имуществени и
неимуществени вреди, причинно – следствената връзка между тях и нападението,
както и размера на тези вреди.
В случая категорично се установи
от събраните доказателства, че на процесната дата – на 21.01.2017 г. , около
9.00 ч. сутринта, непосредствено пред входа на блока в който живее, находящ се
в гр.Пазарджик, бул.“*********“№*, както
и непосредствено до пощенските кутии, разположени до входната врата на блока,
ищцата е била нападната от куче, порода „немска овчарка“,
черно на цвят, собственост на ответника и намиращо се под негов надзор към
момента на осъществяване на нападението.
Вследствие на действията на кучето,
на ищцата са причинени телесни увреждащия, изразяващи се в кръвонасядане по гърдите и болезненост по
кръста. Няма спор, че в резултат на така причинените й телесни увреждания,
ищцата е претърпяла определени имуществени
и неимуществени вреди, което се установява от приетите по делото писмени
доказателства / фискални бонове/ и ангажираните гласни доказателства.
Спорен между страните е въпросът
дали е бил осъществен физически контакт между кучето и ищцата, в резултат от
които да са били причинени въпросните телесни увреждания на В.. Настоящият
съдебен състав приема,че такъв контакт е бил осъществен, като това се
установява от свидетелските показания на св.К. /свидетел-очевидец на случилото се, от
показанията на св.Р. и св.И., които се
подкрепят и допълват от приетите по делото писмени доказателства
/Съдебномедицинско удостоверение №2/2017г., на 23.01.2017г. и Отговор на Община
Пазарджик изх.№44-М-21 от 01.02.2017г./ Св.К. е възприел пряко и непосредствено извършените
от кучето действия и осъщественото от животното нападение срещу ищцата, докато
св.И. е възприела причинените на В. телесни увреждания непосредствено след
инцидента. Показанията на цитираните свидетели са непротиворечиви помежду си,
взаимно се допълват и следва да бъдат кредитирани от съда. На първия работен
ден /понеделник/ сред претърпения в почивен ден инцидент, ищцата В. е била
освидетелствана от съдебен лекар, като при прегледа на ищцата се е установило
следното- кръвонасядане по гърдите и болезненост по кръста. Гореописаните
травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп
предмет- чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са били получени
така, както съобщава пострадалата – в резултат от нападение от голямо куче,
което я е блъснало в областта на
гърдите. От приложения по делото Отговор
на Община Пазарджик изх.№44-М-21 от 01.02.2017г. , се установява, че на
23.01.2017г. ищцата В. *** относно отглежданото от ответника куче. Всичко това
сочи на нанесени от животното травматични увреждания на ищцата, резултат от
физически контакт, осъществен при извършеното от кучето нападение.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетелите Л. и Г. относно събитията,
случили се около инцидента- поради изложените по горе съображения. Показанията
на св.Л. се намират в противоречие с
останалите приети по делото писмени и гласни доказателства,а показанията на Г.
следва да се преценяват от съда съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК- с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Позицията, от която Г. твърди,че е наблюдавала въпросния
инцидент, поставя под сериозно съмнения достоверността на показанията й, с
оглед нейните възприятия.
По изложените съображения, съдът намира предявените
искове за репариране на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди, причинени й вследствие от извършеното от куче нападение, което е
притежавано и се намира под прекия надзор на ответника, за доказани по своето
основание.
По отношение размера
на имуществените вреди са представени писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, от които се установи, че ищецът е направил разходи за
медицински преглед и за закупуването на лекарство в общ размер на 33.61. лв. /видно от приетите
по делото фискални бонове/. Тези разходи несъмнено са извършени във връзка с
настъпилото процесно увреждане и ако то не беше се случило, те не биха се
извършили. Предвид на това искът за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение размера на неимуществените вреди, съдът
съобрази дадени задължителни указания с ППВС № 4/1968г. и разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, която повелява, че размера им следва да се определи по справедливост,
като се съобразят конкретните, обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. При формиране на
изводите си досежно справедливото обезщетение, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите К. ,И. и Р. .
Показанията им са базирани на непосредствените им впечатления относно
последствията от инцидента върху здравето и психиката на ищцата, логични и
безпротиворечиви са, и изцяло съответстват на установената от останалите
доказателства фактическа обстановка. Неминуемо ищцата е претърпяла физическа
болка от самото нападение на кучето.В съдебномедицинското удостоверение е
отбелязано,че по дясната си гърда ищцата има кръвонасядане с размери 24х8 см.и
болки в кръста. Нападението е извършено от куче, едра порода, което е от
естество да предизвиква сила уплаха у всеки. От тези свидетелски показания и
медицинската документация се установява, че ищцата е търпяла определени
физически болки и страдания. Налице са данни за използването на медикаменти и
необходимостта от процедури /компреси/, наложило се е ищцата да ползва помощта на
доктор. Ищцата е изпаднала в стрес и депресивно състояние след инцидента. В тази
насока са показанията на св.К. /съгласно
които ищцата е изпитвала силни болки в областта на гърдите месеци наред,
правила си е компреси и превръзки/,
показания на св.И. /ищцата имала синини по гърдите, налагало се да ходи на
доктор след инцидента/, и св.Р. /ищцата била много притеснена след
инцидента,била много уплашена и стресирана/. Неоснователни са възраженията на
ответника, че ищцата страда от дългогодишно психично разстройство, което било
причина за състоянието й, а не
извършеното от кучето нападение, като това твърдение беше опровергано по
категоричен начин от приетата по делото Етапна епикриза за периода 05.04.2011г.
– 10.10.2017г., представена от Д-р. Р. П..
Мотивиран от изложеното и съобразявайки споменатите
критериите за определяне размер на обезщетението съдът намира, че изискването
за справедливостта по чл. 52 ЗЗД налага уважаването на иска в пълен размер.
Съдът намира, че сумата от 1200.00 лв. в достатъчна степен ще репарира
претърпените от ищцата болки и страдания, уплаха и битови неудобства.
По тези съображения, съдът намира предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 33.61 лв. и на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1200.00 лв. за изцяло основателни.
При този изход на делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищецът следва да се заплатят сторените от ищеца
разноски по производството. Ищецът
е направил разноски по производството в общ размер на 75.00 лева, в това число: 50.00
лева – платена държавна такса, както и 25.00лв. – депозит за свидетел. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
от него разноски по производството в общ размер на 75.00лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС-Пазарджик и държавна такса в размер на 50.00лв. ,с
оглед изхода на делото, по което са уважени изцяло два кумулативно съединени
искове, на ищцата е била предоставена правна помощ и до този момент е била
внесена държавна такса от ищеца само по единия от тях в размер на 50.00лв.
Сторените от ответника разноски
следва да останат за негова сметка.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.В.Г.,ЕГН-********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.В.,ЕГН-********** ***, на основание
чл.50 от ЗЗД, сумата от 33.61 лева /тридесет и три лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби от
закупуването на медикамент и извършването на медицински преглед, в резултат от
извършено на 21.01.2017г. в гр.Пазарджик
нападение от куче,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
/09.02.2017г./ до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА К.В.Г.,ЕГН-********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.В.,ЕГН-********** ***, на основание
чл.50 от ЗЗД, сумата от 1200.00 лева / хиляда и двеста лева /, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат
от извършено на 21.01.2017г. в гр.Пазарджик
нападение от куче,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
/09.02.2017г./ до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА К.В.Г.,ЕГН-********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.В.,ЕГН-********** ***, сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляващи заплатените от ищеца деловодни разноски, на осн.чл.78,ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА К.В.Г.,ЕГН-********** *** , да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на
50.00 лв. /петдесет лева /.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: