№ 228 / 26.5.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
26.05.2017
година, град Монтана
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 29.03.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Елена Ефремова и с участието на
прокурора..............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова
гражданско дело № 2543 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен и иск по чл.32 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.28 ал.1
предложение първо ЗЗД - за обявяване унищожаемост на сделка от 06.08.2014
година, поради грешка в предмета.
Направено е
искане от ответника на основание чл.34 ЗЗД платената по договора продажна цена
от 5 000 лева да се върне, което да се извърши едновременно с връщането на
имота и на основание чл.28 ал.3 ЗЗД – за присъждане сумата от 1000 лв.,
представляващо обезщетение за вредите, причинени от сключването на договора,
което също да се извърши едновременно с връщането на имота, при условията на
евентуалност.
Ищецът ЕТ „Р. А.”, със седалище и адрес на управление град Монтана, чрез собственика си и представляващ С.
Г.А., и процесуалния си представител адвокат З.М.,xxx, твърди, че на
22.04.2014г. сключил с ответника М.Л.З. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който той се задължил да й
прехвърли собствеността върху краварник-телчарник /без покрив с площ от 516
кв.м. /, находящ се в ПИ № 000348 – стопански двор, в землището на с.К. Р.,
обл.Монтана, а ответника се задължил да му заплати сумата от 6000 лв., от които
2000 лв. авансово, при сключване на предварителния договор, 4000 лв. при
сключване на окончателния договор. Твърди, че на 06.06.2014г. се сдобил с НА за
три сгради – административна сграда от 84 кв.м.; краварник от 516 кв.м. и
краварник от 486 кв.м.
На 06.08.2014г. с НА прехвърлил собствеността на
краварник от 516 кв.м. с покрив на ответника, с което твърди, че е допусната
техническа грешка, тъй като уговорката между двамата била за прехвърляне
собствеността на краварника, който е без покрив, което е видно и от подписания
предварителен договор. Този краварник е с площ от 486 кв.м и е под № 5 на
скицата, а не както е посочено в акта 516 кв.м - № 4. Краварникът, който е 516
кв.м № 4 има покрив, той го е ремонтирал изцяло, за да го
ползва и е ограден с ограда, заедно с другите сгради, които ползва.
Ето защо било необходима тази грешка да се
отстрани по реда на поправка на нотариалния акт от 06.08.2014г., касаеща
квадратурата на сградата, която е погрешно записана.
Освен това твърди, че купувачката не му е
изплатила и остатъка от покупно-продажната цена.
Счита, че поради горните обстоятелства, договора,
обективиран в НА № 55, том V, рег. № 5815, дело № 399 от 06.08.2014г. на
нотариус Р. П., вписан в СВ при РС Монтана е унищожаем поради грешка в
предмета, която се отнася до съществени качества на същия. Уговорката е да се
прехвърли краварник без покрив, а не този с покрива, който е ремонтиран и се
ползва от него. Сочи, че основанието за унищожаемостта на договора е чл.28 ал.1 ЗЗД.
Купувачът е станала собственик на
основание унищожаема сделка, която следва да бъде прогласена от съда.
Ищецът твърди, че няколко пъти се
опитвал да се свърже с ответницата, за да подпишат договора за поправката на
нотариалния акт, но тя му заявила, че ще
контактуват чрез нейния адвокат. Освен това неправомерно сезирала прокуратурата
за предаване на краварника, който никога не е бил предмет на сделката /с покрив
и ремонтиран/. Не стигнали до споразумение.
Отправил до
купувача нотариална покана, да се яви на 12.01.2015 г. в 13.00 часа в
нотариалната кантора на нотариус Р. П., за да се подпише поправката на
нотариалния акт – квадратурата на краварника. На срещата не се явила, за което
е съставен и констативен протокол.
Моли съда да постанови решение, с
което обяви договора, обективиран в НА № 55, том ІV, рег.№ 5815, дело № 399 от
06.08.2014г. на нотариус Р. П., вписан в СВ при РС Монтана, за унищожаем, поради грешка в предмета, който се
отнася до съществени качества на същия.
Претендира и направените по водене на делото
разноски.
Ответникът М.Л.З.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx, в срока за
отговор взема становище по иска.
Твърди,
че сключената сделка между нея и ЕТ “Р. – С. А.” за покупко-продажба на недвижим имот от
06.08.2014 година е изцяло действителна и не страда от визирания в исковата
молба порок.
При сключването на разпоредителната сделка С. Г.А.,
в качеството си на собственик и представляващ ЕТ „Р. А.” е бил наясно, че и
прехвърля правото на собственост върху краварника с площ от 516 кв.м, който е с
покрив. Не е сключвала предварителен договор и не се е уговаряла с него да и
прехвърли краварник без покрив.
Заявява, че през 2014 година със С. А., в
качеството му на собственик и представляващ едноличния търговец ЕТ „Р. А.” са
се договорили да и прехвърли срещу сумата от 5 000 лв. краварник с площ от
516 кв.м, находящ се в поземлен имот № 000348 – стопански двор в землището на
с.К. Р., община Г.Дамяново, в изпълнение на което сключили атакувания по
настоящето дело договор. Този договор няма нищо общо със сключения преди това
предварителен договор, който договор не е изпълнен от една страна, а от друга е
бил нищожен.
Оспорва твърдението на ищеца, че не му е
заплатила продажната цена за процесния краварник, а също и че след изповядване
на сделката са разговаряли да извършат поправка на нотариалния акт и му е
предлагала да и продаде и другия краварник.
Поддържа,
че не и е било известно, че при сключването на договора за покупко-продажба
ищецът е изпаднал в грешка относно неговия предмет. Изготвянето на нотариалния
акт е осъществено по инициатива и под диктовката на ищеца, докато тя само се
явила пред нотариуса и подписала акта, чието съдържание им е било прочетено и
което напълно съответства на заявената от нея и него воля.
Счита, че
ищецът след сделката е „размислил” и е решил да търси начини да се откаже от
нея, което е истинската причина за настоящото дело /както и да предходното/.
Твърдението на ищеца за допусната грешка освен, че е невярно, е и
некоректно към нея, каквато некоректност той проявил и при сключването на
самата сделка, използвайки неистински документ, за което получил присъда.
Относно доказателствените искания:
По
направеното искане да бъде приобщена към настоящото дело преписка № 2194/2014
година на РП Монтана, то ищецът е нарушил разпоредбата на чл.156 ал.1 ГПК, а
именно: не е посочил фактите, които желае да докаже с поисканото доказателство,
предвид което моли същите да бъдат уточнени, оспорва намиращите се по
преписката обяснения на ч.43 и протокол за разпит на л.88, в които направените
от нея изявления са изопачени и не отговарят на онова, което е заявила. Не е
имала никаква причина да обсъжда съдържанието на сключените предварителен и
окончателен договор, предвид съдържанието на подадения от нея сигнал и предмета
на присъдата, постановена от наказателния съд.
Обяснението на л.43 не е писано саморъчно от нея, а е писано от трето
лице, а протоколът с показанията е правен въз основа на съдържанието на
обяснението.
Действително, дала отговори на въпросите на разпитващия относно
предварителния договор и нотариалния акт, без да си задава въпроса защо я пита,
но в тези отговори ясно разграничила уговорките по двата договора, което не е
отразено вярно в съдържанието на двата документа.
Законът не забранява дори продажба на
чужда вещ и изрично предвижда в чл.188 ЗЗД отговорност на продавача, ако трети
лица имат право на собственост или други права по отношение вещта, които могат
да се противопоставят на купувача.
В случай,
че договорът бъде признат за унищожаем, то моли съда да осъди ищеца да заплати
на М.Л.З.:
-
на основание чл.34 ЗЗД платената по договора продажна цена от 5 000 лева,
което да се извърши едновременно с връщането на имота;
-
на основание чл.28 ал.3 ЗЗД – сумата от 1000 лв., представляващо обезщетение за
вредите, причинени от сключването на договора, което също да се извърши едновременно
с връщането на имота.
Претендира
направените в хода на производството разноски.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Изискани са и приложени: гражданско дело №
2086 по описа за 2015 година на Районен съд Монтана и НОХД № 254 по описа на
Районен съд Монтана за 2016 година, с приложена Преписка № 2194 от 2014 година
по описа на Районна прокуратура Монтана.
Допуснато е разкриване сведения и изнасяне документи от Служебен архив
на нотариус Р. П., с рег.№ 601 на Нотариалната камара, с район на действие:
района на РС Монтана по нотариално дело № 399 за 2014 година.
Допусната
е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Г.,
приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, по свое
вътрешно убеждение и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
С
Решение от 16.06.2016 година по гражданско дело № 2086 по описа на Районен съд
Монтана за 2015 година, е обявен ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.2,
предложение 2 ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на ищеца С. Г.А. xxx, в
качеството на собственик и представляващ ЕТ „Р. А.”xxx, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 55, том IV, peг. № 5815, дело №
399 от 06.08.2014 год. на Нотариус с peг. № 601 на НК Р. П.,
вписан под № 165, том 14, вх. peг. № 5262 от
06.08.2014 год. в Службата по вписванията при РС-Монтана.
При въззивното обжалване на решението на
Районен съд Монтана пред Окръжен съд Монтана, с решение от 07.11.2016 година,
по В.гр.д.№ 248 по описа за 2016 година, МОС е отменил първоинстаннционното
решение, като е постановил съдебен акт по същество, с което е отхвърлен иска.
В
мотивите си е посочил, че сделката не е нищожна, а следва да се прецени като
сделка при грешка на предмета, което е основание за унищожаемост на същата.
Настоящият иск, предявен от същия ищец срещу същия ответник, относно
същата сделка, с визирани обстоятелства и петитум, сочат на предявен иск за
обявяване унищожаемост на сделката поради грешка в предмета.
Няма спор между страните, че на 06.06.2014г. ищецът се
сдобил с НА за три сгради – административна сграда от 84 кв.м.; краварник от
516 кв.м. и краварник от 486 кв.м, както и че на 06.08.2014г., с НА е
прехвърлил собствеността на сграда, с предназначение краварник от 516 кв.м, находящ се в поземлен имот № 000348 –
стопански двор в землището на с.К. Р., на ответника. Договорът е обективиран в
НА № 55, том ІV, рег. № 5815, дело № 399 от 06.08.2014г. на нотариус Р. П.,
вписан в СВ при РС Монтана.
Спорен е въпросът, сделката, сключена
между страните унищожаема ли е, с оглед грешка в предмета или е действителна?
Основанията за унищожаемост на сделки са уредени изчерпателно в закона. Според чл. 27 ЗЗД, унищожаеми са договорите сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на изискванията установени, за тях, както и договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Съгласно чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожение на договора тогава, когато се отнася до съществени качества на същия. Както е прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. на ВКС II ГО, грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена. Когато несъответствието се отнася до отделна клауза, няма пречка само тя да бъде унищожена без да е необходимо да се унищожи целия договор тогава, когато тя не е съществена за сключване на договора. По смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗЗД грешката в предмета е основание за неговата унищожаемост само, ако се отнася до съществени негови качества, за което се преценява за всеки конкретен случай. Това са такива качества на предмета, които го правят годен за употреба съгласно обикновеното му предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на веща. Следователно, от съществено значение е предметът на сключения договор. Грешката в предмета е основание за унищожение на договора, когато тя се отнася до онова, за което е правена оферта, за което е направено насрещното волеизявление, респективно, когато се отнася до предмета, за който е сключен договорът и е постигнато съгласието. Грешката в предмета на договора е основание за унищожаването му по чл. 32 ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 28 ЗЗД само, ако засяга съществени качества на предмета на договора. Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Във всички останали случаи е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Затова последиците от унищожението поради измама и грешка са различни - при измамата насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за вреди дължи страната, която иска унищожението. Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили.
Унищожаемостта на сделката, съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД може да бъде прогласена в срок във времето, като правото да се иска унищожението се погасява с тригодишна давност, като е посочен и давностния срок. Като заинтересовано лице ищецът може да се позове на нея, когато сделката засяга негови права и законни интереси.
Действително, ищецът след като твърди, че е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот при грешка в предмета, има правото да поиска прогласяване унищожаемостта на договора,
както и да поиска от съда установяване със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията му с ответника, но следваше да докаже, чрез способа
на главно и пълно доказване, първо: че има интерес от
обявяване на унищожаемостта
на договора за покупко-продажба, второ: че същия е сключен при грешка в предмета. В тежест на ответника,
да опровергае
твърденията на ищеца и да докаже,
че договора е сключен при спазване на всички императивни изисквания на закона и че такава грешка не е
налице.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установи ищецът, който е извършил волеизявлението да е в грешка, че е имал неверни представи
или изобщо да не е знаел обстоятелства, които имат значение за него при формиране
на вътрешната воля за сключване на сделката от 06.08.2014 г. Установено е по
делото, че ищецът на 06.06.2014 година се е снабдил с нотариален акт за
собственост на сгради в поземлен имот № 000348 – стопански двор в землището на
с.К. Р. и това са: административна
сграда от 84 кв.м; краварник от 516 кв.м и краварник от 486 кв.м. От
разпитаните две групи свидетели, коренно противоречиви са показанията на Д. Л. С.,
живееща на семейни начала с ищеца и на Е. И. А., живеещ на семейни начала с
ответницата Във връзка с обстоятелството, за кой имот е направено предложението
за продажба от страна на ищеца към ответницата, съдът дава вяра и кредитира
показанията на К. В. К., които приема за обективни, без да е заинтересован от
изхода по делото. Лично той е посетил имота по искане на ответницата, огледал
го е, обяснил е, че цената, която е обявена като продажна я одобрява и касае
сградата, която е била с покрив. Вещото лице, изготвило и представило
заключението си по делото, не оспорено от страните, което съда също приобщава
като доказателство, сочи, че другата сграда е полуразрушена, останали са само
външни тухлени стени, без покрив. Същата е с по-малка площ – 486 кв.м. Не може да се пренебрегне факта,
че ищецът е снабдил с
необходимите документи нотариусът, който е изготвил и нотариалният акт за
покупко-продажбата на имота, че същият е написал обектът, предмет на продажбата
по заявеното от ищеца, не се оспори
фактът, че при изповядването на сделката нотариусът е прочел на страните
съдържанието на акта и след одобрението им са положени подписите както от
участващите в сделката, така и от нотариуса. В подкрепа на разбирането, че няма
грешка в предмета на сделката е и обстоятелството че на 22.04.2014 година между
страните е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
съгласно който ищецът се е задължил да прехвърли на ответницата собствеността
върху краварник-телчарник/без покрив/, с площ от 516 кв.м. В нотариалният акт,
подписан на 06.08.2014 година между страните, с който е прехвърлена
собствеността върху краварник, е отразена площта, идентична на площта на
краварника в предварителния договор – 516 кв.м, т.е. в периода от сключването
на предварителния договор до изповядването на сделката пред нотариуса, не се
установи по никакъв начин ищецът да е преценил, че е допуснал грешка в
предмета, отнасящи се до съществени качества на същия, че се касае за
краварника от 486 кв.м, както и да е сключена сделката въз основа на неверни представи за действителността. В случая не се
установиха предпоставките за уважаване на иска на твърдяното основание. Следователно, ищецът-продавач
е бил наясно със съществените характеристики и качества на имота, който продава.
При това
разбиране на доказателствата, съдът намира иска за неоснователен, поради което
следва да го отхвърли изцяло като такъв.
Предвид
изхода на делото, съдът намира, че не следва да се произнася по направеното
искане от ответника М.Л.З. на основание чл.34 ЗЗД относно връщане на платената
по договора продажна цена от 5 000 лева, което да се извърши едновременно
с връщането на имота и на основание чл.28 ал.3 ЗЗД – за присъждане сумата от
1000 лв., представляващо обезщетение за вредите, причинени от сключването на
договора, което също да се извърши едновременно с връщането на имота, тъй като
е заявено при условията на евентуалност, в случай на уважаване на иска за
унищожаемост.
При този изход на делото, в тежест на
ищеца са и разноските, направени в хода на производството от ответника,
съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx,
в качеството му на собственик и представляващ ЕТ „Р. – С. А.” ЕИК xxxx ,
със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Н. В. xxxx ,
на основание чл.32
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.28 ал.1 предложение първо ЗЗД - за обявяване
унищожаемост на договор за покупко-продажба от 06.08.2014
година, поради грешка в предмета, обективиран в НА № 55, том ІV,
рег. № 5815, дело № 399 от 06.08.2014г. на нотариус Р. П., с рег.№ 601 на
Нотариалната камара, с район на действие: района на РС Монтана, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете, предявени от М.Л.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание
чл.34 ЗЗД за връщане на платената по договора продажна цена от 5 000 лева,
което да се извърши едновременно с връщането на имота и на основание чл.28 ал.3 ЗЗД – за присъждане сумата от 1000 лв., представляващо обезщетение за вредите,
причинени от сключването на договора, което също да се извърши едновременно с
връщането на имота, дължими от С. Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството му на
собственик и представляващ ЕТ „Р. – С. А.” ЕИК xxxx ,
със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.Н. В. xxxx ,
заявени в условията на евентуалност от изхода на спора.
ОСЪЖДА С.
Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx В. xxxx , ДА ЗАПЛАТИ на М.Л.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
сумата от 630.00 лв. за направените в хода на производството разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: