Р
Е Ш Е
Н И Е № 59
27.02.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари
през две хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №837 по
описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „Крабо Трейд“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, представлявано от управителя си Д. М. Я., чрез адвокат
Ц.М. ***, против заповед №ФК-370-0118205 от 18.11.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – пункт за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Отец П. Хилендарски“, павилион 5,
южно от КООП пазар, стопанисван от „Крабо Трейд“, ЕИК ********* и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни.
Чрез
подробно изложени съображения, жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна, поради издаването й при несъобразяване с целта на закона и в
пряко нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. В тази връзка се сочи, че определената
продължителност на срока на приложената ПАМ била необоснована, като акцентира
върху това, че
обжалваният административен акт се явявал постановен при несъобразяване с
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на
ПАМ налагал неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичащи от
преследваната от закона цел. Твърди се също, че ЗПАМ е постановена в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Отделно от това се излагат и
доводи, че актът се явявал немотивиран в нарушение на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, като формираните от страна на органа съображения били
по-скоро бланкетни и общи, както по отношение необходимостта за прилагане на
мярката, така и по отношение определянето на срока за нейната продължителност.
Посочва се и наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, доколкото органът не бил изяснил всички относими факти и обстоятелства
преди налагането на ПАМ. От съда се иска да отмени ЗПАМ
№ФК-370-0118205 от 18.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и платено възнаграждение за един адвокат.
Оспорващият, редовно и своевременно
призован в с. з., не се явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от гл.юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В представеното по делото становище излага подробни доводи
относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. Твърди
се, че в случая не бил спазен редът за издаване на документи за продажба,
съгласно нормите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Било установено нарушение на чл. 3,
ал. 1 от наредбата, във връзка с чл. 118 от ЗДДС, което се явявало основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Посочва още,
че в хода на проверката и по повод извършено от служителите на НАП, преди
легитимация, скрито наблюдение на търговския обект, било установено системно не
издаване на фискални касови бележки /ФКБ/, подкрепено в конкретика и с това, че
при приемане на плащане от клиент за извършена от него покупка на плодове и
зеленчуци на обща стойност от 10.30 лв., платени в брой на работещия в обекта
продавач-консултант не бил издаден фискален бон. Последното формирало извод за
извършено нарушение, което реално водело до неотразяване на приходи. Допълнително
се посочва, че в стопанисвания от дружеството търговски обект, била установена
положителна касова разлика от 293.90 лв. между разчетената касова наличност, по
данни от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/
и фактическата наличност, след преброяване на наличните средства в касата и
съставения опис за това, която разлика, според даденото писмено обяснение на
лицето г. к., се дължала на „неиздадени фискални касови бележки при прием на
плащания от клиенти“. Излагат се аргументи за значимостта на установеното
нарушение с оглед определянето на продължителността на наложената мярка, като
за това са взети предвид тежестта на деянието и последиците от него, като е
акцентирано, че в случая не се касае за инцидентна проява, а за продължително
поведение, доколкото се установява укриване на почти 80% от оборота на
търговеца. Аргументират се съображения за съществеността на засегнатите
държавни интереси. Оспорват се твърденията за немотивираност на ЗПАМ в т. ч. и
наличието на различни дати на извършваната проверка, доколкото този пропуск се
дължал на техническа грешка при числовото изписване на датите в ЗПАМ. Разпоредената
ПАМ била определена в рамките на срока по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а конкретният
срок бил съобразен с повелята на закона и съответен на характера и тежестта на
извършеното нарушение.
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
15.11.2022 г. в 12.00 часа, служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка
на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – пункт за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Отец П. Хилендарски“, павилион 5,
южно от КООП пазар, стопанисван от „Крабо Трейд“, ЕИК *********. Съгласно
протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0118205 от 15.11.2022 г. /л.
21-22/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК
/Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ в хода на проверката, в периода от
12.00 до 12.45 часа на 15.11.2022 г. било извършено скрито наблюдение на
обекта, при което било констатирано системно не издаване на ФКБ на клиенти. В
12.20 часа на същата дата при приемане на плащане от клиент за извършена от
него покупка на мандарини, краставици и домати на обща стойност от 10.30 лв.,
платени в брой на г. к., на длъжност консултант-продавач, не бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство /ФУ/, модел „Tremol M20” с индивидуален номер /ИН/ на ФУ ZK150606
и ИН на фискалната памет /ФП/ 50193188, нито от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г.
След извършена легитимация на проверяващия екип, от ФУ била отпечата справка от
контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, от която било видно, че нямало
отразяване на продажбата, предмет на описаната покупка на стойност от 10.30 лв.
При проверката била извършена съпоставка между разчетената касова наличност от
ФУ по дневен отчет и фактическата такава в касата на обекта. Установена била
положителна касова разлика в размер на 293.90 лв. /неправилно посочена в ЗПАМ
като 293.10 лв./ Разчетената касова наличност от ФУ към момента на проверката
била 266.10 лв. Фактическата наличност на паричните средства, съгласно
приложения опис, била в размер на 560.00 лв. при отчетени 200.00 лв. оборотни
средства в началото на деня. По дадените от г. к. обяснения, разликата се
дължала на неиздадени фискални касови бележки.
Визираният протокол за извършена проверка не е оспорен в настоящото
съдебно производство от жалбоподателя по реда на чл. 193
от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно констатираните в него факти и представлява годно
доказателство по смисъла на чл.
50, ал. 1 от ДОПК относно установените с него факти и обстоятелства.
С
оспорената ЗПАМ №ФК-370-0118205
от 18.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ
на НАП /л. 18-20/, поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т 1,
б. "а" от ЗДДС, било разпоредено прилагането на ПАМ
„запечатване на търговския обект“ – пункт за плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Казанлък, ул. „Отец П. Хилендарски“, павилион 5, южно от КООП пазар,
стопанисван от „Крабо Трейд“, ЕИК ********* и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни. Със заповедта на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС на жалбоподателя било указано да отстрани наличните в търговския обект
и прилежащите му складове стоки в срок до дата на запечатване, която е
определена на до три дни от влизане в сила на ЗПАМ.
Като доказателства по делото са представени и такива
относно компетентността на издателя на заповедта. Представени и приобщени като доказателства
по делото са също и: протокол сер. АА №0118205 от 15.11.2022 г., декларация от г. к., опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от
г. к. – продавач - консултант, както и попълнен от нея въпросен лист, дневни
отчети от ФУ, справка „Клен“, АУАН сер. АN №F685939
от 22.11.2022 г., както и наказателно постановление №455258-F491929 от
02.08.2019 г. и за сведение Решение №61 от 06.03.2020 г., постановено по КАНД
№30/2020 г. по описа на АдмС Стара Загора - последното представено и от
жалбоподателя.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна
страна следното:
По
допустимостта - жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество, Съдът я намира за
неоснователна.
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането
на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС, мярката по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
С оглед това и предвид
липсата на формиран между страните спор, Съдът приема, че обжалваната ЗПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от компетентен
административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В
достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи
съответната ПАМ, като има отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на
извършени продажби. Доколкото от жалбоподателя се излагат твърдения за
неточности при посочване на конкретната дата на извършване на проверката,
вземайки предвид констатациите от ПИП, за съда не остава никакво съмнение, че
проверката е извършена именно на 15.11.2022 г., като изписването в ЗПАМ на
датата 15.10.2020 г. очевидно е в резултат на технически грешка, което от своя страна по никакъв начин
не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Такава грешка при изписването
очевидно е допусната и по отношение посочване на сумата, представляваща размера
на установената положителна разлика, като в ЗПАМ тя е посочена на 293.10 лв.,
докато в действителност същата равни на 293.90 лв.
Посочено е правното основание за
налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията,
даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на
последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и
същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи.
Изложени са съждения, че ПАМ се налага, за да бъде защитен държавният интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да се
постигне промяна в поведението на задълженото лице, свързана с правилното
отчитане на дейността, а от там и недопускането на вреди на фиска. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. Доколкото се касае за ПАМ - запечатване на
търговски обект, с максимална продължителност на мярката от 30 дни, то в
случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение /в т.
ч. и установената съществена положителна разлика/, административният орган е
аргументирал в достатъчна степен и решението си относно конкретната
продължителност на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана
на достъпа до него за срок, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността
на срока на наложената ПАМ е обоснована с конкретните фактически обстоятелства,
в съответствие с изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК в т. ч. и с позоваването на санкционирано предходно
нарушение на данъчното законодателство, за което апропо административният орган
не излага претенции да е от същия вид, като констатираното по време на
процесната проверка.
С оглед на гореизложеното и
противно на твърденията на жалбоподателя, Съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт, доколкото в достатъчна степен на юридическа
обоснованост органът е изложил своите правни и фактически съображения във
връзка с формирания краен извод.
Не се
установява да има допуснати в хода на административното производство нарушения
на административно-производствените правила, които да са от категорията на
съществените. Доколкото това, че органът не бил изследвал цялостната търговска
дейност на проверявания субект в т. ч. и не бил събрал информация за обичайния
му оборот с оглед евентуално омаловажаване на констатираното нарушение, то Съдът
не възприема, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС събирането
на подобни доказателства е необходимо, предвид факта, че при констатирано
нарушение от вида на процесното административният орган, действа в условията на
обвързана компетентност, т.е., при проявлението на релевантните факти е длъжен
да наложи на търговеца-нарушител ПАМ "запечатване на обект и забрана за
достъп до него“.
Заповедта съответства и на
материално-правните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. От цитираните разпоредби, а и както бе споменато по-горе, се
следва извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или системен бон, административният
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът обаче
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства за конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността
на срока, административният орган вече действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
В
хода на съдебното производство жалбоподателят по никакъв начин не опроверга
описаната в заповедта, съответно в ПИП сер. АА №0118205 от 15.11.2022 г.
фактическа обстановка, която е и потвърдена с наличните по административната
преписка доказателства, в т.ч. и свидетелските показания. В настоящият случай
органите по приходите, чрез съставен по време на проверката протокол, са
установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената
проверка на 15.11.2022 г. на обект – пункт за плодове и зеленчуци,
представляващ търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС е установено
не отчитането на приходи от продажби, извод подкрепен с оглед на установената
значителна положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност от касата на обекта и посредством дадените в писмен вид
обяснения от присъствалото по време на проверката лице, което същевременно е и
работник в обекта. Този извод не е необоснован, а почива изцяло на възприетите
непосредствено от контролните органи факти и обстоятелства, станали им
достояние в следствие на извършеното от тях предварително наблюдение на
дейността в обекта и в частност на не отразената по надлежния ред продажба на
стойност от 10.30 лв. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Така, от обективираното в протокола, административният орган е приел, че търговецът не е регистрирал и отчел
извършена от него продажба по регламентирания за това ред, което изпълва
ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. –
последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект
и забрана за достъпа до него за срок от
14 дни. Последният извод с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото се възприема изцяло
от настоящия съдебен състав. Т.е., доказва се проявлението на релевирани в
закона факти, които предпоставят и постановяване на властническо волеизявление
като процесното.
Както се посочи по-горе, органът по
приходите в хипотеза по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона ПАМ или не. Единствената преценка, която
административният орган може да прави е единствено по отношение
продължителността на срока на ПАМ, каквато преценка в случая има извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за 14 дни при максимално предвиден в закона срок от 30 дни, което
е в средата на срока. В оспорената заповед ответникът е изтъкнал, че в случая
продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до не отчитане на
приходи. Налице са конкретни мотиви относно конкретната продължителност
на срока, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и
извършваната търговска дейност от лицето. Изрично е акцентирано върху размера
на отчетената положителна разлика, която де факто представлявала почти 80% от
оборота на търговеца, формиран до момента
на извършване на проверката, което се доказва и чрез представените от служителя
/ продавача/ обяснения, в които той твърди, че именно допуснати пропуски при
издаване на касови бележки са допринесли за установената разлика между наличните
в касата средства и въведените във ФУ данни за отчитане на продажби.
При определяне на срока на мярката в
този случай административният орган е съобразил не само характера и тежестта на
извършеното нарушение, но принципно правилно е отчел местонахождението на
търговския обект от гл. т. възможността за реализиране на значителни дневни
обороти, като не на последно място и обстоятелството, че търговският обект функционира
само с един почивен ден. По отношение
съображението, че е налице предходно нарушение на данъчното законодателство, за
което е посочено наказателно постановление №455258-F491929 от
02.08.2019 г., окончателно потвърдено с решение №61 от 06.03.2020 г.,
постановено по КАНД №30/2020 г. по описа на АдмС-Стара Загора, настоящият
съдебен състав не отрича, че предходното нарушение не е идентично от обективна
страна с процесното такова. Следва обаче да е държи сметка, че същото е пряко
свързано с реда за отразяване и отчитане на приходи, като в този смисъл фактът,
че не е налице реална вреда на фиска не изключва неправомерността в поведението
на търговеца.
Съдът в този случай приема, че продължителността на срока
на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата
принудителна административна мярка обществените отношения, свързани с
коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти и респективно с
фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки -
съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето
защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл. 22 от ЗАНН и на
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен
орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гл. т. спазването
от задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането
на ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. Административният
орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ -
необходимата превенция да не се извършва ново нарушение и промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект. В
този смисъл обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава. Оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по
отношение на „Крабо Трейд“ ООД на обжалваната
ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл. т.
наличието на законово регламентираната материално-правна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл.186, ал. 1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от прилагане на мярката за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените
съображения, Съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „Крабо Трейд“ ООД и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход
на делото, основателна се явява претенцията на процесуалният представител на
ответника за определяне на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт.
Такова се претендира изрично в размер на 240.00 лв. Съдът, като съобрази новелата на чл. 78, ал.
8 от ГПК, намира, че исканият размер на възнаграждение /над максималния
предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ се явява
необоснован при отчитане на фактическата и правна сложност на този вид дело,
което в случая не се отличава с правна и фактическа сложност, както и при
съобразяване на извършените от страна на пълномощника на ответния орган
процесуални действия, които също не обосновават определяне на възнаграждение в
максимален размер. Ето защо, Съдът намира, че справедливо възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК, се явява такова в минималния определен в наредбата размер от
100.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Крабо
Трейд“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ЕИК ********* против Заповед №ФК-370-0118205 от 18.11.2022 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Крабо Трейд“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ул. „Опълченска“ №32, представлявано от Управителя Д. М. Я. да заплати на
Националната агенция за приходите, гр. София, сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: