№ 10181
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110132534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ц. И. срещу
ДРУЖЕСТВО, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а
именно 1) сумата в размер на 178.05 лева - главница по договор; 2) сумата в размер на
144.74 лева - законна мораторна лихва за периода от 16.05.2015 г. до 02.05.2023 г.; 3) сумата
в размер на 103.02 лева – мораторна лихва върху главницата към 15.05.2015 г.; 4) сумата в
размер на 81.95 лева – договорна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 25.01.2012
г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС - Етрополе, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20237920400019 по описа на ЧСИ
В исковата молба се твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.11.2011 г., съгласно която Н. И. И., явяващ се наследодател на ищеца М. Ц.
И., е длъжен да заплати процесните суми. Твърди се, че е бил издаден изпълнителен лист от
25.01.2012 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20237920400019 на
ЧСИ Твърди се, че не са били извършвани изпълнителни действия за период повече от пет
години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 28.11.2011 г. до смъртта на
Н. И., както и за период повече от пет години, считано от смъртта на наследодателя, т.е. от
20.02.2016 г. до получаването на покана за доброволно изпълнение от ищцата на 04.05.2023
г. Твърди, че не е настъпило пасивно правоприемство по отношение на вземането, тъй като
ищцата не е приела изрично или с конклудентни действия наследството на своя баща.
Твърди, че процесното вземане не можело да бъде противопоставено доколкото същото е
било цедирано, но ищцата, в качеството си на длъжник, не е била уведомена за извършената
цесия. Излага правни доводи, че са били извършвани изпълнителни действия след изтичане
1
на погасителна давност по посоченото вземане, както и че лицето не е наследило
задължението, доколкото не е налице приемане на наследството.
Представя като писмени доказателства – Покана за доброволно изпълнение, изх. №
01737/02.05.2023 г. по ИД № 19/2023 г. по описа на ЧСИ Изпълнителен лист от 25.01.2012 г.
по ч.гр.д. № 614/2011 по описа на РС Етрополе; Удостоверение за наследници изх. №
1056/17.10.2017 г., издадено от Община Етрополе; Определение по ч.гр.д. № 434/2023 г. по
описа на РС-Самоков и Обезпечителна заповед № 2 от 16.05.2023 г. по ч.гр.д. 434/2023 г. по
описа на РС-Самоков; Вносна бележка за касов превод от 09.05.2023 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2023 г., във връзка със сторените в обезпечителното
производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като неоснователен. Посочва, че изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.дело № 614/2011 по описа на РС-Етрополе, е бил приведен в изпълнение от предишния
взискател, ДРУЖЕСТВО и е било образувано изпълнително дело № 12754/2012 г. по описа
на ЧСИ Н. М.. Възразява, че не е настъпила погасителна давност по отношение на
процесното вземане. Твърди се, че срещу починалия длъжник Н. И. И. по изпълнително дело
12754/2012 по описа на ЧСИ Н. М. са били извършени множество изпълнителни действия
както от предходния взискател, така и от настоящия ответник, явяващ се цесионер по
вземането, годни да прекъснат давността както следва:
- на 24.09.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Н. И. И.,
открити в БАНКА
- на 22.08.2014 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника;
- на 20.08.2015 г. е изпратена Молба за конституиране на ДРУЖЕСТВО, в качеството
си на взискател по изпълнителното дело, въз основа на извършена цесия между
ДРУЖЕСТВО (предишно наименование ДРУЖЕСТВО) и ДРУЖЕСТВО;
- на 14.12.2015 г. е депозирана Молба за насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан в дома на длъжника;
- на 28.07.2016 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с посочена дата, на
която ще бъде извършен опис;
- на 28.11.2016 г. е депозирана Молба за снабдяване с удостоверение за наследници и
тяхното конституиране на мястото на починалия длъжник;
- на 11.07.2017 е депозирана второ искане за снабдяване с удостоверение за
наследници и тяхното конституиране на мястото на починалия длъжник.
- на 13.09.2017 г. е депозирана Молба с посочване на конкретен изпълнителен способ.
Излага твърдения, че e изпратената Покана за доброволно изпълнение до
наследницата починалия длъжник – М. Ц. И., с която е даден срок да погаси доброволно
задължението си и през който е имала възможност да представи доказателства за приемане
на наследството по опис или за отказ от наследство.
2
Посочва се, че в последствие изпълнително дело № 12754/2012 г. по описа на ЧСИ Н.
М. било прекратено на 01.07.2019 г., на основание чл. 433 ал. ал. 1 т. 8 ГПК, след което на
20.02.2023 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 25.01.2012 г. е било образувано
изпълнително дело № 19/2023 г. по описа на ЧСИ което е било насочено срещу двамата
наследници на първоначалния длъжник.
Оспорва твърдението на ищцата, че същата не е била уведомена за извършеното на
15.05.2015 г. прехвърляне на вземането между ДРУЖЕСТВО (предишно наименование
ДРУЖЕСТВО) и ДРУЖЕСТВО, доколкото цесионерът е бил упълномощен изрично да
извърши конкретното действие. Признава, че уведомлението не е достигнало до адресата си
– настоящия ищец, тъй като същият е променил адреса си. Претендира, че в случай, че не
бъде прието за надлежно уведомяването, то да се счете, че действието е извършено
посредством депозирания отговор на исковата молба.
Излагат се правни доводи, че погасителната давност по отношение на вземането по
изпълнителното дело е била многократно спирана и прекъсвана, поради различни по своята
същност юридически факти. Претендира разноски. В условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по
ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС - Етрополе, а именно 1) сумата в размер на 178.05 лева -
главница по договор; 2) сумата в размер на 144.74 лева - законна мораторна лихва за
периода от 16.05.2015 г. до 02.05.2023 г.; 3) сумата в размер на 103.02 лева – мораторна
лихва върху главницата към 15.05.2015 г.; 4) сумата в размер на 81.95 лева – договорна
лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по
описа на РС - Етрополе, и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20237920400019 по описа на ЧСИ
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС -
Етрополе.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на
принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването
на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият състав приема за установено, че е спрямо наследодателя на ищцата Н. И.
И. е издаден изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС -
3
Етрополе,, в който е обективирано процесното вземане с посочен кредитор - ДРУЖЕСТВО.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано Изпълнително дело №
20128410412754/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. което е прекратено на основание чл. 433, ал.
1 т. 8 ГПК с Постановление от 01.07.2019 г. Впоследствие по молба на кредитора е
образувано изпълнително дело № 20237920400019/2023 г. по описа на ЧСИ От приложеното
по делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата е наследник на длъжника
Н. И. И., починал на 21.02.2016 г.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а"
ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - в този
смисъл са решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/2010 г. , II ТО, решение №
131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г. , ІV ГО. Аргумент за противното не
следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на
длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на
заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това ,
обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Наред с изложеното, в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч.гр. д. № 1528/2018 г. , ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. №
221/2010 г. , IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г. , II
ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО,
4
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2566/2013 г. , IV ГО.
Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на
ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170
от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от
21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год.,
ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването
на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди
с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК , съгласно което
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на посочените по-горе дати по
отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания.
От последното валидно предприето изпълнително действие – 01.08.2017 г. (запор на
банковите сметки на длъжника) до подаването на исковата молба - 13.06.2023 г.,
включително връчването на ПДИ – 04.05.2023 г., е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл.
177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 450 лева, от които 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 50 лева – държавна такса. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е
съобразено е с фактическата и правна сложност на делото, включително цената на иска.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по
описа на ОСГТК НА ВКС, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Страната е представила доказателства за сторени такива в размер на 240
лева, от които 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и сумата от 40
лева – държавна такса. Банковите такси и комисионни не следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК от М. Ц. И., ЕГН ********** срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*******, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 178.05 лева - главница по
договор; сумата в размер на 144.74 лева - законна мораторна лихва за периода от 16.05.2015
г. до 02.05.2023 г.; сумата в размер на 103.02 лева – мораторна лихва върху главницата към
15.05.2015 г.; сумата в размер на 81.95 лева – договорна лихва, за които е издаден
изпълнителен лист от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 614/2011 г. по описа на РС - Етрополе, и въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20237920400019 по описа на ЧСИ
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *******, да заплати
на М. Ц. И., ЕГН **********, сумата от 690 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6