Р Е Ш Е Н И
Е
№………./………..2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1370 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК(2007г) и чл. 25 ал.4 ЗТР.
Постъпила е жалба рег. № 20190815120736
от "ЕЛ ЕНД ЕС ТРИИХАУЗ ПРОПЪРТИИЗ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от новоназначен управител ШЕЙН ДЖОН ГАРИ ТРИМ, чрез адв.
Аврамова (ВАК) действал и като заявител, срещу отказ на длъжностното лице по
регистрацията от 08.08.19г, постановени по заявление за вписване на промени
вх.№ 20190802153511. В жалбата се твърди, че длъжностното лице неправилно е приложило
закона, като е основало отказ на нередовност на документ за който не са били
дадени указания, а отделно от това самите указания за формата на решението на
ОС са били необосновани. Отделно счита за незаконосъобразна преценката на
нотариалното удостоверяване в чужбина, като се позовава на правила на КМЧП,
допускащи зачитена на охранителен акт във форма,
определена според закона по местоизвършване на
сделката. Сочи, че предвиденото в ТЗ заверяване на съдържание на документ няма
екстериториален обхват и като е отрекъм нотариалните
функции на чуждестранните органи, регистраторът на практика е приложил
неуредена в закона изключетелна компетентност.
Твърди, че са били представени необходимите доказателства за сключени във
формата, допустима по местоизвършване сделки по
прехвърляне на дружествени дялове и решения на органите на дружеството. Моли
незаконосъобразният отказ да бъде отменен и постановено вписване на промените и
новия учредителен акт, заявени от надлежно оправомощено
лице.
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с копие от
депозираното заявление обр. А4, както и приложени към
него книжа и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТР.
Регистрираната на 15.08.19г. жалба е
депозирана в срока по по чл.25 ал.1 от ЗТР,
считано от датата на самия акт. Жалбата е подадена от лицето – заявител по
отказаното вписване. Държавна такса е авансово внесена. Производството по
обжалване е допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените
при регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез
публичния достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден
от Агенцията по вписванията, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Адвокатът, подал заявление за вписване по партидата на дружеството е упълномощен от законен представител на
търговеца – новозаявен за вписване управител.
Жалбоподателят е подал заявление за вписване на обстоятелства относно промяна в
основни обстоятелства (предмет на дейност, прехвърляне на дялове, съдружници,
представителство) с надлежния образец № А4, придружено с документи за
установяване на законосъобразното настъпване на заявените обстоятелства,
внесена е държавната такса. Приложена е
изискуема по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация.
Съответно на заявлението,
изискуемите приложенията, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в
изпълнение на чл. 22 ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 21 ал.3
т. 1, 2,3, 8, 9 и 10 от НАРЕДБА № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредбата).
Преценката за външна редовност, за която могат да се дават указания без да се
нарушава диспозитивното начало (като общ принцип на съдопроизводство при защита
на права, приложим и в охранителни производства) налага съпоставка на
посочените приложения( чието прилагане дори не е било посочено в образеца на
заявлението) с изискваните по Наредбата. В случая приложенията са налице по
заявените обстоятелства в цялост: протокол с решение на едноличен
собственик, нов учредителен акт,
декларация по чл. 141 ал. 8 от ТЗ, съгласие и образец от подпис с нотариална заверка на подписа на новия
представляващ, договор за прехвърляне на дружествени дялове от досегашен
съдружник, декларации по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ.
При така обоснованото с изискуеми приложения заявление не се налага
даване на указания за непълнота на доказателствата. Преценката на съдържанието
на така представените документи обаче, е в компетенцията на длъжностното лице
при произнасяне по съществото на заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР. Въззивният съд
осъществява същото правомощие( чл. 25 ал.4 ЗТР вр.
чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК), в рамките на
оплакванията по жалбата.
Варненският окръжен съд, съобрази следното: Заявителят се позовава на
промяна, настъпила на 18.09.2018г,
когато след дарение на всички дялове от единият на другия съдружник,
цялото дружествено участие е придобито от едно лице и този вече едноличен
собственик е приел нов учредителен акт, като е поел еднолично и управлението на
дружеството. Към тази дата, изискванията за форма на тези сделки са уреждани от
редакциите на чл.129 ал.2 и чл. 147 ал.2 вр. 137 ал.4
ТЗ, приети с ДВ бр. 105/30.12.2016г.,
предвиждащи писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието за
договора за прехвърляне на дружествени дялове и протокола за решенията и на
едноличния собственик за промени в дружествения договор и избора на управителя.
Наличието на тази форма не се установява от приложените към заявлението писмени
доказателства. Представените договор за дарение и решение на едноличен
собственик(наред с с декларация образец от подпис на
нов управител) са представени като сертифициран общ комплект книжа, за които е издадено
нотариално удостоверение от британски нотариус, заверено с апостил
като публичен акт. Съставеният на чужд език документ е преведен, също като
пакет от три подписани писмени изявления и тяхната заверка ( общо 6 страници),
като подписът на преводача е надлежно заверен съответно на изискванията на чл.
7 ал. 3 от Наредбата. От този
превод е видно, че действията на чуждестранни нотариус се свеждат до проверка
на самоличността и авторството на подписите на лицата, подписали частните
документи. Това удостоверяване съответства на предвиденото по ГПК производство
по удостоверяване само на подпис, но не и на съдържанието. Този вид автентификация обаче не е достатъчна за валидността на
сделка по прехвърляне на дялове от българско търговско дружество и упражняване
на функции на едноличен собственик на такова дружество. За разлика от гражданско правните сделки,
чийто общ режим се урежда с чл. 61 КМЧП, сделката с предмет членствено
правоотношение и сделката-решение се подчиняват на специалните правила относно
правното положение на юридическите лица /lex loci registrationis/. Чл. 58 от КМЧП изрично включва към урежданите само
от закона на държавата по седалището въпроси и придобиването и загубването на
членство, както и свързаните с това права и задължения, както и системата на управление, състава, компетентността и функционирането на
органите и представителството на юридическите лица. Именно такива са двете
удостоверени в чужбина сделки, поради което спрямо тяхната форма следва да се
приложат изискванията на ТЗ като закон на държавата по седалище на дружеството
(чл. 57 КМЧП). Това съвсем не означава, че компетентността на чуждестранния
нотариус принципно ще е изключена, но налага на лицето, ползващо се от
охранителния акт да докаже, че удостоверителните действия по процедурата,
прилагана в чужбина по съдържанието си съответстват на резултат, позволяващ да
се провери идентичността на подписаното пред нотариуса изявление на автора и текста,
сертифициран като заверен публично документ. Само ако длъжностното лице може да
извърши такава проверка, изисквана изрично според чл. 21 ЗТРЮЛНЦ (било то в
системата на българските нотариуси, било в аналогична друга публично достъпна
система или чрез данните, отразени като пряко възприети от нотариуса факти при
самото удостоверяване) така сертифицирания от чуждестранен орган документ ще
може да послужи за целите на регистърното производство. Доводите на
жалбоподателя за накърняване на конституционни свободи и правни принципи при
възприемане на такова тълкуване на приложимото право не могат да бъдат
споделени. От една страна, намиращите се в чужбина лица могат да се ползват и
от предоставените там чрез дипломатическите представителства на България
нотариални услуги, а от друга страна именно обществения ред и правната
сигурност на инвестициите в държавата по регистрацията на търговското дружество
е наложил особения режим на удостоверяване на заявените промени.
В заключение, съдът
споделя констатацията на длъжностното лице за липса на изискуема форма на
договорите и решението за промяна на параметрите на дружествения договор и
съответно намира за законосъобразен и крайния извод за неоснователност на
искането за регистриране на заявените промени. Отказът следва да бъде потвърден
в цялост.
По тези съображения и на осн . и чл. 25 ал.4
ЗТР вр. чл. 278 ал. 4, вр.
чл. 272 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията от 08.08.19г,
постановени по заявление за вписване на промени вх.№ 20190802153511 на "ЕЛ ЕНД ЕС ТРИИХАУЗ ПРОПЪРТИИЗ"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от новоназначен управител ШЕЙН ДЖОН ГАРИ
ТРИМ, чрез адв. Аврамова (ВАК).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от връчването на препис на заявителя- жалбоподател, с
указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г. на адреса на пълномощника
адв. Аврамова, посочен в жалбата.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: