№ 6843
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138846 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес ГР.С.Я.,
№23Б срещу ЕЛ. ИВ. З., ЕГН **********, с адрес ГР.СГБ, №35, ЕТ. 2, АП. 2, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 25,29 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за недвижим имот гараж № 4,
находящ се в гр. СХК“ № 27, абонатен № 398027, за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва
в размер на 5,03 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
54031/2020г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
имот, се е извършвало от „ББ“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е
налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово 2
1
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
твърди, че в процесния имот никога не е имало отоплителни уреди, няма инсталиран
топломер, нито отделен абонатен номер. Посочва, че от получената покана за плащане не
било ясно на какво правно основание се претендират сумите от ищеца, както и че
посоченият абонатен номер не е неин. Счита, че правата на потребител по смисъла на ЗЗП са
били нарушени, тъй като не е получавала фактури за претендираните от ищеца суми. Излага
твърдения, че е заплатила по банкова сметка на ищеца дължимите суми, поради което моли
за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ББ“ ООД поддържа становище, че отчитането
и разпределянето на топлинна енергия е извършено в съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие.
Не се спори между страните и се установява от представения нотариален акт №66, том II,рег.
№ 4002, дело №203/2006 г. на нотариус ДТ, рег. № НК 264, че ответникът е собственик на
гараж № 4, находящ се в гр. СХК“ № 27. Представена към исковата молба е и нарочно
заявление- декларация от ответника за откриване на партида за посочения имот.
Следователно доказано в рамките на настоящото производство е, че ответникът има
качеството на клиент на ТЕ в рамките на процесния период, тъй като е бил собственик на
процесния топлоснабден имот. Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между
ответника - потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект,
представляващ гараж № 4, находящ се в гр. СХК“ № 27.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
2
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Съгласно
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна
енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия на ищеца, които са задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ,
клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността й се формира от:1. цена за обслужване на партидата на
Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна цена по
ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън
обявените от Търговеца дати.
От посочените разпоредби се налага извод, че таксите за извършена услуга по дялово
разпределение се понасят от потребителите на топлинна енергия и се заплащат от тях на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
В случая от представените от ищеца протоколи за проведено на 15.04.2007 г. общо събрание
се установява, че Общото събрание на етажните собственици в сградата, в която е процесния
имот, е взело решение за избор на третото лице помагач – „Б“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение. Видно от представения с исковата молба договор от
01.06.2015 г. между ищеца и „Б“ ООД на последното е възложено извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Видно от представените от третото лице
доказателства именно това дружество е изврщвало отчитане на топлинната енергия и
дяловото разпределение за сградата. Поради това и съдът намира, че услугата „дялово
разпределение“ е извършена на основание цитираните по-горе нормативни разпоредби в
съответствие с уговореното между ищеца и третото лице помагач, поради което и вземането
за заплащането ѝ е доказано по основание.
Ищецът не оспорва възникването на вземането именно в претендирания общ размер за
процесния период и представя доказателства за изпълнението му в срока за отговор на
искова молба. Видно от представеното с отговора на исковата молба преводно нареждане в
полза на ищеца е заплатена сума в размер на 30,32 лева, която е достатъчна за покриване на
предявените парични претенции на ищеца. Извършеното погасяване на задълженията за
главница и лихва следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
3
Ищецът претендира присъждането на разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е заплатила претендираните суми като
възраженията , че не е била уведомена за дължимостта им и поради това не ги е
заплатила имат характер на възражение, че не е дала повод за завеждане на производството.
В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на задълженията за заплащане на
услугата дялово разпределени, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо
да бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана –
за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и не би могло да се
приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за производството. Отделно от това не
се установява в производството нито дали, нито кога са публикувани сметките именно за
процесните задължения и за процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
поради което и с оглед извършеното признаване на исковете чрез заплащане пълният размер
на претенциите, в тежест на ответника не следва да се възлагат разноските за
производството. Предвид посоченото съдът не присъжда разноски в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТС” ЕАД,
ЕИК *** срещу ЕЛ. ИВ. З., ЕГН **********, с адрес ГР.СГБ, №35, ЕТ. 2, АП. 2
установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 25,29 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за недвижим имот гараж № 4, находящ се в гр. СХК“ № 27,
абонатен № 398027, за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
4.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 5,03 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54031/2020г. по описа на СРС,
118 състав.
Решението е постановено при участието „ББ“ ООД с ЕИК *** като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4