Мотиви към
Присъда № 260054/20.10.2020 г.
по НОХД № 3156
по описа за 2020 година на
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
По отношение на обвиняемия Г.Ж.Г. е внесен от Районна
прокуратура Варна обвинителен акт вх.№ 52509/03.08.2020 г. в Районен съд Варна,
по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК затова, че на 19.11.2019 г. в с.Пчелник, обл.Варна, причинил на Я.П.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 7-мо и 8-мо леви ребра с разместване на фрагменти,
обусловило трайно затрудняване в движението на снагата за период от около 1,5 -
2 месеца, левостранен пневматоракс, развил се във връзка със счупването на 7-мо
и 8-мо леви ребра, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за
живота и счупване на 5-та предкиткова кост на лявата ръка с разместване на
фрагменти, обусловило трайно затрудняване в движението на горен ляв крайник за
период от около 5-6 седмици.
В съдебно заседание подсъдимият Г. се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
по досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване
на присъдата ще се ползва от самопризнанието, без да се събират доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдебното
производство продължи и приключи при условията на глава ХХVІІ от НПК със
съкратено съдебно следствие при предварително изслушване на страните.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че направеното от подсъдимия
самопризнание изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, поради което моли съда да признае подсъдимия Г. за
виновен в извършеното престъпление, по което му е повдигнато обвинение. Според
прокурора наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК
за срок от осем месеца изцяло би изпълнило целите на наказанието, посочени в
Наказателния кодекс. Намира гражданският иск за основателен и моли да бъде
уважен, мярката за неотклонение подписка да бъде потвърдена, а направените
разноски по делото да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Пострадалото лице Я.П.Г. предяви за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия в
размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието. Гражданския иск бе приет за съвместно разглеждане и Я.П.Г. бе конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото.
Частният обвинител и граждански ищец Г. чрез повереника
си адвокат С.В.И. ***, редовно упълномощен, моли съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода или пробация, ако прецени,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и прилагане на чл.55
от НК. По отношение на гражданския иск счита същия за основателен, съобразен с
травматичните увреждания и с обстоятелството, че те са няколко на брой, като
едното увреждане - счупването на ребрата, е довело до друго заболяване. Отчита
и възрастта на пострадалия, при която е по-трудно възстановяването, поради което
моли за уважаване на граждански иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия – адвокат П.И.Д. ***, редовно
упълномощен, пледира при безспорност на установената обстановка, но смята, че
след анализ на събраните доказателства се достига до правен извод с няколко
алтернативни решения, едно от които следва да бъде прието от съда:
1. Наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанието, добрата
характеристика от полицията, тежкото му здравословно състояние, за което има
доказателства в делото и при условията на чл.55 от НК на подсъдимия да бъде
наложено наказание пробация.
2. Наличие на едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство - предизвикателството, което на два пъти е отправяно към
подсъдимия чрез агресивното поведение на пострадалия, като първо го напада с
лютив спрей в очите, след това го обижда и го псува и го напада с бутилка от
бира и при условията на чл.55 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание
пробация.
3. Деянието е извършено от подсъдимият Г. в състояние
на афект. Според защитникът подс.Г. е бил безпричинно
напръскан от пострадалия с лютив спрей в очите, безпричинно го псувал и обиждал
и безпричинно го нападнал с бутилка, при тези противозаконни действия логично
подсъдимият се афектирал и е защитил своя живот и здраве.
4. Преквалифициране на деянието по чл.132 ал.1 от НК
за нанасяне на телесна повреда от страна на неговия подзащитен в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
с насилие.
5. Извършване на деянието от неговия подзащитен при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Подсъдимият Г. е бил нападнат
от пострадалия Я.Г. и то на два пъти, подсъдимият се е отбранявал и е превишил
пределите на неизбежната отбрана.
По гражданският иск защитата най-вече с оглед на
агресивното поведение на пострадалия и предизвикателството, което е отправил
към подсъдимия, моли съда да го намали към един минимален размер.
В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че се е
защитавал и предоставя на съда да реши.
С оглед направеното самопризнание от подсъдимият Г. и
след преценка на доказателствата, събраните в досъдебното производство, на
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установена следната фактическа
обстановка, изложена в обвинителния акт:
Подсъдимият Г.Ж.Г. и свидетелят Я.П.Г. ***. Двамата
били с влошени отношения, тъй като Я.Г. ревнувал и подозирал, че подсъдимият Г.
има връзка с жена му.
На 19.11.2019 г. около обяд Я.Г. отивал към магазин
„Денислав" в центъра на с.Пчелник, като по пътя се срещнал с негов съсед –
св.Т. Г. К.. Щом стигнали пред магазина, Г. подпрял велосипеда си в близост до
него. Пред магазина бил и подсъдимият Г.. Щом видял Я.Г., подсъдимият тръгнал
към него и двамата се скарали. През това време Т.К.влязъл в магазина. Я.Г. помислил,
че Г.Г. го псува, затова отишъл до велосипеда си,
взел поставения там черен флакон с надпис „Stop attack extreme",
представляващ лютив спрей за самозащита и напръскал с него подсъдимият Г.Г. в областта на лицето. След което Я.Г. влязъл в магазина,
като обиждал и заплашвал подсъдимият Г., а Т.К.го предупредил да не се закача с
него. К. излязъл от магазина и отишъл при Г.Г., който
бил седнал на пейка с маса пред магазина. Подсъдимият Г. му казал, че Я.Г. го е
напръскал със спрей в лицето и се чудел дали да го бие или да му счупи
колелото. К. се опитвал да го убеди да не предприема такива действия, тъй като
са в центъра на селото и имало много хора. В този момент свидетелят Я.Г.
излязъл от магазина и отново започнал да обижда обвиняемия. Г.Г. взел бетонен камък и го хвърлил върху задната капла на
велосипеда на Я.Г.. Тогава Я.Г. взел празна бирена бутилка от масата, на която
бил подсъдимият Г. и замахнал да го удари. Г.Г. се
отдръпнал, за да не бъде ударен и взел метла с дървена дръжка, която била
подпряна на стената на магазина.
Подсъдимият Г. започнал да нанася удари с дървената
дръжка на метлата на Я.Г. в областта на главата и тялото, като при един
от ударите паднала част от метлата и останала само дръжката. Я.Г. се присвил,
хванал се за масата пред магазина и седнал на една от пейките, като обвиняемият
продължавал да му нанася удари, в резултат от които част от дръжката на метлата
се отчупила и паднала на земята. Г.Г. хванал с двете
си ръце Я.Г. за раменете и го съборил на земята. Я.Г. паднал по корем, като
опитвал да предпази главата си с ръце, превъртял се на дясната си страна и
останал с гръб към обвиняемия. През това време обвиняемият му нанесъл удари с
крак в областта на гърба и ребрата. От магазина излезли Р.Г.Г.и
К.П.Т., които станали свидетели на нанесените удари. Те се приближили към подсъдимият
Г. и пострадалия, за да прекратят побоя, при което подсъдимият Г. се качил на
велосипеда си и си тръгнал. От магазина излязла В.Й.П., работеща като продавач-консултант.
Тя дала на Я.Г. салфетки, за да се почисти, тъй като от главата му течала кръв.
Колежката ѝ И.Т.Х.позвънила на тел. 112, на място пристигнали полицейски
служители и екип на Спешна медицинска помощ. Пострадалият Я.Г. бил отведен в
МБАЛ „Света Анна - Варна" АД.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява следното:
пострадалият Я.П.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на носа, счупване на носни
кости без разместване на фрагменти, хематом (кръвонасядане) по клепачите на
лявото око, счупване на предната и латерална стена на левия максиларен синус,
латерална стена на десен максиларен синус, контузия на гръдния кош, счупване на
7-мо и 8-мо леви ребра с разместване на фрагменти, счупване на 5-та предкиткова
кост на лявата ръка, охлузвания по лявата мишница, травматичен оток по лява
лакътна ямка и гривнените стави. Всички описани травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в описаните
области, отговарят да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето,
удари с дървена дръжка на метла, падане и удар в подлежащата повърхност. Счупването
на 7-мо и 8-мо леви ребра с разместване на фрагменти е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 1,5 - 2 месеца. Във
връзка с гръдната травма и счупването на 7-мо и 8-мо леви ребра се е развил
левостранен пневматоракс (въздух в лявата плеврална кухина), който е обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на 5-та
предкиткова кост на лявата ръка с разместване на фрагменти е обусловило трайно
затруднение в движението на горен ляв крайник за период от около 5-6 седмици. В
своята съвкупност всички останали травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява следното: към момента
на извършване на деянието Г.Ж.Г. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване
на деянието (19.11.2019 г.) не е бил в състояние на физиологичен афект.
Освен тези фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за доказани в хода на
досъдебното производство и следните обстоятелства:
Безспорно установено е, че преди инцидента
пострадалият Я.Г. е бил употребил алкохол и по време на инцидента е бил силно
алкохолно повлиян. В подкрепа на този факт са свидетелските показания/л.40 от
ДП/ на М.Р.М.– лекар в Центъра за спешна медицинска помощ, филиал Долни чифлик,
която след получения сигнал от тел.112 с екипа посетила мястото пред магазина в
с.Пчелник, там бил само пострадалият Я.Г. и по думите му тя заключила, че е в
нетрезво състояние. В съставения при приемането на Я.Г. в
Центъра за спешна медицинска помощ, филиал Долни чифлик, Фиш за спешна
медицинска помощ № 42839/19.11.2019 г./л.146 от ДП/ е отбелязано негово твърдение, че е употребил алкохол. Самият
пострадал Я.Г. потвърждава това, като при разпита му в качеството на свидетел
на 21.11.2019 г./л.32 от ДП/ посочва, че е бил пийнал/този разпит е приключен
преждевременно поради нечленоразделната реч на разпитвания/, а при разпита му
на 16.12.2019 г./л.31 от ДП/ посочва, „Аз май бях пил малко, но бях пиян“.
Въздействието на алкохола и съществуващата вражда с подсъдимия Г. са довели до
отпадане на моралните и физически задръжки при срещата му с подсъдимия и
отключване на едно по-агресивно поведения спрямо него.
Пострадалият
Р. Г. е отправил тежка обида спрямо подсъдимия Г.Г. и
е предприел агресивни действия спрямо него. При първата им среща пред магазина
пострадалият Р. Г. псувал на висок глас подсъдимият Г.Г.,
напръскал го със спрей в лицето и му оправял закани за убийство, което се потвърждава
от свидетелските показания на Т. Г. К./л.35 от ДП/ и на К.П.Т./л.39 от ДП/ - относно пръскането със
спрей, след което влязъл в магазина. При излизането му Я.Г. продължил да псува
подсъдимия и да го пръска със спрей, взел празна бирена бутилка и замахнал да
удари подсъдимия, което се потвърждава от свидетелските
показания на Т. Г. К./л.35 от ДП/, свидетелските показания на Р.Г.Г./л.38 от ДП/ - относно
псувните и пръскането със спрей.
С оглед твърденията на подсъдимият Г.Г. и на пострадалия Я.Г. за наличието на други инциденти
между тях, за които е била уведомявана полицията и и за което във връзка с един
от тях Я.Г. е предал вещественото доказателство брадва с дървена дръжка, от
съда бе изискана служебно справка от
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна по местоживеене на лицата, от която/л.34 от
НОХД/ е видно, че в районното управление няма заведени преписки за инциденти в
с.Пчелник между Г.Ж.Г. и Я.П.Г. в периода от 01.07.2019 г. до 01.11.2019 г.
От служебно изискана от съда справка, получена с писмо рег.№
105820-258/20.08.2020 г. от Районен център 112-Варна при Дирекция Национална
система 112-МВР и приложения към него CD се установи, че сигнала на тел.112 за
инцидента е подаден от продавач-консултанта в хранителен магазин Денислав в
с.Пчелник И.Т.Х.за това, че пред магазина се бият 2-3 души.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена чрез:
-
гласните
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия обясненията(л.30 от ДП),
показанията на свидетелите Я.П.Г. (л.31,32 от ДП), Т. Г. К. (л.35 от ДП), Р.Г.Г.(л.38 от ДП), К.П.Т. (л.39 от ДП), М.Р.М.(л.40 от ДП), В.Й.П.
(л. 42 от ДП), И.Т.Х.(л.43 от ДП);
-
приобщените на
основание чл.283 от НПК към делото писмени доказателствени средства: докладни
записки/л.16 и л.18 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него (л.19-21 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л.59-61 от ДП); протоколи за доброволно предаване (л.58 и
л.63 от ДП); фиш за спешна медицинска помощ №
42839/19.11.2019 г./л.146 от ДП/; писмени заключения на съдебно-медицинска експертиза (л.46-52 от ДП), съдебно-психиатрична
експертиза (л.54-57 от ДП); актуална справка за съдимост/л.24-30 от НОХД/;
справка от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна/л.34 от НОХД/; писмо рег.№
105820-258/20.08.2020 г. от Районен център 112-Варна при Дирекция Национална
система 112-МВР и
-
предявените на
основание чл.284 от НПК веществени доказателства: 1 брой брадва с дървена
дръжка, 1 брой компакт диск марка „Verbatim", 1
брой черен флакон с надпис „Stop attack
extreme", 1 брой тампон с червено-кафеникаво
вещество, 1 брой жълта четка за метла, 1 брой дървена пръчка - 52 см., 1 брой
дървена пръчка - 40 см. и 1 брой дървена пръчка - 48 см., компакт диск от Регионален център 112-Варна диск с 6 файла с електронни картони и 1 файл с
аудио запис.
При формиране на решението си съдът намира следното:
Категорично установено е, че на процесната дата –
19.11.2019 г. около обяд подсъдимият Г.Г. и св.Я.Г.
се срещнали пред хранителен магазин Денислав в с.Пчелник, скарали се, разменили
си обиди и псувни, Я.Г. напръскал подсъдимият със спрей и се опитал да го удари
с празна стъклена бирена бутилка, при което подсъдимият му нанесъл няколко
удари в главата и тялото с дървена дръжка от метла, както и ритници в областта
на тялото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
дадени на досъдебното производство, тъй като същите са последователни,
логически свързани, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства
по делото. Съдът кредитира безусловно и заключението на съдебно-медицинската и съдебно-психиатрична
експертизи, другите приобщени писмени доказателствени средства и веществени
доказателства.
Подсъдимия Г. се възползва от правото си да не дава
обяснения по обвинението.
От обективна страна:
При срещата си подсъдимият Г.Г.
и св.Я.Г. с оглед наличието на стара вражда между тях, веднага си разменили
остри реплики. Пострадалият Я.Г. под въздействието на изпития от него алкохол
не възприемал точно действията и изразите на подсъдимия Г., сторило му се, че
той го псува, тогава извадил флакон с лютив спрей за самозащита, напръскал
подсъдимия в лицето, започнал да го псува и да го заплашва, след което влязъл в
магазина. Излизайки след малко от магазина, Я.Г. продължил да псува подсъдимия,
взел празна стъклена бирена бутилка и се опитал да го удари с нея. Подсъдимият Г.
взел стояща наблизо метла и с дървената ѝ дръжка нанесъл удари по главата
на Я.. Последният загубил равновесие и паднал на земята, подсъдимия Г. му
нанесъл няколко ритника в областта на тялото, след което конфликта приключил и
подсъдимия си тръгнал.
Подсъдимият Г. е извършил активни действия, насочени
към телесното здраве на пострадалия, в резултат на които пострадалият Я.Г. е
получил три средни телесна повреди, изразяваща се в: счупване
на 7-мо и 8-мо леви ребра с разместване на фрагменти, обусловило трайно
затруднение на движението на снагата за период от около 1,5 – 2 месеца; левостранен
пневматоракс, развил се в следствие на гръдната
травма и счупването на 7-мо и 8-мо леви ребра, довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупване на 5-та предкиткова кост на
лявата ръка, обусловило трайно затруднение във функцията на левия горен крайник
период от около 5 – 6 седмици.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че насочвайки удари към
такива жизненоважни органи като главата и гръдния кош на пострадалия може да му
причини наранявания, които сериозно да увредят здравето му и е искал или
допускал настъпването на тези последици.
Съдът
прие, че деянието е извършено от подсъдимия Г.Г. в състояние
на силно раздразнение. Съгласно теорията това състояние представлява
стремителна и бурно протичаща емоционална и волева реакция, която има характер
на краткотрайно избухване. Касае се до такова психологическо състояние, при
което съзнанието на дееца бива до такава степен овладяно от чувства, че волята
му се определя предимно от тях. Това състояние на подсъдимият Г. е било
предизвикано от отправените към него обидни думи и агресивни действия от страна
на пострадалия. Псувните и заканите от страна на пострадалия към подсъдимия в
конкретната ситуация според съда представляват тежка обида, понеже са отправени
на публично място в присъствието на други хора, а и щом като отправените обидни
думи от пострадалия към подсъдимия са довели до състояние на афект, те очевидно
са преживени от него като тежка обида.
Действително
в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че в хода на
досъдебното производство е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза, според
заключението на която към момента на извършване на деянието Г.Ж.Г. не е бил в
състояние на физиологичен афект. Според настоящия състав експертизата
не представлява факт, поради което не влиза в кръга на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които по силата на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият може да признае изцяло, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти и които в хипотезата на чл.373 ал.3 от НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени. Всички факти, независимо дали са
включени или не, в обстоятелствената част на обвинителния акт, имат еднаква доказателствена
сила и следва да бъдат анализирани от съда при вземане на неговото решение.
Съгласно
чл.374 от НПК доколкото за
производството по тази глава няма особени
правила, прилагат се общите правила, включително и и правилото на чл.154 ал.1
от НПК, че експертното заключение не е задължително за съда и за органите на
досъдебното производство.
Настоящият
състав не е съгласен със заключението на съдебно-психиатричната експертиза
единствено в неговата част, че към момента на извършване на деянието Г.Ж.Г.
не е бил в състояние на физиологичен афект. В
обстоятелствената част на експертизата експертът посочва единствено, че Г.Г. не е бил в състояние на физиологичен афект с всички
характерни за това симптоми и фази. След това следва общо теоретично изложение
относно същността на физиологичния афект, неговите фази и характеристики.
Въобще не е коментирано състоянието и поведението на подсъдимия в този аспект
относно наличието или липсата на определени специфични симптоми и медицински
параметри за това състояние/което обикновено се установява с психологическа
експертиза/, за да се достигне до заключението за липса на физиологичен афект,
което е направено с едно изречение в заключението на експертизата. Поради изложените
причини съдът не приема заключението на вещото лице в тази му част, тъй като не
е аргументирано и не се подкрепя от събраните доказателства.
Теорията
и съдебната практика са категорични по въпроса, че по-леко квалифицираният
състав е неприложим, когато неправомерните действия на дееца са първопричина за
конфликта, предизвикал раздразнението му, което в случая не е налице, тъй като причината
за възникване на инцидента и настъпване на общественоопасните последици са
резултат от агресивното поведение на пострадалия.
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна
за виновен подсъдимия Г.Ж.Г. в извършването на престъпление по чл.132 ал.1 т.2
вр.чл.129 ал.1 от НК - за това, че на 19.11.2019 г. в с.
Пчелник, обл. Варна, причинил на Я.П.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 7-мо и 8-мо леви ребра с разместване на фрагменти, обусловило
трайно затрудняване в движението на снагата за период от около 1,5 - 2 месеца, левостранен пневматоракс, развил
се във връзка със счупването на 7-мо и 8-мо леви ребра, обусловил разстройство
на здравето, временно опасно за живота и счупване на 5-та предкиткова кост на
лявата ръка с разместване на фрагменти, обусловило трайно затрудняване в
движението на горен ляв крайник за период от около 5-6 седмици, като телесната
повреда е причинена в състояние на силно раздразнение предизвикана от
пострадалия с тежка обида и други противозаконни действия.
На основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимият
Г. по първоначално повдигнатото му обвинение
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Субект на престъплението е вменяемо пълнолетно
физическо лице, български гражданин, неосъждан.
Като причина за извършване на деянието се установи
незачитане на физическата неприкосновеност.
Съдът
установи че за престъпление по чл.132 ал.1 т.2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година, подсъдимият Г.Г. е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК и с деянието не са причинени
съставомерни вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на
чл.78а от НК, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. При индивидуализация на наказанието – глоба, съдът
присъди същата към минималния размер, като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, извършил е деянието в раздразнено състояние, предизвикано от скарването му
с пострадалия, деянието на подсъдимият Г. е инцидентно, той го е извършил, без да помисли
какви последствия може да има това за него и за пострадалия,
както и факта, че е пенсионер в напреднала възраст, който живее сам. Не се
установиха отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
изложените обстоятелства съдът прие, че административно наказание глоба,
ориентирано към минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000 лева, ще изпълни целите на наказанието по чл.12 от
Закона за административните нарушения и наказания.
По предявения граждански иск:
След като съдът
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.132 ал.1 т.2 от НК прие, че предявения в наказателното производство граждански иск е доказан по
основание. В резултат на деянието гражданският ищец Я.Г. е претърпял телесни
увреждания, които са изисквали медицински грижи и възстановяване в
продължителен период от време. През този период пострадалият е изпитвал болки и
е спазване специален режим за възстановяването си. Той не е бил отделен изцяло от
ежедневието си, като фактът на нараняванията обаче се е отразил на
достойнството му, тъй като това е станало в присъствието на други хора от
селото и е имал видими следи от тях в продължителен период от време. В този
смисъл съдът прие, че по справедливост гражданския иск следва да бъде уважен за
сумата от 4 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на довършване на деянието до окончателното заплащане на
сумата, като отхвърли гражданския иск в частта му до 10 000 лева.
Съдът осъди подсъдимия Г.Ж.Г. да заплати на гражданския
ищец Я.П.Г. сумата от 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимия Г. да заплати направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: