Р Е Ш Е Н И Е № 260146/21.5.2021 г.
гр.Ямбол, 21.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІI-ми състав в публично заседание
на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 117 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ „***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от прокуриста С.Б.К., чрез пълномощника адв. *** от ЯАК против Наказателно
постановление № 28-0000896 от 08.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище Ямбол, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. В жалбата се
излага, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, без да се излагат конкретни съображения и се иска отмяната му.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Представлява се от процесуален представител – адв. *** от АК –
Ямбол, чрез който се поддържа жалбата и се пледира за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулта
*** оспорва жалбата, като изразява становище, че наказателното постановление като нестрадащо от
пороци следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.04.2020 г. от
инспектори в Д „ИТ“-Ямбол била извършена проверка на ЕТ „*** на място в обекта: питейно заведение, находящо се в
гр. *** и на 16.04.2020 г. по документи
представени в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Ямбол от дружеството е
била изискана и представена ведомост за изплатени трудови възнаграждения за
месец февруари 2020 г., от които се установило, че на
лицето И.И.И. е начислена сумата от 355,00 лв. /триста петдесет и пет лева/ и срещу нея имало положен подпис.
На 25.11.2020 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Ямбол е постъпило писмо с per. №
326000-9513/24.11.2020 г. от В. Щ.- *** - отдел „Разследване“
в Областна дирекция на МВР -Ямбол /заведено с Вх. № *** което съдържало информация, че в ОД на МВР - Ямбол е
било образувано и се провеждало разследване по досъдебно производство №
126/2020 г. по описа на същата дирекция за извършено престъпление по чл.309 от
HK. Д „ИТ“ били уведомени, че в хода на разследването чрез назначена графическа
експертиза на подписите, положени от името на лицето И.И.И. на допълнително
споразумение № 15 от 02.03.2020 г. към трудов договор № 13 от 07.02.2020 г.,
фишове за изплатени заплати за месец февруари 2020 г. и месец март 2020 г. и
молба за ползване на 12 дни неплатен отпуск № 8/16.03.2020 г. било установено,
че подписите не са изпълнени от лицето И.И.И..
При извършена на 03.12.2020
г. проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на ЕТ „*** по документи представени в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Ямбол, находящ се гр. Ямбол проверяващите
констатирали, че от разчетно - платежна ведомост за заплати за месец февруари 2020 г., писмо от Областна дирекция на МВР - Ямбол с
Вх. *** и писмени обяснения от лицето И.Д.К., ЕГН **********, упълномощено лице с пълномощно с
per. № ***т 29.10.2019 г., ЕТ „*** в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да плати в
установения срок до 25-то число на следващ месец уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец февруари 2020 г., съгласно уговореното трудово възнаграждение в трудов договор
№ ***. на И.И.И..
Така констатираното нарушение
било установено на 25.11.2020 г. с получаването на писмото от Областна дирекция
на МВР - Ямбол с рег. № *** офиса на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Ямбол, а е било извършено на 26.03.2020 г. в обекта на
контрол: питейно заведение, находящо се в гр***“,
стопанисвано от търговеца.
С покана с Изх. *** г. прокуриста на ЕТ ***
бил поканен да се яви на 04.12.2020 г. в 9:30 часа в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Ямбол за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. На посочените дата, час и
място работодателят не се е явил, поради което на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания, акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
отсъствието на нарушителя от свид. Х. в присъствието на свид. И. и Н.. Като
нарушена била записана разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, като актът бил връчен
на упълномощено от прокуриста на търговеца лице с разписка на 08.12.2020 г., получен от него и
подписан без възражения.
Впоследствие
на 08.01.2021 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било
издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на търговеца била наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв., връчено отново на упълномощения от прокуриста на търговеца И.Д. К. на 19.01.2021 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приобщените към доказателствения материал
по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление следва да бъде отменено на процесуално
основание. Същото е издадено при допуснато особено съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение.
Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че
съставянето на акта се извършва в присъствието на
нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. Като
изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено
съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в
текста предпоставки – нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде
намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне на
акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН
задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя или
упълномощено от него лице. В случая акта е съставен и връчен лицето И.Д. К., който според съда не е имал
представителна власт да представлява дружеството в административно наказателното производство.
Това е така, тъй като Колев макар и да е бил упълномощен с права да
представлява търговеца пред различни държавни институции и служби в т.ч. и НАП /а не Д „ИТ“ според представителя на
въззиваемата страна/, както и да „подписва документи“ това упълномощаване има
характер на общо и по никакъв начин не му делегира права от името на
дружеството да получава и съответно да подписва актове
за установяване на административни нарушения. Според съда би следвало такива
правомощия да бъдат изрично и конкретно възложени на упълномощеното лице,
предвид изключително формалния характер на административно наказателното
производство.
Тъй като посоченият порок не
може да бъде саниран, съдът счита, че и издаденото въз основа на посочения АУАН
наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй
като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
същото следва да бъде отменено изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, тези разноски следва да се възложат в
тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да
е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-0000896 от 08.01.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Ямбол, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.414, ал.1 от КТ на ЕТ ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** в качеството му на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лв. (хиляда и
шестстотин лева) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Ямбол да заплати на ЕТ „***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от прокуриста С.Б.К. направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: