№ 8158
гр. С., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110157366 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с
чл. 49 ЗЗД от ЗД „Б. И.“ АД срещу С. О..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в
качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите
мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но
не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Въз основа на горното иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 399,00 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 06.08.2020 г. в района на гр. С. на ул. „К.
Ш.“, ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва да
е налице покрит застрахователен риск, както и материалната си легитимация, като
поддържа, че пътният участък, на който е настъпило събитието, е неконкретизиран,
както и че не фигурира в регистъра на пътната инфраструктура, респективно че не носи
1
отговорност за поддържане на пътя. Оспорва наличието на причинно – следствена
връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на
процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно и
ненуждаещо се от доказване е отелено обстоятелството, че пътят между ул. „О. П.“
(път № 18) и кв. К., означен на картата с наименованието „К. Ш.“/„Челопешко шосе“, е
част от територията на С. О.. В приложено по делото от ответника писмено
доказателство – писмо, издадено от ответника С. О. /л. 42/, е отразено изявлението, че
ул. „К. Ш.“ не фигурира в регистъра на пътната инфраструктура. Поради това основен
спорен въпрос е дали пътният участък, на който е настъпило събитието, отразен в
протокола за ПТП като „К. Ш.“, участък между ул. „О. П.“ и кв. К., попада на
територията на С. О.. Издаденото писмо от С. О., макар и официален документ по
своята същност, представлява издадено от страна по делото писмено доказателство,
което я ползва, като същевременно от него не следва с категоричност твърдяното
обстоятелство, че пътят не попада на територията на С. О.. Дори път с наименование
„К. Ш.“ да не е отразен в официалните пътните регистри, то ноторен е фактът, че път,
водещ към кв. К., С. О., е разпознаваем с това наименование, като по този начин се
среща и на някои от общодостъпните карти на С. О.. Нещо повече, с това
наименование е наречена улицата и в официалния сайт на Столична община,
общодостъпен за съда, страните и всяко трето лице[1]. На посочената връзка се
съдържа съобщение, което гласи „Отменя се забраната за влизане на пътни превозни
средства в участък по ул. „К. Ш.”; Отменя се забраната за престой, паркиране и
влизане на пътни превозни средства по ул. „К. Ш.” в участъка между ул. „Челопешко
шосе” и ул. „Ефтим Ефтимов”. Дори наименованието да е било променено от С. О.
2
/на ул. „К.“, както се среща на други карти, то задължение на С. О. е правилното
отразяване на наименованието на улицата, както и посочване кое е актуалното
наименование на пътя, наричан като „К. Ш.“. След като дори ответникът С. О. ползва
наименованието „К. Ш.“, то за неоснователно съдът намира възражението, наведено в
процеса, че такъв път не фигурира в пътните регистри, поради което и ответникът не
носи отговорност за поддръжката му, като възражението се опровергава от цитирания
общодостъпен източник. Ето защо и в доклада по делото това обстоятелство е
отделено като служебно известно и ненуждаещо се от доказване.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. С., като мястото на настъпване на произшествието се установява от писмените
доказателства и свидетелските показания, то същият е част от общинската пътна
мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл.
31 ЗП ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от
представената по делото застрахователна полица от 26.03.2029 г. със срок на покритие
06.04.2020 г. – 05.04.2021 г. Застрахователният договор е формален, като писмената
форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, като по отношение на него
намират приложение правилата на чл. 293 ТЗ относно изискванията за форма.
Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка
не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност
на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на
сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване
на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по
ЗЗД /чл. 27 и сл./. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на
сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293,
ал. 3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". Когато
страните по търговска сделка, за която са приложими правилата на чл. 293 ТЗ, не са
оспорвали действителността й, продажбата не е нищожна, макар и да не е била
сключена в изискуемата от закона форма. След като на това основание за страните по
сделката тя не е недействителна, на нищожността не може да се позове и трето лице,
включително причинителя на вредата върху имуществото, предмет на застраховане. В
този смисъл е налице константна съдебна практика. Ето защо съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“, като вместо това приема, че към датата на
процесното ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с
предмет – лек автомобил „Мерцедес Майбах S 500“ , с рег. № СВ **** МК.
3
Договорът е сключен при условията на клауза П – 101, съгласно Общи условия
на „Б. И.“ АД за застраховка „Каско на МПС“, като с добавък № 1 от 26.03.2020 г. към
застрахователната полица № Е2099000**** застрахователното покритие е разширено с
покрит риск по клауза „Пълно каско“ на територията на страните от ЕС и ЕИП. Видно
от същите ищецът се е задължил да покрие вредите от пътнотранспортно произшествие
при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни
предмети, животни или хора /вкл. в паркирано състояние/. Именно разходи във връзка
с такова събитие се твърди да са изплатени от ищеца.
Съгласно общите условия спрямо клаузата „П“ – „Пълно каско“ е приложим
раздел III – „Изключени рискове“, съгласно т. 1.4.4 от които застрахователят не
изплаща застрахователно обезщетение за щети на гуми на превозното средство в
резултат на ПТП, притежаващи функционална годност не по-малка от 50%, с
изключение на случаите, когато ПТП е удостоверено с документ, издаден от
компетентните държавни органи /л. 24 - 28 по делото/ .
При тълкуване на приложимата разпоредба от общите условия, ръководейки се
от критериите по чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че за да представлява покрит риск
увреждането на гуми и/или джанти, същото следва да е в такава степен, че да прави
невъзможно използването на тези детайли по предназначение, което се тълкува в
смисъл увреждането да е такова, което да налага замяна на увредените детайли. В
случая от опис на претенция на л. 15 се установява, че част от увреждането
представлява спукване на гума и изкривяване на джанта, а същите иманентно водят до
невъзможност за ползване на съответните увредени детайли от автомобила по
предназначение. В насока необходимостта от подмяна на гумата и джантата, е
заключението по изслушаната САТЕ. Ето защо съдът приема, че конкретната щета в
цялост, включително уреждането на гуми и джанта в случая представлява покрит риск.
От изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
застрахователната премия по процесния договор за застраховка „Каско“ е платена, а
във връзка с предявената претенция от собственика на увреденото превозно средство в
ищцовото дружество била заведена щета и е определено застрахователно обезщетение
в размер на 16 374 лв., която сума е преведена на собственика на автомобила на
8.08.2020 г.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 06.08.2020 г. /л.
10/ съответстват на описаната фактическа обстановка в представената по делото
уведомление по щета на водача /л.11/, съгласно които на пътното платно, по което се е
движел водачът, е имало несигнализирана и необезопасена дупка и при преминаване
през нея на автомобила били нанесени щети по лява гума, джанта и ходова част.
Писменото изявление представлява частен свидетелстващ документ, чиято
доказателствена стойност се преценява във връзка с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и посредством
събраните гласни доказателства – показанията на св. Н. М., водачът на увредения
автомобил, който заявява, че се е движел по О. П. в посока К., при което попаднал в
несигнализирана дупка. Вследствие на произшествието от автомобила имало теч по
двигателя, гумата била спукана, а по таблото се появила светлинна сигнализация за
повреди. В случая не видял дупката и не могъл да я избегне.
4
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 19650,67 лв. с ДДС, определена на база средни
пазарни цени, а обичайните ликвидационни разноски на стойност от 15 – 25 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 16 374 лв., като към тази сума следва да бъде прибавена и сумата
за ликвидационни разноски от 25 лв.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
От събраните по делото доказателства не се установява поведението на водача
на МПС да не е било съобразено с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира
скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило
единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер, ведно със
законната лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 1255,96 лв.
5
(655,96 лв. държавна такса, 300 лв. депозит по САТЕ, 200 лв. депозит за по ССчЕ), като
следва да бъде признато в негова полза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1255,96 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
[1] например на страница с адрес
https://www.sofia.bg/w/%D0%9E%D1%82%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F-
%D1%81%D0%B5-
%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-
%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5-
%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8-
%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-/
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 да заплати
на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„ДЖ. Б.“ № 87, ет. 2 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
сумата 16 399,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 06.08.2020 г. в
района на гр. С. на ул. „К. Ш.“, ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
С., ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „ДЖ. Б.“ № 87, ет. 2 сумата от 1255,96 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6