Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, .04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1105 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „Полимери
Инвест“ АД /в несъстоятелност/ чрез синдика Д.Г. против Национална агенция по приходите /НАП/ и „Партнърс Комерс“ ЕООД
пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.239, ал.2 от ДОПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че
„Партнърс Комерс“ ЕООД не е собственик на недвижими имоти находящи се в
гр.Девня, Промишлена зона-юг, а именно:
1) УПИ КИД 20482.505.130 –
складово стопанство за каустик с
входящ и изходящ тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ
от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с
обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.;
2) Сграда КИД 20482.505.130.1 –
метален резервоар с обем
5000 куб.м., площ 708 кв.м.;
3) Сграда КИД
20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с обем от 5000 куб.м.,
площ 727 кв.м.;
4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова база,
представляваща
допълнителна бетонова вана в района на помпената инсталация предпазващо от
евентуален разлив на течности по време на работа на помпите с площ по документ
за собственост от 46.97 кв.м.;
5) УПИ КИД 20482.505.128 –
инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан и противопожарен
тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер върху бетонов
фундамент, площ 539 кв.м.;
6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид производствен
складов обект с площ
29 479 кв.м, които са продадени по изп.дело №
22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София на „Агрополихим“ АД и
„Спанер“ ЕООД.
В исковата и уточняващите молби
ищецът „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/ твърди, че е собственик на
група недвижими имоти, а именно: 1) УПИ КИД 20482.505.130 – складово стопанство
за каустик с
входящ и изходящ тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ
от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с
обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.; 2) Сграда КИД
20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; 3) Сграда КИД 20482.505.130.2 –
склад, представляващ метален резервоар с обем от 5000 куб.м., площ 727 кв.м.;
4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова
база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената
инсталация предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на
помпите с площ по документ за собственост от 46.97 кв.м.; 5) УПИ
КИД 20482.505.128 – инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за
дихлоретан и противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален
контейнер върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид производствен
складов обект с площ
29 479 кв.м. като същите представляват част от апортна вноска направена от ответника „Партнърс
Комерс“ ЕООД в капитала на „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/ на
07.09.2011г. и вписана в Търговския регистър под № 20110907113940. Твърди, че
процесните имоти са собственост на ищеца, попадат в масата на несъстоятелността
му и неправилно по отношение на тях е било насочено принудително изпълнение за
задължение на „Партнърс Комерс“ ЕООД по изп.дело № 22120005922/2012г. на
публичен съдебен изпълнител към НАП, като не е зачетено транслативното действие
на апорта, а така също и наложената в производството по несъстоятелността обща
възбрана по т.дело № 615/2016г. по описа на ВОС.
Излага, че публичната продан на
недвижимите имоти е приключила с издадени и влезли в сила постановления за
възлагане, по силата на които имоти № 5 и 6 са възложени в собственост на
„Спанер“ ЕООД, а останалаите имоти- № 1, 2, 3 и 4 – в собственост на
„Агрополихим“ АД, като купувачите са въведени във владение на 17.05.2019г.
Постановлението за възлане на имотите в полза на „Агрополихим“ АД е обнародвано
в ДВ бр.51/28.06.2019г., а това за възлагане на имоти в полза на „Спанер“ ЕООД
е обнародвано в ДВ бр.45/07.06.2019г.
Посочва, че доколкото с нормата
на чл.239, ал.2 от ДОПК е уредено, че купувачите по публичната продан стават
собственици, ако в 1-годишен срок от обнародването
на постановлението за възлагане в ДВ не е предявен иск за собственост, а ищецът
счита себе си за собственик на същите е налице правен интерес от предявяване на
искове за установяване, че длъжникът по изпълнението - „Партнърс Комерс“ ЕООД
не е собственик на същите. Моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника - „Партнърс Комерс“ ЕООД чрез
процесуалния му представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Излага, че апортната вноска на процесните имоти е вписана
само в Търговския регистър, но процедурата не е довършена, тъй като не е
извършено вписване на апорта в Имотния регистър. На това основание счита, че
апортът е непротивопоставим на лицето, което валидно е придобило право на
собственост от същия праводател. Поради това, че вписаният в Търговският
регистър апорт е недействителен, предвид недовършената процедура, ищецът не е
собственик на процесните имоти. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника-
Национална агенция
по приходите чрез процесуалния му представител, в който заявява становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е взискател по изп.дело
№
22120005922/2012г. на публичен съдебен изпълнител, по което „Партнърс Комерс“
ЕООД е длъжник, както и че изпълнението е насочено към процесните недвижими
имоти собственост на последния въз основа на нот.акт за покупко-продажба №
142/2010г. Счита, че доколкото извършената апортна вноска в полза на ищеца не е
вписана в служба по вписванията, а само в Търговския регистър, то същата е
непротивопоставима на взискателя и на последващите приобретатели. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът – „Полимери
Инвест“ АД /в несъстоятелност/, чрез синдика поддържа предявените искове и моли
да бъдат уважени. Поддържа възраженията си, че към датата на извършване на
публичната продан ответникът „Партнърс Комерс“ ЕООД не е бил собственик на
продаваните процесни имоти, поради което такъв не е станал и купувачът по
проданта. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът „Партнърс Комерс“ ЕООД не
изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът – НАП-София, чрез
процесуалния си представител поддържа възраженията направени в отговора на
исковата молба досежно собствеността на ищеца и моли предявените от него искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения актуален устав на
„Полимери Инвест“ АД от 28.08.2011г. капиталът на дружеството е формиран въз
основа на непарични вноски от дружества, в това число непарична вноска на
„Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* представляваща земя и сгради, срещу които
дружеството апортьор е придобило 62000 броя обикновени поименни и безналични
акции с номинална стойност от 100 лева, представляващи 12,10% от капитала на
„Полимери Инвест“ АД. Сред апортираните земя и сгради попадат процесните
имоти:1) УПИ КИД 20482.505.130 – складово стопанство за каустик с входящ и изходящ
тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м.
заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с обем от 5000
куб.м., площ 4751 кв.м.; 2) Сграда КИД 20482.505.130.1 – метален
резервоар с обем
5000 куб.м., площ 708 кв.м.;
3) Сграда КИД 20482.505.130.2 – склад, представляващ метален
резервоар с обем
от 5000 куб.м., площ 727 кв.м.; 4)
Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова
база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената
инсталация предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на
помпите с площ по документ за собственост от 46.97 кв.м.; 5) УПИ
КИД 20482.505.128 – инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за
дихлоретан и противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален
контейнер върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м.;
6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид производствен
складов обект с площ
29 479 кв.м. Апортът е вписан в Търговския регистър със запис 20120207120501.
С решение №
271/18.04.2017г. по т.д.№ 615/2016г. по описа на ВОС е обявена
неплатежоспособността на „Полимери Инвест“ АД, открито е производство по
несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
„Полимери Инвест“ АД и е назначен временен синдик. С последващо решение от
02.03.2018г. „Полимери Инвест“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността му и правомощията на органите му, постановена е обща
възбрана и запор на имуществото му и е постановено започване на осребряване на
имуществото му.
С решение №
ПИ-181/13.05.2019г. на Директора на ТД на НАП – София е оставена без уважение
жалба подадена от „Полимери Инвест“ АД чрез синдика срещу действия на публичен
съдебнен изпълнител при ТД на НАП София по изпълнително дело №
22120005922/2012г. изразяващи се в
насочване на изпълненение по искане на взискателя НАП-София към
имущество на длъжника „Партнърс Комерс“ ЕООД, за което жалбоподателят твърди, че
му принадлежи. Страни по изпълнителното дело са взискател – НАП-София и длъжник
– „Партнърс Комерс“ ЕООД за установени и изискуеми публични вземания на
длъжника.
С нот.акт № 142, том
6, рег.№ 5884, дело № 958/30.12.2010г. „Полимери“ АД е продал на „Партнърс
Комерс“ ЕООД собствени недвижими имоти, сред които: ПИ с ид. 20482.505.130
по КК на гр.Девня, представляващ складово стопанство за каустик с входящ и изходящ
тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м.
заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с обем от 5000
куб.м., с площ от 4751 кв.м.; Сграда с ид. 20482.505.130.1 по КК
на гр.Девня, представляващ метален
резервоар с обем
5000 куб.м., площ 708 кв.м.; Сграда с ид. 20482.505.130.2 по КК
на гр.Девня, представляващ склад, представляващ метален резервоар с обем от 5000 куб.м.,
площ 727 кв.м.; Сграда с ид. 20482.505.130.4 по КК на гр.Девня,
представляващ Складова
база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената
инсталация предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на
помпите с площ по документ за собственост от 47 кв.м., както и ПИ
с ид. 20482.505.128 по КК на гр.Девня, представляващ инсталация за товарене на
дихлоретан с
изходящ тръбопровод за дихлоретан и противопожарен тръбопровод с водна завеса,
представляващ метален контейнер върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м., ведно
с команден пункт.
С нот.акт № 97, том 1,
рег.№ 536, дело № 76/11.02.2011г. „Полимери“ АД е продал на „Партнърс Комерс“
ЕООД собствени недвижими имоти, сред които: ПИ с ид.
20482.505.213 по КК на гр.Девня – друг вид производствен складов обект с площ 29 479 кв.м.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
петитум обуславят изовод за предявен иск с правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ищеца „Полимери
Инвест“ АД /в несъстоятелност/ и
ответниците по спора - „Партнърс Комерс“ ЕООД и НАП, че към датата на издаване
на постановленията за възлагане на недвижимите имоти по изп.дело № 22120005922/2012г. на
публичен съдебен изпълнител към НАП, ответникът „Партнърс Комерс“ ЕООД – длъжник по
изпълнението не е бил техен собственик.
Съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.2 от ДОПК, купувачът
става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил
собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен
вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.
Нормата, в същността си на форма на защита на трето лице твърдящо самостоятелни права по отношение на имущество, върху
което се провежда принудително изпълнение, е аналогична на тази по чл.440 от ГПК, но при съблюдаване на някой принципни различния на принудителното
изпълнение по ДОПК и по ГПК касателно последиците от това дали продадената вещ
е принадлежала на длъжника или не. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК от момента на
влизането си в сила постановлението за възлагане купувачът придобива правата,
които длъжникът е имал върху имота, т.е
публичната продан е деривативен способ за придобиване на права и приобретателят
ще придобие права само доколкото такива е притежавал и длъжникът. С разпоредбата на
чл.239, ал.2 от ДОПК правата на купувача от публична продан, извършена от
публичен изпълнител по реда на този закон, са уредени по различен начин - той
става собственик на продадената недвижима вещ, дори и длъжникът да не е бил
собственик, ако в едногодишен срок от обнародване в Държавен вестник на
постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Касае се
следователно за законово уредено специфично оригинерно основание за придобиване
на право на собственост върху недвижим имот, приложимо само в производство по
принудително изпълнение на публични задължения по ДОПК. За разлика от иска по
чл.440 от ГПК, който предполага наличието на висящо принудително изпълнение, в
рамките на които да се провери дали длъжникът по изпълнението или третото лице
е собственик на продаваната вещ, защитата по чл.239, ал.2 от ДОПК се
осъществява едва когато принудителното изпълнение е приключило окончателно с
постановление за възлагане на имота – предмет на това изпълнение.
Буквалното
тълкуване на цитираната норма привидно налага извод за провеждане на
установително производство за преценка на принадлежност на право на
собственост, респективно липса на такава по отношение на имуществото предмет на
принудителното изпълнение само у ответника –длъжник. По същество обаче
дължимото от съда изследване е за наличие на право на собственост у ответника –
длъжник на имущество, спрямо което са налице предпоставките за насочване на
принудително изпълнение, т.е такова спрямо което ответникът – взискател притежава
непротивопоставими права. Изводът за основателност
на иска предполага извършване на преценка дали ищецът претеднира права, които
могат да бъдат противопоставени на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника
и биха се отразили на правото на взискателя да насочи принудително изпълнение
по отношение на конкретното имущество. В
този случай последиците от решението по иска по чл.239, ал.2 от ДОПК ще се
отразят директно върху прехвърлителното действие на постановлението за
възлагане и в правната сфера на купувача, като той или ще придобие възложеното му с
постановлението имущество, или за него ще възникнат облигационни вземания към
взискателя или длъжника за платената продажна цена, лихвите и разноските
направени за проданта. Т.е придобиването
на права от купувача по публичната продажба по ДОПК е отложено за срок от 1
година считано от влизане в сила на постановлението за възлагане и при условие,
че в този срок трето лице не предяви иск за установяване, че длъжникът по
изпълнението не е бил собственик, респективно, ако предявеният иск бъде отхвърлен.
Съдът намира предявеният иск по
чл.239, ал.2 от ДОПК за допустимо предявен в рамките на 1-годишния срок считано
от влизане обнародването на
постановленията за възлагане в Държавен вестник /постановлението за
възлане на имотите в полза на „Агрополихим“ АД е обнародвано в ДВ
бр.51/28.06.2019г., а това за възлагане на имоти в полза на „Спанер“ ЕООД е
обнародвано в ДВ бр.45/07.06.2019г./, от легитимиран правен субект – трето за
изпълнението лице твърдящо собствени права по отношение на процесните имоти. Основателното
му провеждане възлага в тежест на ищеца да установи твърденията си, че към
момента на влизане в сила на постановлението за възлагане той, а не длъжникът-
„Партнърс Комерс“ ЕООД е бил собственик на имотите предмет на изпълнението,
което изключва възможността взискателят - НАП валидно да насочи изпълнение към
това имущество.
В
настоящия случай ищецът „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/ твърди, че е
собственик на процесните имоти – предмет на принудителното изпълнение по изп.дело №
22120005922/2012г. на публичен съдебен изпълнител към НАП, възложени в полза на
трети лица – „Агрополихим“ АД и „Спанер“ ЕООД въз основа на апортна вноска в
капитала му извършена от „Партнърс Комерс“ ЕООД през 2011г. Твърди също, че
апортът е вписан в Търговският регистър под № 20110907113940, поради което същите имоти като част от капитала му попадат в масата на
несъстоятелността и следва да служат за общо удовлетворяване на кредиторите му.
Страните не спорят
по фактите касаещи извършеното апортиране на процесните имоти в капитала на
ищцовото дружество „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/ от „Партнърс
Комерс“ ЕООД, но твърдят че въпреки това същото не е станало техен собственик
поради това, че не е завършен фактическият състав на апорта чрез вписването му
в службата по вписванията съгласно чл.73, ал.5 от ТЗ. Съдът намира възраженията
на ответниците в посочения смисъл за неоснователни по следните съображения:
Апортът е
деривативен придобивен способ, по силата на който търговско дружество придобива
вещни права върху имот, който се включва в капиталът му, като е налице
правоприемство между вносителя на вещното право и дружеството. Правоприемството
настъпва при осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл.73 от ТЗ, а именно – дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите
съгласие на вносителя, наличие на валиден дружествен договор или устав и
вписване на актуалния дружествен договор/устав, отразяващ апортираното
имущество като част от капитала му, в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При търговските
дружества вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ има значение за
момента на прехвърлянето на вещни права, когато вносителят е действителният
носител на вещното право – арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ. Приема се, че търговското
дружество е станало собственик на имота именно от датата на вписване на
дружествения договор или устава в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, а
вписването на вече придобитото право в службата по вписванията не е елемент от
фактическия състав на способа за придобиване на права. Вписването в службата по
вписванията има оповестително-защитно действие: веднъж дава гласност на
принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на
друг правен субект - титуляр на това право и втори път има значение за
противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица
/чл.113 от ЗС/. Вписването няма конститутивно действие, не е част от
фактическият състав на придобивното основание, поради което и невписването не е
от естество да препятства, респективно да осуети преминаването на правото на
собственост в патримониума на дружеството, което настъпва, от момента на
вписването на увеличението на капитала на дружеството в търговския регистър. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС –т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г., ОСГТК на ВКС, Решение №
5/08.02.2011г. по т. д. № 271/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 299
от 08.07.2016г. по ч. търг. д. № 1339/2016г., I т. о. на ВКС, Определение № 153
от 26.02.2010г. по ч. търг. д. № 1/2010г., II т. о. на ВКС, Решение № 150 от 10.11.2009г. по търг. д. №
766/2008г., ІІ т. о. на ВКС.
Въз основа на изложеното
съдът приема, че в отношенията между двете страни по апортната сделка
собственик на включените в капитала на ищцовото дружество през 2011г. недвижими
имоти е именно „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/, доколкото апортирането
им е извършено от действителният собственик – „Партнърс Комерс“ ЕООД. Пак
поради това, че са страни по сделката невписването на апорта в Служба по
вписванията е ирелевантнов отношенията им, доколкото съгласно разпоредбата на
чл.113 от ЗС вписването дава защита на третите лица – последващи приобретатели,
които са придобили права от същият праводател, но са вписали актът си за
собственост по-рано от първоначалния приобретател.
Не така стои въпросът по
отношение на взискателят по изпълнението - НАП, по чието искане изпълнителните
действия по изп.дело № 22120005922/2012г. са насочени към процесните имоти през
2019г. Към този момент вписванията в Служба по вписванията касателно
собствеността на процесните имоти са в полза на ответника „Партнърс Комерс“
ЕООД, което се установява и от представените 2 броя нотариални актове – нот.акт
№ 97, том 1, рег.№ 536, дело № 76/11.02.2011г. и нот.акт № 142, том 6, рег.№
5884, дело № 958/30.12.2010г. До
вписване на обезпечителната възбрана на 25.02.2019г. наложена с постановлението
на публичния изпълнител от 19.02.2019г. не са налице вписвания за собственост
на процесните имоти по партида на ищеца, което прави извършената през 2011г.
апортна вноска непротивопоставима на взискателя на основание чл.453, т.1 от ГПК. Не се събраха и доказателства, които да удостоверят по-ранното вписване на
възбрана върху процесните имоти като част от имуществото на „Полимери Инвест“
АД съгласно решението на съда по несъстоятелността от 18.04.2017г. по т.д.№ 615/2016г. по описа на ВОС. Горното
налага извод, че ищецът не притежава противопоставими на взискателя - НАП права
по отношение на процесните имоти, което означава, че не е установено изпълнението да е насочено
върху вещи, които не принадлежат на длъжника по изпълнението – „Партнърс
Комерс“ ЕООД. Мотивиран от това съдът приема, че предявените искове с правно
основание чл.239, ал.2 от ДОПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК от „Полимери Инвест“ АД
/в несъстоятелност/ срещу „Партнърс Комерс“ ЕООД и НАП за приемане за
установено, че „Партнърс Комерс“ ЕООД не е собственик на продадените по
изп.дело №
22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София
недвижими имоти са
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора и на основание чл.620, ал.5 от ТЗ дължимата за производството държавна
такса в размер на 3436,90 лева, която не е внесена при подаването на исковата
молба, следва да се събере от масата на несъстоятелността, т.е. да се възложи в
тежест на ищеца „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/.
Ответникът НАП-София, чрез процесуалния
си представител е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на спора следва да му бъде присъдено такова
в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес:
гр.Девня, Област Варна, ж.к. Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г. против „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 103,
представлявано от управителя Н.Б. и Национална
агенция по приходите – гр.София, ул.“Аксаков“ № 21 пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено, че „Партнърс
Комерс“ ЕООД не е собственик на недвижими имоти находящи се в гр.Девня,
Промишлена зона-юг, пристанище Варна-запад, а именно: 1) УПИ КИД 20482.505.130 – складово стопанство за каустик с входящ и изходящ
тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м.
заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с обем от 5000
куб.м., площ 4751 кв.м.; 2)
Сграда КИД 20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; 3) Сграда КИД
20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с обем от 5000 куб.м.,
площ 727 кв.м.; 4) Сграда
КИД 20482.505.130.4 – Складова
база, представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената
инсталация предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на
помпите с площ по документ за собственост от 46,97 кв.м.; 5) УПИ КИД 20482.505.128 – инсталация
за товарене на дихлоретан с
изходящ тръбопровод за дихлоретан и противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ
метален контейнер върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид
производствен складов обект с площ
29 479 кв.м, продадени по изп.дело №
22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, на
основание чл.239, ал.2 от ДОПК,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Полимери Инвест“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес: гр.Девня, Област Варна, ж.к.
Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите – гр.София, ул.“Аксаков“ № 21 сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Полимери Инвест“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес: гр.Девня, Област Варна, ж.к.
Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Варна сумата от 3436,90 /три
хиляди четиристотин тридесет и шест и 0,90/ лева, представляваща дължима
държавна такса, на основание чл.620,
ал.5 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: