Решение по дело №205/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 08.09.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                              БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 205 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 285 от 13.12.2019 г. /с погрешно посочена дата 13.12.2014 г./, постановено по гр. д. № 1352/2018 г. на Ихтимански районен съд, е признато за установено по отношение на О.С. че З.Н.Б. е собственик на дворно място с площ 796 кв.м., находящо се в с. Г., о.С. съставляващо имот пл. № 152, в кв. 47, при съседи: зелена площ, имот № 151, край на регулацията и имот № 153. Ответната община е осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 650 лв.

            Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство О.С. чрез процесуалния му представител юрк. П. Л., като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност. Навежда довод, че с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1958 г.,  предвид  статута на процесния имот към този момент /незастроен имот, находящ се извън населеното място, независимо дали същият е бил внесен в ТКЗС/ и след като не  е възстановена собствеността му по реда на ЗСПЗЗ, то ищцата не е негов собственик. Поддържа се, че след като ищцата не е доказала възстановяване на имота по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, тя не може да се легитимира като собственик на процесния имот.  Сочи, че жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния имот с представените решение № 2/29.01.2004 г. на ОСЗГ – гр. К. и скица № ф00018/27.01.2004 г., имот № 000851 с площ от 17,936 дка по КВС на землището на с. Г. /идентичен с ПИ с идентификатор № 18201.156.851, в който се включва имот с пл. № 152, кв. 47/, за който са съставени актове за частна общинска собственост.

            С отговора на въззивната жалба ответницата по нея, чрез пълномощника си адв. И. А., оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва изложените в жалбата възражения, във връзка с което сочи, че от приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства се установява, че процесният имот е жилищен и като такъв е заснет още през 1935 г. и нанесен в кадастралния план от същата година като имот пл. № 388. Същият е със селищен характер, застроен със жилищни сгради, запазен и владян в реални граници от бащата на ищцата, а в последствие от нея. Сочи се, че имотът никога не е бил земеделски и не е бил включван в ТКЗС или други земеделски стопанства, никога не е бил гора и не е бил включван в държавния горски фонд, и са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на същия от ищцата по давност.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр.д. № 1352/2018 г. на Ихтиманки районен съд е образувано по предявен от З.Н.Б. срещу О.С. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Г., обл. Софийска, а именно дворно място с площ 796 кв.м., съставляващо имот пл. № 152, кв. 47 по плана на селото, одобрен със Заповед № АБ-239 от 1986 г., при съседи: зелена площ, имот № 151, край на регулацията и имот № 153.

            Ищцата твърди в исковата молба, че е единствен наследник на баща си Н. М. С., който е владял гореописания имот, а след неговата смърт тя е продължила да го владее като свой собствен, като никой не е оспорвал владението й, нито е имал претенции към имота. Твърди, че владението върху имота – собствено и присъединено от бащата на ищцата, продължава повече от 50 години. Сочи, че в една от разписните книги имотът бил записан на бащата на ищцата, а в другата – на дядо й Д. С. Л., а баща й бил посочен като съсед на имот пл. № 389 /по стар план/ и на имот № 153 в представените към исковата молба нотариални актове. Ищцата предприела действия по снабдяване с нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка, но при заверката на подадената молба-декларация се установило, че имотът е включен в ПИ № 18201.156.851 по кадастралната карта, за който има съставен акт за общинска собственост № 14988/12.10.2016 г. Тези обстоятелства пораждат според ищцата правен интерес да иска да се установи правото й на собственост върху процесния имот по отношение на ответника О.С.

            В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е придобила имота по давност. Твърди, че видно от  решение № 2/29.01.2004 г. на ОСЗГ – К. и скицата към него, имот № 00851, с площ 17,936 кв.м. по КВС на землището на с. Г. е собственост на О.С. Сочи, че в имот № 000851 / ПИ с идентификатор № 18201.156.851/ се включа и площта на имот пл. № 152, в кв. 47 на с. Г., като за този имот са съставени АЧОС № 14988/13.10.2016 г. и АЧОС № 4613/13.05.2005 г. Ответникът счита, че са налице достатъчно писмени доказателства, от които се установява, че е собственик на процесния имот. Оспорва позоваването от ищцата в исковата молба на записването в разписния лист на О.С. на името на баща й, с довод, че разписната книга има само информационно-оповестително действие, но не доказва и не създава вещни права.

След преценка на събраните доказателства въззивният съд  намира следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверения за наследници, ищцата е единствен наследник на Н. М. С., починал на 08.10.1980 г., който от своя страна е наследник /син/ на Д. С. Л., починал през 1944 г.

Според представената скица № С-1095/25.07.2017 г., издадена от Техническа служба на О.С. съгласно регулационния план, утвърден със заповед № АБ-239/1986 г.,  имот пл. № 152 с площ 796 кв.м. е извън регулация – 106 кв.м. от него са отчуждени за озеленяване в кв. 47. Имотът е записан на наследници на М. С. Л. по разписен лист.

Видно от представеното копие от разписния лист към плана от 1986 г., имот № 152 /посочен като нива/ е записан на наследници на М. С. Л..

С решение № 2/29.01.2004 г. на ОСЗГ – К. е възстановено правото на собственост на О.С. върху гори и земи от горския фонд, сред които имот № 000851 по КВС, с площ 17,936 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ.

На 13.05.2005 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 4613 на Община С. с предмет имот № 000851 в землището на с. Г., с площ 17,936 дка. Посочено е, че имотът представлява иглолистна гора. Като основание за придобиване на право на собственост от общината върху актувания имот е п 2/19.11.2004 г. на ОСЗГ – К..

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС /поради влизане в сила на кадастралната карта на с. Г./, на 13.10.2016 г. е съставен нов акт за частна общинска собственост на ПИ с идентификатор № 18201.156.851 с площ 17935 кв.м., с начин на трайно ползване „др. вид дървопр. гора”, трайно предназначение „горска”.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. С. П., процесният имот представлява дворно място с площ 796 кв.м., образуващо имот пл. № 152 в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986 г. От него 106 кв.м. попадат в регулационния план на селото – за озеленяване, а останалите 690 кв.м. са извън регулация – със статут по ЗСПЗЗ, сега включени в ПИ с идентификатор № 18201.156.851, целия с площ 17935 кв.м. с начин на трайно ползване „горска територия” Същите попадат в северозападната част на ПИ № 156.851. Имотът се намира в близост до път ІІ клас /улица с о.т. 231-288 по регулационния план на с. Г./. На приложена към заключението комбинирана скица процесният имот е отразен по границите му с плана от 1986 г. и по границите му по кадастралната карта. При разпита му пред съда вещото лице разяснява, че по предходния план на селото от 1935 г. имотът е бил с пл. № 388, не е бил в регулация. По този план в имота е имало заснети две сгради, в момента в имота няма сгради. По плана от 1986 г. защрихованата част, обозначена на комбинираната скица, попада в регулация.

Според показанията на св. Ж. М., ищцата има имот в с. Г. с площ около 1 дка, останал от баща й, който тя обработва и друг не е идвал в имота. В имота ищцата сади картофи, събира сливи. В имота има един орех и 2-3 дървета. Имотът се намира на завоя при влизане в селото. От едната страна имотът е ограден, а от другата е дере. Преди да почине, бащата на ищцата обработвал имота. Свидетелката знае, че някога в имота е имало къща, но от нея нищо не е останало. Навремето в имота живеела бабата на ищцата по бащина линия. Не е чула някой да оспорва имота на З., хората знаели, че имотът е неин.

Съгласно показанията на св. З. З., тя знае, че З. ползва имот в с. Г., който е бил на родителите й. В селото се знаело, че този имот е бил на майката и бащата на З., която е единствен наследник и имотът си е неин. З. обработва имота – сади картофи, царевица. В имота има 3-4 дръвчета. Същият е ограден от едната страна, а от другата е дере. Имотът се намира на влизане в селото от Д.Б., в самото начало. Свидетелката знае, че в имота е имало къща.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, а. 1 от ЗС – за признаване за установено, че ищцата е собственик на описания недвижим имот.

Така предявеният установителен иск е допустим предвид твърденията в исковата молба, че ищцата е придобила правото на собственост върху имота на конкретно придобивно основание – наследство и придобивна давност, и че за този имот е съставен акт за общинска собственост, с което ответникът оспорва това нейно право.

Ответникът е оспорил придобивното основание на ищцата като е заявил, че е собственик на имота на основание съставен акт за частна общинска собственост въз основа на възстановително решение по ЗВСГЗГФ.

По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот, съставляващ имот пл. № 152 в кв. 47 по плана на с. Г. от 1986 г., с площ 796 кв.м., попада изцяло в имот № 000851 по картата на възстановената собственост  на землището на с. Г., целия с площ 17,936 дка, който имот е възстановен на О.С. по реда на ЗВСГЗГФ с решение № 2/29.01.2004 г. на ОСЗГ – К.. Установено е, че имот № 000851 е заснет с действащата кадастрална карта на селото като имот с идентификатор № 18201.156.851.

От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че наследодателят на ищцата Н. М. С. е упражнявал фактическата власт върху имота до смъртта си /през 1980 г./, а след това ищцата е упражнявала фактическата власт върху него, като го е обработвала и засаждала, което продължава и към момента на предявяване на иска.

С оглед направеното от ответната община възражение, че процесният имот е  придобит от нея по силата на възстановяване с решение на ОСЗГ, то решаващ за спора е въпросът дали този имот е подлежал на реституция. Видно е от представеното възстановително решение на реституционния орган, че възстановеният на общината имот № 000851 по КВС на с. Г., в който попада изцяло претендирания имот, е възстановен по реда на ЗВСГЗГФ като „дървопроизводителна горска площ”, т.е. като територия, включена в горския фонд. Установяването на статута на процесния имот към момента на възстановяването му в полза на ответната община, а именно дали същият е имал характер на земя от държавния  горския фонд по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ и § 1,т. 1 от ДР на  ЗВСГЗГФ, е от значение за осъществяване на твърдяното от ищцата придобивно основание. Това е така, защото възможността за придобиване по давност на гора след одържавяването поначало е изключена от разпоредбата на чл. 86 от ЗС, тъй като според чл. 3, ал. 2 от ЗГ /отм./ държавният горски фонд обхваща всички гори, които съгласно ал. 3 от същия закон са общонародна, т.е. държавна собственост.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗВСГЗГФ, "горски фонд" е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, предназначена основно за гори, и обхваща: гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи. „Гора” е всяка земя, която е обрасла с горскодървесна растителност /§1, т. 3/, а "недървопроизводителни земи в горския фонд" са: поляни, ливади, ниви, ерозирани почви, горски пътища и просеки, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, площи, заети от сгради в горите и дворни места, горски разсадници и други, както и водни течения и площи /§ 1, т. 6/.

В случая е безспорно установено само, че процесният имот към момента на възстановяването му в полза на ответника се е намирал извън строителните граници на населеното място. Не се установява същият да е имал характеристиките на земя от „горския фонд” по смисъла на горепосочените разпоредби. Видно е от приетото като неоспорено заключение на СТЕ и приложената към него скица, както и от скицата на Техническа служба на О.С. отразяваща местоположението на имота по плана на населеното място от 1986 г. /действал към момента на реституцията/, че процесният имот се намира в непосредствена близост до улица /с о.т. 231-288/ по този план. Част от имота е отреден с посочения план за озеленяване. Според свидетелските показания, имотът се намира на завоя при влизането в с. Г., като от едната страна е ограден, а от другата е дере, в имота има 3-4 дръвчета, като ищцата засажда имота с картофи и царевица. Свидетелите сочат, че навремето  в имота е имало къща, което се подкрепя от обясненията на вещото лице пред съда, че по предходния план от 1935 г. в имота има заснети сгради. Видно е разписния лист към плана от 1986 г., че имот пл. № 152 е записан на наследници н М. С. Л. /дядо на ищцата/. Това записване, без разбира се да съставлява основание за придобиване на право на собственост, е индиция, че така записаният на името на частни лица имот не е бил горска територия. В представените нотариални актове № 128/1979 г. и № 157/2005 г. с предмет съседни на процесния имоти /имот пл. № 389 по предходен план  и имот пл. № 153 по действащия план, индивидуализирани като дворни места/ като съседен на тези имоти е посочен Н. М. С.. Така от съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, се налага извод, че процесният имот не е принадлежал към горския фонд към момента на възстановяването му в полза на ответника, поради което и не е подлежал на реституция по реда на ЗВСГЗГФ.  Фактът, че един имот е бил извън урбанизираната територия на населеното място и извън границите на регулационния план, не означава непременно, че същият има характер на подлежаща на възстановяване земя, било то част от горския фонд, било земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.

С оглед неустановяването процесният имот да е представлявал горска територия и като такъв да е подлежал на реституция по реда на ЗВСГЗГФ, то възстановяването му в полза на ответната община като част от имот № 000851 по КВС на землището на с. Г. с представеното решение на ОЗСГ- К., е материално незаконосъобразно и не е произвело конститутивно действие относно възстановеното на посочения в него титуляр правото на собственост. Затова и легитимиращото действие на акта за частна общинска собственост, съставен въз основа на материално незаконосъобразното възстановително решение на ОСЗГ, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, съставляващ част от имота, предмет на АЧОС, следва да се счита за оборено. Ответникът не установява противопоставено на ищцата право на собственост върху прецесния имот. След като имотът не е имал характер на горска територия /с оглед проведената в полза на ответника реституция, на която се позовава в подкрепа на твърдението си, че е собственик на имота и предвид представеното възстановително решение по ЗВСГЗГФ/, то същият не подлежи на възстановяване и правото на собственост върху него не е обусловено от провеждане на реституционно производство по този закон.

Както бе посочено по-горе, по делото е безспорно установено, че наследодателят на ищцата е упражнявал фактическата власт върху процесния имот до смъртта си през 1980 г., а след това ищцата е установила своя фактическа власт, която продължава и до настоящия момент, с признаците по чл. 68, ал. 1 от ЗС. Презумпцията, установена в чл. 69 от ЗС не е оборена, и доколкото владението на ищцата е продължило в определения от закона срок по чл. 79 от ЗС /повече от 10 години/ чрез упражняване на фактическата власт върху имота непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение за своене на имота,  тя е придобила правото на собственост върху същия на основание придобивна давност.         Пречки за придобиване на имота по давност не са били налице.

С оглед на горното, предявеният установителен иск за право на собственост на ищзата на основание придобивна давност е основателен.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Ответницата по жалба не е направила искане за разноски в настоящото въззивно производство.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 13.12.2019 г. /с погрешно посочена дата на постановяване 13.12.3014 г./, постановено по гр. д. № 1352/2018 г. по описа на Ихтимански районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.