Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 11.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 188 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „И.“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат К.С. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 3/26.04.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 270/2020г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
МН-СИБ-20-094/23.07.2020г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при
ДАМТН, с което на „И.“ ЕООД, ***, за нарушения по чл. 44, т. 4 от Закона за
измерванията /ЗИ/, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ и на основание чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ са
наложени две имуществена санкция, всяка в размер на по 200 /двеста/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Счита също, че приписаните му
нарушения са недоказани, като поддържа становището, че липсват надлежни мотиви
от страна на съда, а и на наказващия орган, дали манометрите са от категорията
на индикаторните уреди, посочени в чл. 189, ал. 3 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, които не подлежат на
метрологичен контрол. Обективира и твърдения за „маловажност“ на приписаните му
нарушения. Поради това отправя претенция за отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С..
Ответната страна, ДАМТН
ГД „Метрологичен надзор“, РО „Североизточна България“, гр. Варна, депозира
отговор на касационната жалба, в който обосновава теза за неоснователност на
оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява
и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.05.2020г. била извършена
надзорна проверка в обект – бензино-газстанция № 4, находяща се в гр. Велики
Преслав, ул. „Генерал Гурко“ № 5, стопанисван от „И.“ ЕООД, ***, като
проверката била извършена от свидетелите Н.Д.и С.Д.- служители на ДАМТН, ГД „МН“,
РО „МН в Североизточна България“. При проверката било установено, че
дружеството - жалбоподател използва следните средства за измервания, свързани с
обществената безопасност по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията:
манометър за измерване на налягане, произведен от Gesa, диаметър на корпуса:
100 mm, с метрологични характеристики - обхват от 0 до 25 bar, клас на точност
1, 0, който е монтиран към съд, работещ под налягане, за съхранение на ВВГ,
който представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от
Закона за техническите изисквания към продуктите, и манометър за измерване на
налягане, произведен от Austa, диаметър на корпуса: 60 mm, с метрологични
характеристики - обхват от 0 до 40 bar, клас на точност 2, 5, който е монтиран
на нагнетателния тръбопровод след помпата на газопровода за течна фаза на
газова инсталация за ВВГ, която представлява съоръжение с повишена опасност по
смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Манометрите представляват средства за измерване /СИ/ по смисъла на § 1, т. 27
от ДР на ЗИ.
При проверката на
07.05.2020г., свидетелите установили, че върху манометъра произведен от Gesa,
диаметър на корпуса: 100 mm, с метрологични характеристики - обхват от 0 до 25
bar, клас на точност 1, 0 бил поставен знак за последваща проверка - марка за
залепване, с индивидуален номер на проверителя 01011 от 2018г., с нанесен срок
на валидност на последващата проверка „Важи до: 03. 19“, т. е. срока на
валидност на последващата проверка с изтекъл на 31.03.2019г. При проверката на
07.05.2020г., върху описания манометър нямало поставен знак за последваща
проверка с валиден срок на последващата проверка.
Освен това, при
проверката било установено още, че върху манометъра произведен от Austa,
диаметър на корпуса: 60 mm, с метрологични характеристики - обхват от 0 до 40
bar, клас на точност 2, 5 бил поставен знак за първоначална проверка - съгласно
чл. 846, т. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, Приложение № 51 от наредбата и представлява марка за
залепване: част „А“ с индивидуален номер на проверителя - не се чете, част „Б“
с последните две цифри на година на извършване на първоначалната проверка - 18,
т. е. първоначалната проверка е била извършена през 2018 г. и срокът на
валидност на първоначалната проверка е изтекъл на 31.12.2019г. При проверката
на 07.05.2020г., върху описания манометър нямало поставен знак за последваща
проверка.
Според административнонаказващия
орган на 07.05.2020г., като използвал за измервания, свързани с обществената
безопасност по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, гореописаните
манометри без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба,
жалбоподателят осъществил нарушения на чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43,
ал. 1 от ЗИ. За установените търговеца бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на правораздавателния акт. Съдебният
състав извел е решаващото становище за доказаността на приписаните на
дружеството неизпълнения, като изводът си съдът формирал след прочит на
относимата правна уредба и съобразявайки приобщените доказателства. Въззивният
състав отклонил като неоснователна и претенция за квалифициране на простъпките
като „маловажни“, поради което потвърдил оспорения правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр. Велики Преслав е събрал и приобщил към делото
по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали са извършени описаните в НП
нарушения /което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен
начин/ и обстоятелствата, при които са осъществени. Предходният съдебен състав
е проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал,
необходим за установяване на обективната истина по спора. Въз основа на всички
доказателства по делото - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред,
съдът е аргументирал правилен извод, както за авторството на деянията, така и
за правната им квалификация.
Настоящият съдебен
състав намира, че при правилно установената фактическа обстановка, въззивният
съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение
приложението на закона, които напълно се споделят от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът препраща
към мотивите на атакуваното решение.
С оглед обективираната
отменителна претенция на касатора, аргументирана с твърдения за наличие на
допуснат съществен процесуален порок при съставяне на АУАН, касационният състав
намира, че административнонаказателното производство е протекло при стриктното
съблюдаване на императивния нормативен ред, разписан в ЗАНН. На първо място, не
е налице на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Нарушенията са извършвани чрез бездействие,
т.е. касае се за продължено нарушение, което се осъществява до момента, в който
се извърши предписаното от правната норма поведение. Следователно, в случая се
касае за нарушения, при които през цялото времетраене, от изтичане на определения
срок за последващата проверка до датата на извършване на дължимото действие или
до датата на констатиране на бездействието, лицето осъществява състава на
визираните нарушения, като същите са прекратени със съставянето на АУАН. Поради
това към момента на извършване на проверката не е изтекъл съответният давностен
срок.
Не представлява
основание за отмяна на НП и твърдяното нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН.
Смисълът на тази разпоредба е да се гарантира самоличността на свидетелите,
което в случая е сторено и в хода на въззивното производство, освен
актосъставителя, е разпитан и свидетелят при изготвяне на АУАН.
Касационната инстанция
споделя и мотивите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното
постановление по същество. Предходният съдебен състав е проявил дължимата
активност при събиране на доказателствения материал, който впоследствие е
подложил на задълбочен анализ, като също толкова аналитично съдът е подходил и
към обсъждане на относимата правна уредба, поради което настоящата инстанция не
следва да приповтаря изложеното. По делото е доказано по несъмнен начин, че в
обекта на касатора контролните органи са установили два съда с монтирани
манометри, работещи под налягане за съхранения на ВВГ и нагнетателен
тръбопровод след помпата на газопровода за течна фаза на газова инсталация за
ВВГ, представляващи съоръжения с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от
Закона за техническите изисквания към продуктите. В тази връзка, районният съд
закономерно е обсъдил съответните разпоредби от Наредбата за условията и реда
за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с
повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията и Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, възприемайки
становището, че манометрите са монтирани към съоръжения с повишена опасност по
смисъла на чл. 32 от ЗТИП. Доказано е
също така, че тези съоръжения към инкриминираната дата са били в режим на
използване. По несъмнен начин е доказано също, че манометрите, изчерпателно
индивидуализирани като вид и технически параметри в обстоятелствената част на
НП, не са преминали изискуемата последваща проверка, която да бъде удостоверена
със знак за последваща проверка съгласно разпоредбата на чл. 846, т. 5 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Действително, чл. 189, ал. 3 от цитирания нормативен акт регулира изключение от
изискването за преминаване на последваща проверка по отношение на манометрите,
които се ползват като индикатори. Нито в хода на въззивното производство, нито
пред настоящата инстанция обаче санкционираното лице не е ангажирало надлежни
доказателства, опровергаващи становището на контролните органи по отношение на
същността им, а именно, че представляват средства за измерване. Нещо повече,
прочитът на приобщените материали навежда на извод, че върху манометъра,
произведен от Gesa вече е бил наличен знак за последваща проверка – марка за залепване, с
индивидуален номер на проверителя от 2018г., с нанесен срок на валидност
03.2019, а върху манометъра, произведен от Austa е фигурирал знак за първоначална
проверка, извършена през 2018г., но не и за необходимата последваща такава.
Тези обстоятелства сочат, че в предходен момент собственикът на съоръженията с
повишена опасност, съдове под налягане и средствата за измерване е изпълнявал предписанията
на приложимите правни норми, изискващи осъществяване на съответния контрол,
което опровергава становището му, че описаните по-горе манометри се използват
като индикатори и попадат в споменатото вече изключение.
При това положение се
налага извод, че към сочената дата касаторът е използвал средствата за
измерване без знаците за последваща проверка, изискуеми от разпоредбите на чл.
43, ал. 1 и чл. 44, т. 4 от ЗИ, което от своя страна е достатъчно основание за
ангажиране на отговорността му по реда на чл. 85, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
същия закон. Простъпките са формални по своя характер и осъществяването им не е
обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Нарушенията не
разкриват белезите на „маловажност“, доколкото не са налице доказателства за
по-ниска степен на обществена опасност на стореното. Данните по делото сочат
също, че нарушенията са продължили в значителен период и към отстраняването им
касаторът е прибягнал едва след извършената проверка – обстоятелство, видно от
приложеното по делото Уведомление до контролните органи. Самото удовлетворяване
на дадените на лицето предписания би имало за последица единствено препятстване
възможността за ангажирането на отговорността му за тяхното неизпълнение, но не
може да се възприеме като обстоятелство, квалифициращо визираните в НП
простъпки като „маловажни случаи“ на административно нарушение. До аналогичен
извод е достигнал и районният съд.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 3/26.04.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 270/2020г. по описа на
съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.10.2021 г.