Присъда по дело №87/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 6/13.03.2024г. по НОХД № 87/2024г. по описа на С.ски
окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт по досъдебно производство № 847/2022г.
по описа на РУ С., вх.№ 854/2022г., пор.№ 114/2022г. на ОП С. по
обвинението на Д. Д. Х., за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1
от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.С. намира за
доказано по безспорен начин, че подс.Х. е извършил деянието, за което е
внесен обвинителния акт, като е осъществил с поведението си от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато и
обвинението. Изтъква, че се касае за деяние извършено по непредпазливост,
от което е настъпил тежък резултат, като степен на обществена опасност, но в
конкретния случай тази висока степен на обществена опасност на практика
засяга като последица и личността на самия подсъдим. Намира, че при
опреД.е вида и размера на наказанието, като смекчаващи отговорността
обстоятелства, следва да се вземат предвид данните за личността на подс.Х., в
това число и съдържащите се в представените в съдебното заседание
характеристики, възрастта му, като не намира наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, които следва в сериозна степен да се отчетат
при опреД.е степента на обществена опасност на самото деяние, а и на дееца.
Пледира за налагане на наказание на подсъдимия Лишаване от свобода под
средния и към минималния размер, предвиден за съответното престъпление.
Конкретно предлага наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години,
което с оглед протеклата процедура по делото и на основание чл.58а от НК да
бъде намалено с 1/3, като така определеното намалено наказание да не бъде
изтърпявано ефективно, имайки предвид данните за личността на
подсъдимия, и изпълнението да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, което би изпълнило целите на специалната и генералната превенция.
По отношение на наказанието по чл.343г от НК, прокурорът предлага
налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3
години.
Подсъдимият в с.з. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда
на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът на
подсъдимия в съдебно заседание счита, че при така установената фактическа
1

обстановка в обвинителния акт, която изцяло е призната от подсъдимия,
следва наказанието му да се определи в минимален размер, предвиден за
процесното деяние, преди редуцирането му по чл.58а от НК, което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК. Посочва, че следва да се отчитат
обстоятелствата, че подсъдимият се признава за виновен, искрено съжалява за
случилото се, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, фактът, че негативният резултат от деянието пряко е повлиял
негативно и на него. Пледира за наказание по чл.343г от НК в размера,
посочен от прокурора.
Подс.Д. Д. Х. в с.з. искрено съжалява за извършеното от него, твърди,
че му е много тежко, загубил е съпругата си и от момента на деянието не е
управлявал автомобил, а свидетелството му за управление на МПС не е
отнето. В последната си дума подсъдимият моли за минимално наказание и
искрено съжалява за случилото се.
От събраните на досъдебното производство доказателствени материали
и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се установява
следното:
Подсъдимият Д. Д. Х. е от гр.С., правоспособен водач на МПС е от
14.08 2009г. и притежава валидно до 22.08.2029г. свидетелство за управление
на МПС № *********, за категории „В“, „М“ и „АМ“. Като водач на МПС е
наказван по административен ред с фишове и с влезли в сила наказателни
постановления за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП
(л.25 и л.26). Притежава лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.номер
********.
Пострадалата М. Г.ева Х.а, ЕГН **********, е съпруга на подс.Д. Д. Х..
На 07.05.2022г. в гр.С., около 09.00-09.30 часа, подсъдимият Д. Х. се
движел по бул.“Я. С.“ с управлявания от него лек автомобил „Сузуки Витара“
с рег.№ ********. Движел се в направление от север на юг, в посока към
бул.“Бургаско шосе“, със скорост около 53 км/час. Стигнал до участък от
пътя, преминаващ източно от жилищен блок № ** в кв.“Д.“. Времето било
ясно и слънчево. Платното за движение в съответния участък било право и
без ограничения на видимостта, с дребнозърнеста структура на асфалта.
Асфалтовата пътна настилка била суха и в добро състояние. В коментирания
участък от пътя, от западната му страна, до визирания по-горе жилищен блок
№ **, имало уширение на платното за движение с обща дължина от 52.4
метра, в което била обособена спирка за градски транспорт. Самото платно за
движение било ограничено от бордюри на издигнат над нивото му тротоар.
На предната дясна седалка в автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№
********, се возела съпругата на подсъдимия, постр.М. Х.а. Достигайки
участъка от пътя до жилищен блок № ** в кв.“Д.“, при движение със скорост
от около 53 км/час, автомобилът, управляван от подс.Д. Х., започнал плавно
да се отклонява в посока надясно (по посока на движението му), на което
подсъдимият не реагирал. По този начин автомобилът навлязъл в уширението
2

за спирката на градския транспорт, в нейния южен край, достигнал до
бордюра на тротоара, западно от платното за движение и преминавайки през
него продължил движението си по самия тротоар.
По така описания начин на движение, автомобилът достигнал до
метален стълб за електрическа мрежа, находящ се на тротоара и със скорост
от около 43.5 км/час се ударил във въпросният стълб. Ударът попаднал в
предната челна част на автомобила, повече в дясно. При удара автомобилът
се завъртял минимално в посока на часовниковата стрелка, след което спрял
(завъртането е около мислена вертикална ос, минаваща през масовия център
на автомобила, гледано от горе). Подсъдимият Д. Х. слязъл от автомобила без
чужда помощ, след което отишъл от дясната му страна, за да помогне на
постр.М. Х.а, която останала на своята седалка, охкайки от болка. Малко след
това до автомобила дошла и свид.И. Р., която живеела в намиращия се
наблизо жилищен блок № ** и от терасата на апартамента си видяла
случилото се. Свидетелката Р. също опитала да помогне на постр.М. Х.а, но
последната казала, че не може да се движи и останала на седалката.
Междувременно за случилото се бил подаден сигнал до ЦСМП С. и на място
пристигнал медицински екип. Медицинските лица свалили постр.Х.а от
автомобила, след което откарали същата в ЦСМП С. за оказване на
медицинска помощ.
Информация за случилото се била подадена около 09.20 часа и към РУ
С., във връзка с което свид.Х. Г.ев С., полицейски инспектор в същото
управление и бил дежурен в момента, посетил ЦСМП С. и разговарял с
постр.М. Х.а. Последната била без видими наранявания и при разговора
заявила, че няма претенции към съпруга си, който управлявал автомобила.
Във врьзка с последното, свид.Х. С. изготвил докладна записка заведена по-
късно с № УРИ 1670р-11299/08.05.2022г. на РУ С. (л.16), а по случая не било
започнато досъдебно производство. Малко след самия удар, мястото на
пътно-транспортното произшествие било посетено и от служители на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР С., които след установяване на причините
за случилото се съставили на подс.Д. Х. акт за допуснато нарушение на чл.20
ал.1 от ЗДвП - АУАН № 538692/07.05.2022г. (л.24).
След извършени изследвания в ЦСМП С., на 07.05.2022г. постр.М. Х.а
била приета за лечение в Отделение по анестезиология и интензивно лечение
(ЦАИЛ) при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД С.. Въпреки проведеното
лечение, здравословното състояние на постр.Х.а се влошило и в 08.56 часа на
28.05.2022г., същата починала в посоченото по-горе отделение на болничното
заведение.
За настъпилата смърт на постр.М. Х.а била подадена информация към
РУ С. и чрез извършен оглед (л.42-л.47), при условията на чл.212 ал.2 от
НПК, на 28.05.2022г. била започнато досъдебно производство по настоящото
производство. В хода на разследването, с постановление на разследващия от
30.05.2022г. (л.17), било възложено извършването на оперативно-
3

издирвателни мероприятия (ОИМ) по повод на случилото се, в т.ч.
установяване наличието свидетели, на системи за видеонаблюдение в района
на пътно-транспортното произшествие и записи от същите, както и
местонахождението на автомобила „Сузуки Витара“ с рег.№ ********, и дали
е ремонтиран.
При разследването, на 07.06.2022г. подс.Д. Х. първоначално бил
разпитан като свидетел, за изясняване на причините за описания по-горе удар
на управлявания от него автомобил. Установена била и жената, която е
видяла случилото се от терасата на своето жилище, а именно свид.И. С. Р.,
живуща в блок № ** на кв.“Д.“, която посочила, че не е видяла автомобил да
изпреварва автомобила, управляван от подс.Д. Х., или да извършва маневра.
От проведените ОИМ било установено наличие на камера за
видеонаблюдение на търговски обект (магазин), находящ се на бул.“Я. С.“ №
**, т.е. северно от и до посочения по-горе жилищен блок № **, в чиито
обхват попада част от участъка от пътя на процесното ПТП.
С протокол за доброволно предаване от 15.06.2022г. (л.34), бил
предаден диск (CD+R, марка „MAXELL“), съдържащ запис на който е видно
движението по бул.“Я. С.“ по време на преминаване на автомобила „Сузуки
Витара“ с рег.№ ******** през мястото на произшествието.
На 07.06.2022г. бил извършен оглед на автомобила „Сузуки Витара“ с
рег.№ ******** (л.49-л.54), в присъствие на подс.Х.. При това е установено,
че въпросният автомобил бил съхраняван в ламаринен гараж и не бил
ремонтиран след настъпилото ПТП. Състоянието му и получените от удара
деформации и повреди били описани, след което и фиксирани чрез заснемане
в приложения към протокола за оглед фотоалбум.
На 03.08.2022г. при разследването бил проведен и следствен
експеримент на мястото на ПТП (л.56 - л.59), извършен в присъствието на
подс.Д. Х.. При експеримента били описани вида и състоянието на пътя,
наличието на характерни особености, имащи отношение към случая, както и
видима следа от протриване на автомобилна гума, намираща се върху
бордюра в близост до южния край на спирката за градски транспорт, за която
е установено, че е оставена от предната дясна гума на автомобил „Сузуки
Витара“ с рег.№ ********.
Установени са от назначена и изготвена техническа експертиза (л.105-
л.111), кадрите от записа, съдържащ се в предадения диск (CD+R, марка
„MAXELL“), при която са разпечатани кадрите на хартиен носител за
определения в експертизата времеви период.
Видно от назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на
труп № 96/2022г. (л.79-л.83) се установяват причините за смъртта на постр.М.
Х.а и дали същите се дължат на травматичните увреждания, получени от нея
при описания по-горе удар на автомобила „Сузуки Витара“ с рег.№ ********
в метален стълб. Установено е от заключението на СМЕ, че в резултат от
удара, на постр.Х.а била причинена тежка съчетана травма с обхващане на
4

гръдния кош и корема. При пострадалата са констатирани множествени
счупвания на левите ребра от трето до осмо, по предните, страничните и
задните им части, с множествени контузионни увреждания на белите дробове,
предимно на левия бял дроб. Установено е наличието на левостранен
хемопневмоторакс, наложил извършването на левостранна торакомия и
включване на пострадалата в система за активна аспирация. Установени са и
данни за тежка коремна травма — разкъсвания на слезката и на черния дроб,
по повод на което при операция по спешност е била премахната слезката.
Разкъсаният черен дроб е бил зашит, обработени са били и увредените стени
на червата. Въпреки лечението, състоянието на постр.М. Х.а се влошило,
появили се признаци и на дихателна недостатъчност, като смъртта е
настъпила в 08.56 часа на 28.05.2022г.
Видно от заключението, причина за настъпване на смъртта на
пострадалата са възникнали усложнения в хода на оздравителните процеси, в
резултат от тежката съчетана травма с обхващане на лявата половина гръдния
кош и левият бял дроб, със серийните счупвания на левите ребра с
левостранен хемопневмоторакс и възпалителни усложнения от страна на
белите дробове, както и тежката коремна травма с разкъсвания на черния
дроб, слезката и отделни части на дебелото черво, което е наложило
предприемане на коремна операция по време на която е премахната слезката,
а останалите увредени коремни органи са били зашити. В експертизата
категорично е установено, че констатираните и описани травматични
увреждания на пострадалата са получени в резултат на удряне на
травмираните области на тялото по частите на автомобила и последвалото от
това притискане на тялото. Установено е, че описаните травми и настъпилата
в резултат от тях смърт на пострадалата, са пряка и непосредствена последица
от настъпилото пътно-транспортно произшествие на 07.05.2022г. с автомобил
„Сузуки Витара“ с рег.№ ******** и настъпилите усложнения след това.
Видно от назначена и извършена авто-техническа експертиза са
установени причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие с
удара на автомобила „Сузуки Витара“ с рег.№ ******** в метален стълб и
механизма на ПТП. Видно от заключението на АТЕ (л.93 - л.102),
автомобилът се движел по бул.“Я. С.“ със скорост от около 53 км/час, при
което опасната зона за спирането му е била около 41 метра. Достигайки
уширението за спирката на градски транспорт до жилищен блок № ** на
кв.“Д.“ и със скорост 53 км/час, автомобилът управляван от подс.Д. Х.,
започнал плавно да се отклонява надясно по посока на своето движение,
достигнал дясната граница на платното за движение, преминал през
съответния бордюр и продължил движението си по самия тротоар, след което
със скорост от около 43.5 км/час се ударил в метален стълб. Установено е от
АТЕ, че няма никакви обективни данни за наличие на автомобил, който да е
изпреварил управлявания от подс.Д. Х. автомобил, непосредствено преди
ПТП, или изпреварвайки го да е извършил маневра, предизвикала
отклоняването на автомобила на подсъдимия в посока надясно. От
5

заключението е видно, че напускането на платното за движение от
автомобила, управляван от подсъдимия, не се е дължало на друг участник в
движението или настъпила внезапна техническа неизправност, като водачът
подс.Д. Х. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
непрекъснато наблюдава платното пред автомобила и запази движението си в
дясната пътна лента. Видно от заключението на АТЕ е, че техническа
причина, довела до възникване на ПТП най-вероятно е отклоняване на
вниманието на водача при управление на автомобила в зоната на прав участък
от пътя, като технически правилно е водачът на автомобила непрекъснато да
наблюдава платното пред автомобила и да запази управлението по дясната
пътна лента.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
не се оспорва от страните.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в
съвкупността си и прие за установено по несъмнен и безспорен начин,
описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимия Д. Д. Х., показанията на
свидетелите Г. Д. Д., М. Д. И., Х. Г.ев С., М. Н. И., И. С. Р., заключенията по
назначените и изготвени съдебно-медицинска експертиза на труп №
96/2022г., авто-техническа експертиза и техническа експертиза, както и
цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели - Г. Д. Д., М. Д. И., Х. Г.ев С., М. Н. И., И. С. Р., тъй като са ясни,
точни, непротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и
относими към предмета на доказване. Показанията им се допълват и
кореспондират и със съвсем кратките обяснения на подсъдимия, при които
признава вината си, и със събраните по делото доказателствени материали –
АУАН № 538692 от 07.05.2022г. и снимков материал към него (л.24, л.27-29
от ДП), справка за нарушител/водач на подс.Х. (л.25-26 от ДП), констативен
протокол с пострадали лица № 106/07.05.2022г. (л.32 от ДП), препис-
извлечение от акт за смърт (л.20 от ДП), удостоверение за наследници (л.21
от ДП), протокол за доброволно предаване с дата 15.06.2022г. (л.34 от ДП),
протоколи за оглед на местопроизшествие от 28.05.2022г. (л.42-47 от ДП) и
от 07.06.2022г. (л.49-54 от ДП), с приложени фотоалбуми към тях; протокол
за следствен експеримент от 03.08.2022г. (л.56-59 от ДП); декларация за
СМПИС (л.114 от ДП); електронна справка за съдимост на подс.Х. (л.112 от
6

ДП); характеристична справка на подсъдимия (л.113 от ДП); епикриза на
постр.М. Г.ева Х.а (л.84-89 от ДП); съдебно-медицинска експертиза на труп
№ 96/2022г. (л.79-83 от ДП), авто-техническа експертиза (л.93-102 от ДП);
техническа експертиза (л.105-111 от ДП).
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като се
доверява основно на показанията на свид.И. С. Р., живуща в близост до
настъпилото ПТП и присъствала непосредствено след извършването му.
Свидетелката Р. се е намирала на терасата на апартамента, намиращ се в бл.20
на кв.“Д.“, до мястото на произшествието, видяла е настъпилият удар, като се
е отзовала веднага и е слязла до местопроизшествието. Показанията са й
безпротиворечиви, ясни, последователни, като кореспондират с показанията
на свидетелите Х. Г.ев С. и М. Н. И., както и с показанията на сина и
дъщерята на пострадалата – свидетелите Г. Д. Д. и М. Д. И.. Показанията на
свид.И. Р., очевидец на произшествието, се кредитират от съда напълно, тъй
като свидетелката не е заинтересована от изхода на делото, а и показанията й
кореспондират и с установеното при проведения следствен експеримент, при
огледа на процесния лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№ ********,
описаното в съставения АУАН № 538692 от 07.05.2022г. и приложения
снимков материал към него, както и приложения констативен протокол с
пострадали лица № 106/07.05.2022г. с приложена схема на ПТП в него. По
този начин безспорно и категорично е установено, че подс.Д. Х. при
управление на процесния автомобил със скорост около 53 км/час в зоната на
прав участък от платното за движение по ул.“Я. С.“ в гр.С., е отклонил
автомобила си към десния тротоар, поради което автомобилът е напуснал
платното за движение отдясно по посока на движението си и е последвал удар
в електрически стълб, намиращ се на тротоара. Преди напускане на платното
за движение от автомобила не са установени факти, както и обективни
находки, които да определят технически неправилно поведение на неизвестен
водач на друг автомобил.
Тези обстоятелства са установени категорично не само от показанията
на свид.И. Р., но и заключението на АТЕ, както и от техническата експертиза,
при която са свалени на хартиен носител кадрите от доброволно предадения
запис от охранителна камера, обхващащ мястото на произшествието. С оглед
на събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност, в т.ч.
констатациите в заключението от изготвената АТЕ, механизмът за настъпване
на удара включва отклоняване на вниманието от страна на подс.Д. Х., при
което той не е контролирал управлявания от него автомобил „Сузуки Витара“
с peг.№ ********. В резултат от това поведение на подсъдимият,
управлявания от него автомобил е напуснал платното за движение и се е
ударил челно в металния стълб, намиращ се на тротоара. Тези обстоятелства
кореспондират и показанията на свид.С., както и с установеното при
съставения АУАН № 538692 от 07.05.2022г. и снимков материал към него и
попълнения констативен протокол с пострадали лица № 106/07.05.2022г. с
приложена схема на ПТП от 07.05.2022г. В тази връзка безспорно е доказано,
7

че с поведението си подс.Д. Х. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от
Закона за движение по пътищата - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Подсъдимият,
като водач на процесния автомобил, е имал техническа възможност да
предотврати ПТП като непрекъснато наблюдава пътното платно пред
автомобила си и запази движението в дясната пътна лента. Съдът намира,че
техническата причина, довела до възникване на процесното ПТП е
отклоняване на вниманието на водача – подс.Х., при управление на
автомобила в зоната на прав участък от пътя, като технически правилно е
подсъдимият, като водач на автомобила, непрекъснато да наблюдава пътното
платно пред автомобила и да запази управлението му в дясната пътна лента.
Безспорно и категорична е установено, че от настъпилото ПТП е
пострадала съпругата на подс.Д. Х. – М. Х.а, която е починала на 28.05.2022г.
Установено е безспорно от заключението на изготвената СМЕ при
извършения оглед на труп и аутопсия, че в резултат от удара на автомобила в
металния стълб, на постр.Х.а е била причинена тежка съчетана травма с
обхващане на гръдния кош и корема, като са констатирани множествени
счупвания на левите ребра от трето до осмо, по предните, страничните и
задните им части, с множествени контузионни увреждания на белите дробове,
предимно на левия бял дроб. Установено е също наличието на левостранен
хемопневмоторакс, наложил извършването на левостранна торакомия и
включване на пострадалата в система за активна аспирация. Установени са и
данни за тежка коремна травма - разкъсвания на слезката и на черния дроб, по
повод на което при операция по спешност е била премахната слезката, а
разкъсаният черен дроб е бил зашит, обработени са били и увредените стени
на червата. На пострадалата било проведено лечение в болницата, но въпреки
това състоянието й се влошило, появили се признаци и на дихателна
недостатъчност, като смъртта на пострадалата е настъпила в 08.56 часа на
28.05.2022г. Изводът на вещото лице в изготвената СМЕ е категоричен, че
смъртта на постр.Х.а е настъпила в резултат на възникнали усложнения в
хода на оздравителните процеси, в резултат от тежката съчетана травма с
обхващане на лявата половина гръдния кош и левият бял дроб, със серийните
счупвания на левите ребра с левостранен хемопневмоторакс и възпалителни
усложнения от страна на белите дробове, както и тежката коремна травма с
разкъсвания на черния дроб, слезката и отделни части на дебелото черво,
което е наложило предприемане на коремна операция по време на която е
премахната слезката, а останалите увредени коремни органи за били зашити.
Описаните в експертизата увреждания са получени в резултат на действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на
удряне и притискане на гърдите, корема, снагата и крайниците с такива
предмети и притискане на тези области от тялото на пострадалата между
такива предмети. Уврежданията на пострадалата се потвърждават и от
показанията на свид.Р., която казва, че жената на предната седалка била
„неподвижна, пребледняла с отворени очи“, но нямала видими наранявания –
8

„не личеше да има някакви рани по нея“. При покана от страна на свид.Р. към
пострадалата да й помогне да слезе, пострадалата „каза, че не може да
мръдне“. Травмите, които пострадалата е получила от настъпилото ПТП са
установени в изготвената СМЕ, като съдът намира за категорично доказано,
че констатираните травми и настъпилата в резултат от тях смърт са пряка и
непосредствена последица от възникналото пътно-транспортно произшествие
с удар на автомобила „Сузуки Витара“ с рег.№ ******** в металния стълб.
Безспорно е, че установените и описани от вещото лице травматични
увреждания са получени в резултат на удряне на травмираните области на
тялото на пострадалата по частите на автомобила и последвалото от това
притискане на тялото й.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така безспорно установено от фактическа страна и въз основа на
обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи
следните правни изводи:
С деянието си подс.Д. Д. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ (ред.ДВ, бр.60/2012г.),
вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 07.05.2022г. в гр.С., при управление на МПС
– лек автомобил Сузуки Витара с рег.№ ********, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП – Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г.ева Х.а, ЕГН
**********, починала на 28.05.2022г.
В конкретния случай съдът намира, че подс.Х. е извършил деянието по
чл.343 ал.1 б.“в“ (ред.ДВ, бр.60/2012г.), вр.чл.342 ал.1 от НК. Съдът приложи
разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК и осъди подсъдимия за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК в ред.ДВ, бр.60/2012г., тъй като
деянието е извършено на 07.05.2022г. и тогава при извършването му е
действал чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, чиято редакция предвижда наказание
лишаване от свобода от две до шест години. С изменението в ДВ, бр.67 от
04.08.2023г., е увеличено предвиденото наказание за деянието по чл.343 ал.1
б.“в“ от НК, а именно на лишаване от свобода от три до осем години. В
настоящият казус са последвали различни закони, при които се е увеличил
размерът на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, поради което съдът приложи най-
благоприятния за дееца и този, който е бил в сила по време на извършване на
деянието на 07.05.2022г., а именно чл.343 ал.1 б.“в“ от НК в ред.ДВ,
бр.60/2012г. с предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест
години.
От субективна страна, подс.Х. е извършил престъплението при форма
на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието
9

си, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди.
Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е
произтичало от задължението му да знае и да спазва правилата за движение
по пътищата и в частност разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият
Х. обективно е имал възможност да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, като тази му възможност в конкретния
случай не е била ограничена от независещи от волята му обстоятелства.
Подсъдимият Х. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, изхождайки от
натрупания му опит като водач на МПС, знанието му на правилата за
движение, конкретната обстановка при настъпилото ПТП – прав и равен
участък от платното за движение, без неравности и дупки, суха настилка без
инертни материали.
Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът
преценява неспазване от страна на подсъдимия на основно правило за
движение по пътищата.
Разпитан на досъдебното производство подс.Д. Д. Х. разбира
обвинението, признава се за виновен по предявеното му обвинение, искрено
съжалява за извършеното, като се е възползвал от правото си да откаже да
дава обяснения. В с.з. подсъдимият се признава за виновен и делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК, съкратено съдебно
следствие.
При опреД.е на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като
вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства
предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При диференциране на санкцията, съдът задълбочено анализира
тежестта на инкриминираното деяние в аспекта на неговата насоченост по
транспорта, и при съобразяване на характеризиращите го съставомерни
признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия -
време, място, механизъм на осъществяване на деянието. При опреД.е на
наказанието, обосноваващи са и фактическите позитивни данни, свързани с
личността на дееца, съобразени с характера и спецификата на престъплението
и съдържащи се в справката му за съдимост и липсата на осъждания. Тук
следва да се вземе предвид и факта, че подсъдимият действително има
предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, но същите са с
10

голяма давност, като следва да се отчетат само тези, извършени през 2018г. –
два влезли в сила фиша за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, и през 2019г. –
едно наказателно постановление, което е отменено. Настоящият съдебен
състав прие, че наложените на подсъдимия административни санкции по
ЗДвП не представляват отегчаващо отговорността обстоятелство и счита, че
те не следва да се оценяват при опреД.е размера на наказанието и да
обосноват неговото завишаване. Това е така, защото при анализ на
допуснатите от подс.Д. Х. нарушения по ЗДвП се установява, че те са били
реализирани през немалкия му стаж, като водач на МПС, като са само две – на
11.02.2018г. и на 03.03.2018г., като другите нарушения са отдалечени във
времето и техните негативните последици за нарушителя Х. от предходната
административно-наказателна отговорност са отпаднали с изтичането на
съответния давностен срок, определен в съгласие със задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018г., ОСНК, ВКС - т.7
и т.8, и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г., ОСНК, ВКС и ОСС,
Втора колегия, ВАС. Видно от справката за нарушител/водач за двете
нарушения по ЗДвП, подс.Х. е санкциониран с фишове на 11.02.2018г. и на
03.03.2018г. с наложени глоби от по 50 лева за всяко от двете нарушения,
като глобите са платени. При съблюдаване на указанията в цитираните
тълкувателни актове на върховните ни съдебни инстанции, следва да се
приеме, че отрицателните за нарушителя Х. последици от останалите фишове
и наказателни постановления, са отпаднали с изтичането на давностния срок,
т.е. са заличени последиците от наложените глоби.
Предвид изложеното, съдът намира, че подс.Х. е с ниска степен на
обществена опасност съобразявайки и обстоятелството, че не е осъждан,
изключително позитивните му характеристични данни, цялостното му
поведение по време и след произшествието – слязъл от автомобила и отишъл
към пострадалата му съпруга, за да помогне, въпреки че и той е бил с
наранявания, както и процесуалното му поведение. Съдът намира, че степента
на обществена опасност на конкретното престъпление не е по-висока от
обществената опасност, характерна за този вид престъпления по транспорта.
Съдът съобрази и обстоятелството, че престъпленията по транспорта
поначало са такива с висока степен на обществена опасност и укоримост,
предвид обществените отношения – предмет на защита, които са свързани
най-вече с опазване здравето и живота на хората при управление на МПС,
както и предвид постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в
района ни. Но съдът счита, че тази опасност е законодателно отчетена с
предвидените за въпросните престъпления високи наказания в санкционната
част на съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
При опреД.е на наказанието съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подс.Х. обстоятелствата, а именно възрастта му, изразеното
от негова страна искрено съжаление за извършеното, процесуалното му
поведение след произшествието, признаване на вината, независимо, че не
дава обяснения, което не следва да се цени в негативен аспект, липсата на
11

предишни осъждания, положителните му характеристични данни, както и
обстоятелството, че е починала съпругата му, загубил е спътника в живота си.
Съдът намира и не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелството, а именно направеното от него самопризнание в хода на
досъдебното производство, при което е признал конкретно вменената му
престъпна фактология. Съдът съобрази задължителните указания на ТР №
1/06.04.2009г., т.д.№ 1/2008г., ОСНК, ВКС на РБ, че направеното
самопризнание на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, не следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй
като не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
разследването по ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. Подс.Х. не е дал
обяснения, което разбира се е негово право и не следва да се отчита и в
отрицателен план. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че направените
признания на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, не могат да се
ползват и приемат от съда като смекчаващи вината му обстоятелства, а само
за провеждане на диференцираната процедура по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия фактори и
както посочи по-горе, административните санкции по ЗДвП, наложени на
подс.Д. Х., не представляват отегчаващо отговорността обстоятелство, поради
което не следва да се оценяват при опреД.е размера на наказанието и да
обосноват неговото завишаване.
Предвид изложените обстоятелства, значими за наказателната
отговорност на дееца, за неговото поправяне и превъзпитание, и като
съобрази обществената търпимост относно този вид престъпление, както и
целите на генералната превенция, съдът намира, че наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.
Поради това съдът наложи наказание на подс.Х. за извършеното от него
деяние по чл.343 ал.1 б.“в“ (ред.ДВ, бр.60/2012г.), вр.чл.342 ал.1 от НК, при
условията на чл.54 от НК, като отчете наличието само на смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства и липсата на утежняващи такива, му определи
наказание в предвидения за това деяние минимален размер, а именно две
години лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК,
съдът намали така определеното наказание с 1/3, като по този начин наложи
на подс.Д. Х. наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са налице
абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на наложеното на подс.Х. наказание – то е лишаване от свобода
за срок по-малък от три години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в
сила присъда за никакви престъпления и не са му били налагани наказания по
НК, включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, възрастта му,
изключително позитивните му характеристики, критично отношение към
деянието и липсата на противообществени прояви са достатъчни, за да се
12

направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане
спрямо него. Поради това съдът прецени, че за постигане целите на
специалната и генералната превенция, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, който има утвърдено правомерно поведение,
а настоящата проява е инцидентна в живота му, не е наложително да търпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде
изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и
бъде поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се
поправи. Установените му черти на отговорен човек, съвестен гражданин с
положителен социален облик показват, че неговото поправяне и
превъзпитание може да се постигне и при запазване на обичайното му място
в обществото. Съдът намира, отчитайки положителната персонална
характеристика на подсъдимия, сочеща убедително на възможност да се
превъзпита и докато той е на свобода, че постигането на целите на санкцията
по чл.36 от НК, може да се обезпечи с отлагане на изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода. Поради това липсва
необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода и чрез условното осъждане спрямо него ще се
въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква положителен резултат
на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия.
Ето защо и в пълно съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК,
съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
за минималния изпитателен срок от три години, който е съобразен с нуждата
от въздействие на условното осъждане спрямо подсъдимия. Съзнанието му за
наложено наказание и възможността от привеждане на същото в изпълнение
в този период гарантира трайността на въздържанието му от извършването на
друга престъпна проява. Съдът счита, че така определеният изпитателен срок
позволява да се разгърне напълно предупредителния потенциал на условното
осъждане, тъй като през цялото му времетраене ще бъде реална възможността
подсъдимият да изтърпи отложената санкция лишаване от свобода.
Обективно преценените личностни ресурси на подсъдимия, потребностите от
неговото поправяне и превъзпитание, минималните рискове от друга негова
престъпна проява, ефектът на воденото срещу него наказателно производство
и цялостното въздействие на наложените санкционни мерки, според съда
удовлетворяват целите на чл.36 от НК и гарантират пълноценно поправяне на
дееца.
На основание чл.343г от НК, съдът наложи на подс.Д. Д. Х. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от
отнемане на СУМПС, съобразявайки възрастта на подсъдимия, както и
наложените му предходни наказания по ЗДвП. При опреД.е на срока на
лишаването от право да управлява МПС, съдът отчете и факта, че подс.Х. не е
системен нарушител на правилата по ЗДвП. Срокът на това наказание съдът
съобрази и със степента на обществена опасност на конкретното
престъпление и обществена опасност на подсъдимия като деец, както и с
13

наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива. Всички тези факти, значими за точната индивидуализация на
наказанието, бяха подробно изложени и обсъдени по горе по повод на
следващото се на подсъдимия основно наказание. Същите аргументи са
релевантни при опреД.е размера на кумулативно предвиденото за
престъпленията по транспорта наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание
следва да бъде за срок от три години, който надвишава минималната
продължителност на наказанието лишаване от свобода, в случая - една година
и четири месеца. Това е така, защото, тълкувайки в тясна връзка разпоредбите
на чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК, както и съобразявайки установената
съдебна практика по приложението им, следва да се приеме, че наказанията
лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от
свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването от свобода.
Съблюдавайки това положение и направения извод, че подсъдимият преди не
е пренебрегвал грубо и системно правилата за движение по пътищата,
настоящият съдебен състав счита за адекватно на извършеното и на дееца, и
най-вече за справедливо, наказанието лишаване от право да се управлява
МПС за срок от три години, считано от отнемане на СУМПС.
Съдът осъди подс.Д. Д. Х. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР С. направените по делото разноски в размер на 1568.78 лева за
изготвените фотоалбуми, както и заключенията на АТЕ, СМЕ и техническата
експертиза. Изготвените експертизи и фотоалбуми са свързани с предмета на
доказване по делото, поради това и на основание чл.189 ал.3 от НПК, и
предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди подс.Х. да ги
заплати.
Относно приложеното по делото вещественото доказателство диска
CD+R, марка MAXELL, съдът постанови същото да се унищожи, след
влизане на присъдата в сила.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14

Номер на акта:	6
Дата:	13 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200087
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2024 г.

Присъда по дело №87/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите