Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1712 / 30,12,2016 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав,
в закрито съдебно заседание на 30,12,2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2806/2016 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. № 34881/24,11,2016 г. от С.А.С.
***, ЕГН **********; против разпореждане, постановено на 26,08,2016 г. по
изпълнително дело № 20168250400322 на ЧСИ Стефан Горчев
с район на действие – ПОС, с което е наложена възбрана върху недвижим имот -
жилище, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 1Б със застроена площ от 103,74 кв. м.,
находящ се на приземен етаж на масивна жилищна сграда, построена в дворно
място, цялото застроено е незастроено с площ от 550
кв. м., находящо се в **********, представляващо УПИ VI-1343,1344 от кв. 55 по плана на
гр. Стамболийски.
Жалбоподателят твърди, че е длъжник по посоченото
изпълнително дело, както и че по същото с посоченото разпореждане са наложени
възбрани на няколко недвижими имота, един от които е описаният. Длъжникът счита
този имот за несеквестируем, тъй като се обитавал от
него и поради това имотът бил за него основно жилище. Наред с това – в същото
жилище живеело и трето за изпълнението лице, което обаче не притежавало вещни
права върху имота.
Ответникът по жалбата – „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“
ЕАД – гр. София, ЕИК ********* – взискател, по чиято
молба е образувано изпълнителното производство, не заявява становище по
жалбата.
ЧСИ заявява становище за неоснователност на
жалбата.
След преценка на доказателствата по делото във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от материалите по приложеното изпълнително
дело, то е образувано по молба вх. № 12190/17,06,2016 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против солидарни длъжници: С.А.С. ***,
ЕГН ********** – в качеството му на ЕТ „АЛЕКС КОМЕРС – С.С.“ – с. Дъбница, ЕИК
*********; и „АЛЕКС КОМЕРС – 92“ ЕООД – гр. Стамболийски, ЕИК *********.
Към молбата е приложен изпълнителен лист №
2585/16,03,2016 г., издаден въз основа на Заповед № 1633/16,03,2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. 2956/2016 г. на РС Пловдив, III гр. състав, за
задължение на посочените по-горе длъжници да заплатят солидарно на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми: 29880 евро – главница; 7659,38 евро
– редовна лихва за периода от 05,12,2010 г. до 04,05,2015 г.; 14907,92 евро –
наказателна лихва за периода от 05,01,2011 г. до 09,03,2016 г.; 4393,82 евро –
лихва по чл. 9 вр. чл. 1 б. б и в от Анекс № 1, за
периода от 26,02,2010 г. до 09,11,2010 г., 681 евро – комисионна за управление
за периода от 05,05,2010 г. до 04,05,2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10,03,2016 г., както и разноски за заповедното
производство в размер на 2250,07 лв. – внесена ДТ и 2217 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е възложил на ЧСИ да извърши
справки за установяване имущественото състояние на длъжниците, както и да
определи начина на изпълнение.
В резултат на извършените справки, ЧСИ е установил
вземания на длъжниците, както и права върху автомобили и недвижими имоти. С
разпореждане от 26,08,2016 г. (л. 226-228 по изп.
дело) ЧСИ е наложил запор върху вземания и автомобили на длъжниците както и
върху притежавани от жалбоподателя С.С. автомобили и недвижими имоти – ниви, незастроени поземлени имоти, поземлени имоти, застроени с
жилищни сгради, както и самостоятелни обекти в жилищни сгради. Седем от възбранените имоти са жилища, сред тях е и описаното
по-горе.
В тежест на длъжника, който се ползва от
благоприятните последици на несеквестируемостта, е да
установи наличието на предпоставките по чл. 444 т. 7 от ГПК (в този смисъл
Определение № 1105 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4214/2015 г., III г. о.,
ГК).
Разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК предвижда, че
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него. Целта на закона е да се осигури
възможност за длъжниците да не бъдат лишени от жилище, когато нямат друго
такова. Следователно за приложението на чл. 444 т. 7 от ГПК няма значение кое
жилище е „основно“ за длъжника. Условието, при което жилището се ползва от
закрилата на несеквестируемостта, е то да е
единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее. В
случая са възбранени седем жилищни имота на длъжника.
Не се твърди, не се и установява, че
длъжникът и членовете на семейството му, с които живее, нямат друго жилище,
освен възбранените с процесното
разпореждане.
Предявеното от жалбоподателя основание – това, че
обитава процесното жилище, е без значение за
приложимостта на закрилата по чл. 444 т. 7 от ГПК. Законът не дава право на
длъжника, притежаващ повече от едно жилище, да избира кое от тях да запази при
насочено срещу имуществото му принудително изпълнение.
При това положение следва да се приеме, че процесното жилище не отговаря на условието за приложимост
на чл. 444 т. 7 от ГПК. Затова жалбата следва да се приеме за неоснователна и
да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 34881/24,11,2016 г.
от С.А.С. ***, ЕГН **********; против разпореждане, постановено на 26,08,2016
г. по изпълнително дело № 20168250400322 на ЧСИ Стефан Горчев
с район на действие – ПОС, с което е наложена възбрана върху недвижим имот -
жилище, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 1Б със застроена площ от 103,74 кв. м.,
находящ се на приземен етаж на масивна жилищна сграда, построена в дворно
място, цялото застроено е незастроено с площ от 550
кв. м., находящо се в *********, представляващо УПИ VI-1343,1344 от кв. 55 по
плана на гр. Стамболийски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: