Р E Ш Е Н И Е
№ 280
гр.Плевен, 29.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май март две хиляди двадесет и трета
година в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 327 описа на
Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 79 от
17.02.2023 г., постановено по АНД № 20234430200028/2023 г., Районен съд – Плевен
е отменил Наказателно постановление № 22-0938-003526/9.11.2022 год. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Р.Н.К. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл.175, ал.3, предлож.първо от ЗДП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца затова, че на 17.10.2022 год. в 01:54
часа в гр.Плевен, на ул „Сан Стефано“ до номер 47, посока на движение към бул
„Хр.Ботев, управлява лек автомобил ***, като управляваното МПС е със служебно
прекратена регистрация от 13.10.2022 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДП,
като не е изпълнил задължението си да регистрира горепосоченото МПС в
двумесечен срок след придобиването му, което е установено чрез справка в ОДЧ при Първо РУ. Водачът. НП
е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на Постановление №6399/2022 год. на РП-Плевен.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Плевен, чрез гл.юрисконсулт Г.А., която счита постановеното решение за неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да
потвърди НП. Сочи, че за да отмени наказателното постановление, районният съд е
приел, че не са представени доказателства, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Съдът е приел, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.
175. ал. 3 от ЗДП прави деянието несъставомерно, тъй като той не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога е станало това, поради
което не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване. Касаторът счита
тези изводи на въззивния съд за неправилни и излага съображения, че прекратяването
на регистрацията на процесното МПС е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. т. е. служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. Позовава се на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗДвП, според която правото на
собственост върху МПС се придобива с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Или когато едно лице закупи МПС по надлежния ред - с писмен договор
за покупко-продажба, с нотариално заверени подписи на страните по него, се
произвежда вещно-правния ефект на тази сделка, именно на основание този
договор, то става собственик на МПС. Допълнително за подобно лице възниква и
административното задължение в тридневен срок да се яви в съответната служба на
сектор "ПП" на МВР и да извърши регистриране на свое име придобитото
МПС. т. е. да бъдат изготвени нови документи на автомобила /чл. 145, ал. 1 от ЗДвП/. След изтичане на този срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран
с наказание "глоба" и "лишаване от правото да управлява
МПС", на основание чл. 175, ал. 3, предл. I от ЗДП, а след изтичане на още
30 дни - т. е. общо след два месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият
орган – МВР, Сектор "ПП", без да е обвързан със задължението да го
уведоми, извършва вече и служебното прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Това става с отбелязване в електронната
система на "ПП", което се извършва "автоматично" от самата
система АИС "КАТ- Регистрация на МПС и собствениците им" т. е.
прекратяването на регистрацията се извършва изцяло от системата, без намесата
на оператор и за това не се изисква издаването на конкретен акт, който да бъде
връчен на собственика на МПС. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано но
надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на
констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1. във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е
обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, която предвижда служебна
дерегистрация па МПС от страна на службите за контрол в случаите на
неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в
законоустановените срокове за това. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. Именно това нарушение е осъществил от
обективна и субективна страна нарушителят. Деянието не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по
извършването на нарушението не разкриват по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.“ Моли за
отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът Началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен, не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
Ответникът Р.Н.К. е депозирал писмен
отговор с вх.№10272/18.04.2023 год. по касационната жалба, в който е взел
становище за неоснователност на последната. Счита, че РС изчерпателно и
обосновано е мотивирал становището си, като е извършил пълен анализ на събраните
по делото доказателства. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в
сила.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и оспорва жалбата, моли да се остави в сила оспореното решение. Сочи, че
ако му бъде отнето СУМПС, това ще му създаде особени затруднения предвид, че
живее във вилна зона, отглежда сам децата си, които са малки.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че на К. е съставен АУАН
№662251/ 17.10.2022г. за това, че на 17.10.2022г. в 01:54 часа в *** посока на
движение към бул „Хр.Ботев“, като водач
на лек автомобил – ***, извършва следното: управлява горепосоченото МПС със
служебно прекратена регистрация от дата 13.10.2022г. на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да регистрира горепосоченото МПС в
двумесечен срок след придобиването му. Съдът приел, че така изложените в акта
фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства. Съдът възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел П.К.като обективни, ясни и незаинтересовани. На датата, посочена
в акта, контролните органи изпълнявали служебните си задължения, като са спрели
процесния лек автомобил и при извършена проверка с таблет се оказало, че
въпросният автомобил е със служебно прекратена регистрация от дата
13.10.2022г., тъй като К. не е изпълнил
задължението си да регистрира лекия си автомобил в двумесечен срок след
придобиването му. За съответното нарушение бил съставен АУАН №662251/
17.10.2022г. В Районна прокуратура – Плевен била образувана преписка по повод
констатации от проверка на органите на МВР, в които се съдържали данни за
извършено деяние по чл. 345, ал. 2 от НК. Районна прокуратура гр.Плевен с
постановление от 28.10.2022г. е отказала да образува наказателно производство.
Съдът приел за правилна констатацията на РП – Плевен, че в настоящия случай не
е налице умисъл за извършване на противоправно деяние, в настоящото
производство вече на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът направил извод,
че в случая е налице по-скоро форма на вината – небрежност, което прави деянието
несъставомерно от субективна страна. Съдът се позовал на снети от К. писмени обяснения на 17.10.2022г., в които е
заявил, че не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
била служебно прекратена, тъй като никой не го е уведомил за това. В съдебно
заседание жалбоподателят заявил, че живее във вилна зона местност „Стража“,
заедно с децата си и ако е знаел, е щял да пререгистрира автомобила си, тъй
като му е необходим. Съдът приел за безспорно доказано, че не е налице умисъл
за извършване на противоправно деяние по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл според въззивния съд жалбоподателят не е извършил виновно деянието
по смисъла на чл.7 от 2 ЗАНН, поради което и не следва да бъде наказван.
Според касационната инстанция решението е неправилно.
В конкретния случай прекратяването на регистрацията на процесното МПС е
извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство. Не се спори между страните и това се установява от приложеното по
въззивното дело постановление на прокурор при РП Плевен за отказ да се образува
досъдебно производство от 28.10.2022 г., че задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването, не е изпълнено от
лицето, придобило автомобила- К. в срока
по чл. 145, ал.2 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗДвП
правото на собственост върху МПС се придобива с писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Или когато едно лице закупи МПС по надлежния ред – с писмен договор за покупко-продажба, с
нотариално заверени подписи на страните по него, се произвежда вещно-правния
ефект на тази сделка, и на основание този договор, то става собственик на МПС.
Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в едномесечен
срок да се яви в съответната служба на сектор "ПП" на МВР и да
извърши регистриране на свое име придобитото МПС, т. е. да бъдат изготвени нови
документи на автомобила /чл. 145, ал. 2 от ЗДвП/. След изтичане на този срок, собственикът на
МПС може да бъде санкциониран с наказание "глоба" и "лишаване от
правото да управлява МПС", на основание чл. 175, ал. 3 предл. І от ЗДвП, а
след изтичане на още 30 дни – т. е. общо след два месеца от момента на
придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор "ПП", без да е
обвързан със задължението да го уведоми, извършва вече и служебното
прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Това става с
отбелязване в електронната система на "ПП", което се извършва
"автоматично" от самата система АИС "КАТ- Регистрация на ППС и
собствениците им", т. е. прекратяването на регистрацията се извършва
изцяло от системата без намесата на оператор и за това не се изисква издаването
на конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на МПС. Дерегистрираното
МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички
съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във
вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г., която предвижда
служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира ПС.
От текста на чл.143, ал.15 и чл.18б, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация
на ПС следва да направят отбелязване в АС, като никъде не е регламентирано
законовото задължение да уведомяват нарушителите за направеното отбелязване.
Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. е регламентирано, че
при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е предвидено обаче задължение за
уведомяване на приобретателя при извършено на основание 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. служебно прекратяване
на регистрацията на съответното МПС, каквото е в настоящия случай. В този
смисъл К. в качеството си на правоспособен водач на МПС е следвало да изпълни
задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което не е сторил, за което е и законосъобразно
санкциониран на основание 175, ал. 3 от ЗДвП. Наложените кумулативно наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС" са в размер на минимално
предвидения такъв за всяко от тях.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че деянието е
несъставомерно от субективна страна. В случая е без правно значение за субективната страна на
нарушението обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че моторното
превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите
за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. Именно това нарушение е осъществил от обективна и субективна страна К..
Настоящият касационен състав споделя извода на въззивния съд, че не е налице
умисъл за извършване на деянието, но е налице непредпазливост, а именно- деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Това е така, защото К. е собственик на управлявания
автомобил и за него, по силата на ЗДП, е съществувало задължение за
регистрацията му. За разлика от престъпленията по НК /чл.11, ал.4 от НК/,
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН регламентира, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В конкретния случай не е
предвидено изключение относно наказуемостта на процесното деяние, когато е
извършено непредпазливо, и по аргумент на цитираната разпоредба, правилно АНО е
ангажирал отговорността на К..
Нарушението не представлява и маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването
на нарушението не разкриват по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. А и следва да се има
предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДП, съобразно която за нарушенията по ЗДП
не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Като не е достигнал до аналогични прави изводи,
въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което оспореното НП да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 79 от 17.02.2023 г., постановено по АНД № 20234430200028/2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0938-003526/9.11.2022 год. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Р.Н.К. с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл.175, ал.3, предлож.първо от ЗДП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Председател: /П/ Членове: 1./П/
2./П/