РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500951 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 97/23.02.2022 г. в регистратурата на СИС на
Районен съд - Карлово, подадена от А. Р. Я., ЕГН: **********, с адрес:
гр.************** - длъжник по изпълнително дело № 116/2021 г. по описа на ДСИ
при Районен съд - Карлово, против приетите в изпълнителното производство разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя **************и такса по чл.53 от
Тарифата за държавните такси.В жалбата се излагат доводи за начисляването от
съдебния изпълнител на различни по размер разноски по изп.дело и се сочи, че през
ноември месец 2021 г. Я. е получила покана за доброволно изпълнение, с която е била
уведомена за задължението по изп.дело в общ размер на 4 360 лева, описани както
следва: 3 800 лева - неолихвяема сума и 20 лева разноски по изп.д., както и таксата по
чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в
размер на 340 лева, както и за др.дължими суми в общ размер на 200 лева. През месец
януари 2022 г. работодателят й е получил запорно съобщение, с което ДСИ е наложил
запор върху трудовото й възнаграждение за дължими суми от 5 832, 65 лева, в които са
включени такси и разноски по изпълнението в размер на 1584, 68 лева и дължима такса
по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в
размер на 447, 97 лева. Твърди, че на 13.01.2022 г. е подала възражение за
1
прекомерност на възнаграждението на взискателя с искане да бъде намалено същото до
размера на 248 лева. По друго изп.д.№ 8111/2018 г. получила съобщение, че ТД
„********** претендира прихващане на задълженията си със сумата от 5 832, 65 лева
въз основа на удостоверение по дело № 116/2021 г., от което заключава, че
възражението й за намаляване на разноските на взискателя е оставено без уважение.
Сочи, че първото допуснато нарушение от ДСИ е относно приемането на разноски на
взискателя с твърдението, че същите от 200 лева са скочили на 1700 лева, което намира
за незаконосъобразно и неправилно и поддържа, че разноските на взискателя са
дължими в размер на 248 лева. Другото сочено нарушение от ДСИ е изискването на
таксата по чл.53 отчл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК както в ПДИ, така и в последващо съобщение. Предвид
изложеното претендира, че незаконосъобразно е начислено задължението от 5 832, 65
лева като се оспорва приетия размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение с искане да се намали до размера на 248 лева, както и да се приеме, че
не дължи таксата по т.53 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Ответната страна по жалбата - взискателят в изпълнителното производство
*************“, чрез пълномощника си адв.Р.И. взема становище за неоснователност
на жалбата.Поддържа, че адвокатското възнаграждение е формирано от сумата в
размер на 200 лева за образуване на изп.дело и 300 лева за осъществяване на
процесуално представителство, които размери намира за съобразени с минималния
размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и обосновава същите с правна и фактическа сложност
на делото. Посочва, че не отговаря на истината твърдението, че размерът на
адвокатското възнаграждение е 1500 лева или 2000 лева. Моли да се остави без
уважение претенцията на Я. за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение са начислени по два договора за правна помощ и
съдействие за 200 лева за образуване на изп.дело и 300 лева за процесуално
представителство. Заявява, че на осн.чл.458 ГПК е присъдена държавата като
взискател за публично задължение в размер на 1 049, 68 лева, като уведомлението до
длъжника е получено на 21.11.2021 г. от пълнолетния брат със задължение да предаде,
както и е включено в общия размер на задължението на длъжника и в запорното
съобщение до ТЗЛ.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението,
като съгласно задължителните разяснения в т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015
г. на ОСТГК, на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението,
включително обективираният в поканата за доброволно изпълнение и актът на
съдебния изпълнител, с който се произнася по искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В
2
случая се оспорва дължимоста на таксата по чл.53 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, по отношение на които длъжникът е направил възражение за
прекомерност като се констатира, че същото е оставено без уважение с разпореждане
от 18.01.2022 г. на съдебният изпълнител. Жалбата е подадена в срок, доколкото се
констатира депозирането й преди връчването на длъжника Я. на съобщението с
разпореждането на ДСИ от 18.01.2022 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 116/2021 г. по описа ДСИ при Районен съд - К. е
образувано за събиране на парично вземане на взискателя ***************срещу
длъжника А. Р. Я., ЕГН: ********** по изпълнителен лист № 260336 от 08.09.2021 г.
издаден по гр.д.№ 238/2019 г. по описа на РС-Карлово за следните суми: 1 400 лева -
разноски, 1200 лева - платено адвокатско възнаграждение, 1 200 лева - разноски за
касационно производство.
Изпълнителното производство е образувано по молба на дружеството -
взискател, действащо чрез пълномощника си адвокат Р.И. от АК Пловдив въз основа
на изрично упълномощаване с пълномощно от 02.11.2021 г. За осъществяване на
процесуалното представителство по образуване на изп.дело взискателят е заплатил на
адвоката - пълномощник възнаграждение в размер на 200 лева, за които по делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021 г. Взискателят е
платил и държавна такса за образуване на изп.дело в размер на 20 лева.
С разпореждане от 09.11.2021 г. на съдебния изпълнител е образувано
изп.производство за събиране на вземането от 3 800 лева - вземането по изп.лист; 20
лева - държавна такса за образуване; 200 лева - адвокатско възнаграждение, както и
съответната държавна такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК изчислена съгласно
програмата на СИС. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на
горепосочените суми като по отношение на таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК е
посочено, че е в размер на 340 лева. Поканата е надлежно връчена на 20.11.2021 г. на
Я. по реда на чл.46 ГПК чрез И. Р. Ш. с отбелязването, че е пълнолетен брат на адреса
със задължение да предаде поканата.
На осн.чл.458 от ГПК в производството е конституирана като присъединен
взискател Държавата за събиране на публични вземане в размер на 1 049, 68 лева въз
основа на постъпило Удостоверение от 10.11.2021 г. от НАП - Пловдив. Със
съобщение връчено на 20.11.2021 г. на Я. по реда на чл.46 ГПК чрез намиращия се на
адреса пълнолетен брат, длъжникът Я. е уведомена за присъединяването на Държавата
в лицето на НАП като взискател до размера на вземането от 1 049, 68 лева.
На 09.12.2021 г. е постъпила молба от взискателя ************“, чрез
пълномощника адвокат И., с искане за налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Я. Представено е пълномощно, с което дружеството -
3
взискател е упълномощило адвоката за извършване на действия за удовлетворяване на
вземането и договор за правна защита и съдействие от 09.12.2021 г. за заплащане на
адвокатско възнаграждение от 300 лева за представителство по изп. дело и извършване
на действия за удовлетворяване на вземането. Платена е и държавна такса от 15 лева за
налагането на запор.
На 10.12.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и е приел сумата от 300 лева като
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по изп.дело. Запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице на 06.01.2022 г. и в същото е указано,
че задължението по изп.дело към 13.12.2021 г. е в размер на 5 832, 65 лева, от които:
3 800 лева - неолихвяема сума в полза на взискателя, както и такси по изпълнението в
размер на 1 584, 68 лева, както и такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в размер на 447, 97
лева.
На 17.01.2022 г. е постъпила възражение от длъжника Я. по отношение на
приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение с искане за тяхното
намаляване на 248 лева, което не е уважено с разпореждане от 18.01.2022 г.
При така установените факти по делото съдът намира за неоснователна жалбата
против приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. По делото не
се установява твърдението на жалбоподателя - длъжник, че разноските за адвокатско
възнаграждение са увеличени от 200 лева на 1 700 лева, респективно и че последните
са приети като разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.
По делото безспорно се установява, че приетите от съдебният изпълнител
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 500 лв. по два
договора за правна защита и съдействие: по договор от 02.11.2021 г. в размер на 200
лева за образуване на изпълнителното дело и по договор от 09.12.2021 г. в размер на
300 лева за осъществяване на процесуално представителство и извършване на действия
за удовлетворяване на вземането.
По делото се установява, че пълномощникът на взискателят е извършил
действия по образуването на изп.дело, за което му е заплатено адвокатско
възнаграджение в размер на 200 лева - съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Също така се установява, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение,
считано от връчването на ПДИ на 20.11.2021 г. и доколкото не е постъпило плащане на
дълга от длъжника, са предприети действия за удовлетворяване на вземането по
изрично възлагане на взискателя, за което е платено и адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лева. Съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е в размер на 248
4
лв. - съобразно удостовереният в изпълнителния лист материален интерес от 3 800 лв.
В предвид на последното действително приетите за събиране разноски от 300 лева по
договора за правна защита и съдействие от 09.12.2021 г. са над минималния размер,
но доколкото обаче по делото липсват доказателства в срока за доброволно
изпълнение длъжникът да е погасил задълженията си и на този етап все още
няма яснота какви и колко процесуални действия ще бъдат предприети от
упълномощения процесуален представител на взискателя за удовлетворяване на
вземането му, съдът намира, че начисленото възнаграждение от 300 лева спрямо
минималния размер от 248 лева не е прекомерно и не се налице основание за неговото
намаляване. Следователно искането на длъжника за намаляване на така приетите
за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя **********“ не
може да бъде уважено.
В аспекта на изложеното следва и да се отбележи, че сумата от 1 584, 68 лева
/посочена в запорното съобщение/ неправилно е възприета като разноски на взискателя
по изпълнението, доколкото същата е формирана от следните вземания: 500 лева -
адвокатско възнаграждение /по гореизложените съображения/; 20 лева - платена ДТ за
образуване на изп.дело и 15 лева - платена ДТ за налагането на запор, които се дължат
от длъжника на осн. чл.79, ал.1 ГПК; 1 049, 68 лева - представляваща публично
вземане на Държавата.
Неоснователно е и възражението на длъжника Я. срещу на таксата по т.53 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. с довода, че
не дължи същата, тъй като не е започнала заплащането на главницата и разноските по
изп.дело. Следва да се има предвид, че при изпълнение на задължения за парични
вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, която по
отношение на държавният съдебен изпълнител е регламентирана в чл. 53 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Длъжникът отговаря за
посочената такса, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и
така е дал повод за образуване на делото (в който смисъл е решение № 82/08.05.2012 на
ВКС, ІV ГО по гр. д. 1891/2010). По аргумент от чл.53, ал.3 от Тарифата, таксата се
определя за целия дълг, но се събира частта, съответстваща на събраната сума.
Следователно съдебният изпълнител е процедирал правилно като е определил
дължимия размер на таксата по чл.53, ал.3 от Тарифата при събиране на цялото
вземане, която ще бъде събрана в зависимост от извършеното погасяване на дълга по
делото - изцяло или на части. Съдът намира за правилно изчислен размерът на таксата
по чл.53 от Тарифата от 447, 97 лева. В случая вземанията по изп.дело са сумата от 3
800 лв. по изпълнителния лист на взискателя и сумата от 1049, 68 лева - публични
вземания на Държавата, към които съдът намира, че следва да се включат и разноските
по изпълнението от 500 лева за адвокатско възнаграждение, при което размерът на
таксата възлиза на 447, 97 лева, поради което посочената от съдебния изпълнител като
дължима при събиране на вземането е правилно определена и включена за събиране с
вземането.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
5
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 97/23.02.2022 г. в регистратурата на
СИС на Районен съд - Карлово, подадена от А. Р. Я., ЕГН: **********, с адрес:
гр.*********************- длъжник по изпълнително дело № 116/2021 г. по описа на
ДСИ при Районен съд - Карлово, против приетите в изпълнителното производство
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя ************** и такса по чл.53
от Тарифата за държавните такси.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6