МОТИВИ ПО НОХД №4646/14г. НА СГС, НК,
30 СЪСТАВ
Повдигнато е и е
внесено в съда обвинение срещу М.Б. А. М.
за това, че на 09.05.2010г., около 21.00 часа в гр. С., ж.к. „С.Г.",
в тревните площи до бл. 61, направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Н., с ЛНЧ **********, като му нанесъл удар с нож в
областта на врата и тила, като опитът е останал недовършен по независещи от
дееца причини – на Н. била оказана своевременна и високоспециализирана
медицинска помощ- Престъпление по
чл.115, вр. чл. 18, ал.1, пр.1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.
Прави разбор на доказателствата, като твърди, че описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото.
Представителят на СГП акцентира на обстоятелството, че подсъдимият М. е бил
видян с нож, който е размахвал в близост до пострадалия Н.. Поради това счита
за доказано, че именно той е нанесъл нараняването на пострадалия. Сочи се, че
мястото на нанасяне на удара обективира у подсъдимия умисъл за причиняването на
смъртта на Н.. По изложените съображения прокурорът пледира подсъдимият М. да
бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като при
индивидуализацията на наказанието бъде отчетено чистото му съдебно минало и
семейното му положение. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което наказание, според прокурора,
ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. По отношение на
гражданския иск, представителят на СГП пледира същият да бъде уважен по
справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.Н. адв.С. пледира, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин извършването от страна на
подсъдимия М. на вмененото му инкриминирано деяние, както и това, че същото е
правилно квалифицирано във внесения в съда обвинителен акт. В тази насока
повереникът изрично твърди, че споделя изложеното от представителя на СГП. Моли
съда да признае подсъдимия за виновен, като по отношение размера на
наказанието, предоставя на съда. Моли също така да бъде уважен изцяло
предявеният граждански иск.
Защитникът на
подсъдимия М.М. - адв.К.
моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да
го оправдае по повдигнатото обвинение. Защитникът акцентира на обстоятелството,
че по делото не е налице очевидец, който
да сочи че именно М. е нанесъл удара с нож на пострадалия. Сочи също така, че
по дрехите на подзащитния му няма следи от кръвта на Н., както и че свидетелите
описват ножове с такива различни остриета, което навежда на извод, че на
местопроизшествието е имало повече от един нож. Адв. К. моли съда да
констатира, че намереният на местопроизшествието нож не носи следи на
подзащитния му, както и кръв от пострадалия, поради което не може да се приеме
че същият е бил държан от М. и че с него му е причинено инкриминираното
увреждане. Поради това защитникът счита, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства за авторството и вината на подсъдимия касателно извършеното
деяние и една евентуална осъдителна присъда би почивала на предположения, което
в наказателния процес е недопустимо. Поради това моли за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитния му.
Подсъдимият М.Б.
А. М. поддържа изложеното от защитника си и дава обяснения по повдигнатото
срещу него обвинение, в които твърди, че не е имал нож и не е нанасял такъв
удар на пострадалия Н.. Поддържа, че е участвал в сбиването, където е имало
много хора и той също е понесъл много удари.
В дадената
последна дума подсъдимият М. моли за справедлива присъда, като бъде оправдан,
тъй като не е извършил деянието, в което е обвинен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият М.Б.
А. М., ЕГН **********, е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, студент. Същият е с добри характеристични данни.
На 09.05.2010г.,
следобяд, свидетелите А.Н., В.К., Д.К., Р.М., В.М., С.
Б., С.С., И.И., О.А., П.А.,
Р.П., В.М., студенти от Република Молдова в Република България, се събрали да
отпразнуват Деня на победата, в тревното пространство зад бл. 61 на С.Г., като
си изпържили месо и пиели бира. Заедно с тях, в стая в блок 61 били свидетелите
Б., П. и Ж.. До вечерта свидетелите празнували, играли футбол и волейбол, като
след играта, топката останала на поляната.
Около 20 часа на
същата дата, свидетелите Л.В. и Д.С., след като играли футбол и гледали
футболен мач по телевизията, отишли до бл. 61, за да потърсят техен приятел на
име Х.М.. Свидетелите стигнали до блока, но тъй като техният приятел не бил в
стаята си, излезли отново и тръгнали зад блока. Вървейки в тревната площ,
лицата видели оставената от другите свидетели футболна топка и започнали да си
играят с нея, като продължавали да вървят по пътя към заведение „М.“, където
имало футболно игрище. По пътя В. и С. били застигнати от група лица от
компанията, описана по-горе, които лица си търсели топката. Между двете групи възникнал
конфликт, при който конфликт, св. С. бил ударен в областта на гърдите, след
което С. и В. избягали от мястото и тръгнали в посока Ирландския пъб, намиращ
се зад бл. 58 в С.Г.. В това заведение били подсъдимият М.М.,
свидетелите М.М., А.К., А. В., П., приятелка на св. М.,
както и Д.Г., приятелка на подсъдимия. Пред заведението свидетелите В. и С. се
видели с подсъдимия и му се оплакали, че са били нападнати от група лица –
„руснаци“. Подсъдимият и свидетелите М., К. и В. решили да се намесят в
конфликта, като свидетелите К., В., С., както и още едно неустановено лице,
тръгнали пеша към бл. 61, а останалите лица – подсъдимият и свидетелите М., В.,
П., както и Д.Г. отишли с колата на подсъдимия М. – „Опел Вектра“, с ДК № ****.
Подсъдимият М. бил облечен в анцуг в оранжеви и сиви цветове, като същият имал
в автомобила си нож. Като лицата пристигнали на мястото, св. П. и Д.Г. останали
в колата, а подсъдимят и другите свидетели излезнали и започнал бой със
свидетелите Д.К. и С. Б., които стояли встрани от компанията им. Тъй като тези
свидетели започнали да викат, в конфликта веднага се включили и останалите
свидетели от рускоговорящата група, които били на тревната площ. Станало меле,
при което всички нанасяли и получавали удари. Подсъдимият М. се бил със
свидетеля Н., но нанасял и получавал удари и от други лица, като бил повален и
на земята. Подсъдимият размахвал държания от него нож, който първоначално бил в
кания, а впоследствие подсъдимият го е извадил. За да прекрати боя, св. В.
произвел изстрел във въздуха с носения от него газов пистолет и извикал „Стой!
Полиция!“, вследствие на което боят бил преустановен и част от участниците се разотишли.
След преустановяването
на боя, свидетелите видели, че ЧО А.Н. се държи с ръка за лявата част на врата
и шията, като от мястото тече кръв, при което св. А. свалил тениската си и
затиснал мястото с нея, за да спре течението.
Приетата по
делото СМЕ по отношение на пострадалия Н. е причинена прорезна рана с нож в
областта на шията, в дясно, с дължина от 14 см. и значителна дълбочина.
Нараняването е засегнало шийната мускулатура, големия тилен нерв и дясната
тилна артерия. Тилната артерия е разклонение на дясната външна сънна артерия и
е артериален съд от трето ниво, като засягането й вони до тежка кръвозагуба и
не може да бъде възстановено по друг начин, освен по оперативен път. Вещите
лица са категорични, че така констатираното нараняване не може да бъде
преодоляно от организма на пострадалия самостоятелно, а единствено чрез
оказване на високоспециализирана медицинска помощ, като при евентуалното
непровеждане на животоспасяващи реанимационни мероприятия, възможни само в
болнично заведение, при развилия се хеморагичен шок, настъпването на смъртта на
пострадалия е било неизбежно.
След приключване
на конфликта, подсъдимият, свидетелите М. и В., както и Д.Г., отишли с
автомобила на М. в апартамента, му, намиращ се в С.Г., бл. ****. Там разбрали,
че при конфликта има лице със сериозно нараняване. Тъй като по дрехите на М.
имало петна, той ги оставил в пералнята. Не след дълго в апартамента дошли
полицаи, като с протокол за претърсване и изземване иззели от пералнята
дрехите, с които подсъдимият бил облечен при инкриминираните събития – анцуг
със сиво долнище, оранжево горнище, както и бяла фланела. Подсъдимият и
свидетелите били задържани и отведени в сградата на 07 РУ – СДВР.
Видно от
приетите по делото биологични експертизи, по дрехите на подсъдимия, няма
биологичен материал /кръв/ от пострадалия Н..
На
местопроизшествието пристигнала огледна група и бил извършен и допълнителен оглед,
на слънчева светлина, обективиран по надлежния ред в протокол от 10.05.2009г.
При този оглед са иззети нож с черна дръжка
и острие, както и 1 бр. гилза.
На същия ден,
10.05.2010г., в сградата на районното полицейско управление, са извършени
процесуално следствени действия – разпознаване на лица, обективирани в
съставените за целта протоколи. В рамките на така проведените разпознавания,
свидетелите Д.К. и П.А. са разпознали подсъдимия М. като лицето, което е
участвало в сбиването и е държало и размахвало нож.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства: обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите А.Н.,
дадени в съдебно заседание и тези, дадени на при предходното разглеждане на
делото, по НОХД № 3322/11г. на СГС, НО, 8 с-в, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, П., дадени в съдебно заседание и
тези, дадени на фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 281, ал. 5 от НПК, В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени
на фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281,
ал. 5 от НПК, В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на ДП,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5 от НПК, К.,
дадени в съдебно заседание, Л., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал.
5 от НПК, Н., Д., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на ДП,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5 от НПК, С.,
дадени в съдебно заседание, С., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на
фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал.
5 от НПК, П., дадени в съдебно заседание, М., дадени в съдебно заседание, както
и тези, дадени на фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 281, ал. 5 от НПК, както и тези, дадени на при предходното
разглеждане на делото, по НОХД № 3322/11г. на СГС, НО, 8 с-в, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, показанията на
свидетелите П., М., И., М., К., А., Д., Б., А., П. и М., дадени на фазата на
ДП, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5 от НПК,
приетите по делото експертизи, както
следва: дактилоскопна експертиза /т. 2, л. 2 от ДП/, балистична експертиза /т.
2, л. 6 от ДП/, съдебно медицинска биотрасеологична експертиза на ВД /т. 2, л. 13-18
от ДП/, съдебно медицинска експертиза на ВД чрез ДНК анализ /т. 2, л. 22-37 от
ДП/, тройна СМЕ /т. 2, л. 44-54 от ДП/, СМЕ /т. 2, л. 59-61 от ДП/, , писмените
доказателства по делото: докладни записки, заповеди за задържане, протоколи за
личен обиск, декларации по отношение на подсъдимия, св. М. и св. В., протокол
за оглед на местопроизшествие от 09.05.2010г. – 2 броя, протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.05.2010г. – 3 броя, снимков материал към протоколите, 2
броя протоколи за разпознаване на лица със снимков материал, протокол за
взимане на образци за сравнително изследване, 3 броя протоколи за доброволно
предаване, медицинска документация по отношение на св. Н., свидетелство за
съдимост,удостоверение за раждане, препис извлечение от акт за смърт.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи. Като цяло и с малки изключения,
по делото не се констатираха значителни противоречия между събраните поделото
доказателства относно правно релевантните по делото факти, като основаният спор
между страните е не по отношение
осъществилата се фактическа обстановка, а относно достатъчността на
доказателствения материал за постановяване на осъдителна присъда.
Съдът кредитира
като цяло показанията на разпитаните по делото свидетели като логични,
сравнително непротиворечиви и почиващи на лични и непосредствени впечатления за
осъществилата се фактическа обстановка. Свидетелите като цяло добросъвестно
разкриха пред съда фактите и обстоятелствата, свързани с възприетите от тях
елементи от осъществилата се фактическа обстановка, като следва да се посочи,
че динамичността и естеството на ситуацията, предполагат липса на възможност з
възприемане на събитията в цялост, както и възможност по отношение на близки по
естеството си обстоятелства, различни свидетели да са възприели различни факти.
Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели, що се
касае до причините, началото и възникването на конфликта между двете групи
свидетели. Следва да се посочи, че по отношение на тези обстоятелства, с
изключение на несъществени детайли, не са налице сериозни противоречия между
свидетелите, стоящи на двете насрещни страни във възникналия конфликт.
Съдът кредитира
изцяло също така и показанията на свидетелите М., В., К., В. и С., що се касае
до включването на подсъдимия М. в конфликта и обстоятелствата по какъв начин
същият е научил за възникването му, пристигането му до мястото, участието му и
оттеглянето му в апартамента, намиращ се в С.Г.. По отношение на всички тези
обстоятелства по делото не е налице каквото и да било противоречия, поради което
и безпредметно се явява обсъждането в детайли на свидетелските показания по
отношение на тези обстоятелства. Действително, свидетелите не проявиха спомен
по отношение на конкретни детайли и подробности, което наложи прочитането на
показанията им по реда на чл. 281 от НПК. След прочитането им, свидетелите
обаче безпротиворечиво потвърдиха изложеното от тях на предходна процесуална
фаза по отношение на тези обстоятелства, поради което съдът кредитира
изложеното от тях и го постави в основата на изводите си за осъществилата се
фактическа обстановка.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите П., М., И., М., К., А., Д., Б., А., П. и М., дадени
на фазата на ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал. 5 от НПК, със съгласието на всички страни в процеса. В тази насока, съдът
следва да посочи, че изложеното от свидетелите К. и А., че подсъдимият, като е
участвал в конфликта, е имал в себе си нож, който е размахвал, звучи логично и
непротиворечиво, поради което следва да бъде кредитирано. Показанията на
свидетелите в тази им част намират опора в проведеното процесуално следствено
действие – разпознаване, което е проведено при стриктно спазване на
процесуалните правила, поради което съдът приема, че същото отразява реалните
възприятия на свидетелите, че са възприели външността на лицето, държало нож и
са посочили именно това лице измежду съпоставените им. Освен че тези показания,
респективно, проведените разпознавания, са извършени непосредствено след
инкриминираните събития, когато се предполага лицата да имат ясен спомен за
осъществилата се фактическа обстановка, следва да се посочи, че между
подсъдимия и свидетелите не са налице каквито и
да било предходни отношения, които да ги мотивират да дават показания в
негов ущърб, в противовес на реално осъществилата се фактическа обстановка.
Поради изложеното съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.К. и П.А..
Също така, изложеното от тях по отношение на тези конкретни обстоятелства, а
именно – че подсъдимият М. е имал нож при сбиването, се потвърждава и от
изложеното от свидетеля М., дадени на фазата на ДП и приобщени към
доказателствата по делото на основание чл. 281 ал. 5 от НП.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Н., пострадал от инкриминираното деяние. Същите бяха
логични, непротиворечиви и в пълен унисон с останалия събран по делото
доказателствен материал. Обстоятелствата, свързани с възникването и протичане
на конфликта, са изразени от свидетеля по идентичен начин с останалите
свидетели, съдът не съзира каквито и да било противоречия, които да могат да
бъдат отдадени на неговото процесуално качество по делото и на евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото като граждански ищец и частен обвинител.
Показанията на свидетеля, отнасящи се до полученото от него нараняване се
потвърждават по безспорен начин от приетата по делото СМЕ и медицинската
документация по делото. Съдът се чувства длъжен да посочи, че, независимо, че
свидетеля се възползва от правото си да се конституира по делото като
граждански ищец и частен обвинител, очевидно наличието на тези допълнителни
процесуални качества, не се отразява върху обективността на дадените от него
показания, имайки предвид, че Н. добросъвестно посочи пред съда, че не е видял
кой му е нанесъл инкриминираното нараняване. От това може да бъде направен
безспорен извод за обективността на свидетеля, който дава показания съобразно
реално възприетото от него при протичане на конфликта, а не е воден от
заинтересоваността си от изхода на делото. Ето защо съдът намира, че изложеното
от св. Н. в неговия разпит пред съда следва да бъде изцяло кредитирано.
Единствените
сериозни противоречия в доказателствения материал се констатираха в показанията
на свидетеля М., що се касае до обстоятелството, дали подсъдимият М.М. при участието си в конфликта, е имал нож. По отношение
на това спорно обстоятелство, свидетелят на фазата на ДП е посочил, че М. е имал нож, а на фазата на съдебното
следствие, е отрекъл този факт. При така констатираните противоречия, бяха
прочетени показанията на свидетеля, дадени на предходна процесуална фаза – на
фазата на ДП и при предходното разглеждане на делото в съдебна фаза – по НОХД №
3322/11г. на СГС, НО, 8 с-в. Съдът намира, че следва да кредитира изложеното от
свидетеля на предходните процесуални фази и въз основа на тези показания да
приеме за установено, че действително подсъдимият М. е имал в себе си нож,
който е размахвал при инкриминираните събития. В тази насока, освен, че
изложеното от тях се потвърждава от показанията на свидетелите К. и А., описани
по-горе, следва да бъде взето предвид също така и че тези показания са дадени в
една непосредствена времева близост към инкриминираните събития. Свидетелят М.,
разпитан пред съда, категорично отрече подсъдимият да е носил нож при
конфликта, като изложи подробни съображения за констатираното противоречие.
Съдът намира, че релевираните от свидетеля причини не звучат достатъчно логично
и достоверно, още повече, че такива обстоятелства свидетелят е заявил и при
предходното разглеждане на делото, по НОХД № 3322/11г. на СГС, НО, 8 с-в,
когато изтъкнатите причини за даване на неверни показания не са били налице.
Ето защо съдът кредитира изложеното от свидетеля при предходното даване на
показания на фазата на ДП и при разглеждането на делото в съдебна фаза по НОХД
№ 3322/11г. на СГС, НО, 8 с-в, като прие, че именно тези показания отразяват
реално осъществилата се фактическа обстановка.
Съдът кредитира
дадените от подсъдимия М. обяснения в по-голямата си част, като възприе, че
същите отразяват правдиво случилото се. Изложеното от подсъдимия, що се касае
до събитията преди и след конфликта, пристигането му на мястото и самото му
участие в сбиването се подкрепя изцяло от останалия събран доказателствен
материал, като става въпрос за обстоятелства, които са безспорни по делото.
Твърденията на подсъдимия за понесени от него удари при сбиването се
потвърждават от приетата по делото СМЕ по отношение на него. Съдът не кредитира
изложеното от подсъдимия, що се касае до твърдението, че не е имал нож,
доколкото в тази си част обясненията му противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което не трябва да бъдат кредитирани. По
отношение на това обстоятелство, съдът отчете двойствената процесуална природа
на обясненията, които, освен доказателствено средство, се явяват и средство за
защита по предявеното срещу подсъдимия обвинение. Поради това съдът прие, че в тази
си част обясненията се явяват израз именно на неговата защитна теза и доколкото
са в противовес на възприетата фактическа обстановка и останалия събран
доказателствен материал, същите не бяха кредитирани от съда.
Съдът кредитира изцяло и приетите по делото
експертизи като обективни и компетентно изготвени. Съдебномедицинската
експертиза, приета по делото, дава категорично заключение относно характера на практически нанесените
на пострадалия телесни увреждания, тяхната медикобиологична характеристика, реалните
като възможност за настъпване усложнения, както и опасността от летален изход
при неоказване на своевременно и компетентно лечение. По отношение на
обстоятелството, че св. Н. е претърпял описаното в обвинителния акт телесно
увреждане, по делото не е налице какъвто и да било спор, като спорът е дали
това увреждане е причинено именно то подсъдимия М.. .
Съдът кредитира
и приетите по делото биологични експертизи, интерпретиращи наличните по делото
веществени доказателства и биологични следи, като следва да се посочи, че
същите не подкрепиха по никакъв начин обвинителната теза, що се отнася до касателността на подсъдимия М. към безспорно установеното
инкриминирано деяние – нанасянето на св. Н. да описаното по-горе телесно увреждане.
Съдът кредитира
изцяло приетите по делото писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От
обективна и субективна страна М.Б. А. М. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 1 от НК.
От обективна страна действително, на
описаните в обвинителния акт дата, час и място, а именно на 09.05.2010г., около 21.00 часа в гр. С., ж.к. „С.Г.", в
тревните площи до бл. *, на пострадалия А.Н. е причинено описаното телесно
увреждане – удар с нож в областта на тила и врата. Видно от приетата по делото
СМЕ, този удар е годен да причини
смъртта на пострадалия, като също така, настъпването на такъв летален изход би
било неизбежно, без оказване на пострадалия на високспециализирана медицинска
помощ. Следователно, от обективна страна е налице извършено деяние, което по
своята същност се явява съставомерно по смисъла на чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 1
от НК. Това обстоятелство е безспорно установено по делото. Въпреки това обаче
съдът не може да приеме за безспорно установено, че инкриминираното телесно
увреждане на пострадалия е нанесено именно от подсъдимия М.. В тази насока
съдът отчете, че по делото се установява единствено по безспорен начин, че
подсъдимият М. е имал нож, който е размахвал, както и че е бил в близост до
пострадалия. За да прецени, че тези данни не са достатъчни, за да се възприеме
за установено авторството, съдът констатира, че по делото не са налице свидетели очевидци, включително
и самият пострадал, които да са възприели подсъдимият да нанася удар с нож. По
дрехите му не е установена кръв от пострадалия Н.. Намереният в близост до
местопрестъплението нож не може да бъде свързан нито със самото деяние, нито с
подсъдимия, доколкото по него не са открити нито биологични, нито дактилоскопни
следи. Следва да се посочи също така, че естеството на ситуацията, а именно –
при недобра видимост, доколкото става въпрос за свечеряване, многото хора,
участващи в сбиването и динамичното му протичане, което не предполага възможност
за целенасочено, респективно, убедително възприемане на поведението на
останалите участници. Ето защо, независимо от безспорно установеното, че
подсъдимият е имал нож и активно е участвал в сбиването, което води по
първоначалното му свързване с деянието, не може да бъде отхвърлена като
нелогична, изцяло недостоверна и невъзможна за осъществяване възможността друго
лице да е имало нож и да е нанесло с него, волно или неволно, нараняването на
пострадалия. Още веднъж в тази насока следва да се посочи, че, независимо, че
свидетелите не са идентифицирали и разпознали друго лице с нож, динамичността
на ситуацията не само че не изключва, но прави и доста вероятна възможността
такова лице да е имало, но да не е било забелязано. Съгласно разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 от НПК, една евентуална осъдителна присъда не може да почива на
предположения, което означава, че повдигнатото обвинение следва да бъде
доказано по безспорен и категоричен начин, респективно, следва да бъдат
изключени като възможни и житейски недостоверни до степен на абсурдност всички
други възможни начини за постигане на безспорно възникналия противоправен
резултат. Фактът, че подсъдимият М. е имал нож и е участвал в сбиването, като в
определен момент е бил видян в близост до пострадалия, се явява възможен
извършител, но това не е достатъчно за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него, тъй като не могат да бъдат
изключени посочените по-горе други варианти за нанасяне на инкриминираното
увреждане на пострадалия, а именно – от друго лице, което не е възприето,
респективно, разпознато от свидетел по делото. Дори и да бъдат възприети като
реално изречени думите на подсъдимия в автомобила, при напускане на мястото, че
е порязал някого с ножа, това също не може да доведе до несъмнен извод в тази насока,
доколкото може да става въпрос за хвалба, за погрешно възприятие, като тези
думи, дори и да отразяват реално осъществили се действия на М., не могат
директно да бъдат свързани само с пострадалия Н.. Следователно, става въпрос за
предположение, което, макар и възможно и вероятно като начин за осъществяване на фактическата
обстановка, не е единственото такова, поради което и въз основа на изричната
законова разпоредба на чл. 303 от НПК, не е годно да обуслови несъмнен извод за
авторството на подсъдимия спрямо деянието, за което се води настоящото
наказателно производство. Поради това съдът прие, че от материалите по делото
не може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че подсъдимият М. е
нанесъл на пострадалия Н. инкриминираното телесно увреждане и следователно
липсва елемент от обективната страна от състава на вмененото му престъпление.
По изложените съображения съдът прие, че не установява по безспорен и
категоричен начин, че инкриминираното деяние е извършено именно от подсъдимия,
поради което на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият М.Б. А. М. следва да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115, вр. Чл. 18, ал. 1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът отхвърли
предявения от А.Н. срещу подсъдимия М.Б. А. М. граждански иск в размер на 100
000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на
деянието, описано в обвинителния акт, тъй като прие, че участието на подсъдимия
в извършването му не е недоказано по несъмнен начин. Действително, гражданският
ищец и частен обвинител А.Н. е претърпял вреди от извършеното спрямо него деяние,
но доколкото не се установи по безспорен начин, че именно подсъдимият М. е
автор на извършеното спрямо свидетеля престъпно посегателство, той не би могъл
да носи както наказателна, така и гражданска отговорност за него.
ПО НАПРАВЕНИТЕ
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото и постановената оправдателна
присъда, направените по него разноски следва да останат в полза на държавата.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: