РЕШЕНИЕ
№ 1848
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110114944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „С. С. К. и Е. Х.“ АД срещу „В.“ АД
специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 23 500.80 лева с ДДС,
представляваща неплатено задължение по Договор за предоставяне на общата
инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“, гр. В. от 03.04.2007 г. и Анекс от 03.01.2018 г. към
него, въз основа на които са издадени фактура № 24419/01.02.2019 г. за сумата в размер от
11 750.40 лева с ДДС, дължима за 2019 г. и фактура № 40027/03.02.2020 г. за сумата в размер
на 11 750.40 лева с ДДС, дължима за 2020 г., ведно с обезщетението за забава, съизмерима
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 11.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 4140/12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 11743 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което такава е
издадена от съда. Сочи се, че в срока по чл. 414 ГПК ответникът оспорил вземанията,
материализирани в изпълнителното основание, което обуславяло интереса на ищеца от
иницииране на настоящото исково производство.
Ищецът излага, че между него и ответника е учредена облигационна връзка по силата
на Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В. от
03.04.2007 г., изменен с допълнителен Анекс от 03.01.2018 г. Въз основа на цитирания
договор ищецът поел задължението спрямо ответника да извършва дейности по поддръжка
на общата инфраструктура на територията на к. к. „С. С. К. и Е.“, включващи осигуряване
на пропускателен режим на територията на курортния комплекс; поддържане на паркове,
зелени площи и вътрешни алеи и алеи в курортния комплекс, неприлежащи към конкретни
1
имоти; извършване на рекламна дейност на курортния комплекс в цялост. Договорената
годишна цена била 72.00 лева с ДДС на легло за хотелска сграда. Твърди се, че хотелската
сграда на ответника разполага с 136 легла. Поддържа се, че годишната цена, която ответното
дружество следва да заплати на ищеца възлиза на 11 750.40 лева с ДДС. Уговорено било, че
общата цена за всяка следваща година се заплаща най-късно до 30.01 на съответната година.
Сочи се, че дейностите по поддръжка на общата инфрастуктура в комплекса се извършвали
периодично, текущо и постоянно. Средствата, които се влагат от ищеца в тази дейност се
разходвали регулярно. До 2018 г. ответното дружество е заплащало редовно дължимите по
договора суми. Излага се, че към настоящия момент ответникът не е заплатил на ищеца
дължимите суми за 2019 г. и 2020 г., чийто общ размер възлизал на 23 500.80 лева, за която
сума са издадени съответните фактури.
По същество моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като
оспорва същите по основание и по размер.
Релевира възражение за нищожност на процесния договор, поради сключването му в
противоречие със закона, евентуално поради сключването му при заобикаляне на закона,
евентуално поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че дължимата съгласно договора от
03.04.2007 г. такса към ищцовото дружество по своята правна характеристика представлява
административно задължение на ползвателя на съответната услуга спрямо общинската или
друга законово оправомощена администрация, чието неизпълнение се санкционира по
административен ред. Твърди, че доколкото ищецът е търговско дружество, а не общинска
или друга администрация, то същият не е оправомощен по силата на закона да събира такси
за ползване, поради което процесният договор се явява сключен в противоречие със закона,
евентуално при неговото заобикаляне. Сочи, че договорът е нищожен и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото задълженията на ищцовото дружество са силно
стеснени, имайки предвид, че същото не е ангажирано с поддръжката на инфраструктурата
около конкретния имот.
Евентуално се инвокира възражение за частична нищожност, а именно на клаузата
на чл. 16, ал. 3 от договора, включително поради липсата на основание, която се твърди, че
не може да бъде заместена в нито една от хипотезите на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Ответникът поддържа, че ищцовото дружество не е собственик на територията,
както и на общата инфраструктура на комплекса, поради което не може да предостави за
ползване нещо, което не притежава. Излага доводи, че цената на услугата противоречи на
добрите нрави, тъй като същата е произволно определена, необоснована и с неясна база при
формирането й.
Твърди, че притежаваният от ответното дружество имот се намира извън
територията на к.к. „С.С. К. и Е.“, евентуално в неговата периферия, поради което за
ответника не съществува задължение за заплащане на цената за предоставена
инфраструктура.
В условията на евентуалност твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора да осигури целогодишен пропусквателен режим в комплекса, да извършва
озеленяване, да поддържа всички вътрешни алеи и алейното осветление в комплекса, както
и да извършва действия по реклама на курортния комплекс.
Във връзка с горното, прави изявление за разваляне на процесния договор, поради
неизпълнение от страна на ищцовото дружество.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
2
както и да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез адв. Св. Н.
поддържа предявения иск, като с допълнителни писмени бележки доразвива своите доводи
по същество.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А.Х. и адв. М.
Х.-Х. поддържа отговора на исковата молба. Адв. Х. в писмените си бележки излага
подробни доводи касателно неоснователността на сезиралия съда иск.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав се констатира, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед № 4140 от 12.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК, материализираща
предявените пред настоящия съдебен състав в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в резултат на
упражнено право по чл. 414 от ГПК, вземания.
Не се спори по делото, че на 03.04.2007 г. между страните е сключен договор за
предоставяне на обща инфраструктура в к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В., изменен с допълнителен
анекс от 03.01.2018 г., който факт се установява по несъмнен начин и от приобщените на л.
6 и л. 9 от делото частни писмени документи, неоспорени от ответното дружество.
Видно е от представеното удостоверение № РК-19-10692 от Министерството на
туризма /л. 11/ ответното дружество е собственик на хотел „С. Е.“, находящ се в гр. В., к. к.
„С. С. К. и Е.“, който факт се установява по несъмнен начин и от експертното заключение по
назначената СТЕ. Хотелът е с капацитет 136 легла, 68 стаи, а съгласно анекса 348 бр. легла
/110 съществуващи и 238 бр. нови легла/, при категория четири звезди.
Видно от съдържанието на договора, ищцовото дружество се е задължило да
извършва комплекс от услуги, които включват дейности по поддържане на общата
инфраструктура в курортния комплекс /КК/ като: осигуряване пропускателен режим на
територията на КК; озеленяване в КК, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление,
неприлежащи към конкретните имоти; реклама на КК в неговата цялост.
Договорено е за изпълнението собственикът-ответник на хотела да заплаща цена на
основата на легловата база, местонахождение и категорийност, като в случая сумата е
уговорена на 72.00 лева без ДДС на легло, платима в цялост за календарната година до 30.01
на същата.
По делото са представени и споразумения от 02.05.2017 г. /л. 271/ и от 27.03.2018 г.
/л. 274/, подписани от представители на двете дружества, за разсрочено плащане на
задълженията за периода от 2014 г. до 2018 г., произтичащи от процесния договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В..
Видно е от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № * г. /л.
322/, че ищецът на основание чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия /отм./ е признат за собственик на 15 алеи, находящи се
гр. В., Община В., к. к. „С. С. К. и Е.“, с обща площ от 57 779 кв. м.
За това, че ищцовото дружество е извършвало дейности по поддържане на общата
инфраструктура в комплекса през 2019 г. и 2020 г. има достатъчно писмени доказателства
по спора – фактури за техническа поддръжка и ел. техническа инфраструктура на курорта
по договори с "П. Л." АД, фактури за сметоизвозване по договори с Община В. и Община
А., фактури за СМР по договори с „Х.“ АД, протоколи за СМР и фактури за обект
3
"Вертикална планировка и преасфалтиране на прилежаща алея, ремонт на водосток и
улично осветление" с изпълнител "П." ЕООД, актове за извършване на СМР за обект
"Уличен водопровод" в комплекса, договори за изпълнение на каналнопомпена станция,
фактури за реклама по договори с Медицински университет В., „Ч. м. п.“ ЕООД, „И. Б.“ АД,
фактури за провеждане на профилактични и изтребителни дейности по обеззаразяване от
гризачи и инсекти по договор с „Б.“ ЕООД, протоколи за СМР по поддръжка на хигиената
на обществените пространства и паркоподдържане на к. к. "С. С. К. и Е." с "П. л." АД и
много други.
Доказателство, че са отделяни разходи за горепосочените дейности е и заключението
по ССчЕ, от което се установява, че в счетоводството на ищеца се осчетоводяват всички
разходи за поддръжка на инфраструктурата в целия комплекс като за 2019 г. са
осчетоводени 837 929.01 лева, а за следващата 2020 г. – 399 428.94 лева. Вещото лице не
може да разграничи направените разходи по пера, както и да посочи точния им размер,
включително да ги разграничи по отношение на обща инфраструктура, предназначена за
ползване от всички граждани и гости на комплекса и тези направени по отношение на
собствените или собствени на свързани с ищцовото дружество лица. Вещото лице в хода на
изслушването му в о.с.з. поддържа заключението си.
Горепосочените писмени документи са в унисон и с експертното заключение по
назначената СТЕ, от което се констатира, че инфраструктурата може да бъде разграничена
на обща и специализирана. Специализираната инфраструктура е отражение на общата, но
при специфични условия. Като цяло туристическата инфраструктура включва три основни
елемента: достъп и комуникации до туристическото място; комуникации в самото
туристическо място и общи елементи, без които не могат да се предоставят основните и
допълнителни услуги. Туристическата суперструктура е в основата на целия продукт, тъй
като тя обединява специфичните материални условия за производство и реализация на
всички основни и допълнителни услуги. Тя е едно единство от разнородни съставни части,
които функционират в синхрон. Туристическата суперструктура включва: хотелиерска,
ресторантска, транспортна, посредническа, търговска, спортна, медицинска,
информационна, конгресна и др. Имотите на ответника са разположени на северозападната
граница на територията на к. к. „С. С. К. и Е.“. Достъпът с автомобил е от главен път „В.-З.
п.“. Североизточната гранична улица в северния си край към главния път „В.-З. п.“ е
пешеходна /с еднораменно стълбище/. Същата в югоизточна посока продължава като
автомобилен път. Цялата обща инфраструктура е достъпна за всички обитатели и гости на к.
к. „С. С. К. и Е.“, включително е предоставена за ползване от ответника изцяло. Констатира
се още от заключението, че на входа/изхода на к.к. „С. С. К. и Е.“ е монтиран КПП, който е
единственият автомобилен достъп до комплекса. Същият е собственост на ищцовото
дружество. КПП не функционира целогодишно, а през летния сезон, големи празници и
мероприятия, когато се очаква посещение от много хора. За да се достигне до имота на
ответника не се преминава през КПП, а достъпът е директно от главен път „В.-З. п.“, като
достъпът от имота на ответника до останалата част от к. к. „С. С. К. и Е.“ се осъществява
през главния вход към комплекса от магистралния път В.-З. п., от където преминават всички
граждани и гости на Варна. Вътре в комплекса на няколко места има монтирани бариери,
регулиращи достъпа до платени паркинги. Констатира се още от експертното заключение, че
главната и събирателни улици са в сравнително добро състояние-асфалтирани /стар асфалт,
на места с кръпки/, някои с тротоари. Алеите в източната част на комплекса около А. са с
нов асфалт, ново лед осветление, озеленяване, павета по пешеходната алея, паркинг. В
озеленените площи дърветата и храстите се кастрят, изнасят се клони, поддържат се
тревните площи. Около търговския център са засадени нови дървета. В южната, западната и
северната част на комплекса новоасфалтирани улици няма. В югоизточната част на
комплекса в момента се строи мащабно и нов асфалт все още няма. Асфалтът е
съществуващ, с кръпки. В южната част алейно осветление няма. По улиците водещи към „Г.
4
х. В.“ и към „С. д.“ има съществуващо улично осветление, както и по алеите южно и
западно от хотел „С.“. Североизточната гранична улица на имота на ответника е осветена с 5
бр. съществуващи улични лапми. Установява се още от експертното заключение, че в
комплекса са монтирани указателни информационни табели, съсредоточени основно в
източната част на комплекса около новите сгради. Паркови пейки има около манастира /20
бр./, източно от търговския център над ската /8 бр./ и в парка северно от „Г. х. В.“ /8 бр./.
Пейките са здрави, боядисани, в добро състояние. Около павираната източна пешеходна
алея са разположени 5 бр. каменни скулптури. Такива има и в градинката източно от
манастира. В парка северно от „Г. х. В.“ са поставени две дървени скулптури и две каменни.
В морето източно от търговския център е монтирана метална скулптура, а на плажа има
каменни скулптури.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че имотът на ответника не
граничи с алея собственост на ищцовото дружество, граничи от североизток с улица, която е
общинска публична собственост. Имотът на ответника е в периферията на комплекса, но
гостите на хотела няма как да отидат на плаж, без да ползват общата инфраструктура на
комплекса. Повечето алеи са в задоволително състояние, като малка част от тях въобще не са
асфалтирани, а са със ситен трошен камък.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на водените от
двете страни свидетели.
От показанията на свид. Р. Б., който е в трудови правоотношения с ищцовото
дружество и заема длъжността „финансов директор“, се констатира, че ищецът организира
поддръжката първо на собствените си имоти – алеи, паркови площи, алейни осветления,
КПП-станция, които са предоставени за обществено ползване, посредством свои служители
по трудов договор или чрез трети лица по договори за възлагане. Ищецът организирал като
цяло рекламна дейност, в която популяризирал к. к. „С. С. К. и Е.“, отново посредством
собствени рекламни отдели или чрез договори за възлагане, включително поддържал
сайтове - „V. S. K. & E.”. Сочи, че посредством ежегодни прегледи на състоянието на някои
критични участъци ищецът извършвал редица ремонтни дейности чрез възлагане. Ежегодно
е организирана засилена охрана в курортния комплекс в активния туристически сезон чрез
договори с МВР и Община В..
В показанията си свид. М. Д. сочи, че работи при ответното дружество и е
домоуправител в жилищната част на хотела. Констатира се, че от хотела до вътрешността на
комплекса се достига чрез една малка уличка, която е между „И. х.“ и хотела на ответника и
която минава покрай хотел „Р.“ и оттам вече се навлиза в централната част на комплекса.
Уличката била в лошо състояние – неасфалтирана, мръсна, с много боклук, строителни
отпадъци. Свидетелката сочи, че се е обадила до Общината, за да почистят боклуците и да
ремонтират стълбите. През 2020 г. са дошли само веднъж да почистят и след това не са
идвали. Сочи, че не винаги е имало пропускателен режим при влизане в комплекса. В
комплекса имало рекламни табели на „В. ч.“, търговския център и на хотел „А. г.“. Не е
виждала в комплекса реклама на самия комплекс „С. С. К. и Е.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи в хода на процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения
специален положителен установителен иск: 1./ учреденото между страните валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на общата инфраструктура в
курортен комплекс „С. С. К. и Е.“, гр. В. от 03.04.2007 г., изменен с допълнителни анекси;
2./ своята изправност по договора, а именно че е изпълнил задължението си да извършва
дейности за опазване и поддържане на общата инфраструктура на комплекса; 3./
5
изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера
на предявените граждански притезания, които са предмет на издадените заповеди за
парично изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е погасил задълженията си по договора,
включително и всички свои възражения – за нищожност на договора на сочените основания
и за неизпълнен договор.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която в преклузивния срок по
чл. 414 от ГПК е оспорена от ответника и в изпълнение указанията на съда ищецът в
законоустановения фатален срок е предявил иск за установяване дължимостта на
вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Първият правнорелевантен факт не е спорен. Страните в производството са страни и
по договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „С. С. К. и Е.“ от 03.04.2007 г.,
изменен с допълнителен анекс от 03.01.2018 г., което обуславя учредената между
търговците облигационна връзка със съответното съдържание.
I. По възражението за нищожност: Ответникът оспорва претенциите с комплекс от
възражения, насочени срещу валидността на сделката. Сочи, че процесният договор е
сключен в противоречие със закона, евентуално поради сключването му при заобикаляне на
закона, поради това че дължимата съгласно договора от 03.04.2007 г. такса към ищцовото
дружество по своята правна характеристика представлява административно задължение на
ползвателя на съответната услуга спрямо общинската или друга законово оправомощена
администрация, чието неизпълнение се санкционира по административен ред. Твърди, че
доколкото ищецът е търговско дружество, а не общинска или друга администрация, то
същият не е оправомощен по силата на закона да събира такси за ползване, поради което
процесният договор се явява сключен в противоречие със закона, евентуално при неговото
заобикаляне.
За да установи предмета на договора съдът съобразява заварения към подписване на
споразумението специфичен за този регион и за този вид стопански структури
приватизационен подход /приватизиране на заварен мащабен туристически комплекс не
като цяло предприятие, а на обособени негови части, представляващи самостоятелни обекти
- хотели и ресторанти/, приложен за Черноморските курорти. Съдът приема, че като изцяло
съответно на постигане на общите икономически цели на приватизационната държавна
политика е възприетото разрешение за запазване на обособеността на целия туристически
комплекс /стопанисван по това време от държавно предприятие/, традиционно възприеман
като самостоятелна и традиционна туристическа дестинация, чрез осигуряването на общото
му поддържане и стопанисване и след раздробяването на собствеността върху обектите в
лицето на новите купувачи. Курортните комплекси в Република Б. представляват селищни
образувания с национално значение по смисъла на чл. 23 от Закона за административно-
териториалното устройство на Република България вр. решение № 45/25.01.2005 г. на МС.
Липсва единна правна уредба на собствеността на общата инфраструктура на комплексите.
Това е довело до различен режим по този въпрос в различните курортни комплекси. Поради
спецификата на извършената приватизация общата инфраструктура в к.к. „С. С. К. и Е.” е
собственост на ищеца, което е в унисон и с ангажирания нотариален акт от 2006 г., а
отделните хотели и други туристически обекти с прилежащите им терени са собственост на
други лица. Това е наложило и сключването на договора за поддръжка на общата
инфраструктура и обществения ред. С тях ищецът е поел задължение към собствениците на
отделни обекти на територията на комплекса лично или чрез свои дъщерни дружества да
поддържа срещу заплащане общата инфраструктура. Поети са и задължения за извършване
6
на охрана и опазване на обществения ред. Това са дейности, които в другите селищни
образувания са задължение на общината, в качеството й на собственик на общинската
инфраструктура, както и поради вмененото и от закона задължение да опазва обществения
ред на своята територия – чл. 44, ал. 1, т. 4; чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Процесният
договор няма уредба в действащото ни право. По своя характер той е комплексен, тъй като
включват два типа задължения. От една страна, това са задължения, насочени към постигане
на определен резултат - почистване и поддръжка на техническата инфраструктура. От друга
страна, в договора се съдържат задължения, които не са резултатни, а с тях страната се
задължава само да извърши надлежно необходимите действия /опазване на обществения
ред/, без да носи отговорност, ако въпреки това възникнат инциденти. Доколкото обаче и
двата типа задължения са насочени към постигането на една обща цел – създаването на
конкурентноспособен туристически продукт по смисъла на § 1, т. 66 от ДР на Закона за
туризма, то като цяло разглежданият договор разкрива близост с договора за изработка по
чл. 258 и сл. ЗЗД /решение № 234/20.02.2017 г. по т. д. № 53602 по описа за 2015 г. на ВКС/
и по отношение на него следва да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на
цитирания законов текст. Ето защо специфичната уговорка за заплащане на определени
суми на приватизираното предприятие /продължаващо да стопанисва комплекса извън
обособените части/ не може да се приеме за противоречаща на закона или заобикаляща я. В
тази насока е установената вече съдебна практика относно подобни уговорки /решение №
166/22.12.2009 г. по т. д. № 346 по описа за 2009 г. на ВКС/. Съответно стопанинът на
инфраструктурата освен при приватизацията, може да предлага същата услуга и на
придобилите собственост върху обекти по друг начин /включително чрез ново
строителство/, предназначени за туристическа експлоатация в рамките на курорта.
По отношение на възражението за противоречие с добрите нрави, поради това че
задълженията на ищцовото дружество са силно стеснени, имайки предвид, че същото не е
ангажирано с поддръжката на инфраструктурата около конкретния имот, съдът съобразява
становище на тълкувателната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, според което един от принципите на
добрите нрави /като неписани, несистематизирани и неконкретизирани правила/, е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Този принцип
действително би бил накърнен, ако при сключване на търговската сделка страните
предвиждат изгодни последици само за едната от тях. Като се приложат правилата за
тълкуване на волята на страните, съдът не констатира подобно уговаряне. Напротив, и двете
страни са предвидили изгодни насрещни престации - възложителят ще получи възможност
да развива дейност в по-атрактивен туристически курорт, като съответно очаква да извлече
по-големи ползи от собствената си търговия чрез увеличаване на клиенти за собствения му
туристически продукт или дори само чрез повишаване на себестойността на имота му като
наличен в местонахождение с добре поддържана инфраструктура, съответно изпълнителят
ще получи парични средства с които да възстанови вложените разходи за поддържането на
целия комплекс, наред с търговската си печалба. Дали субективните очаквания и
предвиждания на страните са се оказали необосновани не е част от договарянето, а елемент
от стопанския риск от участие в оборота. Дали извършените дейности обективно допринасят
за увеличение на ползите на възложителя е въпрос на изпълнение на съществената
престация, чрез постигането на уговорения резултат за качество, а не елемент от
сключването на сделката.
Не може да се сподели и възражението за нищожност на договора, в частта, в която е
договорена насрещната парична престация /чл. 16, т. 3/, основано на довод за липса на
основание и противоречие с добрите нрави. Предмет на уговорката е придобиване на
правото да се осъществява туристическа дейност на територия, която се стопанисва с грижа
по-висока от тази обичайна за стопанин, и съответна на търговец, предлагащ високо
7
качествен туристически продукт в курортен комплекс, което изцяло попада в класическо то
доктринерно определение за aquirendi causa. Липсата на съпоставимост /еквивалентност/ на
насрещните престации няма отношение към основанието на сделката, като елемент от
фактическия й състав, пораждащ валидни правни последици. Отделно, видно от оспорената
клауза в същата ясно е уговорен начинът на формиране на претендираното възнаграждение,
а именно на основата на легловата база, местонахождението и категорийността на хотела,
като в случая цената е 72.00 лева без ДДС на легло, поради което са несъстоятелни и
доводите за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като цената не е
произволно определена, необоснована и с неясна база при формирането й.
В заключение съдът не намира основание за прогласяване на нищожност на
сключената сделка за предоставяне на особената услуга по поддържане на високо качество
на инфраструктурата, съответна на предлагане в курортен комплекс.
II. По въпроса за собствеността върху обекти на общата инфраструктура: Следва да
се има предвид, че от ищцовата страна е представен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № * г. /л. 322/, от който се констатира по несъмнен начин, че ищецът на
основание чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия /отм./ е признат за собственик на 15 алеи, находящи се гр. В., Община В., к. к.
„С. С. К. и Е.“, с обща площ от 57 779 кв. м. Но следва да се има предвид, че с оглед
параметрите на процесния договор, релевантно е доказването на тезата на ищеца, че има
задължение и поддържа общата инфраструктура в обекта, защото тогава би възникнало и
насрещното задължение за собствениците на обекти в курорта да заплащат съответната част
от разходите, направени от ищцовата страна, доколкото ползват и облагите и предимствата
на изпълненото. Правото на собственост има касателство при договори с транслативен
вещно правен ефект, а не по облигационните обвързаности.
III. По въпроса за това дали собствения на ответника хотел се намира на територията
на к. к. „С. С. К. и Е.“: От експертното заключение по назначената СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните по несъмнен
начин се установи, че към датата на подписване на договора – 03.04.2007 г., анекса от
03.01.2018 г., както и към исковия период 2019 г. и 2020 г., имотът на ответника попада в
територията на к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В..
IV. По изпълнението на договора: Пред настоящия съдебен състав е поставен за
разрешаване и въпросът за това дали ищецът-изпълнител е изправна страна по договора, т.е.
дали е изпълнил поетото задължение да осигурява пропускателен режим на територията на
курортния комплекс; да поддържа парковете, зелените площи и вътрешните алеи в
курортния комплекс неприлежащи към конкретни имоти и да извършва рекламна дейност на
курортния комплекс в неговата цялост. Ответникът-възложител възразява, за това че липсва
насрещна непарична престация по договора от страна на изпълнителя, поради което и за
него не е възникнало задължение за изпълнение на паричното задължение – плащане на
уговореното възнаграждение. Ангажираните гласни доказателства, посредством които
страните се домогват да установят, респективно да опровергаят, изправността на ищеца са
противоречиви. Свидетелят, воден от ищцовото дружество, сочи, че последният е изправна
страна, доколкото е изпълнила поетите задължения чрез наети при него на трудов договор
лица или чрез трети лица подизпълнители въз основа на индивидуални договори за
възлагане, а свидетелят воден от ответника сочи, че улицата до хотела, водеща към центъра
на комплекса, била неасфалтирана, мръсна, с много боклук и строителни отпадъци. Не
винаги е имало пропускателен режим при влизане в комплекса. В комплекса имало
рекламни табели на „В. ч.“, търговския център и на хотел „А. г.“. Не е виждала в комплекса
реклама на самия комплекс „С. С. К. и Е.“.
Показанията на свид. Р. Б. обаче, съпоставени с доказателствената съвкупност, са в
унисон с писмените и с експертните доказателства по назначените ССчЕ и СТЕ, които съдът
8
кредитира, доколкото са компетентно изготвени от вещите лица, ясни, обосновани и
неоспорени от страните, поради което съдът дава вяра на показанията на последния въпреки
неговата заинтересованост от изхода на делото с оглед заеманата в ищцовото дружество
длъжност „финансов директор“.
Не се прави по делото възражение за неточно изпълнение на задължението на ищеца
в качествено и количествено отношение. С оглед на това съдът следва да приеме, че по
делото не е въведено спорно обстоятелство за точно изпълнение на договорното задължение
на ищеца в качествен и количествен аспект. В конкретния случай ответникът твърди пълна
липса на изпълнение, но следва да се отбележи, че лошото изпълнение не е равнозначно
всякога на неизпълнение. Доколкото процесният договор има правните характеристики на
договора за изработка, то фактите и обстоятелствата в настоящия случай биха могли да
бъдат подведени под хипотезата на материалноправната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. При езиковото формулиране на правилото за
поведение в цитирания законов текст законодателят е употребил модалния глагол „може да
иска“, поради което същата е диспозитивна и при липса на нарочно искане от страна на
ответника в срока по чл. 131 от ГПК за съответно намаление на възнаграждението при
отклонение от възложената работа или при недостатъци, то съдът не може служебно да я
приложи, тъй като нормата не е императивна.
С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск за признаване дължимостта
на възнаграждението по договора е доказан по основание.
В тежест на ищеца е да докаже предявените граждански притезания и по размер.
Общата сума на приобщените към материалите по делото фактури е 23 500.80 лева, което е
в унисон с чл. 16, т. 3 от договора и удостоверение № РК-19-10692, издадено от
Министерството на туризма в полза на ответника за притежавания от последния хотел „С.
Е.“ в к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В., а именно същият притежава 136 легла или умножено по
72.00 лева без ДДС за всяко легло дължимата сума за 2019 г. е равна на 9 792.00 лева без
ДДС, респективно и за 2020 г. толкова или на по 11 750.40 лева с ДДС за всяка година.
Предвид изложеното и при съвкупния анализ на доказателствата съдът приема, че по
делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е изпълнил своето задължение поето по
договора от 03.04.2007 г. и неговото изпълнеине е прието от ответника за периода 2019 г. и
2020 г., като искът следва да бъде уважен до предявения размер от 23 500.80 лева.
По делото няма спор относно изискуемостта на вземанията, дължими за 2019 г. и
2020 г. и забавата на длъжника, а същите се констатират и от съда с оглед на клаузата на чл.
17 от договора, поради което основателността на главното вземане до сумата от 23 500.80
лева обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение
за забава съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 2 040.00 лева, от които: 470.00 лева – държавна такса по
настоящото производство; 500.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 600.00 лева –
депозит за вещо лице по СТЕ и 470.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021
г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав по арг. от т. 12 и т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „В.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: к.к. „С.С. К. и Е.“, х-л „Св. Е.“, ул.* № * дължи на „С.
С. К. и Е. Х.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „С. К. и Е.“,
административна сграда, сумата в общ размер на 23 500.80 лева с ДДС, представляваща
неплатено задължение по Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „С. С.
К. и Е.“, гр. В. от 03.04.2007 г. и Анекс от 03.01.2018 г. към него, въз основа на които са
издадени фактура № 24419/01.02.2019 г. за сумата в размер от 11 750.40 лева с ДДС,
дължима за 2019 г. и фактура № 40027/03.02.2020 г. за сумата в размер на 11 750.40 лева с
ДДС, дължима за 2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.08.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4140/12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: к.к."С.С. К. и Е.“, х-л „Св. Е.“, ул.* № * да заплати на „С. С. К. и Е. Х.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к. „С. К. и Е.“, административна сграда
сумата в общ размер на 2 040.00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, от които:
разноски по настоящото исково производство – 470.00 лева, представляваща държавна
такса; 500.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ; 600.00 лева – депозит за вещо лице
по СТЕ;
разноски по ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав
- 470.00 лева, представляваща заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10