№ 1238
гр. Благоевград, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
и прокурора Р. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Крум Динев Въззивно частно
наказателно дело № 20241200601263 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. И. – редовно призован, не се явява. Същият е
декларирал писмено изявление, че не желае да участва в производството днес.
Представлява се от адв. Б. и адв. А..
ЗА Окръжна прокуратура – Благоевград – прокурор К..
СТРАНИТЕ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните са редовно призовани,
обвиняемият е декларирал, че не желае да се яви в днешното съдебно
заседание и се представлява от двама защитника намира, че са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:
Настоящото производство е образувано по частна жалба на адв. Б. за
1
проверка на определението, постановено по ч.н.д № 592/2024 г. по описа на
РС-Сандански, с което по отношение на обвиняемия М. И. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Изложени са съображения срещу атакуваното определение, като се иска
мярката за неотклонение, взета по отношение на И. за бъде отменена и да се
вземе по-лека по вид мярка за неотклонение.
Срещу определението, предмет на въззивна проверка е постъпила и
частна жалба от адв. А., също защитник на обвиняемия, в което са изложени
съображения срещу доводите на съда за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, иска се неговата отмяна и вземане на по-лека по вид мярка за
неотклонение. С тази жалба са направени доказателствени искания,
приложени са писмени доказателства и се моли да се приемат като такива по
делото.
ПРОКУРОРЪТ – По отношение на жалбите, същите са допустими и
следва да бъдат разгледани. По отношение на основателността, считам, че са
неоснователни и определението на РС – Сандански е правилно и обосновано.
АДВ. Б. – Поддържам жалбата по изложените съображения, нямам
доказателствени искания, но подкрепям представените с частната жалба на
колегата адв. А. доказателства и моля да се кредитират.
АДВ. А. - Поддържам жалбата. Считам, че доказателствата следва да се
приемат, защото с тях е обяснено защо е възможно да се вземе по-лека мярка
за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ като взе предвид приложените към въззивната жалба на адв. А.
писмени доказателства
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Трудов договор № 080/02.11.2023 г., Експертно решение № 0371/30.12.2019
г. на ТЕЛК, към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД – Сандански, Протокол за
2
медицинска комисия с изх. № 141/11.10.2019 г., Допълнително споразумение
към трудов договор № 506/17.09.2024 г., Допълнително споразумение към
трудов договор № 080/02.11.2023 г., медицински изследвания на М. И.,
Уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, Трудов договор № 506/17.09.2024 г.;
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ - Моля да потвърдите Определение № 291/14.11.2024 г.
на РС-Сандански, постановено по ч.н.д № 592/2024 г. по описа на РС-
Сандански. Считам, че същото е законосъобразно. Доказателствата, събрани
на ДП безспорно установяват извършеното от обвиняемия престъпление.
Освен това от справката за съдимост е видно, че същият е осъждан и
настоящото деяние, за което му е повдигнато обвинение и е взета най-тежката
мярка за неотклонение е извършено в изпитателния срок на предишната
присъда С оглед на това РС – Сандански правилно е преценил, че е възможно
обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. Поради това най-
адекватната мярка за неотклонение се явява „Задържане под стража“.
АДВ. Б. – Считам, че определението на РС е неправилно и
незаконосъобразно, като аргументи съм изложила в жалбата. Ще маркирам
само в най-кратък вариант аргументите си защо считам същото за неправилно
и незаконосъобразно.
На първо място наличието на обосновано предположение, което
законодателят е предвидил в чл. 63, което трябва да бъде в пълнота налично
към момента на привличане на лицето като обвиняемия. В конкретния случай
се касае за деяние, което е на основание чл. 343 от НК, а именно управление
на МПС с наличие на алкохол или наркотици. Действително, с оглед
професионална категоричност в случая, трябва да се отчете факта, че
деянието, за което нашият подзащитен е привлечен като обвиняем е в рамките
на постановена присъда, но всеки човек се счита за невинен до доказване с
влязла в сила присъда и вземане на всички необходими мерки за доказване от
страна на прокуратурата и обвинителната теза и от страна на защита за това,
3
дали деянието действително е извършено от обвиняемия или не. В конкретния
случай обоснованото предположение за съпричастност към деянието се гради
изцяло на извършената токсикологична експертиза, която като аргумент от
страна на разследващия орган защо е извършена на място, където се
извършват тези експертизи, а именно Института на МВР беше казано, че това
е направено с оглед по-голяма бързина, което не считам за аргумент, не е
меродавно и съответно може да се зачете като ново доказателствено средство,
но това е по същество. Дори да се приеме, че има обосновано предположение,
въпроса е дали са налице всички останали кумулативни предпоставки от
законодателя за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, трябва да са
налични и другите две кумулативни предпоставки – да извърши друго
престъпление или опасност да се укрие. Считам, че тези две предпоставки
към настоящият момент тази не са налични.
На първо място подзащитният ни е с постоянен адрес, на който може да
бъде намерен, декларирани са от самия него и неговите близки, че тази
предпоставка не е налична По отношение на по-тежката предпоставка, която
се взема предвид при определяне на най-тежката мярка за неотклонение, а
именно да извърши друго престъпление – основният аргумент на
прокуратурата е, че е деянието е извършено в рамките на постановена присъда
за същото деяние. Считам, че също не е налично, като по отношение на
доказателствата, представени от страна на колегата А., на които той ще
акцентира, така и и по отношение на факта, че дългият период на разследване,
а именно в рамките на шест месеца и повече, ако е имал желание да извърши
престъпление, то той е щял да го направи. До настоящият момент това не е
направено, напротив. Той е съдействал на органите на разследването в по-
нататъшните действия в хода на ДП, което не се отчита с фактическа и правна
сложност. Считам, че не са налице основанията да бъде с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Действително престъплението, за
което е привлечен като обвиняем се явява тежко такова, доколкото същото е с
регламент за налагане на наказание „лишаване от свобода“ и същото е с
висока обществена опасност, която се гледа от всички в обществото и всеки
един случай следва да се разглежда индивидуално, с оглед възможността
лицето да се поправи. Считам, че от представените по делото доказателства е
видно, че липсва аргумент за извършване на друго престъпление, поради
което и в настоящият момент моля настоящият съдебен състав при определяне
4
на съдебния акт да вземе предвид всички изложено в жалбите, като
определени мярка за неотклонение, различна от първоначално определената
„Задържане под стража“. В конкретният случай и с оглед на медицинските
показатели и битовите такива, изложени в жалбите, най- подходящ би бил
„Домашен арест“.
АДВ. А. - Относно възможността да се укрие или да извърши ново
престъпление, след разпита на майката на обвиняемия става ясно, че
единствено той се грижи за баба му, която е тежко болна и на легло, и за мен
това е възпиращо обстоятелство – ангажираността, която има към възрастният
си родител да тръгне да се укрива, тъй като до този момент той се е грижил за
баба си, като и двамата му родители са на 8-часова работа. Дейността, която
извършва, макар и да не е на трудов договор, в къщи той прави украси.
На следващо място това, което каза и колегата е от м. юни до сега
многократно е можел да го направи, а той в деня и часа се яви, като
предварително това му е било обяснено от нас, какво го чака, ако извърши
престъпление. Затова казвам многократно, ако е искал можел е да се укрие.
Относно това да извърши ново престъпление – да, наистина това, че е
осъждан предполага такова нещо, но това не е лице с трайна престъпна
дейност, а както всички знаем използването на наркотични вещества е бич за
всички. С оглед и крхката му възраст – явно се е подвел се е, повлиял се е, той
даже няма и административни нарушения, свързани със ЗДвП.
С оглед всичко изложено може да се наложи по-лека мярка, която пак да
изпълни нуждите на наказателното производство и по някакъв начин да му се
повлияе. С по-леката мярка „Домашен арест“ той ще е на разположение да се
извършват процесуално-следствени действия и да се извършват с него по-
нататъшни действия, макар, че такива не остават, тъй като експертизи и
разпити вече са извършени. Затова считам, че няма да се укрие и да извърши
ново престъпление. Обоснованото предположение е налице, има експертиза,
която до този момент не е разколебана.
Моля за Вашето решение.
АДВ. Б. – По повод визираното в определението, че в случай, че се
5
наложи по-лека мярка за неотклонение същият след налагане на първоначално
определената по чл. 64, може да извърши друго престъпление и аргумента на
РС, че лицето не е извършвал до този момент друго престъпление, защото е
чакал и се е надявал съответно да му се размине, това не може да се вземе
предвид, с оглед на фактите и обстоятелствата, които са налични по делото.
Напротив, той е оказвал съдействие на органите на реда в съдебното
производство.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдебният състав намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 НПК, като е образувано по жалба
на адвокат Ц. Б., САК, в качеството й на защитник на обвиняемия М. Я. И.,
ЕГН: **********, срещу Определение № 291 от 14.11.2024 г. по ч.н.д. № 592
по описа на РС - Сандански, с което по отношение на последния е определена
първоначална мярка за неотклонение “задържане под стража”. В жалбата се
настоява, че по делото не е налице обосновано предположение И. да е
реализирал деянието, предявено му като обвинение, както и че не са налице
двете предпоставки, заложени в нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, поради
което определената от първоинстанционния съд мярка за неотклонение била
неадекватна и несъответна на целите на процесуалната принуда. Подадена е и
жалба на адвокат Д. А., също като защитник на обвиняемия, в която отново се
посочва, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй
като приобщените до този момент доказателства навеждали на извода, че И.
няма опасност да се укрие или да извърши престъпление, тъй като той е
трудово ангажиран, има постоянен адрес, като полага грижи за болната си
баба и до момента на сезиране на съда не направил опит да се укрие от
органите на досъдебното производство, а видно от свидетелството му за
съдимост освен едно единствено осъждане, обвиняемият не извършил други
противообществени прояви. В тази жалба се акцентира и върху
здравословното състояние на задържаното лице, като се твърди, че И. има
проблем с черния дроб и в тази връзка се нуждае от лечение. Представят се и
писмени доказателства.
6
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази така релевираните
възражения на страните, както и приобщените по делото писмени
доказателства, установява следното:
С атакуваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд приел, че са налице всички законоустановени
предпоставки, обуславящи определянето на най-тежката по вид мярка за
неотклонение, като е подчертано от страна на съда наличието на предходно
осъждане на обвиняемия за същото престъпление. Като необосновани са
приети твърденията за влошено здравословно състояние на задържания. Така
постановеният съдебен акт като краен резултат по мнение на мнозинството от
въззивния съдебен състав е неправилен, а аргументите на съда за това са
следните:
Видно е, че на 11.11.2024 г. М. Я. И. е привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, ЕГН: **********, а именно за това на 02.06.2024 г. да е
управлявал моторно превозно средство в град Сандански след употребата на
наркотични вещества или техни аналози - кокаин, установено по надлежния за
това ред с техническо средство, съгласно изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. При извършения и от тази инстанция анализ на
относимите гласни доказателствени средства и писмени доказателства, по -
конкретно показанията на свидетелите Т.В. и А.Ш., талон за изследване №
0169277 от 02.06.2024 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, както и проведения способ за доказване -токсикохимична
експертиза, действително се обосновава на пръв поглед задържаното лице да е
съпричастно към реализацията на изпълнителното деяние на престъплението,
за което е обвинен с постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК, поради което
базовата предпоставка, която следва да бъде налице, за да бъдат разгледани и
другите условия, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, е налице, както
правилно е приела и първата съдебна инстанция. За да постанови, че в
процесния казус се разкриват данни и за реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление, респ. да се укрие, районният съд се позовал на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК, указваща, че при повдигнато
обвинение за престъпление, извършено в условията на повторност, реалната
7
опасност се предполага, ако обаче доказателствата по делото не установяват
друго. В случая действително справката за съдимост на задържания дава
повод за разсъждение върху посочената законова оборима презумпция, тъй
като настоящото деяние е реализирано в изпитателния срок, определен на М.
И. по предходно осъждане за престъпление отново по чл. 343б, ал. 3 НК. Както
се посочи обаче, предположението на чл. 63, ал. 2 НПК е оборимо и
приложимо, тогава когато съдът не достигне до друг извод, с оглед данните по
делото, какъвто всъщност е и процесният случай. Това е така, защото на първо
време опасността от укриване категорично не е с такъв интензитет, какъвто
има предвид нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, тъй като от проведения разпит на
свидетел пред първата съдебна инстанция, както и от приобщените писмени
доказателства в настоящото въззивно дело, следва че обвиняемият е с
установен по делото административен адрес, на който пребивава, същият е и
семейно обвързан и трудово ангажиран, макар и тази обвързаност да не е
облечена в правна форма, така както изисква действащото законодателство, но
посоченото обстоятелство не следва да се тълкува в ущърб на обвиняемия,
след като по делото са налице доказателства, посочващи каква е ежедневната
ангажираност на последния. Да повлияе с достатъчна степен върху
интензитета на опасност от извършване на престъпление от страна на И. е
фактът, свързан с изминалия период на време до момента на задържане, като в
тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 57 НПК мярката за
неотклонение няма наказателна функция, а единствено превантивна такава,
свързана с препятстване възможността обвиняемият да попречи на хода на
наказателното производство, респ. върху неговия процес по събиране на
доказателства, както и такава по обезпечаване на онези обществени
отношения, върху които с категорична доза на сигурност се предполага, че
обвиняемият може да посегне с противоправно и съставомерно деяние. В този
смисъл при определяне на мярката за процесуална принуда следва да се търси
баланс между обществения и личния интерес, като първият винаги следва да
се предпочете, тогава когато има прекомерен риск от неговото засягане. В
случая обаче такъв риск не се наблюдава, като това следва от процесуалния
ход на развитие на досъдебната фаза на процеса, в която е налице повдигнато
обвинение близо пет месеца след констатиране на извършено престъпление,
но в който момент вече са били налице доказателства, годни да обосноват
предположение за авторството на същото. Или със задържането на И. едва на
8
11.11.2024 г. представителят на държавното обвинение, макар в своето искане
да твърди обратното, на практика потвърждава за снижен риск от извършване
на престъпление от страна на И., след като е избран процесуалният подход по
изчакване и на експертното заключение. Все и в този аспект от значение е
обстоятелството, че по делото са събрани относимите доказателствени
източници, поради което не съществува риск с поведението си обвиняемият да
въздейства върху процеса по доказване. Поради което не са налице условията
за определяне на най-тежката по вид мярка за неотклонение, а подходяща
такава е тази, предвидена в чл. 62, ал. 1 НПК - домашен арест, с оглед
констатирания по-нисък интензитет от извършване на противоправно деяние,
като с нея според мнозинството от съдебния състав би се охранил тъкмо
общественият интерес, за който вече стана дума при разискване на целите,
заложени в чл. 57 НПК.
Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград, на основание чл. 64, ал.9 и
чл. 62 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 291/14.11.2024 г., постановено по ч.н.д. №
592/2024 г.по описа на РС- Сандански и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на М. Я.
И., обвиняем по ДП № 3393-251/2024 г. по описа на РУП- Сандански, която да
се
търпи на адрес с. П., Община Сандански, ул. ***№ 16 и която да се
контролира чрез средства за електронно наблюдение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи незабавно на ГД „ИН“, служба
„Пробация“ за сведение и изпълнение.
Определението е окончателно.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,40 часа.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10