Р Е Ш Е
Н И Е
№ 294
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 28.05.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
1 0 3 4 по описа за 2 0 1 8 г., намери за установено
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена на 27.12.2019 год. от
„Многопрофилна болница за активно лечение Уро Медикс“ ЕООД против Националната
здравноосигурителна каса, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на
парична сума на договорно основание.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът „Многопрофилна
болница за активно лечение Уро Медикс“ ЕООД твърди, че е лечебно заведение за
болнична помощ, регистрирано по реда на ТЗ и на ЗЛЗ с рег. № от 31.03.2014 год.
и към м. юни 2015 год. е осъществявал лечебна дейност.
На 19.02.2015 г.
между ищцовото дружество и Национална здравноосигурителна каса бил сключен
договор № 162167 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на
действие на НРД за МД за 2015 г., по който възложителят ответник е поел
задължението да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ в срок
до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Ищецът сочи, че ответникът не е
изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена медицинска
помощ, оказана през месец юни 2015 г., в размер на 60 244 лв.
Посочената сума
представлявала стойността на извършена през м. юни 2015 год. дейност по
клинични пътеки, която е над утвърдената стойност на разходите за м. 06.2015
год. по Приложение № 2 към Допълнително споразумение № 8 / 14.07.2015 год.,
неразделна част от договора. Утвърдената годишна стойност на болничната
медицинска помощ за 2015 год. по процесния договор била посочена в ДС № 2 /
24.03.2015 год. в размер на 2 276 569 лв., като конкретно стойността
за м. юни била определена в размер на 128 188 лв. С писмо от м. 07.2015
год. ищецът поискал увеличение на месечната стойност за м. юни 2015 год. с 5%
за сметка на утвърдените стойности за следващото тримесечие, защото бил
формиран недостиг на средства в размер на 94 906 лв., над половината от
които били за спешно лечение. С ДС № 8 / 14.07.2015 год. размерът на стойността
за дейностите през м. юни 2015 год. бил увеличен на 156 549 лв. Тази сума
била заплатена изцяло на ищеца. Но общата стойност на оказаната от ищцовата
дружество болнична медицинска помощ по клинични пътеки била 216 793 лв.,
като незаплатена останала разликата от 60 244 лв.
Ищецът изчакал НЗОК
да заплати надлимитната дейност, извършена през 2015 год., тъй като и годишният
бюджет на касата, определен със ЗБНЗОК за 2015 год. бил по-висок в сравнение с
този за 2014 год. и средствата, определени за болнична помощ били в значително
по-висок размер. Ищецът изпратил и нарочна писмена покана с искане за заплащане
на надлимитната дейност с писмо от 30.11.2018 год., но с писмо от 17.12.2018
год. плащане било отказано, тъй като извършените дейности са недоговорени, а
наред с това е изтекла и погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Ищецът счита, че
отказът на ответника да изплати исковата сума се основава на клаузи от
допълнителното споразумение към договора № 3 / 06.04.2015 год. - т. 3 и т. 13
на § 2 и на т.2 от § 3, които счита за нищожни поради противоречие със закона,
като развива съображенията си в тази насока.
Счита за
неоснователно и позоваването на НЗОК на погасителна давност, като развива
правните си аргументи досежно приложимата давност, която счита, че е общата
петгодишна, тъй като месечните плащания по договора не са периодични плащания,
а частични плащания на годишната стойност на 12 части.
Въз основа на
изложеното, ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 60 244 лв., представляваща неплатена сума за
извършена болнична помощ по клинични пътеки по сключения между страните договор
№ 162167 / 19.02.2015 год. през м. юни 2015 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Ангажирани са
доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Със същия е направено възражение за неподведомственост на спора пред
гражданския съд и искане за изпращането му за разрешаване на съответния
административен съд. По това възражение съдът вече се е произнесъл с
определение № 664/21.03.2019 год., като е оставил същото без уважение. Определението
на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила. Навежда и възражение, че
настоящия спор не е търговски, а граждански и подлежи на разглеждане по общия
ред, по което възражение също е налице произнасяне в определение № 852 /
15.04.2019 год.
Формулира възражение
за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. в, пр. последно ЗЗД.
Навежда възражение за
недопустимост на предявения иск, което свързва с довода, че възложителят по
сключения договор действа като административен орган, а не като гражданско
правен субект, както и че е обвързан от рамките на лимитите, определени по
договора и допълнителните споразумения.
По същество оспорва
иска като неоснователен и счита, че ищецът няма право да иска заплащане на
реализирана от него дейност, извън уговорено в договора.
Оспорват се доводите,
че индивидуалният договор е в противоречие със ЗЗО и предвидените в него права
на здравноосигурените лица. Със сключването на договора ищецът се е съгласил с
определените лимити за заплащане на извършената от него медицинска дейност.
Преценката за увеличаване на лимитите е на НЗОК, а отказът подлежи на съдебен
контрол от съответния Административен съд. Ищецът сам признавал, че претендира
за заплащане сума, която надвишава утвърдената стойност на разходите за тези месеци
по приложение № 2.
Твърди, че ежемесечно
е изпращано месечно известие, подписано с усъвършенстван електронен подпис от
директора на РЗОК или упълномощено лице, съгласно чл. 17, ал. 11 от Методиката
за заплащане дейностите по БМП по приложение 2 Б от ПМС № 57/2015 г., с които
лечебното заведение е уведомявано за неговата надлимитна дейност.
Оспорва твърдението
на ищеца, че са налице основанията на чл. 20 от индивидуалния договор между
ищеца и НЗОК за заплащане на извършената и отчетена дейност, като твърди, че
задължението му се изчерпва със заплащане на отчетената дейност в рамките на
установените лимити. Оспорват се доводите, че уговорените в договора лимити се
съдържат в клаузи, които са нищожни поради противоречие със закона, като
развива съображенията си в тази насока.
Настоява иска да бъде
отхвърлен, а на ответника да се присъдят направените по делото разноски, вкл. и
за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372 ГПК от страна на ищцовата дружество е постъпила допълнителна исковата молба. Ответникът взема отношение по въпроса
за подведомствеността на спора. Счита за неоснователно възражението, че
настоящият спор подлежи на разглеждане по общия гражданско-правен ред, а не по
този, приложим за търговски спорове, тъй като спорът произтича от търговска
сделка, доколкото една от страните по нея е търговец. Оспорва възражението за
погасителна давност, счита същото за неоснователно, тъй като според ищцовата
страна приложимата давност е общата петгодишна давност, доколкото процесното
вземане не отговаря на критериите, определени в ТР № 3 / 18.05.2012 год., за да
бъде прието за периодично.
Счита предявения иск за допустим и
основателен. Развива допълнителни подробни съображения по съществото на спора и
приложението на материалния закон.
В срока по чл. 373 ГПК от страна на НЗОК е постъпил допълнителен
отговор на исковата молба, с който ответникът е заявил, че подържа вече
изложените възражения, в т.ч. възраженията срещу доводите на ищеца за нищожност
на клаузи от договора като противоречащи на закона. Счита, че самият ЗЗО
предвижда, че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в
националния рамков договор не се „закупува“ от НЗОК, което установява принципа
за допустими ограничения при „закупуването“ на медицинската помощ и изключва
разбирането, че НЗОК дължи безусловното ѝ заплащане.
Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства съдът
намира, че е сезиран с обективно
съединени искове с правна
квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 59,
ал.1 ЗЗО, чл. 219, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности
за 2015 год. и чл. 86 ЗЗД.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Липсва спор досежно обстоятелството,
че ищецът е лечебно заведение, което притежава разрешение за осъществяване на
лечебна дейност. В подкрепа на това обстоятелство е представено разрешение за
осъществяване на лечебна дейност № МБ-310 / 31.03.2014 год.
Няма спор, а това се установява и от
приложения договор № 162167 от 19.02.2015 г., че „МБАЛ – Уро Медикс“ ООД, в
качеството му на изпълнител, се е задължил да оказва на здравноосигурени лица,
на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБ на НЗОК за 2015 г. за акушерска
помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по § 7, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г.
болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 член единствен
на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в
приложение № 16 /приложение № 2 от НРД за МД за 2015 г. срещу насрещното
задължение на възложителя „Националната здравноосигурителна каса“ да заплаща
извършените дейности, съгласно уговореното в чл. 1, ал. 2 от договора.
С допълнително споразумение № 3 от
06.04.2015 г. страните са се съгласили, че възложителят ще заплаща дейностите
при съобразяване Постановление № 57 от 16.03.2015 г. на МС за приемане на
методика за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2,
т. 2 ЗЗО и ще уведомява изпълнителя ежеседмично за
достигнато изпълнение на съответните месечни стойности. Съгласно новата
редакция на чл. 40, ал. 8 и сл. от Договора, при достигане на съответните
месечни стойности, водещи до липса на капацитет на възложителя за
хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение,
изпълнителят формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна
диагностика и лечение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено
заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за
дейностите в БМП в приложения № 2 към договорите на изпълнителя за сметка на
стойностите за следващите месеци в размер до 5% за съответното тримесечие или
до 5% от стойностите за следващото тримесечие, което не се допуска през
четвъртото тримесечие. Съгласно споразумението по ал. 9, при увеличение размера
на стойността на разходите за дейностите в БМП, промените в приложения № 2 по
ал. 8 се договарят между изпълнителя и възложителя в срока за представяне на
отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. Изпълнителят е поел
задължение да спазва този ред като по изключение, при особено тежки или сложни
случаи по медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни
обстоятелства, изпълнителят писмено и незабавно информира възложителя като
мотивира очакваното заплащане. Случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за
разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, а
решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
От представеното
приложение № 2 към договора се установяват определените стойности на дейности и
услуги, съгласно Правилата по реда на чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК
за 2015 г. за календарната 2015 г. Първоначално определеният годишен лимит за
2015 год. е 2276569 лв., като лимитът за м. юни 2015 год. е определен в размер
на 132 619 лв. Тези стойности са коригирани с допълнителни споразумения, като в
частност с допълнително споразумение № 7 / 12.06.2015 год. стойността на
дейностите в БМП за м. 06.2015 год. е определена на 132 376 лв., която е
останала непроменена с последващото приложение № 2 към Допълнително
споразумение № 8 / 14.07.2015 год.
С доклада по делото е
прието за безспорно между страните, че общата стойност на болничната медицинска
помощ по клинични пътеки, извършена от ищеца през м. 06.2015 год. включва
дейността по 13 клинични пътеки за 100 пациента на обща стойност 216 793
лв. Не се спори също, че ответникът е заплатил на ищеца част от посочената
сума, а именно сумата 156 549 лв., като не се спори, че разликата от 60
244 лв., която е предмет на делото, не е заплатена.
Поради това спорът по делото не е
фактически, а изцяло правен. Той е съсредоточен около проблема каква сума във
връзка с предоставената медицинска помощ по клинични пътеки подлежи на
заплащане от НЗОК ако общата месечна стойност на тези пътеки превишава
стойността, определена в приложение № 2 към индивидуалния договор.
За отговор на
повдигнатия спор и конкретно основателно ли е възражението на ответника и
освобождава ли го от отговорност за изпълнение, следва да се посочи, че
съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет,
от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон. Законът, който урежда
отношенията във връзка със здравното осигуряване в държавата, е Законът за
здравното осигуряване при отчитане правилата, на който закон следва да се
уреждат и отношенията межда страните по настоящия спор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗО здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски
и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане
на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните
рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.
Съгласно
чл. 2 от ЗЗО, задължителното здравно
осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, което се
осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните
териториални поделения - районни здравноосигурителни каси
(РЗОК). Това осигуряване предоставя основен пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Бюджетът на НЗОК е
основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на
задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Неразделна
част от същия е годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ,
изплащана от НЗОК.
В чл. 24 от ЗЗО е
предвидено за какво следва да се разходват средствата от бюджета на НЗОК, а в
чл. 25 изрично е предвидено, че в същият задължително се предвижда резерв,
включително и за непредвидени и неотложни разходи. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
средствата за здравноосигурителни плащания.
Разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от ЗЗО сочи, че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до
медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, а ал. 2 на
същата разпоредба определя правото на избор като валидно за цялата територия на
страната и забранява ограничаването му по географски или други административни
основания.
В чл. 35 от ЗЗО са
определени правата на задължително осигурените лица, а пакетът от здравни
дейности, гарантиран от задължителното здравно осигуряване е посочен в чл. 45
от ЗЗО.
В чл. 46 от ЗЗО е предвидено, че редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите
на отделните видове медицинска помощ по чл.
45 се определят в Националния рамков договор (НРД) и в договорите между
РЗОК и изпълнителите.
Според чл.
4а ЗЗО Националният рамков договор е нормативен административен акт, който
има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен
за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и
осигурителите. Той, видно от чл. 53 от ЗЗО, се приема за срок от една година за осъществяване на дейностите,
предвидени в този закон, като относно медицинските такива приемането става
между НЗОК и Б.Л.Съюз. Приемането от своя страна следва да стане не по-рано от
обнародването на бюджета на НЗОК за следващата година и не по-късно от
последния работен ден на текущата година/чл. 54 ЗЗО/. Самият договор с оглед
чл. 55, ал. 2 от ЗЗО определя: 1. условията, на които трябва да отговарят
изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях;
2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; 3. условията и реда за оказване
на помощта по т. 2; 4. критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2; 5.
документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по
информационното осигуряване и обмена на информация; 7. други въпроси от
значение за здравното осигуряване.
Съгласно разпоредбата на
чл. 55д от ЗЗО обемите и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД не са
част от същия, а са предмет на самостоятелно ежегодно договаряне, като се
определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година и следва да
бъдат приети в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета на НЗОК за
следващата календарна година, които съгласно чл. 55д, ал. 8 от ЗЗО се
обнародват в ДВ и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите на
медицинска помощ. Нормата на чл. 55д ЗОО е отменена с ДВ бр. 48/ 27.06.2015
год., но според пар. 44 от ЗИД на ЗОО националните
рамкови договори, обемите и цените на медицинските и на денталните дейности,
методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ и решенията по чл.
54, ал. 8 и/или 9, които действат към момента на влизането в сила на този
закон, се прилагат до приемането на нови национални рамкови договори.
Изложеното до тук налага извод за
това, че претендираните от ищеца субективни права като част от възникналото
между страните правоотношение на основание на чл. 59 и сл. от ЗЗО, което пряко
обслужва интересите на трети лица, ползващи се от здравни услуги, са обусловени
от предвиденото в чл. 52 от Конституцията на РБ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ, осъществяване на която гаранция е разписано и в Закона за здравното
осигуряване - чл. 2, чл. 4 и чл. 35 от ЗЗО.
Именно с цел
осигуряването на този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на здравноосигурените лица е предвидена разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, съгласно която НЗОК е задължена да заплаща определени видове
медицинска помощ. Коментираната разпоредба има императивен характер, който се
потвърждава и от следваща разпоредбата на чл. 46 от ЗЗО, която сочи, че с Националният
рамков договор и индивидуалните договори не може да се игнорира задължението за
плащане, а единствено на определяне подлежи реда за нейното предоставяне и
момента, в който това следва да стане.
Видно от изложеното, предоставянето
на гарантирания пакет здравни дейности
на лицата, осигуряващи се задължително, е обусловено от сключването на национален
рамков договор за съответната година и от договорите, сключени между НЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59 от ЗЗО. Част от индивидуалните
договори, съгласно чл. 24 от НРД са цените на
медицинските дейности, установени по реда на чл. 55д ЗЗО, както и приложения за стойност на
медицинските дейности за болнична медицинска помощ, за медицински
изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия
при злокачествени заболявания.
Тези две изисквания според съда са
продиктувани от съдържанието на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., изискващо НЗОК да определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите РЗОК да
определят стойността за дейностите към договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ, разпределени по месеци. Следва да се има предвид, че ЗБНЗОК
за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет на НЗОК да използва преизпълнението
в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи
за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи – вж. § 1
от ПЗР на ЗБНЗОК. Казаното означава, че нито финансовият план, нито ЗЗО
предписват бюджетна рамка като предел на отговорността на държавата при
обезпечаване на покрития от НЗОК пакет от услуги.
Изложеното до тук, съобразено със съдържанието на цитираните по- горе разпоредби на ЗЗО, налага извод, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на НЗОК за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по - горе изискване на чл. 4 от ЗБНЗОК. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ, нито освобождава държавата от отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на НЗОК, в който смисъл и следва да се коментира правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2015 г., което ангажира органите на управление на НЗОК периодично да анализират и при необходимост да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при предварително утвърдени правила – чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК, вкл. и с използване на бюджетния резерв. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, съгласно която
със средствата от резерва се плащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
средствата за здравноосигурителни плащания, т.е. водещото е осигуряване на
предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на
фискалната дисциплина.
Предвид
изложеното по-горе, съдът приема за основателни възраженията на ищеца за това,
че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 6 от договора, допълнена с ДС № 3 от
06.04.2015 г., която задължава възложителя да заплаща само извършената и
отчетена от изпълнителя дейност, в рамките на стойностите, посочени в
приложение № 2 и тази на чл. 40, ал. 6, създадена и допълнена с допълнително
споразумение, която не дава право на изпълнителя да се отчита за дейности на
стойност, надвишаваща стойността за съответния месец в Приложение № 2 към
договора, а също и новосъздадената т. 3 на чл. 53, са нищожни като
противоречащи на чл.
35 от ЗЗО, чл. 55, ал. 3, т. 2 и т. 5 и т. 6 ЗЗО, на основание чл.
26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Осъществената
болнична помощ, следва да бъде заплатена в изпълнения обем, тъй като за
оказването на болнична помощ по клинични пътеки няма уговорени лимити.
Противното би означавало възлагане на финансова тежест за предвиден в закона
пакет от медицинска помощ върху частноправен субект – лечебното заведение,
което е в пряко противоречие с гарантираната цел на ЗЗО, както и с основните
разпоредби на сключения между страните договор.
Следва
да се има предвид и факта, че в договора не е предвидена възможност, след
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в същия
изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно
да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица –
вж. чл. 5 от договора – т. 1 и т. 2. Изрично в чл. 5, т. 8 е предвидено
задължение за изпълнителя да разполага по всяко време с медицински специалисти,
в т. 9 - да осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност.
С посочените норми са уговорени основни задължения на ищеца по договора от
19.02.2015 г., НЗОК му е възложила изпълнението на дейностите, предмет на
договора, без да е поставено условие за изпълнението им - ограничение на приема
на здравно осигурени лица, съобразно лимита на договорените средства. Дори
напротив, в чл. 5, т. 10 изрично е посочено, че изпълнителят не следва да
изисква заплащане или доплащане от здравно осигурени лица за дейност, предмет
на настоящия договор, от което следва извода, че всяка извършена дейност от
приложение 2 на договора следва да бъде заплатена от възложителя.
Коментираното
до тук е изцяло съобразено с конституционно гарантираните права на здравно
осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно
ползване на медицинско обслужване при свободен избор, осигуряващи опазването на
здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, като в конкретния случай, дружеството ищец при провеждане на
леченията е изхождало именно от този принцип в съответствие с критериите за
добра медицинска практика – чл. 46, ал. 3 ЗЗО, действаща към процесния период.
Изложеното
налага да се приеме, че извършените над определения лимит дейности са по повод
на изпълнение задълженията на изпълнителя по договора, за които същият следва
да бъде възмезден, а наведеното възражение от ответника за това, че не дължи
плащане, тъй като извършеното е над установения лимит, е в категорично
противоречие с целите и предмета на сключения между страните договор.
След като се установи
съществуване на вземането по предявения иск следва да се разгледа възражението
на ответника за изтекла погасителна
давност.
Съдът приема, че за
вземанията на ищеца, приложение намира кратката тригодишна давност по чл. 111,
б. В ЗЗД.
Вземанията, произтичащи от договора, са платими ежемесечно. Същите имат периодичен характер. Според Тълкувателно решение № № 3 / 18.05.2012 год. на ОСГК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая вземанията на ищеца, респ. задълженията на ответника произтичат от един и същи факт – сключения договор от 19.02.2015 год. и отговарят на изяснените в тълкувателното решение критерии.
Заплащане на
изпълненото е дължимо при условията на чл. 35 от договора – до 30-то число на
месеца, следващ отчетния. Предвидено е изключение, досежно плащанията, за които
е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора, каквито са
дейностите в полза на неосигурени лица и медицинската помощ на лицата по пар.
7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 год. Според последно посочената разпоредба през
2015 г. средствата за лекарствени продукти по чл. 4,
т. 1 от Закона за ветераните от войните и по чл.
15, ал. 1 и 2 от
Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, както и целевите средства
за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които
нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в
здравноосигурителния процес по реда на Постановление № 17 на
Министерския съвет от 2007 г. за определяне на условията и реда за разходване
на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична
помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им
осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, са за сметка на
държавния бюджет и се изплащат от Агенцията за социално подпомагане чрез НЗОК.
В случая обаче ищецът не твърди по повод
възражението за давност, а и не доказа процесните вземания да са за подобен вид
дейности, за които е предвиден друг срок за плащане. Поради това, за стойността
ѝ е приложимо общото правило, че стойността на оказаната през определен
месец болнична помощ по клинични пътеки е платима до 30-то число на следващия
месец. За болничната помощ, извършена месец 06.2015 год., плащането е дължимо
до 30-то число на следващия календарен месец – до 30.07.2015 г. Погасителната
давност изтича три години след този момент, а именно на 30.07.2018 год., в
съответствие с правилото на 72, ал. 1 ЗЗД – на съответното число и месец на
последната година от срока.
Искът
обаче е предявен на 27.12.2018 г., почти пет месец след изтичането на
тригодишния давностен срок.
Съдът
не възприема доводите на ищеца, обосноваващи приложимост на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, развити в исковата и в допълнителната искова молба и
поддържани в писмената защита. Волята на страните за падежа на месечните
плащания е ясно определен в договора – 30-то число на месеца. До този момент
следва да бъдат извършени както плащанията за дейностите, попадащи в утвърдения
в приложение № 2 месечен лимит, така и плащанията, които го надвишават. На
посочения падеж е платим пълният размер на оказаната през съответния месец болнична
помощ. Действително, както се акцентира от ищеца, размерът на задължението не е
предварително определен, но е определяем, на база на предварително утвърдената
стойност за клинична пътека. Според цитираното тълкувателно решение
предварителната определеност на размера на задължението не е необходима, след като задълженията имат
единен правопораждащ факт – сключения договор, падежът им настъпва през
предварително определени интервали от време – ежемесечно на 30-то число, а
размерите на плащанията са определяеми на база обема на предоставената помощ
при предварително приета единична цена, без да е необходимо плащанията да са
еднакви по размер, за да е приложима давността по чл. 111 ЗЗД. Макар в договора
да е определен годишния лимит за оказана болнична помощ по клинични пътеки,
месечните плащания не са частични плащания, а периодични такива, определени по
размер след изтичането на всеки месечен период въз основа на конкретния обем на
оказаната в рамките на този период медицинска помощ.
Поради
изложеното искът, като погасен по давност, съдът приема за неоснователен и като
такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски. Претендираните разноски са за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. Като взе
предвид, че разглеждането на делото е продължило в рамките на едно съдебно
заседание и спорът се разрешава само на база писмени доказателства, приема, че
възнаграждението следва да се определи в размер на 200 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ УРО МЕДИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Колхида“ – продължение, етаж 3,
представлявано от управителя Ж.Р.Ч., против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /НЗОК/, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, Булстат 121 858 220,
за заплащане на сумата 60 244 лв., представляваща неплатена стойност на
извършена болнична помощ по клинични пътеки по сключения между страните договор
№ 162167 / 19.02.2015 год. през м. юни
2015 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 27.12.2018 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ УРО МЕДИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Колхида“ – продължение, етаж 3,
представлявано от управителя Ж.Р.Ч. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /НЗОК/, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кричим“ № 1, Булстат 121 858 220, сумата 200 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: