Решение по дело №1484/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260593
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100501484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.01.2021 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ          

    мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1484 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 242620/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 10391/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав, е признато за установено по исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК,с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че С.В.К. дължи на „С.в.“ АД сумата от 1 519, 70 лв., представляваща стойност за потребена студена вода за периода 08.05.2015 г. - 09.08.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, клиентски № **********, ведно със законната лихва за периода от 19.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 293, 24 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 09.06.2015 г. – 21.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 47226/2018 г. по описа на СРС, 125 състав. Отхвърлен е предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за стойността за потребена студена вода е отхвърлен за сумата от 1 218, 37 лв. за периода 20.03.2012 г. - 07.05.2015 г., а искът за обезщетение за забава е отхвърлен за сумата от 346, 31 лв. за периода 20.04.2012 г. – 21.06.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски в размер на 63, 10 лв. в заповедното производство и 264, 07 лв. в исковото производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 138, 97 лв. – разноски в заповедното производство и 216, 07 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника С.В.К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между страните, качеството му на собственик или вещен ползвател на процесния водоснабден имот. Незаконосъобразно и неправилно районния съд е приел, че представената справка по лице от Имотния регистър на Агенция по вписванията за вписана възбрана е достатъчен документ за удостоверяване на правото на собственост, тъй като при допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, съдът не изследва дали този имот е собственост на длъжника.  Счита за неправилно кредитирана изготвената по делото съдебно - техническата експертиза. Същата е изготвена единствено по твърдения на ищцовото дружество, без да са представени никакви счетоводни документи.  Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.В.“ АД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответника е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 2 738, 07 лв. – задължения да доставена и потребена вода за периода 20.03.2012 г. – 21.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, сумата от 639, 55 лв. – мораторна лихва за периода 20.04.2012 г. – 21.06.2018 г., както и сторените по делото разноски. Длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед. Твърди, че между страните са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД  ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, клиентски № **********. Въз основа на издадените фактури за периода 20.03.2012 г. – 21.06.2018 г. за посочения имот задължението на ответника е в горепосочените размери. Претендира установяване на вземанията му спрямо ответника, както и сторените в исковото и заповедното производство разноски.    

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че между него и ищеца липсва облигационно отношение. Представената справка от имотния регистър не представлява категорично доказателство, тъй като е ноторно известно обстоятелството, че в него фигурират и т.нар. „голи“ собственици на имоти. Оспорва дължимостта на претендираните суми и редовността на воденото счетоводство от дружеството. Счита, че липсват документи за техническата годност на общия водомер в сградата етажна собственост, както и на индивидуалните водомери съгласно Закона за измерванията. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове, като му присъди сторените в исковото и заповедното производство разноски.

На 19.07.2018 г. дружеството „С.В.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.В.К. за сумата от 2 738, 07 лв. - главница за периода 20.03.2012 г. – 21.06.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 639, 55 лв. за периода 20.04.2012 г. – 21.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

На 06.08.2018 г. съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 117, 55 лв., от които: 67, 55 лв. - държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Като причина за депозиране на възражението е посочено, че длъжникът не е потребител на ВиК услуги, още по-малко в количеството и качеството, чиято цена е начислена и се претендира от заявителя. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за всички вземания до 19.07.2015 г.  

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представена справка от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 20.02.2019 г., съгласно която върху процесния недвижим имот на 25.05.2016 г. е наложена възбрана, с длъжник С.В.К..

От заключението на вещото лице инж. И.Ц.по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в процесния имот няма водомери за топла вода, тъй като като същите са затапени от топлофикационното дружество. Има два вертикални щранга за студена вода, разположени в мокрото помещение и във вертикалната инсталационна шахта, която минава до баня, пломбирани с PVC пломби на оператора, а общият водомер е монтиран в коридора на сутерена на сградата. Вещото лице е установило, че всички водомери са правилно монтирани и годни технически и метеорологично. Общият водомер през процесния период е подменен през м.януари 2017 г. Вещото лице е установило, че има измерване и реални отчети през целия исков период. Съгласно съставените фактури общите нужди, начислени по измерванията от общия водомер, не превишават нормативните 20 %.  Реалната консумация на ВиК услуги за периода 20.03.2012 г. – 21.06.2018 г. възлиза на сумата от 2 790, 67 лв., от която са заплатени 29, 99 лв. С оглед на това неплатения остатък е в размер на 2 760, 68 лв. Мораторната лихва за периода на забавата  е изчислена в размер на 651, 83 лв. Задълженията за периода 19.07.2015 г. – 21.06.2018 г. възлизат на 1 428, 23 лв., а лихвата за забава  е на стойност от 333, 60 лв. изчисленията са направени въз основа на консумацията на обеми вода, удостоверени с реални отчети, като са приложени цените, одобрени от КЕВР, с начислен ДДС.

В проведеното на 03.10.2019 г. открито съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че е изготвило заключението си въз основа на инкасаторските отчети и фактури, предоставени от архива на ищеца. Общият водомер е годен, като е подменен през м.януари 2017 г. и следва да бъде проверен отново след 5 години. При начисляване на сметките, ищецът е започнал със старо салдо, което е довело до тяхното увеличаване. С оглед на това вещото лице е ползвало само реалните отчети, като е извадило старото салдо и получената разлика в ползвания обем и вода е умножило с единичните цени одобрени от КЕВР, за да получи чистата главница.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ от 25.02.2005 г., изм. и доп.бр.77 от 18.09.2018 г.) е регламентирано, че ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и др.нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Съгласно § 1,т. 2 от ДР на ЗРВКУ е предвидено, че „потребители” по смисъла на закона са юридическите или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл  е и чл.2, ал. 1 от Общите условия на „С.в.” АД, в сила от 01.09.2006 г. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящият случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. „б” от ДР на ЗРВКУ установява лицата, които са страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като определящо е принадлежността на правото на собственост, респ. наличието на надлежно учредено вещно право на ползване.

Основният спор между страните в настоящото производство е дали за исковия период са обвързани от облигационна връзка и съответно дали ответника притежава вещно право върху процесния имот.

Преценката относно наличието или липсата на правоотношение между страните през исковия период следва да се осъществи въз основа на съвкупен анализ на ангажирания по делото доказателствен материал.

В производството пред СРС като безспорно в отношенията между страните е отделено обстоятелството, че в имотния регистър ответникът е вписан като собственик на процесния имот. В тази насока е и представената по делото справка от имотния регистър към Служба по вписванията – София, обсъдена по - горе. По делото обаче са представени също така и реални отчети, съставени на името на ответника, в които са отразени показанията на водомера в процесния имот. Същите обхващат исковия период и са подписани. Тези документи не са оспорени от ответника, включително и в частта относно положените от негово име подписи. Ето защо се налага извода, че са подписани от него. След като ответникът е подписал отчетите на водомера в обитавания от него апартамент в качеството си на потребител на ВиК услуги, тези изявления имат характера на извънсъдебно признание относно наличието на облигационна връзка между страните.

По изложените съображения и въз основа на съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства се налага извода, че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. 

Нормата на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

В случая ответникът не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).

Предвид изложеното въззивният съд счита, че жалбоподателят има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за исковия период по отношение на процесния имот.

Жалбоподателят релевира доводи относно стойността на доставената питейна вода до процесния имот.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, след извършен оглед на място във водоснабдения имот. Вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника питейна вода през процесния период, като е съобразило, че имотът е водоснабден, с монтирани 2 броя индивидуални водомери за студена вода в мокрото помещение и банята. Отчетено е обстоятелството, че дължимите суми за предоставените ВиК услуги са формирани съобразно нормативните изисквания, като са приспаднати начислените суми, които са от предходни периоди.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно експертното заключение по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза е възприето и ценено от първоинстационния съд. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК - поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в това число и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически показатели. Същата е изготвена въз основа на инкасаторските отчети на индивидуалните водомери и данните от фактурите на ответника, както и от инкасаторските отчети на общия водомер за процесния период. Освен това експертното заключение не е оспорено от страните. Същото е ясно и обстойно обосновано, като вещото лице е дало пълен и точен отговор на всички задачи, които са му възложени. Не са ангажирани доказателства по делото, които да опровергават или разколебават изводите на вещото лице. Ето защо възражението на жалбоподателя, че неправилно СРС е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, се явява неоснователно.

От експертното заключение се установи, че реалната консумация на питейна вода през исковия период е на обща стойност от 2 760, 68 лв. С обжалваното решение съдът е разгледал и се е произнесъл по своевременно релевираното възражение от ответника за изтекла погасителна давност, като приел, че вземанията на ищеца до 06.04.2015 г. са погасени по давност. Установил е, че стойността на главницата, която не е погасена по давност възлиза на 1 519, 70 лв., а на лихвата за забава – 293, 24 лв.

Във въззивното производство не са заявени оплаквания във връзка с приложението на института на погасителната давност с обжалваното решение, както и относно размера и периода на лихвата за забава. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК тези въпрос стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната чу част следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Тъй като ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното производство разноски, а и липсват доказателства в тази насока, такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 242620/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 10391/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 125 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК               с правно основание чл.79, ал.1 ДДС и чл.86 ЗЗД, че С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда 2А, сумата от 1 519, 70 (хиляда петстотин и деветнадесет лева и седемдесет стотинки) лв. – начислена за потребена студена вода до с адрес гр. София, ж. к. „*****, клиентски № **********, за периода 08.05.2015 г. – 09.08.2018 г.  в, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 293, 24 (двеста деветдесет и три лева и двадесет и четири стотинки) лв. – лихва за забава за периода 09.06.2015 г. – 21.06.2018 г., за които суми по ч. гр. д. № 47226/2018 г. на СРС, 125 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано. 

Решението не подлежи обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

                     

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       

                                                            2.