Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия Рикова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 304 по описа на РС – Харманли за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.А., против
наказателно постановление № 20-0271-000954 от 14.07.2020 г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения, че наказателното постановление е неправилно,
необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При
съставяне на АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до
незаконосъобразност на издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е необоснован,
съставен от некомпетентен орган и не съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН. Сочи се, че са нарушени правилата за съставяне и връчване на АУАН.
Поддържа се недоказаност на твърдяното нарушение и липса на признаците от
изпълнителното деяние, като се изтъква противоречие между описанието и правната
квалификация, която била неточна, неправилна и непълна. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Изтъква
се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на императивно предвидените в чл.
57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се необоснованост, както и че нарушението не
било извършено, не било доказано и било несъставомерно. Нарушени били
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, за приложението на които в преписката
нямало никакви данни. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното НП и
присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят К.Д.К. се представлява от адв. Д.А., който поддържа
подадената жалба и излага подробни съображения за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна
прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното
от фактическа страна:
На 28.06.2020
г. около 21:00 часа свидетелите П.И.К. и М.Н.А. – полицейски служители в РУ –
Харманли към ОД на МВР – Хасково изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението по пътищата в гр. Харманли. При извършване на обход на
бул. „България“ пред тях се движел автомобил, а пред него процесният, който
впоследствие установили като лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № ****,
собственост на Д. К. Д. с ЕГН: **********. В близост до намиращата се там ветеринарна
лечебница, след преминаване на изкуствена неравност, поставена на платното за
движение, въпросният автомобил излезнал извън контрол и се завъртял с резки
маневри наляво и надясно. Полицейските служители забелязали това и подали
звуков и светлинен сигнал за спиране на автомобила. При извършена проверка
установили, че водач на автомобила бил жалбоподателят К.Д.К., който се извинил
за случилото се, като заедно с него бил свидетелят Х.А.Х.. Свидетелят К. съставил
АУАН срия АА с бланков № 529083, който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя
без възражения.
На
14.07.2020 г. било издадено наказателно постановление № 20-0271-000954 от
Началник Група към ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.Д.К. за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за това, че използва пътища, отворени за обществено
използване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, като извършва резки рисковани маневри в ляво и дясно и подава
рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите
колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол, за което на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото
наказателно постановление на жалбоподателя било вменено и нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че не носи контролния талон от свидетелството за
управление, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му
била наложена глоба в размер на 10 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.И.К., М.Н.А. и Х.А.Х.,
както и посредством приобщените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
На
жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В тази разпоредба
е въведена забрана за водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. При тълкуване на текста на нормата е
видно, че съставомерността на нарушението е обусловена от наличието на друга,
специална цел при използването на пътищата за обществено ползване, различна от
тази за превоз на хора и товари. От това следва, че като елемент от състава на
нарушението, тази цел следва да бъде надлежно описана в АУАН и НП при
квалифициране на деянието по чл. 104, т. 2 от ЗДвП, както и да бъде установена
в хода на административнонаказателното производство от събраните доказателства.
В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържа посочване на съответната
цел, с която жалбоподателят да е извършил описаните действия по привеждане на
управлявания автомобил извън контрол, като по този начин да е използвал
обществения път не по предназначение. Липсата на надлежно отразяване на всички
елементи от състава на санкционираното нарушение съставлява съществено
процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП, което води до
накърняване на правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на
обжалваното НП в тази част.
По
съществото на настоящия спор съдът намира, че е налице недоказаност на
вмененото на жалбоподателя нарушение. От фактическото описание на нарушението в
АУАН и НП следва, че жалбоподателят преднамерено е извел автомобила извън
контрол, като е извършил резки рисковани
маневри в ляво и дясно, подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, с
което превъртал задвижващите колела на автомобила. В тази насока са показанията
на разпитаните полицейски служители - П.И.К. и М.Н.А., които обаче сами по себе си не водят до извод за
съзнателно извършена маневра с цел загуба
на контрол, така че пътят да бъде използван не по предназначението му. В
техните показания е налице противоречие относно разстоянието, на което са се
намирали от автомобила на жалбоподателя, което от своя страна поставя съмнение във
връзка с тяхната видимост и правилната преценка на възприетите обстоятелства.
Тези свидетели са категорични, че въпросните действия са извършени съзнателно умишлено,
като свидетелят К. заявява, че е достигнал до този извод поради изразеното от
жалбоподателя съжаление и липсата на обяснение, че се е случило случайно.
Същевременно от показанията на свидетеля Х. се установява, че именно по
случайно стечение на обстоятелствата жалбоподателят е изгубил контрол върху
автомобила, като е направил всичко възможно да го овладее своевременно. При
това положение не може да се приеме за доказано, че жалбоподателя К. е извършил,
при това умишлено вмененото му нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По
отношение на второто нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, по делото
не се събраха доказателства за неговото извършване. В показанията на
разпитаните по делото полицейски служители не се съдържат никакви данни за
това, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил контролния
талон към СУМПС. При това положение обсъжданото нарушение не може да се приеме
за доказано само въз основа на констатациите в АУАН. Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предмета на нарушението принадлежи на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по
спорните факти, което в настоящия случай не е направено.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на
делото и съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя К.К. следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1480 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0271-000954 от 14.07.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което
на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП глоба в размер на
10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. „България“ № 85, да
заплати на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1480 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: