Р Е Ш Е Н И Е  №260073

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа  година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав В.

                                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………...........................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………..

          Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1934/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от  С.Д.Д. против наказателно постановление №  20 – 1085 - 003347/22.10.2020г. на Началника на група към ОД на МВР сектор “ПП-КАТ” гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление ,като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят ,редовно призован се явява лично и  упълномощен процесуален представител, който взема  становище по жалбата,като моли съда да я уважи.

          Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и ”АМ”.

          На 22.09.2020г. вечерта жалбоподателят управлявал л.а.“мерцедес Ц 270“ с ДК№ ..........по ул.“Липник“ в гр.Русе. В един момент жалбоподателят си изтървал цигарата и докато се опитва да я намери  изгубил управлението и се ударил в десния бордюр на улицата, като в резултат на това протекли масло и антифриз от автомобила. Успял да придвижи автомобила на паркинг в близост до мястото на ПТП и го оставил там след ,което си заминал. Около 21,20 ч. същата вечер жалбоподателя се обадил на своя приятел св.Д.Н., който управлявал такси, за да то откара до дома му. По пътя му разказал за настъпилото ПТП и св.Николов поискал да види автомобила, като му споменал, че има познат с платформа, който може да прибере автомобила. След, като огледали автомобила св. Николов се обадил на своя познат, който се съгласил да натовари автомобила на платформата и също пристигнал на мястото. В този момент и докато се опитват да натоварят автомобила покрай тях минал полицейски патрулен автомобил. Пътуващият в него св.Т.В. спрял и разговарял с жалбоподателя. Тъй като разбрал, че е настъпило ПТП той се обадил на свои колеги от сектор „Пътна полиция“ за вземане на отношение по случая. Бил изпратен св.Т.К., който поискал да изпробва жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство, но последният отказал. Бил му издаден и талон за медицинско изследване с предписание да се яви да даде кръв в болнично заведение, но той не сторил и това. За отказа да бъде изпробван за алкохол св.К. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил наказания глоба в размер на 2 000лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП.

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице ,което има право на жалба.

 

Разгледана по същество е основателна по следните съображения :

 

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но е допуснато нарушение на материалния закон, което води до отмяна на наказателното постановление на това  основание. Нарушението се изразява в това, че жалбоподателят не е субект на нарушението за което му е наложено наказанието, т.е. към момента на проверката той не е имал качеството на водач по см. на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на двамата полицейски служители се установява, че от настъпване на ПТП до искането за извършване на проверка за алкохол по отношение на жалбоподателя е изминал относително дълъг период от време. Видно от писмения доклад, изготвен от св.Т.В. същият е възприел действията на жалбоподателя и св.Николов по репатририране на автомобила около 23,10ч., което не опровергава показанията на последния, че жалбоподателят му се е обадил около 21,15 – 21,20 ч., като в тази връзка следва да се подчертае, че по делото обективно е невъзможно да бъде установено кога точно е настъпило ПТП. По друг начин би стой въпросът в случай, че св.В. бе възприел ПТП към момента на настъпването му или непосредствено след това. От тази гл.точка изтеклият продължителен период от време – от около три часа -   не може да не се интерпретира в полза на жалбоподателя. Още повече на основание чл.201 от ППЗДвП той не е бил длъжен да остане на местопроизшествието ; на основание чл.125 от ЗДвП службите за контрол на МВР не са били длъжни да посетят това местопроизшествие. В случая няма и забрана след настъпване това ПТП при което има само настъпили имуществени вреди по автомобила на жалбоподателя ( а не и по пътната инфраструктура, видно от показанията на св.В., което изключва и наличието на значителни имуществени вреди по см. чл.343 ал.1 б.“а“ от НК ) жалбоподателят да употреби алкохол, по аргумент за противното от чл.123 ал.1 т.2 б.“е“ от ЗДвП, липсата на подобна забрана по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, а също и на основание чл.203 от ППЗДвП. В този смисъл дори и да бе установена употребата на алкохол към момента на проверката, което най-вероятно е било така, видно от показанията на св.К. пред когото жалбоподателят е признал, че от яд от настъпилото ПТП е консумирал алкохол, това не би довело до ангажиране на отговорността му по чл.174 ал.1 от ЗДвП,респ. по чл.343б ал.1 от НК, защото по делото няма как да бъде установено по безспорен и несъмнен начин, че  алкохол е консумиран след настъпване на ПТП.

 

          С оглед изложеното съдът намира ,че административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП не е правилно установено, а наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно.

 

          При такъв изход на делото и предвид искането за присъждане на разноски от защитата същото следва да бъде уважено, като бъде намалено до минимума от 300 лв. предвид възражението за прекомерност на АНО.

 

          С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 и  ал.3  от ЗАНН, съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 20-1085-003347/16.10.2020г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Русе,  с което на  С.Д.Д.  с ЕГН **********  са му  наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24  (двадесет и четири) месеца за нарушение по  чл.174 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - гр.Русе да заплати на С.Д.Д.  с ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

 

                                                                             Районен съдия :