Решение по дело №2850/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 373
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20231210102850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Благоевград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102850 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от "С.", ЕИК, със седалище и адрес на
управление в град гр. С., ж.к. „О.“, бл., представлявано от управителя Т. М. Л. против „Т.",
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Б.“, ул. „Св. “ № представлявано от
управителя П. Д. Ш..
Ищецът твърди, че е сключен Договор за СМР от 10.10.2022 г., подписан между него,
като възложил, и ответника, като изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да
извърши строително-ремонтни дейности, състоящи се в цялостно реновиране на
„РЕСТОРАНТ“,находящ се на последен етаж в обект, собственост на „Т.“, представляващ
Търговски и развлекателен център “Н.“: съставляваш самостоятелен обект в сграда № 1
/едно/, идентификатор 68134.1381.2074.1.20. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 48/12.10.2011г., на Изп. директор на АГКК. Сочи
се, че с административен адрес в гр. София, СО, район Н., бул. Л. №, с предназначение - за
търговска дейност, с брой нива на обекта - 3 /три/, състоящ се съгласно доказателствения акт
за собственост от партер, на кота + 0.00 метра, със застроена площ от 2 175.10 кв. метра, на
пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет,
търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с
преддверие, санитарен възел за инвалиди, санитарни,_технически и обслужващи
помещения, коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, а именно: по проект на
Възложителя цялостна подмяна - демонтаж на стари стени от гипс картон и окачен таван,
съгласно замерване с площи от: таван - растерен 4000 кв.м.,пред стенна обшивка - 7000
кв.метра: - преградни стени /двупластова минерална вата/ - 4000 кв.м.: и изграждане на нови
декоративни елементи по стените и таваните от гипс картон на етаж последен търговски
„РЕСТОРАНТ“, боядисване на новоизградените стени, и нови елементи по таваните,
коридорите на комплекса, със срок за изпълнение три месеца - до 01.02.2023г. по график,
одобрен от страните. Сочи, че на 01.02.2023 г. страните били подписали Приемо-
предавателен протокол-образец акт 19 към Договор за СМР, съгласно който ответникът е
приел извършената работа, както е и признал, че дължи на ищеца възнаграждение в размер
на 800 000 хиляди лева/. Излага, че възложителят, след издаването на фактура от
06.02.2023г. за извършените СМР в обекта, негова собственост бил уведомил изпълнителя,
1
че в момента имал проблем за плащането в пълен размер на дължимото възнаграждение в
размер на 800 000,00 лева, и страните били подписали Извънсъдебно споразумение на
08.02.2023 г., с което били признали извършените строително-ремонтни дейности от страна
на изпълнителя. Страните били подписали и допълнително споразумение със срок за
плащане 30.10.2023г. по договора, която сума до настоящия момент не била заплатена от
ответника.
Ответникът, не оспорва, че между страните е сключен договор за СМР от 10.10.2022
година. Не се оспорва, че ищцовото дружество е извършило СМР дейности в недвижимия
имот, собственост на ответника. Признава, че дължи претендираната сума.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
следната осъдителна искова претенция:
- чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД – за вземането за
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частичен иск от общо дължимата сума в размер на
800 000.00 /осемстотин хиляди лева/, представляваща стойността на извършените СМР
дейности по договор от 10.10.2022г. в недвижимия имот, собственост на възложителя,
находящ се и представляващ част от ТЦ, „РЕСТОРАНТ“ на етаж последен търговски от: -
Търговски и развлекателен комплекс „Надежда “, представляващ самостоятелен обект в
сграда № 1/едно/, с идентификатор 68134.1381.2074.1.20, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на
АГКК, с административен адрес в град София, СО, район Н., бул. Л. №,с предназначение - за
търговска дейност, с брой нива на обекта - 3/три/, състоящ се съгласно доказателствения акт
за собственост от : партер, на кота + 0,00 метра, със застроена площ от 2 175,10 кв. метра, на
пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет,
търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с
преддверие, санитарен възел за инвалиди,санитарни, технически и обслужващи помещения,
коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, ведно със законната лихва върху сумата в
размер на 10 000/десет хиляди/лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
/20.12.2023г./ до окончателното й изплащане.
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано
лице, депозиран е и пред компетентния съд.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на
исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищеца срещу него искова
претенция.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е
вземане, произтичащо от договор за изработка (т. е. материално субективно облигационно
право). В този контекст правата, признатите от ответника „Т.", не противоречат нито на
закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3,
т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
2
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да
бъде уважена.
Макар и да признава иска, ответникът не е платил задължението си, поради което дължи
законната лихва за забава считано от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които са доказани до сумата в размер на 400 лв., която
сума ищецът е заплатил за дължимата държавна такса.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.", ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „Б.“, ул. „Св. “ №
представлявано от управителя П. Д. Ш. да заплати на "С.", ЕИК, със седалище и адрес на
управление в град гр. С., ж.к. „О.“, бл., представлявано от управителя Т. М. Л., следните
суми:
- 10 000 лв. /десет хиляди лева/, частичен иск от общо дължимата сума в размер на 800
000.00 /осемстотин хиляди лева/, представляваща стойността на извършените СМР дейности
по договор от 10.10.2022г. в недвижимия имот, собственост на възложителя, находящ се и
представляващ част от ТЦ, „РЕСТОРАНТ“ на етаж последен търговски от: - Търговски и
развлекателен комплекс „Надежда “, представляващ самостоятелен обект в сграда №
1/едно/, с идентификатор 68134.1381.2074.1.20, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изп. директор на АГКК, с
административен адрес в град София, СО, район Н., бул. Л. №,с предназначение - за
търговска дейност, с брой нива на обекта - 3/три/, състоящ се съгласно доказателствения акт
за собственост от: партер, на кота + 0,00 метра, със застроена площ от 2 175,10 кв. метра, на
пет етажа, състоящ се от търговска зона с магазини, щандове и киоски, супермаркет,
търговска алея, помещения за видеоконтрол и охрана, два санитарни възела, всеки с
преддверие, санитарен възел за инвалиди,санитарни, технически и обслужващи помещения,
коридори, ескалатори, асансьори и стълбища, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2023г., до окончателното
погасяване.
- 400 лв. /четиристотин лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за
производството по гр. д. № 2850/2023г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3