Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Левски, 15.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                        

при участието на секретаря Илияна Петрова и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №308 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от И.Д.И. *** против Наказателно постановление №226/09.08.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 от Закона за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл. седмо, от Закона за горите в размер на 50 лв. Жалбата е бланкетна, наведени са доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се същото да бъде отменено.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.  Представлява се от упълномощения защитник – адв.Р.Р., който излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че незаконосъобразно – в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗАНН и на принципа ne bis in idem, след издаване на АУАН материалите по преписката били изпратени на РП – Левски, където било образувано наказателно производство, като незаконосъобразно административно-наказателното производство не било прекратено. Наведен е довод, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на предвидения в закона 6-месечен срок от съставяне на АУАН. Изложени са съображения, че изпращането на материалите по преписката на прокуратурата за преценка наличието на извършено престъпление не представлявало такова обстоятелство, което да прекъсва срока за издаване на НП, който по своето естество бил давностен. Поради изложените съображения, предлага на съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

          Ответната страна по жалбата РДГ - Ловеч не се представлява, не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 14.01.2019г. свидетелите И.М.Р. и А.В.В., на длъжност горски инспектори към РДГ - Ловеч, осъществявали служебната си дейност, като извършвали обход в землището на село Трънчовица, общ.Левски, обл.Плевен – нелесоустроена горска територия – акациева гора – до лозята, до отдел 335 – Г. По време на обхода същите чули звук от моторен трион. Отишли на място, където установили жалбоподателя И.Д.И., който извършвал сеч с бензинов моторен трион на акациеви дървета. Свидетелите Р. и В. наблюдавали известно време И., който натоварил отсечената дървесина в паркиран до него лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост на Й. Г. Н. Горските служители се приближили към жалбоподателя за извършването на проверка, при което същият изхвърлил бензиновия моторен трион в храстите, който впоследствие бил намерен от свидетелите В. и Р.. В хода на извършената проверка била установена самоличността на нарушителя – жалбоподателят И.Д.И.. Същият не представил позволително за сеч, установено било, че натоварената дървесина не била маркирана с контролна горска марка. Посредством ролетка било измерено количеството съхранявана в лекия автомобил дървесина, а именно 0,5 пр.куб.м. До автомобила била установена и купчина от още дървесина- около 2 пр.куб.м.

Въз основа на така констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №226/30.01.2019г. за това, че на 14.01.2019г. И.Д.И. съхранява в лек автомобил „***“ с рег.№*** 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка – нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. С акта били задържани 1 бр. л.а. „***“ с рег.№*** и 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, като вещи, представляващи предмет и средство за извършване на нарушението. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Иззетите вещи били предадени на съхранение на Г. П. Г., на длъжност охрана при Горски разсадник – Червен бряг с Разписка за отговорно пазене на вещи сер.СЗДП №062605 от 15.01.2019г. В законоустановения тридневен срок било депозирано възражение срещу съставения АУАН, с изложени съображения за незаконосъобразно изземване на посочения лек автомобил и на бензинов моторен трион.

С писмо от 30.01.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, съставения АУАН бил изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление.

С постановление на РП-Левски от 01.03.2019г. било образувано досъдебно производство – пр.пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски.

С постановление от 30.05.2019г. на РП - Левски наказателното производство по посоченото досъдебно производство било прекратено. Постановлението било изпратено на Директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на административно-наказателна отговорност по отношение на И.Д.И., както и за решаване на въпроса с веществените доказателства.

Издадено било обжалваното Наказателно постановление №226/09.08.2019г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на жалбоподателя  било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите в размер на 50 лв., за това, че на 14.01.2019г., в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена горска територия – до лозята, отдел 335, подотдел „г”, съхранява в моторно превозно средство лек автомобил „***“ с рег.№*** 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка или друга марка – нарушение на чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 от Закона за горите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите И.М.Р. и А.В.В.; Констативен протокол, сер. СЗДП №025193/14.01.2019г., АУАН №227/30.01.2019г., възражение срещу АУАН, свидетелство за регистрация на МПС, молба от Й. Г. Н., писмо до РП – Левски от Директора на РДГ – Ловеч, Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП – Левски, писма до Директора на РДГ-Ловеч, Наказателно постановление №227/09.08.2019г.,   Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.

Съдът даде вяра на депозираните по делото свидетелски показания като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност. Показанията на свидетелите са еднопосочни, че са възприели непосредствено жалбоподателя, който отсякъл и натоварил отсечените от него с бензинов моторен трион акациеви дърва, както и относно установеното от тях количество дървесина, натоварено в паркирания непосредствено до И. лек автомобил.

Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и части такива, неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, е съставено от компетентно лице, в предписаната от закона писмена форма. В хода на административно-наказателното производство не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователен е наведеният довод, че с реализиране на административно-наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя е нарушен принципа non bis in idem, предвид наличието на паралелно водено наказателно производство. Установява се, че съставения АУАН, в който е отразено констатираното от служителите на РДГ-Ловеч по време на извършване на проверката, действително е послужил за образуване на наказателно производство, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК. С Постановление на прокурор при РП – Левски от 30.05.2019г. обаче наказателното производство е било прекратено. Предвид на това, към датата на ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление не е било налице друго висящо наказателно производство за същите факти, с оглед на което не е бил нарушен принципа non bis in idem. Наказателното постановление в процесния случай е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН. Посочената разпоредба урежда образуване на административно-наказателно производство и без приложен АУАН, когато наказателното производство е прекратено от прокурора. Именно такъв е процесният случай, в който наказателното постановление е издадено след изпратено от РП – Левски до административно-наказващият орган постановление за прекратяване на наказателното производство. Макар в НП да е цитиран съставения АУАН, прокурорското постановление е приложено към административно-наказателната преписка и Директора на РДГ Ловеч е реализирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя едва след прекратяване на образуваното наказателно производство.

НП е издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Предвид изложените съображения за приложимост в процесния случай на хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното производство – 30.05.2019г. Безспорно НП е издадено в шестмесечен срок от посочената дата – на 09.08.2019г. Дори и да се приеме, че с оглед съставения АУАН, срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от тази дата, следва да бъде посочено, че съгласно ТР №112/16.12.1982г. по н.д. №96/82г. ОСНК, приложимо в процесния случай, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Докато е налице висящо наказателно производство, давност не тече. В процесния случай АУАН е съставен на 30.01.2019г., наказателното производство е образувано на 01.03.2019г. и прекратено на 30.05.2019г., а НП е издадено на 09.08.2019г. Законоустановеният шестмесечен срок не е изтекъл през периода, в който давността е текла – 30.01.2019г.-01.03.2019г. и 30.05.2019г. – 09.08.2019г.

Поради изложените съображения не са налице съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по ангажиране админстративно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В същия смисъл са Решение №64/13.02.2019г. по к.адм.д. №1091/2018г. на АС-Плевен, Решение №192 от 30.03.2018г. по к.адм.д. №84/2018г. на АС – Плевен е и др.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства поради изложените по-горе съображения. Безспорно установено е от свидетелските показания, че в паркирания непосредствено до жалбоподателя лек автомобил същият е съхранявал 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва, както и че дървесината не е била маркирана с контролна горска марка или друга марка.

Правилно е приложен материалният закон. Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти представляват нарушение на чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от Закона за горите. Съгласно цитираната разпоредба се забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.266, ал.1, предложение седмо от Закона за горите, съгласно което се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му съхранява дървесина и недървесни горски продукти. Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер от 50 лв. Извършеното от И.Д.И. нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца.

Законосъобразно на основание чл.21 ЗАНН, вр. чл.273, ал.1 ЗГ вещите предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, с пазарна стойност 30 лв., са отнети в полза на Държавата.

Съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно в частта му, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на л.а. „***” с рег. №***, с пазарна стойност 1200 лв., на основание чл.20 от ЗАНН, във вр. с чл.273, ал.1 от Закона за горите.

Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗАНН предвижда отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване на умишлено административно нарушение, когато това е предвидено в закон или указ.

От събраните по делото доказателства се установява, че посоченото МПС е послужило на нарушителя за съхраняване в него на нерегламентирано отсечената дървесина. Отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушение, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им, е предвидено в специалния закон - чл. 273, ал.1 от ЗГ.

Административно-наказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗАНН, приложима на общо основание, съгласно която отнемане по ал.1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон е предвидено друго. В процесния случай, в административно-наказателната преписка не се съдържат доказателства за това как е определена стойността на отнетата вещ. Дори и да се приеме за такава, посочената в наказателното постановление – 1200 лв., същата явно не съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид количеството и стойността на съхраняваната в л.а. в нарушение на ЗГ дървесина – 0,5 пр.куб.м. на стойност 30 лв.

Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част, като незаконосъобразно. В останалата му част същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът  

  

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №226 от 09.08.2019г.  на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта му, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на 1 брой лек автомобил „****” с рег.№***, с пазарна стойност 1200 лв., на основание чл.20 от ЗАНН, вр. чл.273, ал.1 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която на И.Д.И., ЕГН:**********, адрес: ***, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1, предл. седмо от Закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., и на основание чл.21 от ЗАНН, вр. чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев на стойност 30 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                        

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: