О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 18.06.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 255 по описа за 2018 г.,
на осн. чл. 374 ГПК(2007), взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.А.Б. ***, с
която е предявен иск за отричане като погасено по давност на ЧАСТ от вземането
на взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД
по договор за банков кредит, за което се води принудително изпълнение по
изп. дело 20127110400043 по изпълнителен лист, издаден въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.9538/11 на РС-Бургас.
Исковата молба е
редовна, съдържа изискуемите по
чл.127 и 128 ГПК реквизити, а приложения по чл. 366 ГПК не са необходими по
отрицателния иск. Ищецът е посочил и доказателствени искания. Страната е
оспорила в допълнителна искова молба възраженията на ответника.
Исковата и
допълнителна молби са изпратени за отговор на ответника. В срока по чл. 367 ГПК
ответникът е възразил за липса на интерес от водене на процеса като евентуално
е предприето оспорване на иска с възражения по същество. В допълнителен отговор
са пояснени и доказателствените искания относно тези възражения.
По предварителните въпроси: Сезиран е родово и местно компетентен съд.
Цената на претенцията за отричане на дължимост на сборно вземане от 31
000лв включва компонент (28 000 лв главница) чиято стойност надхвърля лимита по чл. 104 т.4 ГПК, поради което настоящият съд е приел своята родова компетентност.
Дължимата
държавна такса е внесена авансово. Предметът
на делото, идентичен с оспорваното вземане,
определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1
т.7 ТЗ). Възражение за неподсъдност или
срещу търговския характер на спора не е предявено от ответника (в срока
за отговор).
С определение № 920/ 12.03.2018г съдът е допуснал обезпечение на иска при
условие за учредяване на гаранция в полза на взискателя (потвърдено с
определение № 291/27.04.2018г на ВАпС). Понастоящем
няма данни условието да е настъпило.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за водено срещу ищца принудително изпълнение по изпълнителен лист,
удостоверяващ вземане на ответника. Твърденията за осъществени предпоставки за
прекратяване на това изпълнение не изключват интереса на ищеца да иска отричане
на изпълняемото материално право, тъй като макар и да са обусловени, правото на
вземане и правото на принудително изпълнение произтичат от различни основания
(изпълнително основание и изпълнителен лист). Съдът отчита, че изсрочването (перемпция) на
самото право на принудително изпълнение не може да бъде предмет на исков спор,
а констатацията на хипотеза на прекратяване на изпълнението по чл. 433 ал.1 т.
8 ГПК изрично е отказана от органа по принудителното изпълнение с акт от
20.06.16г. по молба на длъжника (л. 550 от делото) от 13.06.16г, който към онзи
момент не е подлежал на контрол (допуснат едва с новата редакция на чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК). С изчерпването на
тази защита, принудата продължава спрямо
длъжника и това е достатъчно да го легитимира да иска отричане на изпълняемото
право, като друго основание за прекратяване на изпълнението. Ответникът не обосновава възражението си по
допустимостта с признание на факта на паремиране на
делото, напротив това твърдение на ищеца се оспорва, поради което ясно е
очертан интереса от исковата защита. Доводите за приключване на приложен способ
също не изключват интереса от защита по чл. 439 ГПК. Само ако удостовереното в
изпълнителния титул вземане е изцяло удовлетворено изпълнението ще приключи(чл.
433 ал.2 ГПК) и интересът на длъжника ще се трансформира от отричане в кондикционно осъждане. В случая обаче взискателят се позовава
само на прилагане на способ, по който постъплението не би било достатъчно да
погаси дълг до остатък под оспорената част, а и посочената от ответника продан
още не е приключила (доколкото няма данни имота да възложен на обявен за купувач взискател,
задължен да внесе цена).
Съдът приема, че
предявеният установителен частичен иск на длъжника е допустим и оспорването на интереса на ищеца
е необосновано.
В рамките на
служебната проверка за допустимост съдът съобразява и императивната забрана за
основаване на специалния иск на длъжника на факти, преклудирани
от сила на пресъдено нещо. Ищецът не е посочил дали е упражнил правата си по
оспорване на заповедта, удостоверила изпълняемия
дълг, след признато връчване на покана за доброволно изпълнение по нея на
24.01.2012г. Доказателства за тази отрицателна предпоставка съдът следва да
събере служебно.
По доказателствените искания:
Ищецът се
позовава на копие от книжата
по воденото изпълнително производство по изп. дело № 20127110400043 на
ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, като е поискал и допълнително снабдяване с пълен препис от същото
дело. Това искане е обосновано със съмнения
за липса на книжа, съставени в периода след 07.06.2017г. Твърденията на ищеца
относно правопогасяващите фактически състави обаче се свързват с действия
(респективно липса на такива) до 11.11.2016г. Доколкото нито едната, нито
другата страна сочат положителни факти, имащи значение за защитните им тези,
свързани с изпълнителни действия след спорното датиране на молбата от
04.09.2015 действията към 2017г не биха имали значение за спора. Съответно
това доказателствено искане не е обосновано и не следва да се уважава. Съдът констатира
служебно непълнота на копието само
по отношение на л. 357 от изпълнителното
дело, съотвестващ на непълен документ
(отпечатан едностранно), поради което се
налага изискване само на този
лист от делото.
Отделни документи от така представеното
копие от делото са изрично оспорени от ищеца като неистински. Считана за антидатирана молба на взискателя е била регистрирана като
постъпила в канцелария на ЧСИ, съответно оспорването засяга както официално
удостоверяване на датата на постъпване на писмено изявление на взискателя от
04.09.2015г, така и момента на създаване на този недатиран по друг начин
документ. Отделно е оспорена достоверност на автентичността на волеизявления,
от които насрещната страна, техен автор
черпи изгодни последици(прекъсване на давността и срока за перемпция). Така оспорените документи са възприети изцяло
от ответника, който в отговора си оспорва твърденията на неавтентичност, чрез
пълномощника, посочен и като автор на молбите от 18.12.2012, 16.04.2013,
26.11.2013г. Преценката на
доказателствената стойност на тези документи изисква обаче това оспорване на
бъде пояснено с конкретни твърдения от ответника. Позоваването на частни диспозитивни документи в полза на издателя им при оспорване
от насрещна страна, на която се противопоставят правните последици от тези
волеизявления, налага изрично заявяване на фактите, при които са били съставени
документите – дали подписа(във вид на „параф“, а не на изписано в цялост име)
от името на пълномощника на взискателя (за чиято представителна власт спор
няма) е бил положен лично от него като автор на молбите или от друго лице но от
негово име, като в последния случай ще
следва да се уточни и дали фактическия автор е бил овластен за това или
представителят потвърждава действията му като свои.
Оспорването на
официалния документ налага откриване на производство за проверка на истинността
му, доколкото ответникът недвусмислено е заявил че ще се ползва от редовно
регистрирана и приложена по делото с удостоверената от ЧСИ дата своя молба.
Освен книжата по
изпълнителното дело(безспорни и оспорени) ответникът е представил и
възпроизведена електронна кореспонденция между органа по принудително
изпълнение и взискателя, чрез пълномощника в периода 31.03.2014 - 28.05.2014, която не е отразена в
копието по делото. Доколкото тази
кореспонденция е подготвила финалното искане за насрочване на нова продан, тя
би била относима само доколкото това процесуално действие е надлежно
регистрирано като получено в канцеларията на ЧСИ. Съответно допускането на тези
документи следва да се отложи до уточняване на твърдението дали и кога
адресирано от пълномощника М. до ЧСИ електронно писмо от 28.05.2014г е заведено
като молба на взискател по конкретното изпълнително дело. Останалата част от
кореспонденцията касае период след 2016г и е налична в копието от изпълнителното
дело, поради което не се налага да се събира повторно, а книжата по съдебния спор относно извършено
разпределение нямат отношение към спорния предмет на делото.
С оглед
отложеното произнасяне по електронната кореспонденция съдът не следва да приема
и посочените доказателства от насрещните страни относно обявен от адвокат адрес
в публичен регистър. Този факт е и общоизвестен, чрез достъп до електронна
страница в интернет, поради което и съда следва да го обяви на страните като
ненуждаещ се от доказване.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от конкретизиране на претенциите за присъждане на разноски с
точен размер, чрез представяне на и
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най-
късно в последно заседание по делото.
За събиране на
становище на страните и предприемане на действия по съставения от съда проект
за доклад делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявен иск на длъжник за отричане на изпълняемо право поради погасяване по давност, изтекла в
хода на преремирано изпълнително производство.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Бургаски
районен съд относно обстоятелствата дали
по ч.гр.д. 9538/11г на БРС,21 с-в е подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу
издадената в полза на ОББ АД заповед за изпълнение от длъжника Д.А.Б., ЕГН **********,
съответно дали има данни кредиторът да е предявил иск по чл. 422 ГПК по
оспорено вземане от този длъжник.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба, заверени по
реда на ЗАдв., както следва: копие от изпълнително
дело в два тома, съдържащо листи до 693 вкл.(л. 10 – 703 от делото), молба за
снабдяване с това копие(л. 7) удостоверение за дълга към 27.11.2017г(л. 8).
ДА СЕ
ИЗИСКА от ЧСИ Даниела Петрова - Янкова заверен двустранен препис от л. 357 от изпълнително дело №
20127110400043, съотвестващ на съобщение за нестанала продан изх.№
18064/09.08.2013г.
ОТКРИВА производство по оспорване на истинността на официален
удостоверителен документ, представляващ извършена регистрация с вх.№
28157/04.09.15г от входящ дневник на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова на постъпила молба от взискателя (без дата),
представляваща л. 443 от изпълнително дело № 20127110400043, чрез опровергаване
на вярност на датата на приемане на молбата.
ОТЛАГА произнасянето си по оспорване на истинността на частни диспозитивни
документи, представляващи молби, регистрирани с вх.№ 21624/18.12.12, вх. №
7807/16.04.2013г и вх.№ 28833/26.11.2013г., представени от взискателя по изпълнително
дело № 20127110400043 чрез
опровергаване на автентичност на изявлението на адв. М., като пълномощник на
взискателя, до поясняване на фактите, при които са били съставени документите.
На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД с
писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от връчването на
настоящото определение да поясни оспорването на възраженето за неавтентичност
на частните документи, като конкретизира твърдения относно начина на съставяне
на тези документи, като заяви дали оспорват факта, че адв. М. е положила
подписа под своето изявление като пълномощник или парафът е поставен от нейно
име от друго лице, като в последния случай ще следва да се уточни и дали
фактическия автор е бил овластен за това или представителят на взискателя
потвърждава действията му като свои, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако
реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ОБЯВЯВА на страните
за общоизвестен и ненуждаещ се от доказване факт на обявени на страница в
Интернет на Висш Адвокатски съвет (http://bar-register.bg/public/Iform.aspx)
данни за регистриран адвокат Р.М. със съдържание, съответно на справката,
представена от ответника с допълнителен отговор, и списък на Варненски адвокати,
достъпен на страница на Адвокатска колегия Варна (със съдържание, съответно на
представеното от ищеца с допълнителната искова молба).
ОТЛАГА
произнасянето си по искане за допускане на електронна кореспонденция, приложена
към отговор(л.723-724, 726), до уточняване на твърденията на ответника по
предприетите процесуални действия.
На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава ответника „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД с писмена молба с
препис за насрещната страна в двуседмичен срок от връчването на настоящото
определение да поясни дали и кога изпратена по електронна поща молба от
28.05.2014г за насрочване на нова продан по предложени от взискателя оценки на
ипотекирани имоти е била получена в кантората на ЧСИ и регистрирана като
документ, отнасящ се до изпълнителнителното дело,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира
това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за изискване на друго копие от изпълнително дело № 20127110400043.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искане за допускане на приложени към отговора възпроизведени електронни
съобщения за връчване на данъчна оценка на взискателя, препращане на
доказателство за внесена такса, изпращане на молба по изпълнително дело(л.725,727-735)
и книжа по гр.д.223/18 (л. 736-740), както и приложени към допълнителен отговор
книжа по други дела.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл.
80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания) страните губят правото да искат изменение на определянето на
разноски.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 13.09.2018г от 09.00 часа.
Да се призоват страните, чрез пълномощниците им.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при
отлагане на делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на
следващото заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани,
независимо дали са се явили.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към
съобщението до ищеца да се приложи препис от допълнителния отговор
вх.№17303/11.06.18г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен
ДОКЛАД
по търговско дело
номер N255 по описа за 2018 год,
Производството е
образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Приет е за разглеждане специален установителен иск,
предвиден по чл. 439 ГПК, предявен от длъжник в изпълнително производство по дело № 20127110400043 Д.А.Б., ЕГН **********,***, действащ
чрез адв. П. (ВАК), сл. адрес *** офис 1 срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша 89 Б, Милениум център, чрез адв. М. (ВАК), сл. адрес ***
ат.2 за
установяване на недължимост на ЧАСТ в размер на само 31 000лв от
изпълняемото вземане по изпълнителен
лист, издаден по заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9538/11г на БРС за главница,
лихви и разноски, произтичащи от неизпълнени задължения по банков кредит.
Страните
претендират насрещно ( в искова молба и в отговор) определяне и присъждане на разноски по
настоящото дело.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията на
страните съвпадат, поради което съдът приема за безспорни обстоятелствата по
проведеното заповедно производство в което е уважено заявлението на кредитора,
издаден е изпълнителен лист и е предприето принудително изпълнение по него.
Не е спорно и съдържанието на книжата, съставляващи
копие(предоставено на длъжника) от
изпълнителното дело №
20127110400043 на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, в
периода от образуването му до поисканата нова продан на ипотекиран имот с вх.№
18221/07.06.2017г.
Спорна между страните
е истинността на четири от приложените в това дело документи: молби,
регистрирани с вх.№ 21624/18.12.12, вх. № 7807/16.04.2013г и вх.№
28833/26.11.2013г. и регистрация с дата 04.09.2015 на молба за нова проверка на
имуществото на длъжника, налагане на нови обезпечения и опис. Ищецът твърди, че трите молби не са били подписани от надлежно овластено
лице, като само им е придаден вид на съставени от пълномощника адв. М. документи,
а последната молба била приложена допълнително в делото в момент след като вече
е бил изтекъл двугодишен срок на бездействие на взискателя, като входящия й
номер е бил „присвоен“ чрез неправомерна
корекция във водения от ЧСИ входящ дневник. Счита, че двугодишното бездействие (отчитано
от 27.11.2012г след изтичане на периода на първата продан, проведена по
действително искане на взискателя, евентуално от 26.11.2013г след обявяване на
втори по ред цикъл продани за нестанали) е породило
по право прекратяването на изпълнението и всички следващи действия са опорочени
по начин, изключващ действието им спрямо давността. Тъй като перемпцията е обезсилила извършените по това дело действия,
счита, че общата давност не можела да бъде прекъсната в хода на изпълнението и
е изтекла до 11.11.2016г.
Ответникът оспорва тези твърдения, но не е пояснил
своите твърдения относно начина по който са били съставени документите от името
на взискателя. Докладът следва да бъде допълнен по реда на чл. 145 ГПК.
Оспорва твърденията за антидатиране, като твърди, че
посочената при регистриране на молбата дата е вярна. Позовава се на пълно
потвърждаване на действията по периодично сезиране на ЧСИ и чрез текущо
заплащане на таксите, необходими за съответните действия. Посочва, че
изпълнението не само не е било изоставено, но дори е довършено по отношение на
имот, за който на публична продан е бил обявявен
купувач. Счита, че с валидни действия
взискателя своевременно е поддържал движението на делото, а прилаганите способи
са прекъсвали давността.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на
установяване парична претенция като отрицателен
установителен иск за отричане на изпълняемо право
поради погасяването му давност, изтекла след издаването на изпълнителното
основание. Непреклудирано от силата на пресъдено нещо
възражение (каквото е позоваване на новоизтекла
давност) е допустим предмет на специален иск по чл. 439 ГПК. Извън предмета на
делото е пораждането на вече установения в изпълнителния титул изпълняем дълг. Законовите норми, уреждащи това погасително
възражение на длъжника представляват правилата за обща погасителна давност за
паричен дълг (чл. 110 ЗЗД).
В това производство взискателят упражнява защита чрез оспорване на
възражението с реплики за прекъсване на давност в хипотеза на чл. 116 б. „в“ ЗЗД с предприемане на принудително изпълнение за дълга и прилагане на поредица
от поискани действия(насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка на имоти, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на първа, втора и нови продани) по
способи, насочени върху недвижими имоти (единият от които се сочи и като
довършен, но без да е съставено постановление за възлагане на имота на
определения купувач).
Репликата е оспорена с позоваване на отпадане с обратна сила на всички
изпълнителни действия по прекратено по право изпълнение, предвидено в чл. 433 ал. 3 и 4 ГПК(възприемани според
задължително тълкуване по т. 10 от ТРОСГТК 2/2013 ВКС). Очертаната от ищеца
хипотеза на прекратяване („перемпция“) е предвидена в
чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК като резултат от фактическо бездействие, продължило
повече от две години, в които взискателят не е поискал извършване на
изпълнително действие.
По доказателствената тежест(чл. 148
ал.1 т.5 ГПК):
Спорните факти
относно истинността на документите, материализиращи воля на взискателя следва
да се докажат от ползващата се от частния документ ответна страна, сочена и
като автор на изявлението. Принципно, диспозитивният
частен документ има обвързваща
съда формална доказателствена сила само относно авторството, на осн. чл. 180 ГПК, а именно то е оспорено, но не от страната
издател, а от страната, на която изявената воля се противопоставя. В този смисъл
в тежест на ответника е да установи без ограничение в доказателствените
средства, че подписът е положен именно от посочения в документа автор. Дори и
да не бъде доказано авторството обаче, това не изключва документът все пак да
отразява действителна воля на посочения издател, тъй като ще бъдат приложими
общите правила, допускащи валидност на волеизявления чрез овластено лице,
действало от името на пълномощника, без да се е оповестило като преупълномощен субект. В този случай отново в тежест на
ответника е да докаже такова овластяване и съставяне на документа от
овластеното лице. В случай, че и такова овластяване не бъде доказано, съдът ще
следва да приложи правила за относителна висяща недействителност на изявление,
направено от лице без представителна власт, което може да бъде потвърдено
изрично във формата необходима за оспореното изявление (обикновена писмена
форма) както от взискателя, така и от пълномощника, посочен като автор на
документите. Само ако в хода на делото ратификация не настъпи и автентичността
на подписа на овластено лице не бъде доказана, изявленията ще могат да се
считат за неизвършени и съответно диспозитивните частни документи, които ги
материализират да бъдат признати за неистински и да бъде отречено правното им
действие като сезиране на органа по принудително изпълнение.
Опровергаването
на официалния документ в частта на регистрирана дата на постъпване остава в
тежест на ищеца, оспорващ истинността на това удостоверяване. Доказването на
невярно регистрираната дата ще изключи обвързващата съда материална
доказателствена сила на този документ и ще прехвърли на ответника тежестта да
доказва по друг начин, че е извършил посоченото в молбата изявление на
конкретна дата и то е достигнало до ЧСИ преди изтичането на 2 години от
предходното му изявление на 26.11.2013г.
Доказването на
други действия, извън тези документирани чрез прилагане на книжа по
изпълнителното дело ще бъде наложително само ако не бъде доказана истинността
на молбите на взискателя и регистрирането им като книжа по делото.
По попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Допуснатите по
делото писмени доказателства касаят безспорните факти.
Не са
ангажирани доказателства от ответника за опровергаване на официалния документ.
Съдът е отложил
произнасяне по доказателствени искания за които ответника носи тежест до
уточняване на твърдения относно авторството на оспорените частни диспозитивни документи, съответно указанията в тази част
съдът ще може да довърши след становища на страните преди устния доклад.
Всяка от
страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени
от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат
да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора, съдът намира, че следва да укаже предварително на страните
възможността и предимствата от доброволното му уреждане:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще бъде опростена. Съдът може
да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което
освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преуреждащо занапред отношенията на страните. Одобрената от
съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се
издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, косвено свързан и с други изпълняеми вземания (по други изпълнителни
листи на същия взискател и на присъединен взискател) съдът счита, че спорът им
е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по-евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на безконфликтни отношения
между страните и обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите
по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.