№ 185
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000126 по описа за 2021 година
Със свое Решение № 260016/25.11.2020 год. по т.д. № 96/2019 год. Габровският
окръжен съд осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ на СТ. Б. АНГ. от с.
Съботковци, общ. Габрово обезщетение за претърпени от ПТП на 07.11.2016 год.
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 23.08.2018
год. до окончателното изплащане, като иска за разликата до 60 000 лв. отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан.
Осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати по см. на ГОС ДТ върху
присъденото обезщетение и разноски за експертизи в общ размер на 1 700 лв., както и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца адв. Я. П. Я.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 40 000 лв. до
предявения размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 23.08.2018 год. до
окончателното изплащане, е подадена от ищеца СТ. Б. АНГ., чрез адв. А. А.. При
определяне размера на обезщетението съдът не е преценил правилно и изцяло
събраните доказателства и така е стигнал до определяне на занижена сума спрямо
установените по делото действително претърпени вреди. Възстановяването на левия
крак и кръста на ищеца не е настъпило три години след инцидента, а според вещото
лице няма и да настъпи. В този смисъл, получените от ищеца средни телесни повреди
1
далеч надхвърлят обичайните при сходни увреждания вреди. Травмите на дясната
подбедрица и на главата, дори и да се приемат за леки, също носят много по-големи
вреди от тези при сходни случаи. Законът и практиката правят разграничение между
понятията „временно“ и „трайно“, когато се отнася за продължителността на
разстройството на здравето. Травмата на главата, която представлява „разстройство на
здравето, неопасно за живата за срок от 1-1.5 месеца“ носи белезите на средна телесна
повреда. Дори да се приеме за лека, тя носи на ищеца несравнимо по-големи вреди от
обичайните при такова увреждане. Следва да се съобрази и проявлението на вредите в
ежедневието на ищеца и в отношенията му с останалите. Съдът е посочил
релевантните факти и обстоятелства, но не ги е оценил в пълната им степен при
определяне размера на обезщетението. Недоказано е останало възражението на
ответника за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да осъди ответника да заплати на ищеца
разликата над присъдените 40 000 лв. до пълния размер на претенцията, ведно със
законната лихва. Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител адв. Я. Я..
Ответникът по въззивната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез
пълномощника си адв. Т. Х. заема становище за неоснователност на жалбата.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. е правилно.
Изложени са подробни съображения по въведените в жалбата оплаквания. Моли съда
да отхвърли жалбата, евентуално – да не присъжда пълния претендиран размер на
обезщетението.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за разликата
над 15 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва от
23.08.2018 год. до окончателното изплащане и в частта за разноските, е подадена от
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез адв. Х.. Счита решението в обжалваната част
за неправилно. Представя документ за платена на ищеца на 07.11.2016 год. сума в
размер на 15 000 лв. застрахователно обезщетение. Присъденото обезщетение в размер
на 40 000 лв. е прекомерно и не отговаря на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период, не съответства на икономическата конюнктура, на
характера и степента на получените от ПТП увреждания на ищеца, на интензитета и
продължителността на търпените от него болки и страдания. Съдът не е съобразил
възрастта му, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според
която след инцидента ищецът е бил контактен и адекватен. Мозъчното сътресение е
протекло без загуба на съзнанието, обемът на движенията в левия долен крайник е
възстановено в пълен обем. Болките при движение се дължат и на предхождащо
заболяване на ищеца от 2008 год., когато му е поставена метална остеосинтеза на
лявата бедрена кост. Оздравителният процес е протекъл гладко, без усложнения.
Липсват данни ищецът да е извършил контролни рентгенови снимки, образни
изследвания, компютърна томография на мозъка. Не са отбелязани отклонения в
неврологичния му статус и не са правени консултации с невролог. Ищецът не е спазвал
хигиенодиетичен режим, лечебна физкултура и физиотерапия. Съдът не е съобразил
приноса на ищеца за по-бавното възстановяване. Не е доказано посттравматично
стресово разстройство. Неправилно съдът не е отчел приноса на ищеца за
вредоносните последици – движел се е в тъмната част на денонощието, извън населено
място, при липса на осветление, с тъмни дрехи, около средата на лявата за автомобила
2
пътна лента, в нетрезво състояние. Ударът е настъпил в средата на лявата лента.
Отстрани на пътната лента е имало банкет, но ищецът не се е движел по него. Съдът
неправилно е определил и началния момент, от който започва да тече законната лихва.
Тя следва да се начислява от 24.11.2018 год., когато е изтекъл тримесечният срок по
чл. 496 ал. 1 от КЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това
да отхвърли предявения иск за разликата над 15 000 лв., както и иска за законна лихва
от 23.08.2018 год., а в условията на евентуалност – да намали размера на
обезщетението. Направено е искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:
Ищецът СТ. Б. АНГ. е предявил против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск
с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на
07.11.2016 г., причинено от Георги Ламбев Георгиев при управление на л. а. „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № ВТ 0754 КК, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното застрахователно дружество, както и иск с правно основание чл. 409 от
КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху сумата от
07.11.2016 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 15 000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 40 000 лв., е валидно и
допустимо. Същото се явява и правилно като краен резултат.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от
застрахователното дружество-ответник възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда
автотехническа експертиза. Безспорни са авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, които са установени с влязло в сила Решение
от 18.02.2019 год. на РС – Габрово по НАХД № 1541/2018 год. (чл. 300 от ГПК).
Между страните по делото не е спорно и обстоятелството, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на л. а. „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ВТ 0754
КК, е била застрахована при ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Относно размера на дължимото обезщетение:
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Ст. Рачев и приета от първоинстанционния съд, се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване на глезените на
лявата подбедрица, счупване на тялото на четвърти поясен прешлен, травма на дясната
подбедрица и травма на главата. Счупване на глезените на лявата подбедрица е
причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около
3
6-7 месеца. Предприето е било оперативно лечение и фиксация на външния глезен на
подбедрицата с плака с винтове. Временната нетрудоспособност на ищеца е
продължила 420 дни (до 01.01.2018 год.). Счупването на тялото на четвърти поясен
прешлен е причинило тройно затруднение на движението на снагата за срок от 6-7
месеца. Лечението е било консервативно – покой на легло и обездвижване с корсет.
Ищецът е носил корсет повече от 1 година. Травмата на дясната подбедрица е довела
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец.
Според вещото лице ищецът е получил мозъчно сътресение, протекло без загуба на
съзнание, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота
за срок от около 1-1.5 месеца. Имал главоболие, световъртеж и гадене без повръщане.
След консултация с хирург е приложено медикаментозно лечение. Цялостният период
на лечение е в рамките на 1 година и 2 месеца. Ищецът е бил преглеждат при издаване
на болничните листи. Оздравителният процес е протекъл гладко, в нормални срокове,
без усложнение и без нужда от специализирана медицинска намеса и лечение. Не са
правени контролни рентгенови снимки, образни изследвания на поясния прешлен и
компютърна томография, няма данни за провеждане на лечебна физкултура. При
болничния престой не са отбелязани отклонения в неврологичния статус. На 10.07.2020
год. вещото лице е извършило преглед на ищеца и е установило, че обемът на
движение в глезенната става на левия долен крайник е запазен. По отношение на
болката, за която ищецът съобщава да изпитва в левия долен крайник при ходене,
вещото лице посочва, че трябва да се има предвид извършената през 2008 год. метална
остеосинтеза на лява бедрена кост, по повод пертрохантерна фрактура. Основно
ищецът се оплаква от болки в поясния отдел на гръбнака при навеждане и ротация (не
може да се обува). Изпитва болки когато стои прав по-продължително време или седи,
което е обичайно, предвид възрастта му. Вещото лице предполага, че тези оплаквания
ще продължат като съобразява и възрастта на ищеца. Към момента не може да
извършва дейност, свързана с физически усилия, с навеждане. Според експерта,
възстановяването на движението на крайниците е сравнително добро, предвид
предходното счупване на лявото бедро и поставената остеоситеза.
Свидетелката Д. С. А.а – дъщеря на ищеца, свидетелства, че в болницата
непосредствено след инцидента баща й изглеждал много зле. Плащала на санитарка, за
да го обслужва. Бил две седмици в болницата и оттогава не може да се възстанови. Има
железа в краката. Свидетелката го гледа в своя дом. В началото не можел да се
обслужва сам, имал силни болки, за които вземал аулин и течен аналгин. Близо година
бил с патерици. Сега не е като в първата година, но пак има болки в крака, куца, не
може да ходи, боли го кръста, психически е сринат, нетрудоспособен е, не е жизнен,
нервен е, плаче. Близо година в началото провеждал рехабилитация, без подобрение.
Бил на преглед при ортопед преди две години.
Като съобразява всичко това, настоящият състав намира, че първостепенният
съд не е оценил в достатъчна степен интензитета и продължителността на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на произшествието. Поради
естеството на получените две средни телесни повреди, в един продължителен период
от време ищецът е бил обездвижен, на легло, носел е корсет, принуден да търпи
неудобството от оказваната чужда помощ при обслужването му. Страданията са
съществени по интензитет и продължителни като срок - около една година. Не следва
да бъде игнорирана възрастта на ищеца към датата на произшествието (63 г.).
Житейски неоспоримия факт е, че в тази възраст възстановяването на физическото и
4
психическо здраве на човек е по-бавен и продължителен процес. Решаващият съд не е
съобразил адекватно последиците от получената травма в поясния отдел на гръбнака.
По делото е установено, че и към настоящия момент ищецът изпитва болки при
навеждане и завъртане, а според прогнозата на вещото лице ще изпитва такива и в
бъдеще. С оглед на всичко това, въззивната инстанция приема, че най-адекватният
размер на обезщетението, което в максимална степен би обезщетило ищеца за
претърпените от него болки и страдания в резултат на ПТП, възлиза на 50 000 лв. По-
висок размер на обезщетението е необоснован, доколкото болките при ходене в левия
крак не произхождат единствено от получената травма, а са свързани и с предходната
фрактура на крака и поставената тогава остеосинтеза. Получените при инцидента леки
телесни повреди са отшумели. Травмата на главата е лекувана само медикаментозно и
по делото не е установено да има усложнения или последици след обичайния срок за
лечение- месец – месец и половина. Отделно от това, по делото не са събрани
достатъчно доказателства по какъв начин и в каква степен инцидентът се е отразил на
социалния живот на ищеца, на трудовата му ангажираност, на психическото и
емоционалното му състояние (в тази насока са единствено показанията на неговата
дъщеря). Поради това, съдът оценява тези негативни преживявания единствено с
житейски критерии и приема, че те се покриват от общото обезщетение в размер на
50 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило
възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия поради допуснато от него нарушение на чл. 114 т. 1 от ЗДвП във вр. с
чл. 166 т. 1 от ППЗДвП и чл. 108 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 160 ал. 1 и ал. 2 от
ППЗДвП – че е навлязъл внезапно на пътното платно и че не се е движел по банкета;
също така, че не се е движел в противоположна посока на движението на
автомобилите, възможно най-близо до лявата му граница, както и че е употребил
алкохол (0.77 промила) и не е могъл да съобрази приближаващото МПС.
Първостепенният съд е приел, че не е налице съпричиняване – че по делото няма
данни ищецът да е навлязъл внезапно на платното за движение на автомобила или да е
пресичал платното при ограничена видимост, а е установено, че ПТП е настъпило в
лявата лента за движение на автомобила, т. е. в насрещната лента.
Настоящият състав намира за неправилен извода на първостепенния съд за
неоснователност на направеното от ответника възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и
счита, че от доказателствата по делото е установен принос на ищеца за настъпване на
резултата, изразяващ се в неспазване на изискванията на чл. 108 ал. 1 от ЗДвП и чл.
160 ал. 1 от ППЗДвП – ищецът не се е движел по банкета на пътното платно.
От приетото от окръжния съд заключение на автотехническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Б. Илиев, се установява, че при удара ищецът се е
движел около средата на лявата за автомобила пътна лента (от съдебномедицинските
експертизи се установява удар от задната страна на тялото на пешеходеца, в изправено
положение, в процес на движение). Според вещото лице от ляво на платното за
движение има затревен банкет на нивото на асфалтовата настилка с ширина 2.15 м.,
след който следва низходящ затревен и залесен скат. Пак според експерта, видно от
снимките от фотоалбума, по левия банкет не се наблюдават обекти, ограничаващи
5
движението по него. Частично ограничаване на движението от клонки на
нискостеблена растителност (храсти) има в левия край на банкета, в зоната на ската
след банкета.
При тези данни, следва да се приеме, че поведението на ищеца е в причинна
връзка с вредоносния резултат, който би могъл да бъде осуетен, ако се беше движил по
банкета на лявото пътно платно, а не по средата на лявото платно. Според вещото лице
автомобилът най-вероятно се е движел в областта на разделителната линия, осветил е в
гръб пешеходеца, движещ се в лявата лента и е отклонил движението на автомобила в
ляво („най-вероятно го е възприел все едно, че е пред него и е искал да го избегне“ –
вещото лице в съд. заседание на 19.11.2020 год.). При това положение, въззивният съд
намира за доказано възражението по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване поради
движение на ищеца в пътната лента, вместо по банкета и определя този принос на 20
%. При това положение и след намаляване на определеното от съда обезщетение в
размер на 50 000 лв. с установения принос на ищеца (20% - 10 000 лв.), размерът на
застрахователното обезщетение, което се дължи на ищеца, възлиза на 40 000 лв.
Върху сумата се дължи законна лихва от 23.08.2018 год. съгласно чл. 429 ал. 3
пр. последно от КЗ – от датата на предявяване на застрахователната претенция, както
правилно е приел първостепенният съд. В случая няма данни, нито твърдения
застрахованият деликвент да е уведомил застрахователя за застрахователното събитие
в срока по чл. 430 ал. от КЗ, поради което, неприложима е другата хипотеза на чл. 429
ал. 3 от КЗ. За периода от изтичане на тримесечния срок по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, в
случая -от 23.11.2018 год., застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението
заради собствената си забава, а за периода от предявяване на претенцията (23.08.2018
год.) съгласно чл. 493 ал. 1 т. 5 от КЗ застрахователят покрива отговорността на самия
застрахован за лихви по чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ. (В този смисъл: Решение
№128/04.02.2020 год. на ВКС по т. д. № 2466/2018 год., I т. о., ТК, Решение №
167/30.01.2020 год. на ВКС по т. д. № 2273/2018 год., II т. о.).
С оглед на горното, решението на първоинстанционния съд, в частта, с която
искът по чл. 432 от КЗ е уважен за сумата 40 000 лв., се явява правилно като краен
резултат, поради което следва да бъде потвърдено при горните мотиви.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция разноските остават за
страните, така както са направени от тях.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016/25.11.2020 год. на Окръжен съд – Габрово
по т.д. № 96/2019 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с които предявеният
от СТ. Б. АНГ. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл.
432 от КЗ е уважен за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва
от 23.08.2018 год. до окончателното изплащане и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната
лихва от 23.08.2018 год. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените
разноски.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7