№ 6432
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100504293 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 23528 от 31.12.2024 г.,
постановено по гр. д. № 39403/2023 г. по описа на СРС, 28- ми състав, в
частта, с която на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл.
497, ал. 1 КЗ, и чл. 499, ал. 1 КЗ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати на М. Д. П. сумата от 5000 лева (пет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие
(ПТП) от 13.12.2022 г. в София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и
ул. „Шести септември“ по вина на водач на лек автомобил „Лексус RX“ с рег.
№ ****, чиято гражданска отговорност към тази дата била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума от 13.06.2023 г.
до окончателното плащане, както и в частта, с която на основание чл. 432, ал.
1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 497, ал. 1 КЗ, и чл. 499, ал. 1 КЗ „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на К. Т. Г. сумата от 1000 лева
(хиляда лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 13.12.2022 г. в София, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Шести септември“ по вина на
водач на лек автомобил „Лексус RX“ с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност към тази дата била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 13.06.2023 г. до окончателното
плащане.
1
Първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от М. Д.
П. е отхвърлен за разликата между присъдените 5000 лв. до пълния предявен
размер от 6000 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение като постановено в нарушение на
материалния закон и при необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че по
делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установяват
претърпените болки и страдания, както и причинно- следствената им връзка с
процесното ПТП. Посочва се, че първоинстанционният съд е присъдил
обезщетения в завишен размер, като не е съобразил трайната съдебна
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на
присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната
жалба, подаденият такъв е просрочен, поради което на основание чл. 101, ал. 3
ГПК съдът счита процесуалното действие за неизвършено.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че от
представения и изследван посредством съдебнотехническа експертиза
видеозапис, както и събраните свидетелски показания, се установява, че
ищците са били участници в пътнотранспортно произшествие на твърдяната
от тях дата. Приел е, че от видеозаписа се установява извършеното от водача
на л.а. „Лексус“, модел “RX” с рег. №****, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответното дружество, противоправно поведение, а
именно извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал
движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ М. П., носеща на ръце сина си
К. Т. Г., и ги е блъснал, като при удара П. е паднала на пътното платно.
Намерил е за установени твърдените от ищците неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП по формата на травматични увреждания и
изпитани болки и страдания. Счел е за съответстващ на критерия за
справедливост обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. П., в
размер на 5000 лв., а за детето й К. Г. в размер на 1000 лв. Отчел е, че
получените от П. увреждания на здравето са средни по интензитет, последната
се е възстановила в рамките поне на седмица. Намерил е, че освен уплахата от
претърпения пътен инцидент, същата е изпитала и силно притеснение за
2
малкото си дете, което към датата на деликта е било в силно уязвима възраст.
По отношение на претърпените от К. Г. неимуществени вреди е приел, че
макар той е било на година и десет месеца, неминуемо падането му е
причинило уплаха, тъй като вече е бил във възраст, в която може да осъзнае
последиците от падането.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира
следното.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, касаещи
неправилността на обжалвания съдебен акт, спорни пред настоящата съдебна
инстанция остават въпросите, дали претърпените от ищцата П.
неимуществени вреди са доказани в хода на производството, дали с оглед
възрастта на детето последното е претърпяло вреди под формата на уплаха,
както и дали определените размери на обезщетенията отговарят на принципа,
уреден в чл. 52 ЗЗД.
На първо място, съдът следва да даде отговор на първия спорен въпрос,
а именно дали претърпените от М. П. травматични увреждания са доказани по
безспорен начин, или причинно-следствената връзка с осъщественото
увреждане и констатираните в представени медицински документи травми е
прекъсната.
По делото не се спори, че процесният пътен инцидент е настъпил на
13.12.2022 г. в следобедните часове на денонощието. Предствените от ищцата
медицински документи, в това число Амбулаторен лист №22350106FB31,
Амбулаторен лист №22353D015F03 и СМУ№440.12/2022 г., са издадени
няколко дни след ПТП, а именно на 16.12.2022 г. и 17.12.2022 г. От последните
се установява, че при прегледа са констатирани оток, кръвонасядане и
охлузване в областта на лявото коляно, кръвонасядане и охлузване в областта
на дясното коляно. Изложеното в показанията на свидетеля А., очевидец на
случилото се, установява, че пострадалата е била ударена от лявата страна,
вследствие на което е паднала на дясната си страна на коленете си. От
неоспореното заключение на изготвената по делото СТЕ, изследваща
предоствения от ищците видеозапис, се установява, че на видеокадрите,
започващи от 15:44:34 ч. на 13.12.2022 г. се вижда как жена с бебе, носено
отпред в раница тип „кенгуру“ и куче на повод в дясната ръка стъпва на
пешеходната пътека, като в същото време автомобил с рег. №**** предприема
действия по намаляване на скоростта и не спира. От кадрите се вижда след
сблъсъка между автомобила и пешеходката, последната коленичи на земята. В
кадрите след съприкосновението се установява, че жената се изправя, връща
се на тротоара, последвана от шофьора, управляващ автомобила пред този, в
който е поставен видеорегистратора, както и от шофьора, причинил ПТП. От
3
съвкупния анализ на събраните доказателства се налага еднозначен извод, че с
оглед механизма на осъщественото увреждане, а именно сблъсък в лявата част
от тялото на нивото на крака на пешеходката, както и установеното чрез
проверен видеозапис падане по колене на земята, то травматични увреждания,
макар констатирани с медицински документи, издадени няколко дни след
инцидента, са настъпили по време, място и начин именно вследствие на
пътния инцидент. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на
въззивника за прекъсване на причинно-следствената връзка между настъпили
пътен инцидент и твърдените увреждания на физическото здраве.
Причинната връзка е категория на философията, но е приложима във
всички останали науки, в това число и правната. Критериите, на които следва
да отговаря причинната връзка са деянието да предшества по време
настъпването на вредата и да е обусловила реализирането й при вътрешни,
решаващи и съществени връзки на необходимост (взимообусловеност).
Деянието (действие или бездействие) трябва да е това условие, което по
сигурен начин предизвиква настъпването на отрицателната последица в
сферата на увреденото лице. То следва да е от такова естество, без което
вредата не би настъпила (conditio sine qua non). Вредата следва обективно,
необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово
случайно следствие. За да е налице причинна връзка, вредата трябва да бъде
адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице,
когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия
отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна
или относима причина, когато по своя характер е на практика годно да
причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното
стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. В обобщение
причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на делинквента. Причинната връзка не се предполага, а следва да
бъде доказана при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за
доказване се носи от ищеца- увредено лице. (така т. 2 от Постановление №7 от
30.12.1959 г. на Пленума на ВС).
Настоящият състав намира, че при настоящия случай по-късното
издаване на медицинските документи, от които се извлича извод за
конкретните физически увреждания, не изключва причинното им свързване с
ПТП, доколкото всички останали доказателства сочат за извод за травмиране в
областта на коленете. За този извод водещо значение има установения начин
на съприкосновение между лекия автомобил и увреденото лице, както и
последващото падане на пътното платно.
По-нататък неоснователни се явяват съображенията на въззивника-
ответник, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал дадените от
свидетеля А. показания, че ищцата е куцала, доколкото последният бил
допуснат за установяване обстоятелствата, при които ПТП е настъпило.
Следва да бъде подчертано, че с Определение от 13.04.2024 г., постановено в
4
хода на първоинстанционното производство, районният съд е допуснал
доказателтвеното искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели за установяване както обстоятелствата относно
механизма на ПТП, така и касателно вредите на ищцата. В този смисъл
събраните гласни доказателства не излизат извън рамката на въпросите, по
повод които е бил допуснат разпита, а и фактът, че свидетелят- очевидец
обективно е възприел как П. куца, след като е била блъсната от автомобила, е
и част от обстоятелствата по повод инцидента сам по себе си.
По отношение на наведените доводи, че за малолетното дете К. Г. не
следва да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди под формата
на претърпяна уплаха, тъй като не били събрани доказателства за
установяването им, настоящият състав намира следното. Правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че пострадалото дете към момента на
инцидента е било на възраст, в която когнитивно е можело да възприеме
околната среда, респ. настъпването на обстоятелство, застрашаващо живота
му. Дори и да не събрани доказателства за това какъв е интензитетът на
претърпените неимуществени вреди, то поради факта, че К. Г. е участвал в
пътния инцидент, следва да бъде определено обезщетение за обичайния стрес
и уплаха, които се получават от такова събитие с извънреден характер.
На последно място, съдът следва да разгледа въпроса дали така
определеният размер на обезщетенията отговарят на принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, които обуславят
вредите. Преценката за справедливия размер е резултат от съпоставка между
относимите обстоятелства, като не се отдава изолирано или прекомерно
значение на едни от тях за сметка на други. На репариране чрез паричното им
остойноствяване могат да подлежат само действително настъпили
неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с
увреждането.
При определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото
лице М. П. съдът съобразява доказаните за настъпили травматични
увреждания в областта на двете колена, изпитания стрес и уплаха, младата
възраст на същата, предполагаща по-бързо емоционално възстановяване,
обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие не е с тежки
последици, както и факта, че увредената е била заедно с невръстното си дете
на ръце, когато е настъпил сблъсъка и е житейски логично да изпита страх
освен за собствения си живот, но и за този на сина си. Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ /така решение
№50041/07.07.2023 г. по т.д. №915/2022, II ТО на ВКС, решение
№50033/25.07.2023 г. по т.д. №299/2022 г., II ТО на ВКС, решение
№50108/10.10.2022 г. по т.д. №544/2022 г. II ТО на ВКС/. Според настоящият
5
състав на съда справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди възлиза на 2000 лв., като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За да се присъди
обезщетение в по-голям от определения от съда размер, ищецът следва да
установи или принципната тежест на събитието, или че индивидуално за него
то е било свързано с претърпяна силна уплаха и голям стрес, каквито
доказателства не са събрани.
При определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото
лице К. Г. съдът съобразява, че на последния не са причинени физически
наранявания, но неминуемо е изпитало уплаха, която с оглед икономическата
конюнктура следва да бъде възмездена със сума в размер на 1000 лв., така
както е приел и районният съд.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че първоинстанционното
решение в неговата обжалвана част следва да бъде отменено в частта, с която
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е осъдено заплати на М. П. сумата от 5000 лв.
за разликата до 2000 лв., като вместо него бъде постановено ново по
съществото на по спора, с което предявеният от нея иск бъде отхвърлен за
разликата от присъдените 2000 лв. с въззивното решение до определения от
първоинстанционния съд размер от 5000 лв. В останалата част съдът намира
решението за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора на преразглеждане подлежи въпросът за
дължимите от страните разноски и по какъв начин следва да бъдат възложени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски с оглед
уважената част на предявените от всеки един искове, а не като обща сума,
сбор от двата. По този начин, тъй като искът на М. П. е уважен за сумата от
2000 лв., при предявен размер от 6000 лв., респ. за 33 %, то сторените от нея
разноски за държавна такса (240 лв.), депозит за експертиза (200 лв.) и
адвокатски хонорар (900 лв.), следва да бъдат възстановени до размера от
442,20 лв. Доколкото искът, предявен от К. Г. е уважен в пълния предявен
размер, то сторените от него разноски следва да бъдат изцяло присъдени, т.е.
за сумата от 640 лв. Общо дължимите на ищците разноски за първата
инстанция възлизат на 1082,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК пред първата инстанция ответникът има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 лв.
Пред въззивната инстанция въззивника- ответник на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК има право да му бъдат присъдени разноски в размер на 141,88 лв.
(от претендирани 125 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение).
Пред въззивната инстанция въззиваемата страна има право на 730 лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение (от претендирани 1400 лв.).
6
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
въззивника- ответник по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между ищците и процесуалния им представител за
представителство пред въззивната инстанция. С възражението по чл. 78, ал. 5
страната, в тежест на която се възлагат направените по делото разноски,
поставя като спорен въпроса дали насрещната страна със своите
извънпроцесуални действия не е надценила труда на своя адвокат, уговаряйки
възнаграждение в значително по-висок в сравнение с традиционната практика
размер за защитата по конкретното дело. Възражението се свърза с
установяване на факта, че насрещната страна не е положила дължимата грижа,
като е сключила договор за правна защита и съдействие, размерът на хонорара
по който не е съответен на действителната фактическа и правна сложност на
спора. Настоящият състав намира, че уговорените хонорари в размер на 1000
лв. за М. П. и 400 лв. за К. Г. са съответни на действителната фактическа и
правна сложност на спора, поради което не следва да бъде намаляван.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271 ГПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №23528/31.12.2024 г., постановено по гр. д.
№39403/2023 г. в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“ № 89б е осъдено на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 497, ал. 1 КЗ, и чл.
499, ал. 1 КЗ, да заплати на М. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: ****, сумата
от 5000 лева (пет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 13.12.2022 г. в
София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Шести септември“
по вина на водач на лек автомобил „Лексус RX“ с рег. № ****, чиято
гражданска отговорност към тази дата била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху посочената сума от 13.06.2023 г. до окончателното
плащане, за разликата над 2000 лева (две хиляди лева) до присъдените от
Софийски районен съд 5000 лева (пет хиляди лева), както и в частта, с която
„ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Д. П. сумата от
1668,48 лв.- разноски по делото пред първата инстанция, за разликата над
1082,20 лв., като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. П., с ЕГН: ********** срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК: ********* иск за разликата над сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 13.12.2022 г. в София, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Шести септември“ по вина на
7
водач на лек автомобил „Лексус RX“ с рег. № ****, чиято гражданска
отговорност към тази дата била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 13.06.2023 г. до окончателното
плащане, до присъдените от Софийски районен съд 5000 лева (пет хиляди
лева).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Д. П., с ЕГН: ********** в лично качество и като законен
представител на К. Т. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 67 лв. (шестдесет и седем
лева)- разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. Д. П., с ЕГН: ********** в лично качество и като законен
представител на К. Т. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 141,88 лв. (сто, четиридесет и
един лева, осемдесет и осем стотинки)- разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в частта по предявения от М. Д. П.
срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ иск пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8