Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 26.04.2011г. град Търговище
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Търговищкият районен съд десети състав
на двадесет и девети март 2011 година
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Розалина Ботева
Секретар: Е.П.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2082 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от И.С. Иванов, представляван по пълномощие от а.. Л.Л. ***, представлявана от к. К. М., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че е собственик по давност на земеделска земя, с площ от 1096кв.м., находящо се в землището на гр. Търговище, в м.”С.”, с идентификационен номер 73626.148.2, ведно с построената в него сграда за сезонно ползване. В съдебно заседание процесуалния представител по пълномощие на ищеца поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище, че имотите не фигурират в решението на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният установителен иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелството, че процесните имоти са придобити от ищеца с писмен договор, сключен през 1975г., като от сключването му е получил владението върху имотите и владението е продължава до настоящия момент. Релевира довод, че при изготвяне на Кадастралната карта установил, че единия от имотите е заснет ведно със съседен имот и образуват имот № 73626.148.2.
Ответната страна излага становище, че имотите не фигурират в решение на комисията по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ищецът, през 1995г., е сключил писмен договор за продажба на имота. С оглед обстоятелството, че сключеният договор няма предвидената в закона форма за действителност- нотариален акт, то същият има характер на предварителен договор. С подписването на същия, ищецът е получил и владението върху имотите, владее ти и до настоящия момент, което се потвърждава и от свидетелските показания на св. Д. С. и св. И. Р., като от получаване на владението и до момента, същото не е било оспорвано то никого.
Не се спори и за това, че посоченият имот не фигурира в протоколно решение № 2 на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ на имотите, останали след възстановяването на собствеността.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищецът е
придобил собствеността върху процесните имоти въз основа на давностно владение,
като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия,
предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на
давностно владение, установени в законите, действали през процесния период.
Безспорно по делото е, че имотите представляват земеделска земя, като
владението е получено сдоговор от 1995г. Безспорно е и това, че процесните имоти
не са включвани в незаявените за възстановяване земеделски земи, преминаващи в
управление на общината, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Известно е, че в периода на
организиране на кооперативното земеползване, с протокол от 16.01.1962г. на ТПС
комисия гр.Търговище, е взето решение за блокиране, причисляване към ДПФ и
предаване за ползване на ТКЗС на всички земи и трайни насаждения в землището на
града. Посоченото решение, обаче, няма отчуждително действие, тъй като съгласно
ЗТПС, в правомощията на комисията по ТПС е било предоставено отчуждаването и
присъединяването към поземления фонд на частни земи, но при строго
регламентирана отчуждителна процедура, включваща оценка и обезщетение на
собствениците. По делото не се събраха доказателства за това по отношение на
тези конкретно имоти да е проведена посочената административна процедура.
Поради това следва да се приеме, че доколкото липсват доказателства имотът да е
отнет, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция,
за него да е изпълнена административната процедура по ЗТПС , или да е
бил одържавен на друго основание, то за него не важи забраната по чл. 86,ал.1
от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997г.
давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито разпоредбата
на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Имотът е владян от ищеца от 1995г. до настоящия момент,
като с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от
ЗСГ /отм./ след 13.03. 1990г., е станало възможно придобиването на
собствеността с изтичане на десетгодишния давностен срок през 2005г. Така, за ищецът
е започнал да тече давностен срок от 10.07.1995г. и ищецът са придобил собствеността върху имота с
изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал.1 от ЗС през м. юли
2005г. Поради изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за
собственост е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
С оглед изявлението на ищеца, че не претендира разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, че И.С. ***, представляван по пълномощие от а..*** е собственик на основание давностно владение върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 73626.148.2, с площ от 1096кв.м., ведно с построената в него сграда за сезонно ползване, находящ се в м. „С.”, общ. Търговище, при съседи: ПИ № 73626.148.14, ПИ № 73626.148.7, ПИ № 73626.148.8, ПИ № 73626.148.247, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия: