О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 20.06.2022 год.
Административен съд – Кърджали,
……..…………..… в закрито съдебно заседание ……..…
на двадесети юни …………….…………..…………………….……………………………….……………………….
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, ……......………………………….………….…………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
разгледа докладваното от ……………………….….. съдията Виктор Атанасов ……………..……..…...…
административно дело
№250 …... по описа за …........................ 2022 год. ……………….…….....…
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда чл.60, ал.5, във връзка с ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във връзка с чл.64 и
чл.84 от Закона за
Министерство
на вътрешните работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, подадена
чрез адв. Г.С. от
АК-***, с адрес
на кантората - ***, против допуснато ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на Разпореждане Рeг.№5397р-7039 от
11.06.2022
год.,
издадено от
командир на отделение в ГКПП „***” при ГПУ – Момчилград.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че в тридневния срок,
съобразно чл.60, ал.5 от АПК, подава пред съда настоящата жалба. В същата сочи,
че е собственик на лек автомобил „Ленд Ровър Дискавари”, с peг.№*** и че автомобилът е закупен от него от физическо
лице - В. В. П., ЕГН **********, в ***, на 30.10.2020 год. Сочи, че автомобилът
е бил регистриран безпроблемно в КАТ - *** от В. П. и жалбоподателят го закупил
с български регистрационен номер, а когато регистрирал автомобила в КАТ - ***,
в съответствие с настоящия си адрес, пожелал да си запази *** peгистрационен номер, по сантиментални причини. Сочи
също, че от времето на закупуването на автомобила до настоящия момент не е имал
каквито и да е проблеми с него относно регистрирането му и че това било така до
11.06.2022 год., когато при пътуване към ***, автомобилът му не бил пропуснат
да премине държавната граница, като пояснява, че пътуването му било с цел
почивка, бил придружаван от съпругата си и влизането в *** следвало да стане през
ГКПП „***”, каквито били плановете им, но че за съжаление, те не се осъществили,
след като служители на граничния пункт им разпоредили да ги придружат до ГПУ - Момчилград,
където бил приканен да предаде автомобила или в противен случай е щял да му бъде
иззет принудително, като жалбоподателят сочи, че се е съгласил се да го предаде
доброволно. Сочи по-нататък в жалбата, че същия ден му било издадено и посоченото
по-горе разпореждане, чието предварително изпълнение обжалва, като заявява, че
с оглед на това, че настоящата жалба е относно предварителното изпълнение, излага
възражения по него. В тези възражения жалбоподателят обосновава, че в случая не
са налице предпоставките по чл.61, ал.1 от АПК, за допускане на предварително
изпълнение на разпореждането, като твърди също, че административният орган практически
по никакъв начин не е установил наличието на някое от горните условия, т.е. допуснато
е съществено нарушение на административно-производствени правила. Твърди също,
че не отговаря на истината написаното в разпореждането, че на мястото на задния
регистрационен номер имало вместо него бял пластичен лист, като заявява, че не знае
какво означава това и защо е написано в разпореждането, т.к. автомобилът бил заснет
на място от криминален експерт и на снимките ясно щяло да се види, че автомобилът
си е с оригиналния държавен номер, поставен от КАТ. Твърди, че в този смисъл не
е ясна целта на този текст, защото отразеното в него е неистина, която лесно можела
да се установи. На следващо място излага довод, че съдът впрочем няма как да установи
наличието или липсата на някое от горните обстоятелства поради липсата на мотиви
досежно предварителното изпълнение, тъй като такива просто
липсват в разпореждането, като сочи, че в разпореждането, с което се допуска предварително
изпълнение на акта, административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения
за наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, както
и че в тези случаи, в тежест на административния орган е да посочи и установи по
несъмнен начин обстоятелствата, съставляващи конкретна предпоставка и обуславящи
необходимостта от изпълнението на съответния акт преди влизането му в сила, но
такива конкретни обстоятелства не са посочени, а само бил цитиран част от текста
на чл.60, ал. 1 от АПК. Счита, че такова обаче избирателно и формално пренасяне
на посочената правна норма не може да се приеме за годни мотиви, въз основа на които
да е възможна проверката за законосъобразност на разпореждането, а и води до затрудняване
правото на защита на засегнатото лице, както и че така е допуснато нарушение на
чл.60, ал.2 от АПК. С оглед на изложеното, жалбоподателят намира, че предварителното
изпълнение на разпореждането е незаконосъобразно, а допуснатите нарушения не е възможно
да бъдат отстранени, още по-малко пренебрегнати. В заключение, с жалбата моли
съда да постанови определение, с което да отмени предварителното изпълнение на Разпореждане
peг.№5397р-7039 от 11.06.2022 год. на командир на отделение
в ГКПП „***” при ГПУ - Момчилград и да възстанови положението, съществувало преди
изменението. Моли също така, за присъждане и на направените деловодни разноски.
Към жалбата са приложени и писмени доказателства.
За да се произнесе по така подадената жалба, съдът
съобрази следното:
Жалбата е подадена по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт експрес”, видно от приложената товарителница с баркод ***, по установения в АПК ред – чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до компетентния административен
съд и в законоустановения тридневен срок по чл.60,
ал.5 от АПК, като е постъпила и регистрирана в деловодството на ГПУ –
Момчилград с Вх.№539700-405/15.06.2022 год., видно от положения върху същата и
попълнен щемпел. Жалбата освен това е подадена от лице, което е адресат на
посоченото Разпореждане Рeг.№5397р-7039 от 11.06.2022
год. на командир на отделение в ГКПП „***” при ГПУ – Момчилград, респ. и на
допуснатото с него предварително изпълнение, т.е. от лице, пряко засегнато както
от разпореждането, така
и от допуснатото в него предварителното изпълнение, поради което съдът приема,
жалбата е
процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по
същество.
След като
се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства,
след преценка на направеното искане за отмяна
на допуснатото предварително изпълнение на разпорежането, съдът
констатира следното:
Жалбата,ведно с доказателствата към нея, е
изпратена на АдмС – Кърджали със съпроводително писмо
с Рег.№539700-410 от 16.06.2020 год. на началника на ГПУ – Момчилград, по пощата,
постъпило в съда с Вх.№1535 на 20.06.2020 година. В
съпроводителното писмо не е изразено абсолютно никакво становище по така
подадената жалба, като такова становище не е приложено и отделно
към писмото.
По изпратената
преписка е представено Разпореждане Рeг.№5397р-7039 от 11.06.2022 год., издадено от командир на
отделение в ГКПП „***” при ГПУ – Момчилград, с което същият, на основание чл.64
от ЗМВР, във връзка с чл.84 от ЗМВР и в качеството на полицейски орган, установил
вещ, за която има сигнал за издирване в Интерпол, е разпоредил на жалбоподателя
А.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, ***, „до 16:30 часа на 11.06.2022 год., да придвижи управлявания от него лек
автомобил „Ленд Ровер Дискавари”, с ДК №***, от ГКПП –
***, до административния район на ГПУ -Момчилград, с адрес: ***, за който има данни за поставяне на бял
пластичен лист на мястото на задния регистрационен номер с надписи, като предната
табела за предаване на компетентните полицейски органи. Придвижването
да се извърши, следвайки непосредствено автомобил на „Гранична полиция” – „Нисан Навара”, с ДК №***”.
В разпореждането посочено, че е задължително за изпълнение,
освен ако не налага извършването на очевидно за лицето престъпление, както и
същото може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) в 14-дневен срок от връчването му пред директора на РДГП - Смолян или
пред Административен съд - град
Кърджали.
В същото разпореждане, издалият го
административен орган е вписал в едно единствено изречение, че на основание чл.60,
ал.1 от Административно- процесуалния кодекс, допуска предварително изпълнение на
разпореждането, без по никакъв начин да е посочено или обосновано, дори и в
едно-две изречения, кое налага допускането на предварителното изпълнение,
респ., кои от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК са налице в конкретния
случай, за да бъде допуснато такова
предварително изпълнение.
Указано е накрая, че предварителното
изпълнение може да се обжалва по реда на чл.60, ал.4 от АПК, пред Административен
съд – Кърджали, в 3-дневен срок от
съобщаването му.
Към жалбата
е приложено заверено копие от Договор от 30.10.2020 год., за покупко-продажба на моторно
превозно средство/МПС/, с нотариално
заверени подписи на страните, с Рег.№** от *** год. на нотариус К. П., с район на действие в район
РС – ***, c peг.№*** на Нотариалната камара, от който е видно, че на посочената дата, жалбоподателят
А.Г.С., с ЕГН **********, л.к. №***/*** год. на МВР - ***, с постоянен адрес ***, Е ЗАКУПИЛ от
В. В. П., с ЕГН **********, л.к. №***/***
год. на
МВР - ***, с постоянен адрес
***, ***
по декларация, описаното се сключи настоящия
договор за покупко-продажба на следното МПС: вид: лек автомобил, марка „Ленд Ровер”,
модел „Дискавари”, с Рег.№***, с рама: *** и двигател:
***, цвят – ***, в такова състояние, в каквото се намира към момента на продажбата. В
чл.2 от този договор изрично е посочено, че Продавачът декларира, че към настоящата дата/т.е.
30.10.2020 год./ е единствен собственик на МПС-то и че упражнява фактическата власт
върху него, че същото не е обременено със запори и/или други каквито и да е облигационни
тежести, които могат да доведат до публична продан на МПС-то и/или евикция на купувача, че не е предмет на съдебни спорове, че
не съществуват никакви други обстоятелства, поради които Купувачът може да бъде
лишен от владението и/или от правото на собственост върху МПС-то.
Към жалбата
е приложено и заверено копие от Свидетелство за
регистрация на МПС – част I, с №*** от *** год., от
което е видно, че жалбоподателят А.Г.С.,
с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, ***, е регистрирал
на свое име закупеният от него на 30.10.2020 год. лек автомобил, марка „Ленд Ровер”, модел „Дискавари”, с Рег.№***,
с рама: *** и двигател: ***, цвят – ***, брой места 6+1, дизел, като в това
свидетелство за регистрация на МПС, жалбоподателят А. С. е вписан като единствен собственик.
Към
изпратената в съда преписка,
от административния орган е приложено заверено копие от документ на чужд език/вероятно ***/, без никакъв превод, който документ
съдът не може и не следва да обсъжда
и цени.
Така, при
така установеното от
фактическа страна, съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваното разпореждане
е издадено от компетентен орган, овластен
с нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, която предвижда, че полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
като разпорежданията се издават писмено. Същевременно, съгласно нормата на чл.57,
ал.1 от ЗМВР регламентира, че полицейски органи са органите на Главна дирекция
„Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”,
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”, Главна дирекция „Гранична полиция”, областните дирекции, дирекция „Миграция”,
дирекция „Вътрешна сигурност”, …. Издалият разпореждането орган, за което е
допуснато и обжалваното предварително изпълнение, е командир на отделение в
ГКПП „***” при ГПУ - Момчилград и съответно е полицейски орган на Главна
дирекция „Гранична полиция”, като това
обуславя материалната и териториалната му компетентност да издава разпореждания
от вида на процесното, т.е. да издава разпореждания
по чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.60, ал.1 от АПК, „в административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. В последния случай, административният орган
изисква съответната гаранция". Съгласно изричното изискване на
разпоредбата на чл.60, ал.2 от АПК, „разпореждането за предварително
изпълнение се мотивира.”.
Разпореждането
за допускане на предварително изпълнение е издадено в предвидената от
закона писмена форма, но категорично не отговаря на изискването за мотивираност,
въведено с цитираната норма на чл.60, ал.2 от АПК. В
разпореждането не са изложени абсолютно никакви конкретни доводи или мотиви, по
какъв начин с допускане на предварителното изпълнение на разпореждането ще се
осигурят животът или здравето на гражданите или ще се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, нито са представени доказателства,
обезпечаващи подобен извод. Не е посочено, нито са ангажирани доказателства, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, дори не е посочено,
че от закъснение на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за някого. Следва да бъде отбелязано, че дори и да се твърди
настъпването на някаква вреда/а в случая дори няма и такова твърдение/, тази
вреда не следва да е хипотетична, а е необходимо да бъде конкретизирана,
вероятна и обоснована с доказателства/В т.см. - Определение №2462
от 07.03.2016 год. по адм.дело №2175/2016 год. на ВАС - І отд./.
Както бе
отбелязано и по-горе, в конкретния казус, в едно
единствено изречение административният орган е вписал, че на основание чл.60,
ал.1 от Административно-процесуалния кодекс, допуска предварително изпълнение
на разпореждането, но защо го допуска, вероятно само органът – в случая
командир на отделение в ГКПП „***” при ГПУ – Момчилград,
вероятно си знае.
Както многократно
е посочвано в съдебната практика, когато
предварителното изпълнение на акта се допуска с разпореждане на
административния орган, то наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60,
ал.1 от АПК, следва да бъде обосновано в акта и доказано от събраните по делото
доказателства. Органът е следвало не само да разпореди предварително
изпълнение, но и да обоснове необходимостта от него, като изложи фактическите
обстоятелства, които обосновават този извод и съответно да представи
удостоверяващите го доказателства/В т.см. - Определение №11616
от 02.10.2018 год. по адм.дело №11685/2018 год. на ВАС - VІІІ отд./.
Най-сетне
следва да се посочи, че при оспорване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, доказателствената тежест е
на органа и той трябва да докаже фактическите основания, посочени в разпореждането,
за допускане на предварително изпълнение. При липса на посочени
фактически и правни основания, както е в случая, нито органът може да извърши
релевантно доказване, нито адресатът на акта може ефективно да упражни правото
си на защита, нито съдът може да осъществи да изпълни конституционното си
задължение по чл.120, ал.1 от Конституцията/В т.см. - Определение
№7674 от 18.06.2020 год. по адм.дело №5385/2020 год. на ВАС - VІІ отд./.
Така, предвид
изложеното по-горе, съдът в
настоящия състав намира, че жалбата
на А.Г.С., с адрес: ***, ***, подадена
чрез адв. Г.С. от АК-***, е доказана и основателна и
съответно,
допуснатото предварително изпълнение на Разпореждане Рeг.№5397р-7039 от
11.06.2022
год.,
издадено от
командир на отделение в ГКПП „***” при ГПУ – Момчилград, следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията
на жалбоподателя, изразена в подадената жалба, за присъждане в негова полза на
направените по делото съдебни разноски. Така, в полза на жалбоподателя следва
да бъде присъдена заплатената от него държавна такса по сметка на АдмС – Кърджали, за образуване на делото, в размер на
10.00/десет/ лева, съгласно представената и приложена по делото вносна бележка
с УРН *** от 14.06.2022 год. на Банка „ЦКБ” АД *** /на л.7/ и заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно
приложения към жалбата, съответно и по делото, Договор за правна защита и
съдействие бл.№*** от 13.06.2022 год./на л.8 от делото/. При липса на направено възражение за
прекомерност на така заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
същото следва да му бъде присъдено в пълния претендиран
размер от 600.00 лева или така, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направени от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 610.00/шестстотин и десет/ лева. За дължимите на
жалбоподателя А.Г.С. деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде
осъдено юридическото лице, което в случая
е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР и към структурата на което принадлежи административния орган, издал обжалваното незаконосъобразно допуснато предварително изпълнение на административния акт
и това е така предвид нормата на чл.37, ал.2 от ЗМВР, която регламентира, че главните дирекции,
областните дирекции, дирекция „Миграция”, дирекция „Международни проекти”, дирекция „Управление на собствеността
и социални дейности”, дирекция „Комуникационни и информационни системи”, Академията на МВР и Медицинският институт, са юридически
лица.
По изложените
съображения и на основание чл.60, ал.7
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане,
дадено на основание чл.60, ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Разпореждане с Рeг.№5397р-7039 от
11.06.2022
год.,
издадено от
В. А. К., на длъжност *** при Граничен
полицейски участък/ГПУ/ – Момчилград
към РДГП - Смолян.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция” - МВР, с адрес: ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ
на А.Г.С., с адрес: ***, ***, ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 610.00/шестстотин и
десет/ лева.
Препис от настоящото определение, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: