Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 07.01.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на пети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 165 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44  ЗЗД

Иск по чл. 108 ЗС.

 

           Предявени са искове от И.В.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. В. И., МАК, срещу И.Й.Л., ЕГН **********,***, за обявяване нищожността на отказ от наследство поради липса на предмет и ревандикация на земеделски имоти.

           С допълнителна молба ищецът е поискал, а съдът, с определение от 27.07.2017 год. е конституирал като ответници по предявените искове и Р.М.К., ЕГН ********** *** и П.Й.П., ЕГН ********** ***.

           В исковата молба се твърди, че ищецът е син на М.П.В., ЕГН **********,***, поч. 07.10.2013 год., която приживе е била настанена в дом за възрастни хора в с. Орсоя, обл. Монтана.

                                                                                                                                             След смъртта й ищецът узнал, че първата ответница, И.Л. е водила при майка му нотариус, за да «оправят» някакви документи. След като проверил, ищецът установил, че при майка му е бил заведен от отв. И. Л., пом.нотариус Я.Й., като майка му се била подписала под декларация за отказ от наследството на баща си, П. Р.К.. Сигнализирал прокуратурата и след проведено наказателно производство, отв. И. Л. била призната за виновна за съставянето на неистински частен документ – – молба с вх.№8343/07.08.2013год. по описа на Районен съд гр.Лом, на която придала вид, че изхожда от М.П.В. от с.Орсоя, обл.Монтана и я употребила пред Районен съд гр.Лом за вписване в регистър по реда на чл.49 във вр. с чл.52 от ЗН и издаване на удостоверение за направения и вписан отказ от наследство, за да докаже, че В., като наследник на П. К. Р.б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, се отказва от оставеното от него наследство и на 08.08.2013год. сама съставила неистински частен документ – пълномощно с нотариална заверка №2/08.08.2013год., на което придала вид, че изхожда от М.П.В. от с.Орсоя, обл.Монтана и го употребила пред Районен съд гр.Лом, за да докаже, че е упълномощена от В. да получи удостоверение за отказ от наследство по ч.гр.дело №722 от 2013год. по описа на Районен съд гр.Лом и й било наложено съответно наказание.

           Твърди се, че нотариалната заверка на декларацията за отказ от наследство била направена без да се спазят особените разпоредби, приложими за хората с увреждания и без да присъства медицинско лице.

Отделно към момента на вписването на отказът от наследство, майка му вече била приела наследството на своя баща – чрез сключването посредством пълномощник на договор за аренда от 2009 год. по отношение на възстановените му имоти. Само на това основание отказът от наследство бил нищожен поради липса на предмет.

Твърди се, че след като се снабдила с удостоверението за отказ от наследство, отв. И. Л. инициирала доброволна делба, договорът за която бил удостоверен от нотариус С. С. и вписан в Сл.вп. – Лом на 15.10.2009 год.

Така, отв. И.Л. станала изключителен собственик на останалите в наследство от П. К. Р.б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана имоти:

1.     имот № 065045 – нива от 2,931 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436;

2.     имот № 056058 – лозе от 3,013 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436 и

3.     имот № 022007 – нива от 13,000 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436.

По този начин интересите и правото на собственост на ищеца били накърнени.

           Иска се: 1/ Да бъде признато по отношение на ответницата, че извършеният отказ от наследството, оставено от П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, вписан с определение на съда по ч.гр.д. № 772/2013 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом е нищожен поради липса на предмет. 2/ Да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от подробно описаните в и.м. три земеделски имота, находящи се в землището на с. Добри дол, обл. Монтана и тя да бъде осъдена да му предаде владението на частта му от имотите.

           Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

           Ответниицте И.Й.Л. и Р.М.К. са подали писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           В отговорите си, които са идентични, отв. И. Л. и отв. Р. К. оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Оспорват твърденията в и.м. изцяло.

           Възразяват срещу твърдението, че към момента на заявяване и вписване на отказът от наследство, наследодателката на ищеца е била приела наследството на П. К. Р., като недоказано, а в случай, че твърдяният от ищеца договор за аренда и пълномощно се представят от него, оспорват подписа на пълномощното.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор и от отв. П.П., чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. А. Л., МАК.

В отговора си, отв. И. Д. счита исковете за допустими, не изразява становище по същество на спора, не въвежда възражения и не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлватсе от адв. В. И.  МАК, редовно упълномощена, която поддържа исковете и моли те да бъдат уважени. Излага съображенията си в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците И.Л. и Р.М. се представляват от пълномощника си, адв. Н. К., МАК, който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът П.П. се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А. Л., МАК, която счита исковете за недоказани и като така – подлежащи на отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че страните са низходящи на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, поч. 23.06.1995 год., който след смъртта си е бил наследен от:

1.     Й.П. К., син, поч. 19.12.2009 год., с наследници:

a.     Р.М. |К., съпруга,

b.     П.Й.П., син,

c.      И.Й.Л., дъщеря,

2.     М.П.В., дъщеря, поч. 07.10.2013 год., с наследници:

a.     И.В.Д., син.

С Решение № 02Д/24.12.1998 год., по преписка вх. № ДД195/01.04.1993 год. на ПК Лом, на П. К. Р.е възстановена собствеността по отношение на следните имоти:

1.     Лозе от 3,013 дка, шеста категория, м. Козя гърбина, имот № 056058 по картата на землището на с. Добри дол, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 21436,

2.     Нива от 2,931 дка, шеста категория, м. Валугето, имот № 065045 по картата на землището на с. Добри дол, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 21436.

С Решение № 02/21.05.1999 год., по преписка вх. № ДД195/01.04.1993 год. на ПК Лом, на П. К. Р.е възстановена собствеността по отношение на:

1.     Нива от 13,000 дка, трета категория, м. Прекия път,  имот № 022007 по картата на землището на с. Добри дол, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 21436.

С Договор за аренда от 29.06.2009 год., вписан в сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 6433/15.10.2009 год., акт № 176, т. 14, партида № 17320, Й.п. К. и М.П.В., чредз пълномощника си Д.З.П.от *****, в качеството си на наследници на общия наследодател П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, общ. Лом, като арендодатели, са предоставили нива от 13,000 дка – имот № 022007 на арендатора ЕТ Д. – С. С., ЕИК *******, ******, за пет стопански години.

Наследодателката на ищеца, М.П.В. е страдала от захарен диабет – на инсулинолечение, с усложнения, едно от които – ретинопатия.

С ЕР № 0953-084/04.06.2002 год.  на ТЕЛК при МБАЛ Лом са й определени 76% трайно намалена работоспособност.

През м. януари, 2012 год. се наложила и ампутация на десен долен крайник, на ниво бедро.

С ЕР № 0902/081/28.05.2012 год. на ТЕЛК при МБАЛ Лом е определена 100% трайна неработоспособност.

Ч.гр.д. № 772/2013 год. е образувано по молба, вх. № 8343/07.08.2013 год., от М.П.В., с правно основание чл. 52 ЗН – за вписване отказът й от наследството на нейния баща П. К. Р., б.ж. на с. Дбри дол, обл. Монтана.

Приложена е Декларация за отказ от наследство, рег. № 5154/06.08.2013 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, като нотариалната заверка на подписа е извършена извън кантората от пом.нотариус Я. Й.

Към молбата е приложено и пълномощно, рег. № 2/08.08.2013 год. на Д.Г.И., кметски наместник на с. Орсоя, обл. Монтана, с което М.П. упълномощава отв. И.Л. да получи от ЛРС вместо нея удостоверението за отказ от наследство, издадено на 07.08.2013 год. по ч.гр.д. № 772/2013 год. по описа на съда.

Удостоверението е получено от отв. И. Л. на 08.08.2013 год.

С договор за доброволна делба от 10.10.2013 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 10403/10.10.2013 год. на нотариус Ст. Станчев, рег. № 577 в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан в сл.вп. Лом под дв.вх.рег. № 8918/10.10.2013 год., акт № 257, т. 10, всички недвижими имоти, възстановени на общия наследодател са поставени в дял на отв. И.Л. – включително процесните три имота, но и други два – имот № 061079 от 2,999а, м. Пчелина, шеста категория и имот № 061103 – пасище от 5,003 дка, шеста категория в м. Пчелина, които са били възстановени с Решение № Ф01/15.06.2007 год. на ОСЗГ Лом, по преписка  № ДД195/01.04.1993 год.

С Постановление за образуване на досъдебно производство от 30.10.2015 год. на ЛРП е образувано ДП № 798/2015 год. на РУ МВР Лом, за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК срещу отв. И.Л. и по чл. 311, ал. 2 НК срещу третото лица Д.Г.И..

Изготвен е обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 476/2016 год. на ЛРС.

С Присъда от 21.10.2016 год., по НОХД № 476/2016 год. на ЛРС, подсъдимата И.Й.Л. е призната за виновна в това, че в гр. Лом, в условията на продължавано престъпление, на  07.08.213 год. сама съставила неистински частен документ – молба, вх. № 8343/07.08.2013 год. по описа на ЛРС, на която придала вид, че изхожда от М.П.В. от с. Орсоя, обл. Монтана и я употребила пред РС Лом за вписване в регистърпо реда на чл. 49, вр. чл. 52 ЗН и издаване на удостоверение за направения и вписан отказ от наследство, за да докаже, че В., като наследник на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана се отказва от оставеното от него наследство. И на 08.08.2013 год. сама съставила неистински частен документ – пълномощно с нотариална заверка № 2/08.08.2013 год., на което придала вид, че изхожда от М.П.В. от с. Орсоя, обл. Монтана и го употребила пред РС – Лом, за да докаже, че е упълномощена от В. да получи удостоверение за отказ от наследство по ч.гр.д. № 722/2013 год. по описа на РС Лом – престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На осн. чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1100 лв.

Със същата присъда подс. Д.Г.И. е признат за виновен в това, че на 08.08.2013 год., в гр. Лом, в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник на с. Орсоя, обл. Монтана, в кръга на службата си, съставил официален документ – пълномощно с нотариална заверка № 2/08.08.2013 год., в което удостоверил неверни обстоятелства – че подписа, положен след упълномощител в пълномощното е положен от М.П.В. от с. Орсоя, обл. Монтана, с цел да бъде използвано като доказателство за тия обстоятелства за предоставяне на Удостоверение за отказ от наследство по ч.гр.д. 0 772/2013 год. на ЛРС на лицето И.Й.Л. ***, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 311, ал. 1 НК. На осн. чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Присъдата е влязла в сила.

От показанията на свид. Е.Д., съпруга на ищеца се установява, че неговата майка М.В. след смъртта на своя съпруг, в началото на м. Юли, 2006 год. била настанена в дом за възрастни хора в с. Добри дол, обл. Монтана. Тя не виждала добре и била с ампутиран крак, а жилището й не било подходящо за лице с нейните увреждания. Свидетелката ходела на работа и не можела да се грижи за нея, а синът й бил на работа в Германия. В дома за възрастни хора свидетелката посещавала свекърва си всяка седмица. Преди да бъде настаненатам се случвало да я карат до с. Добри дол, за да получава рентата си от земята. Случвало се било и братът на свекърва й, Й.П. да й носи рентата в с. Орсоя. След смъртта му рентата й носела отв. Радмила К., негова съпруга. Това било вече след ампутацията на крака. Свидетелката не знае дали свекърва й е получавала рента след настаняването си в дома за възрастни хора. Лично от брата на свекърва си, наследодателят на ответниците Й.П. знае, че тя е получавала рента за земята на баща им. Не е виждала арендните договори, но предполага, че са подписвани от него.

Двамата – свекърът и свекървата на свидетелката били починали в една и съща година – 2005 или 2006 год., той в края на м. Юли, а тя – през м. Октомври. Около две седмици след настаняването на М.В. в дома за възрастни хора, свидетелката я посетила и в разговор с нея разбрала, че при нея е идвала и отв. И.Л., с нотариус, за да подпише да ползват къщата в с. Добри дол.

Няколко дни по-късно свид. Е. Димитрова и отв. И.Л. се срещнали случайно и ответницата я попитала дали е разбрала, че свекърва й е подписала пълномощно за ползването на къщата. Свидетелката отговорила, че знае, но никога не им е било забранявано да ползват къщата.

От правна страна:

С исковата молба се иска:

           1/ Да бъде признато по отношение на ответниците И.Й.Л., Р.М.К. и П.Й. К., че извършеният отказ от наследството, оставено от П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, вписан с определение на съда по ч.гр.д. № 772/2013 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом е нищожен поради липса на предмет.

2/ Да бъде признато за установено по отношение на ответницата И.Й.Л., Р.М.К. и П.Й. К., че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от подробно описаните в и.м. три земеделски имота, находящи се в землището на с. Добри дол, обл. Монтана и те да бъдат осъдене да му предадат  владението на частта му от имотите.

Относно предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД: 

Иска се да бъде признато по отношение на ответниците И.Й.Л., Р.М.К. и П.Й. К., че извършеният отказ от наследството, оставено от П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, вписан с определение на съда по ч.гр.д. № 772/2013 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом е нищожен поради липса на предмет.

По смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или е извън гражданския оборот, т.е. не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.

Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.

Изводът дали е налице годен предмет на разпореждане следва да се основава не само на обстоятелството дали към момента на сключване на договора в обема на разпоредените права съществува самостоятелен обект, но и дали според изразената в договора воля е налице съгласие за разпореждане с така съществуващия обект. Действителността на договора от гледна точка на изискванията за неговия предмет следва да бъде преценявана с оглед изразената от сключилите договора лица воля и ако към момента на сключване на договора описания в него имот не съществува реално, следва да се приеме, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, дори да се установи, че реално съществува като недвижим имот, годен да бъде самостоятелен обект на разпореждане.

Настъпването на вещноправния ефект на договор с предмет прехвърляне право на собственост върху недвижим имот представлява правна последица на договора, която може да се осъществи само ако договорът е действителен.

Съгл. чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите се прилагат и по отношение на едностранните волеизявления.

Прогласяването на нищожността на направения отказ от наследството включва в себе си отричането на правните последици на това волеизявление, които биха настъпили в патримониума на сключилите договора лица, ако договорът беше валидно сключен.

Наследството се приема по указания в чл. 49 ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г. на ВС, т. 14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.

Според чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя. От този момент всички вземания и задължения на наследодателя, освен ненаследимите, преминават върху неговите наследници. Без значение е дали тези вземания и задължения са точно определени към момента на откриване на наследството или ще бъдат уточнени по размер в един следващ момент.

Установено е по делото, че общият наследодател на страните П. К. Р.е починал на 23.06.1995 год., в с. Добри дол, обл. Монтана и е бил наследен от двете си деца – М.П.В. – майка на ищеца, починала на 07.10.2013 год. и Й.П. К. – баща, респ. съпруг на ответниците, поч. 19.12.2009 год.

Трите процесни имоти са били възстановени на общия наследодател п. К. Р.с Решение № 02Д/24.12.1998 год. и Решение № 02/21.05.1999 год., двете по преписка вх. № ДД195/01.04.1993 год. на ПК Лом. 

Наследодателите на страните – Й.П. К. и М.П.В., чрез пълномощника си Д.З.П.са сключили аренден договор, вписан в сл.вп. Лом но 15.10.2009 год.  за един от имотите – нивата от 13 дка, имот № 022007.

Горното представлява безспорен акт на мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.

Процесният отказ от наследството на П. К. Р.е вписан на 07.08.2013 год., т.е. след приемането му, извършено с конклудентни действия.  

Затова последващият отказ от наследството се явява недействителен.

Само за прецизност следва да се отбележи, че производството по чл. 52, вр. 49 ЗН започва с писмено заявление до районния съдия в района, в който е открито наследството.

В случая дори и да се приеме, че наследодателката на ищеца М.П.В. е подписала декларацията за отказ от наследство на 06.08.2013 год., пред пом.нотариус Я. Йорданов, то с влязла в сила присъда по НОХД № 476/2016 год. на ЛРС е установено по безспорен начин, че молбата, вх. № 8343/07.08.2013 год., по която е образувано ч.гр.д. № 772/2013 год. на ЛРС и към която молба е приложена декларацията за отказ от наследство е съставена и подписана от отв. И.Й.Л. – т.е. не изхожда от М.В..

За това и искът по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като процесният отказ от наследство бъде прогласен за нищожен.

Относно исковете по чл. 108 ЗС:

Искът по чл.108 ЗС включва в себе си и установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК. За уважаването му  е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

В случая, ищецът твърди, че черпи правата си по наследство. По делото не е спорно, а и се установява от ангажирните писмени доказателства – удостоверения за наследници, че страните са наследници на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, поч. 23.06.1995 год., на когото, с три реституционни решения на ПК и ОСЗГ Лом е била възстановена собствеността по отношение общо пет имота, три от които са и предмет на настоящото производство.

Предвид изводът за основателност на предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и нищожност на отказът на М.В. от наследството на П. Р., както и предвид приложеното удостоверение за наследници на последния, правата на ищеца от останалото от неговия дядо наследство е ½ ид.ч.

От своя страна ответниците са сключили договор за доброволна делба от 10.10.2013 год., по силата на който петте недвижими имота от наследството на п. К. Р.са поставени в дял на отв. И.Й.Л..

Този договор е нищожен по силата на закона –  чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като делбата е извършена без участието на един от съсобствениците – ищецът И.Д..

Ето защо следва да се приеме за доказано, че процесните имоти са собственост на наследниците на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, поч. 23.06.1995 год.

От своя страна отв. И.Л. се легитимира като собственик на процесните три имота именно по силата на горепосочения договор за доброволна делба.

Не е спорно твърдението, че именно отв. И.Л. владее имотите.

Ищецът претендира тя да бъде осъдена да отстъпи собствеността и му предаде владението на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:

Ищците претендират да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и да им предаде владението на частта, съответстваща на правата им по Закона за наследството, а именно – 11/12 ид.ч. от следните недвижими имоти:

1.     имот № 065045 – нива от 2,931 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436;

2.     имот № 056058 – лозе от 3,013 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436 и

3.     имот № 022007 – нива от 13,000 дка в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436.

Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Съображенията на съда за това са следните:

Ищецът е наследник на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, поч. 23.06.1995 год., и като така – собственик на възстановеният му имоти. Ответницата И.Л. също има качеството на наследник на тези имоти – с права от 1/6 ид.ч., над който размер владее имотите без правно основание. За това съдът следва да постанови поисканата ревандикация.

Относно разноските:

Ищцовата страна претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изхода от делото /уважаването на всички предявени искове/ и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените разноски, така, както са установени в представеният списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства, а именно в размер на 1441,97 лв.

От тях 600 лв. са разноските внесени за възнаграждение на назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на отв. П.Й.П. и те следва да бъдат възложени върху последния.

Така, ответниците И.Й.Л. и Р.М.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 280,66 лв., а отв. П.Й.П. – 880,66 лв. – разноски за водене на делото пред тази инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на отказът, направен от М.П.В., ЕГН **********,***, поч. 07.10.2013 год., от наследството на нейния баща П. К. Р., ЕГН **********,***,  поч. 23.06.1995 год., който отказ е приет по ч.гр.д. № 772/2013 год. и вписан с Определение № 27/07.08.2013 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом,   поради невъзможен предмет.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.Л., ЕГН **********,***, че И.В.Д., ЕГН **********,***, като наследник на П. К. Р., б.ж. на с. Добри дол, обл. Монтана, поч. 23.06.1995 год. е собственик на 1/2 ид.част от следните недвижими имоти:

-         НИВА от 2,931 дка, шеста категория, представляваща имот № 065045 в м. Валугето, в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436, при граници и съседи: - имот № 065044 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, -имот № 000268 – полски път на Община Лом, - имот № 065046 – нива на СЕРЕС АД, - имот № 065035 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ;

-         ЛОЗЕ от 3,013 дка, шеста категория, представляваща имот № 056058 в м. Козя гърбина, в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436, при граници и съседи: - имот № 056059 – нива на Т. И. П., - имот № 056062 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, - имот № 056057 – лозе на Н. М. М., -имот № 000252 – полски път на Община Лом, - имот № 056060 – лозе, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ;

-         НИВА от 13,000 дка, трета категория, представляваща имот № 022007 в м. прекия път, в землището на с. Добри дол, ЕКАТТЕ 21436, при граници и съседи: - имот № 022008 – нива на Н. Т. М., - имот № 022013 – нива на И. А. М., - имот № 022014 – нива на В. Т. М., - имот № 022006 – нива на насл. М. Б. С.и - имот № 022001 – полски път на Община Лом, като

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, И.Й.Л., ЕГН **********,***, да предаде на И.В.Д., ЕГН **********,***, владението на ½ ид.ч. от описаните имоти

 

ОСЪЖДА И.Й.Л., ЕГН **********,*** и Р.М.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.В.Д., ЕГН **********,*** по 280,66 лв. /двеста и осемдесет лева, 66 ст./, а П.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на И.В.Д., ЕГН **********,*** – сумата от 880,66 лв., представляващи разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: