РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Велики Преслав, 23.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200195 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Й. Л. Д., срещу електронен фиш серия К, № 4498323 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД МВР – Шумен, с който на Й. Л. Д. – законен
представител на фирма *** ООД е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50,00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са изложени множество доводи за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш, с аргументи досежно издаването му при
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, предвид и което се моли съда да отмени същия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован за същото, не
се явява и не се представлява, като процесуалният му представител депозира
Молба с която излага становището си по хода и съществото на делото.
Претендира се присъждането на разноски и се прави възражение за
прекомерност на осн.чл.63, ал.4 от ЗАНН.
1
Представител на въззиваемата страна не се явява, като и същата
депозира становище по съществото на делото, като моли съдът да отхвърли
така подадената жалба. Претендират се и разноски и се прави възражение за
прекомерност на насрещно претендираните такива.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 12.02.2021 г. свидетелят П.П. – мл.автоконтрольор при РУ-
В.Преслав, ОД МВР Шумен, работил с монтирана в служебния му автомобил
„Опел Астра“ с рег.№ *** радарна система за видеонаблюдение, като същият
бил позициониран на главен път I-7, 130+286, в посока от гр.Шумен, към
гр.Върбица, където било въведено с пътен знак В 26 ограничение на
скоростта от 60 км/час. Около 15, 27 часа, радарната система засякла лек
автомобил "Ауди" с рег. № ***, който се движел със скорост от 78 км/ч. /при
отчитане на толеранс от 3 км/ч/ Движението на автомобила с посочената
скорост било записано с автоматизираното техническо средство – мобилна
радарна система тип "TFR1-M", № 553. От справка в централна база – КАТ
била установена собствеността на автомобила –„***“ ООД. След извършена
справка в Търговския регистър, на управителя на дружеството – Й. Л. Д. бил
издаден електронен фиш Серия К № 4498323 за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
серия "TFR1-M", № 553 от ОД на МВР – Шумен, с който на
жалбоподателката в качеството й на законен представител на регистрирания
като собственик на МПС-то „***“ ООД било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като в същия била вписана скорост на движение на
автомобила, от 78 км/ч Електронния фиш бил връчен на жалбоподателя на
16.06.2021 г. който чрез своя процесуален представител, в законоустановения
14 дневен срок от депозирал жалба срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и
2
гласни такива.
Съдът кредитира и писмените доказателства и веществените такива
/фотоснимки/ представени от АНО, приобщени по делото, тъй като същите са
взаимосвързани, кореспондират с гласните доказателства и не налагат
различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата начл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на
движение извън населени места е 90 км/ч., а в ал.2 е посочено, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 12.02.2021 г. в 15. 27 часа, лек автомобил
"Ауди" с рег. № *** се движел със скорост от 78 км/ч. по главен път I-7,
130+286, в посока от гр.Шумен, към гр.Върбица– извънаселено място, в
участък с въведено с пътен знак В 26 ограничение на скоростта от 60 км/час.
Това е видно, както от представеното по делото писмо, ведно със схема от
АПИ Областно пътно управление – Шумен обективиращи, че към датата на
нарушението на посочения пътен участък път е бил поставен знак В26 (60
km/h), както и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, в който е удостоверено, че на
процесното място съществува пътен знак за ограничение на скоростта до 60
km/h.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се
установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
3
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип "TFR1-
M", № 0553. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 81 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 78 км/ч.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 12.02.2021 г. в 15. 27 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с
посочената скорост е № ***. Доколкото посочените снимки са изготвени със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от
представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка № 1-
55-20/16.12.2020 г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на. и
същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в
рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км. /ч.
От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се
установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ
е регистриран лек автомобил Ауди СК7 с рег № *** собственост на „***“
ООД. Видно от справка в Търговския регистър управител на посоченото
дружество е Й. Л. Д., и като такава и към датата на извършване на
нарушението/доколкото не са отбелязани заличени такива/, същата
представлява това дружество, съгласно Търтовския закон. Именно в това й
качество същата е персонално санкционирана за извършеното нарушение на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗдвП. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на
законен представител на дружеството, регистрирано като собственик на
автомобила. Т. е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от
ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по
наложени с електронен фиш административни наказания "глоба". Според
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.
188, ал. 2, а именно-на законния представител. Същият от своя страна има
право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило
4
нарушението, каквато в случая такава не е подадена.Липсват данни
жалбоподателят да е отказал да получи електронния фиш/очевидно е, че е
запознат с ЕФ, след като е депозирал жалба против същия/ или да е уведомил
АНО по друг начин/напр. чрез възражение/, че не той е управлявал
автомобила на посочената в ЕФ дата или, че не е упражнявал фактическа
власт над МПС, като в случая Й.Д. не е предприела действия по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно: да посочи кое физическо лице управлявало в
отразения в ЕФ ден и час процесния лек автомобил, с който е извършено
нарушението, за да понесе отговорността за извършеното от него
административно нарушение. Впрочем такива данни или твърдения за
конкретно лице, не са въведени от жалбоподателя в хода на настоящото
производство.
Предвид липсата на посочените действия в законоустановения срок,
респ. предоставяне на информация кое е физическото лице, извършило
процесното нарушение, жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие. С оглед
обстоятелството, че МПС е собственост на юридическо лице, чийто законен
представител е Й.Д., то същата се явява административноотговорно лице по
смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя досежно
надлежността на връчването на така издадения ЕФ, сочени като основания за
отмяна на същия не се кредитират от настоящия съд, доколкото безспорно по
делото не е приложено доказателство, чрез обратна разписка за връчването
му извън изписаната ръкописно на заплатения ЕФ дата и подпис
удостоверяваща получаването му, като от друга – от делото са изводими
достатъчно данни за получаването му от страна именно на жалбоподателя,
доколкото и посочения порок е свързан именно с нарушаване на упражнени
от същата, в качеството и на законен представител права и в този смисъл няма
отношение към законосъобразността на самия ЕФ, а единствено касателно
допустимостта на подадената от същата жалба.
От приложената разпечатка от информационната система на сектор
"Пътна полиция" – АИС "АНД", е установено, че на 16.02.2021 г. е извършен
преглед на ЕФ серия К № 4498323 от служител на сектор ПП при ОДМВР –
Шумен и същият е обективиран на хартиен носител. От същата разпечатка е
установено, че в системата са въведени данни за връчване на ЕФ на
5
16.06.2021 г. , като видно от представения ЕФ на същия е посочена дата и е
положен подпис на получилото го лице. В конкретния случай, подадената от
Й.Д. Жалба жалба е от дата 25.02.2021 г., т.е. няколко дни преди изтичане на
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗдвП, изчислен от отбелязаната за получаването
дата, а и факта на получаване е отразен в самата жалба инициирала
настоящото производство. Съобразно това не може да се приеме, че са налице
някакви ограничения на процесуални права на жалбоподателя в
административната фаза на производството, вкл. и възможността му да
подаде съответната декларация по л.189, ал.5 от ЗДвП. С оглед изложеното
следва да се приеме, че жалбоподателя е реализирал в пълен обем правото си
на защита, като е упражнил предоставената му правна възможност на обжалва
санкционния акт – електронен фиш пред настоящата инстанция.
Обжалваният електронен фиш, съдът намира за издаден в съответствие
с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа
посочените в л.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити – данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане, като в този смисъл и съдът счита за
несъстоятелни наведените противни възражения на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство мобилна радарна
система тип "TFR1-M"което представлява мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение. В § 6, т. 65 (нова - ДВ бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани технически средства
и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
6
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г. /, посочва ясни правила за използването на мобилни технически
средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на
правилата за движение по пътищата. Съгласно същата, издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на
чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилни АТСС, какъвто е и конкретния случай, като
ЕФ е издаден, при изпълнение изискванията на посочената Наредба.
Установено е, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.
4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на
Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 1-
55-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M 4835 №
553 от 16.12.2021 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система, за дата на използване 12.02.2021 г.
(задължително изискване на чл. 10 от Наредбата). Видно от Протокола по чл.
10 от наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че
ограничението на скоростта е 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението.
При така попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по
чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП . Видно от събраните доказателства, използваното
АТСС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен
режим на твърдяното място и време. Ето защо съдът намира, че при
установяване на нарушението и провеждане на особената административно-
наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма
допуснати съществени нарушения.
7
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост
на дружество,чийто законен представител е жалбоподателя се е движел с
посочената скорост от 78 км/ч. в пътен участък извън населено място с
въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч, при което следва
да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно л.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба
на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда "глоба" в размер от 50 лева за водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място и превишението е
в границите от 11 до 20 км. /ч. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се
явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а
жалбата - да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски и от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл. 144, ал.3 от АПК с
оглед изхода на делото такива да се присъдят на административнонаказващия
орган, който своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без
участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00
8
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4498323 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
издаден от ОД МВР – Шумен, с който на Й. Л. Д. – законен представител на
фирма *** ООД е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50,00 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Й. Л. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
9