№ 1589
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100506935 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителката Т. К. Т., чрез упълномощената
адв. М. М. от САК, срещу съдебно решение № 20030697 от 18.04.2022г., постановено
по гр. дело № 9494/2021г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91 с-в, с което е оставена без
уважение молбата за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед
за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло. Въззивницата иска да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не са
заявени доказателствени искания. Претендира разноски по делото. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Б. М. Б., чрез
пълномощника си адв. Б.М. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва. Не сочи доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощен
представител поддържа отговора на жалбата. Не сочи доказателства. Претендира
разноски по делото. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
1
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Т.
К. Т. срещу Б. М. Б. – за защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно
насилие на 10.02.2021г. в периода от 18.30 часа до 20.00 часа, изложено в
допълнителна молба до съда.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 8494/2021г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
91 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Т. К. Т. за издаване на заповед за
съдебна защита срещу Б. М. Б. и е отказал да издаде такава заповед, за упражнен акт на
11.02.2021г., като неоснователна. Осъдил е Т. К. Т. да заплати по сметка на СРС
държавна такса от 25 лева и разноски на ответника в размер на 400 лева.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
В първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпит на
свидетелката Ц. К. Т. - П. – сестра на молителката Т. К. Т.. От показанията на
свидетеля не се установява да е осъществен акт на насилие на 11.02.2021г. от страна на
Б. М. Б. спрямо въззивницата. Свидетелката изрично заявява пред съда, че не е
присъствала на 11.02.2021г. и не знае точно какъв конкретен акт на насилие се е случил
(лист 92 от делото на СРС). Съдът не обсъжда показанията на св. Т. - П. и не ги
кредитира, тъй като те преразказват наученото от страната (молителката Т. К. Т.), а не
пресъздават пред съда свои лични възприятия за процесния инцидент от 11.02.2021г.
Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на
доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено
2
средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти. От
показанията на свидетелката не се установяват относими към спора факти, а само
факти за влошените отношения на страните поради системната употреба на алкохол от
съжителя на молителката.
По делото не е спорно, че към релевантната дата страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, а същото се установява и от направеното от
ответника признание, както и приетите, като неоспорени доказателства -
удостоверения за раждане на двете малолетни деца на страните (лист 12-13 от делото).
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи,
че са изцяло неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното
решение, тъй като съдът не е направил цялостен анализ на събраните по делото
доказателства. Настоящият въззивен състав счита, че не следва да кредитира
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (лист 8 от делото на
СРС), тъй като видно от същата, в нея не е отразен начина на извършване на акта на
домашното психическо насилие. В описанието на твърдения акт на насилие за дата
11.02.2021г. липсва конкретика за използваните от Б. М. Б. обиди и нецензурни думи,
както и към кого са били насочени те, а същевременно е декларирано, че по същото
време ответникът е разговарял по телефона с майка си и сестра си на „висок тон“.
Въззивницата не е ангажирала доказателства, които да доказват при условията
на пълно и главно доказване, че на процесната дата - 10.02.2021г. в периода от 18.30
часа до 20.00 часа Б. М. Б. е осъществил акт на насилие спрямо Т. К. Т..
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания
спор и не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да оставя в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
При този изход на спора на въззивницата не се дължат разноски и съдът
отхвърля искането ѝ.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК въззивницата Т. К. Т., следва да бъде осъдена да
3
заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв.
Въззиваемата страна своевременно претендира разноски, които са доказани в
размер от 300 лв. – реално заплатено възнаграждение на един адвокат, за което е
направено изрично отразяване в представения договор за правна защита и съдействие
от 16.06.2022г. (лист 14 от делото), а другата страна не е въвела възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът осъжда въззивницата Т. К. Т. да
заплати на въззиваемия сумата от 300 лв. разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20030697 от 18.04.2022г.,
постановено по гражданско дело № 8494/2021г., по описа на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав.
ОСЪЖДА Т. К. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******,
вх. *******, ******* на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от 12.50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр.
дело № 6935/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Т. К. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******,
вх. *******, ******* на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на Б. М.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******, вх. *******, *******
сумата от 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по
въззивно гр. дело № 6935/2022г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. К. Т. с ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 6935/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4