Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                             2020г., гр.Варна

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 9032 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Г.К.П. срещу „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД, за установяване в отношенията между страните, че „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД дължи на Г.К.П. сумата 172 356,00лв., произтичаща от Запис на заповед с издател „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД от 02,02,2015г., с падеж – 30,04,2016г., въз основа който е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 14559/2017г. на СРС.

В исковата и допълнителна искова молба ищецът твърди, че между него и ответника е налице каузално правоотношение, по повод което е издадена процесната Запис на заповед от 02,02,2015г., а именно: Договор за заем от 11,08,2011г., по силата на който Г.К.П. предоставил на „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД в заем сумата от 100000,00евро, преведени по банков път, и по който заемополучателят през годините извършвал частични погасявания.

С Допълнително споразумение от 02,02,2015г. сключено между страните е уточнен остатъка от дължимата главница и договорена лихва към датата на споразумението или общо 88124,00евро, платими не по късно от 30,04,2016г. Съгласно споразумението, като обезпечение на задължението „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД се съгласява да издаде в полза на Г.К.П.  Запис на заповед за сумата 172 356,00лв., с падеж 30,04,2016г. При връщане на сумата Г.К.П. се задължава да върне Записа на заповед. Задълженията и към момента не са погасени.

Претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 172 356,00лв., произтичаща от Запис на заповед с издател „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД от 02,02,2015г., с падеж – 30,04,2016г.

Ответникът в срока за отговор възразява, че между страните не е налице каузално правоотношение, във връзка с което е издаден Запис на заповед от 02,02,2015г.

Възразява, че Записа на заповед не е издаден на сочената в него дата -  02,02,2015г., а след като ищецът е заличен като управител на дружеството, т.е. без представителна власт и поради това не може да обвърже ответника. Доказателство за това, че записа е антидатиран е, че дължимата според него сума в размер на 172 356,00лв. не е отразена в счетоводството на дружеството, а и ищеца е поискал при падеж на заповедта - 30,04,2016г., издаване на заповед за изпълнение едва през 2017г.

Същият не е и мълчаливо потвърден на основание чл. 301 ТЗ, т.к. ответникът е депозирал възражение по чл. 420, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист, издаден въз основа записа на заповед. Ответникът би депозирал възражение, че записа на заповед е подписан без представителна власт и по рано, ако бе узнал за същия преди запориране на сметките му.

Излага и, че между страните е имало каузално правоотношение по Договор за заем между ищеца като заемодател и ответника, като заемател, възникнало въз основа Договор за възнаграждение според резултатите от 07,07,2011г., сключен между „Д.А.И.“ – едноличен собственик на капитала на ответното дружество и Г.К.П., изменен с Договор за изменение от 28,07,2014г. и от 12,01,2015г. Съобразно Договор за възнаграждение според резултатите от 07,07,2011г. ищецът се задължил да отпусне на ответника и фактически превел по негова сметка заем в размер на 100000,00евро. Излага, че към датата на на предявяване на записа на заповед и на процесния иск ищецът няма неуредени отношения с ответника по повод договора за заем. Същият е погасен с плащания както следва: на 24,07,2014г. – 5000,00лв.; на 23,01,2015г. – 58674,90лв., левова равностойност на 30000,00евро; на 05,03,2015г. е сключен Договор за спогодба, по силата на който „Д.А.И.“ е заместило ответника и други две контролирани от него дружества, в задължението му за връщане на остатъка от заема, и Г.К.П.  е заявил, че няма неуредени отношения с дружества, контролирани от „Д.А.И.“, т.е. няма неуредени отношения с ответника. Излага и, че ако записа на заповед е съществувал към датата означена в него – 02,02,2015г., то този факт би бил отразен в Договор за спогодба от 05,03,2015г.

Претендира искът да бъде отхвърлен.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Твърди, че няма заместване в дълг между „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД и „Д.А.И.“ по Споразумение от 05,03,2015г., т.к. липсва съгласие на кредитора по договора за заем Г.К.П., необходимо за да настъпи ефекта му на основание чл. 102 ЗЗД. Споразумение от 05,03,2015г. касае други правоотношения между Г.К.П. и „Д.А.И.“, а и същото е развалено едностранно от „Д.А.И.“ считано от 29,09,2015г., с изявления адресирани до Г.К.П..

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест на първо място, че записът на заповед е валидно, редовно от външна страна изпълнително основание, което обективира вземането му към ответника.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка, представляваща изрично и безусловно задължаване на издателя и да заплати конкретна сума пари в полза на определено лице, но т.к. в настоящото производство са въведени твърдения и възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод което е издаден записът на заповед, в тежест на ищеца, както и на ответника е да установят главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест фактите, на които са основани твърденията и възраженията им за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед /така т. 11 от ТР № 4/2013г. от 18,06,2014г., по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска, включително тези във връзка с липсата, а в евентуалност наличието на конкретно каузално правоотношение.

Не е спорно между страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че Запис на заповед от 02,02,2015г. е валидно, редовно от външна страна изпълнително основание, което обективира вземане на ищеца към ответника.

Записът на заповед е частен, диспозитивен документ, който носи подписа на лицето, което го представя. Затова съдът няма задължение да приеме за вярна датата на съставянето му. При извършено оспорване от страна на ответника и на основание чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е са установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че датата – 02.02.2015г., сочена като такава на издаването му отговаря на действителното фактическо положение. Такива доказателства не са събрани. Показанията на свидетеля Д.М. разпитана по искане на ищцовата страна не съдържат такива данни. Съгласно същите на свидетеля, която е извършвала одит в ответното дружество не представен документ – Допълнително споразумение от 02.02.2015г.

Поради изложеното и т.к. от заключението на приетата ССчЕ, което намира за обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира изцяло се установява, че в счетоводството на ответното дружество няма осчетоводено, включително и на дата 02.02.2015г. задължение в размер на 172356.00лв. по запис на заповед в полза на ищеца, съдът приема, че сочената като дата на издаване на записът на заповед - 02.02.2015г. е недостоверна. При това положение в тежест на ищеца бе да установи главно и пълно, че датата, на която е съставен записът е по време, когато е заемал длъжността управител на ответното дружество, т.к. това е факт, от който той черпи изгодни правни последици. Такива доказателства не са събрани. Затова съдът приема, че записът е съставен след датата, на която ищеца е заличен като управител на дружеството, което видно от събраните доказателства е настъпило на 09.03.2015г. Следователно записът е нищожен на основание чл. 535, т. 1, вр. чл. 535, т. 7 от ТЗ поради липса на задължителен реквизит – подпис на издателя или на негов надлежен представител.

Въз основа събраните доказателства не може да бъде направен обоснован извод, че действията по издаването му без преставителна власт от страна на ищеца са мълчаливо потвърдени от ответника – търговец, на основание чл. 301 ТЗ. Действията на ответника по депозиране навъзражение по чл. 420, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист веднага, след като е узнал за наложения запор посредством изпратеното от съдебният изпълнител уведомление, сочат на противопоставяне срещу същите по смисъла на чл. 301 ТЗ.

Изложеното, без да бъдат обсъждани останалите доказателства е достатъчно за да се приеме, че искът е неснователен и подлежи на отхвърляне.  

Дори да се приеме, че запист на заповед е валиден документ, издаден от лице разполагащо с представителна власт предоставена от ответното дружество, то предпоставките за уважаване на иска не са налице. Това е така поради следното:

Безспорно е между страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че записът на заповед е издаден по повод каузални правоотношения между страните, изразяващи се в сключен между ищеца, като заемодател и ответника, като заемател по Договор за заем от 11.08.2011г. за сумата 100000.00евро. Същият е сключен във връзка с друг договор между страните - Договор за възнаграждение според резултатите от 07.07.2011г. с Договор за изменение от 28.07.2014г. и 12.01.2015г. Впоследствие, след сключени допълнителни съглашения между страните във връзка с отпуснатия заем са извършени периодични погасителни плащания в полза на заемодателя по същия, което е безспорно между страните и се установява със заключението по приетата ССчЕ. Това са плащанията, както следва: на 24,07,2014г. – 5000,00лв.; на 23,01,2015г. – 58674,90лв., левова равностойност на 30000,00евро. На 05,03,2015г. е сключен Договор за спогодба, по силата на който „Д.А.И.“ е заместило ответника и други две контролирани от него дружества, в задължението му за връщане на остатъка от заема, и Г.К.П.  е заявил, че няма неуредени отношения с дружества, контролирани от „Д.А.И.“, т.е. няма неуредени отношения с ответника.

Ищецът не е установил главно и пълно, че Договор за спогодба от 05,03,2015г. касае правоотношения между Г.К.П. и „Д.А.И.“ различни от процесните. Неоснователно е и възражението, че договора не е произвел правни последици, т.к. не е дал съгласието си за заместването в дълг от страна на „Д.А.И.“ на ответника и други две контролирани от него дружества задължението му за връщане на остатъка от заема, необходимо на основание чл. 102 ЗЗД. Това е така, т.к. ищецът и  „Д.А.И.“ са постигнали съглашение последното да му изплати остатъкът от задълженията по договора за спогодба, при изпълнение на насрещни задължения от страна на първия. Недоказано е и възражението, че договорът е развален. Съгласно уговорките в същият той е с периодично изпълнение, поради което развалянето му действа само занапред, а погасителното му действие е настъпило на датата на сключването му.

Поради изложеното следва да се приеме, че задължението на ответника да изплати останалата сума от заема е погасено със сключването на Договора за спогодба от 05,03,2015г.

При така установеното съдът приема, че наличието на горепосочените предпоставки за основателнос на иска не установено. При това положение същият подлежи на отхвърляне.

Съобразно изходът от спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски. Претендираните разноски са в размер на 10561.48лв. с включен ДДС за хонорар за адвокатска защита и 300.00лв. платени разноски за вещо лице.

Съдът, предвид изричното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца и като съобрази разпоредбата на Чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия намира, че претендираното адвокатско възнаграждение с включен ДДС, макар над установения минимум е адекватно. Поради това следва да се присъди в полза на ответника в претендирания размер.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.П. ЕГН **********,***, р-н „Изгред“, ЖК „Изток“, ул. „*******– адв.К.П., предявен срещу „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*******, представлявано от управителя М.У., за установяване в отношенията между страните, че „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД дължи на Г.К.П. сумата 172 356,00 /сто седемдесет иэ две хиляди, триста петдесет и шест/лв., произтичаща от Запис на заповед с издател „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД от 02,02,2015г., с падеж – 30,04,2016г., въз основа който е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 14559/2017г. на СРС.

ОСЪЖДА Г.К.П. ЕГН **********,***, р-н „Изгред“, ЖК „Изток“, ул. „*******– адв.К.П., ДА ЗАПЛАТИ на „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул. „*******, представлявано от управителя М.У., сумата 10561.48 /десет хиляди петстотин шестдесет и един, 0.48/лв. с включен ДДС за хонорар за адвокатска защита и сумата 300.00 /триста/лв. хонорар за вещо лице, представляващи сторените пред СГС съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: