Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 118 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.К.Д. срещу решение
№ 140/07.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 259/2019 г. на Районен съд – Девня,
с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0253-000577/15.07.2019 г.
на началник група в РУ Девня към ОД МВР – Варна в частта по точка 1, с която на
П.К.Д. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. първо и второ от ЗДвП, и в частта по точка 2, с която на П.К.Д. за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и
наказателното постановление е изменено в частта по т. 3 като за извършеното от П.К.Д.
нарушение на чл. 103 от ЗДвП наложената глоба по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
намалена от 150 /сто и петдесет/ лв. на 50 /петдесет/ лв. и наложеното
административно наказание по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП „лишаване от право да управлява
МПС“ е намалено от четири месеца на един месец.
По съображения, свързани с допуснати съществени нарушения
на процесуални правила и нарушение на материалния закон – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващи се в липсата на мотиви поради
необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и поради несъобразяване от страна
на съда на факта, че срещу касатора е повдигнато негодно обвинение с АУАН и с
НП, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от
касационната инстанция по същество на спора, с което оспореното по реда на чл.
59 от ЗАНН наказателно постановление да се отмени изцяло, а в отношение на
евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Девненски
районен съд.
Ответната страна – РУ Девня към ОД на МВР – Варна, в предявени
по делото чрез пълномощник юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки с. д. №
2667/19.02.2020 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли въззивното
решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждането на възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че решението
на ДРС следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено наказателното
постановление за наложеното наказание за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като в останалата част решението следва да се остави в сила.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН; от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 28.11.2019 г. /л. 20 от н.а.х.д. № 259/2019 г. на ДРС/, а касационната
жалба е предявена на 10.12.2019 г. съгласно поставения печат върху пощенски
плик, с който е изпратена до ДРС /л. 8 от делото/. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславят извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира жалбата за частично основателна.
В касационната жалба са релевирани допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Според касатора решението
на районния съд е постановено при липса на мотиви, тъй като не били обсъдени поотделно
и в логическата им взаимовръзка събраните по делото доказателства. Касационният
състав намира, че в обжалваното решение са изложени както фактическите, така и
правните основания, обуславящи крайните изводи на съда. Изложени са мотиви както относно валидността,
така и относно процесуалната и материална законосъобразност на наказателното
постановление, в т.ч. и по отношение на съставомерността на всяко от деянията като
въз основа на тях е уважено и искането на жалбоподателя за намаляване размера
на наложените административни наказания по т. 3 от наказателното постановление.
Действително, фактическите и правни изводи на районния съд не са
подробни, но от тях безсъмнено става ясна волята на съда като следва да се има
предвид, че от решаващо значение е не обемът, а съдържанието на мотивите. От
тях е видно, че съдът е изложил достатъчни
съображения, въз основа на които е достигнал до постановения краен резултат, потвърждавайки,
респ. изменяйки частично оспореното наказателно постановление. Липсва основание
да се приеме, че във въззивното производство е нарушено правото на защита на
наказаното лице. Налага се извод, че въззивният съд е постановил съдебен
акт при отсъствието на допуснати съществени процесуални пропуски, които да
доведат до отмяната на решението само на това основание.
Видно от съдържанието на наказателно постановление №
19-0253-000577/15.07.2019 г., с точки 1 и 2 от него П.К.Д. е наказан съответно
за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Първата
от двете разпоредби вменява в задължение на водача на МПС да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
Анализът на цитираните императивни правни норми сочи,
че тази на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изисква водачът на МПС да притежава валидно
за съответната категория свидетелство за управление, а разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира задължение за носене на документите за правоспособност.
Съответно, чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП регламентира административнонаказателна
санкция за водачите, управляващи МПС без да притежават свидетелство за
управление,
валидно за
категорията, към която то спада, а санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1,
предложение първо и второ от ЗДвП предвижда налагането на административно
наказание за неизпълнение на задължението за носене на свидетелството за
управление и на контролния талон към него.
В процесния казус от събраните по делото доказателства
по безсъмнен начин е установено от въззивния съд, че към момента, когато е
спрян за проверка от контролните органи на РУ Девня, Д. не е притежавал
свидетелство за управление на колесен трактор, каквото по вида си МПС е
управлявал – последното обстоятелство е безспорно между участниците в съдебния
процес. Фактът, че не е притежавал изискуемото за този вид и категория превозно
средство СУМПС се установява и от приложената по преписката справка за
нарушител. При това положение, както правилно е приел и районният съд, по т. 2
от оспореното наказателно постановление касаторът законосъобразно е
санкциониран за нарушаването на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП като при това
наложената му глоба е в минимално предвидения в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП размер
от 100 лв.
Неправилно обаче решаващият състав на ДРС е приел, че Д.
е извършил вмененото му нарушение по т. 1 от наказателното постановление. Както
се посочи по-горе в решението, изпълнителното деяние на административното нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и
второ от ЗДвП се състои в неносене на свидетелството за управление и контролния
талон към него. Носенето на посочените документи безспорно предполага наличието
на такива у водача, а в случая е установено, че жалбоподателят изобщо не е
притежавал свидетелство за управление на колесен трактор, поради което обективно
не би могъл бъде и субект на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Последното се поглъща от нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което по т.
2 от наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административното
наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Поради това наказателното
постановление в частта по т. 1, с която на касатора е наложено административно
наказание глоба от 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е
незаконосъобразно и като е достигнал до обратен правен извод и го е потвърдил
наместо да го отмени в тази част, районният съд е постановил неправилно решение.
По т. 3 от оспореното пред районния съд наказателно
постановление Д. е наказан за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП, който повелява, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В чл. 175, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП е предвидено административнонаказателно санкциониране за водач,
който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и
да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.
В случая, от събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства по безсъмнен начин е установено осъществяването
на изпълнителното деяние на това административното нарушение. Разпитаните в
качеството на свидетели пред районния съд служители на РУ Девня, извършили
проверката, при която е установено нарушението, категорично посочват, че с
действията си /укрил се е в дома си и в съседен двор/ Д. се е опитал да осуети
извършването на проверката. С оглед на това съдът намира, че извършването на
нарушението, посочено по т. 3 от наказателното постановление, е доказано от
обективна и субективна страна. При това въззивният съд е намалил на
законоустановения минимум размера на наложените за нарушението наказания по чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Съвкупно, изложеното обуславя извод за незаконосъобразност
на решението на ДРС единствено в частта, с която обжалваното наказателно
постановление е потвърдено по т. 1, с която на П.К.Д. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
/десет/ лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП. В
тази част решението следва да се отмени и наместо него следва да се постанови
друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се
отмени по т. 1. В останалата част въззивното решение е постановено при липса на
заявените касационни основания, поради което следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното от пълномощника на ОД на МВР – Варна в писмени бележки с. д. № 2667/19.02.2020 г. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, РУ – Девня, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в полза на дирекцията процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, съдът определя на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 140/07.11.2019 година по н.а.х.д. №
259/2019 г. на Районен съд – Девня САМО В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0253-000577/15.07.2019 г. на началника на група в РУ Девня към
ОД МВР – Варна в частта по точка 1, с която на П.К.Д. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
/десет/ лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП, като
НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-0253-000577/15.07.2019 г. на началника на група в РУ Девня към ОД МВР –
Варна в частта по точка 1, с която на П.К.Д. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/
лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/07.11.2019 година по н.а.х.д.
№ 259/2019 г. на Районен съд – Девня в останалата му част.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, РУ Девня, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/