Р Е Ш
Е Н И Е
№………… 15.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ЮНИ две хиляди
и деветнадесета година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: ……………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 342 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 587/26.03.2019 г., Районен съд – гр. Плевен по гр. дело № 8977/2018
г. по описа на същия съд е признал за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, че „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“, №35,
вх.В, *** дължи на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.“***“, №9А, ***, следните суми: сумата от 7 225,31 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на продадено дизелово гориво по фактури
№**********/31.08.2017г., №**********/30.09.2017г. и №**********/16.12.2017г.;
302,04лв. – мораторна лихва за периода от 04.09.2017г. до 28.10.2018г.;
250,48лв. – мораторна лихва за периода от 04.10.2017г. до 28.10.2018г.;
203,99лв. – мораторна лихва за периода от 19.12.2017г. до 28.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 29.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №4910/31.10.2018г.
по ч.гр.д.№7828/2018 г. по описа на РС-Плевен.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“,
№35, вх.В, *** да заплати на „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“, №9А, ***, сумата от 669,65 лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 1189,36лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕООД – Плевен чрез пълномощника му –
адв. Я. *** против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. В самата жалба въззивното
дружество посочва, че действително между страните е сключен договор за продажба
на горива и моторни масла от 05.08.2015 г., по силата на който при условията на
отложено плащане на „***“ ЕООД – Плевен са предоставени горива и смазочни
материални, като заплащането е ставало в период от три календарни дни от
издаване на съответната данъчна фактура за извършената услуга. Ищцовото
дружество е отрекло обстоятелството, че издадените от него касови бонове за
предоставено гориво са основание и представляват редовен платежен документ,
въпреки факта, че „***“ ООД – Плевен с регистрираните му фискални апарати е
отчело количества, стойност и плащане в брой на продадените горива. Въззивникът
твърди, че превратно и противоречиво е обсъдено заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, като съдът не е кредитирал
валидността на извършените плащания в брой от страна на въззивното дружество,
съгласно прикрепените фискални бонове към всяка данъчна фактура. Ищецът не е доказал
в пълнота съществуващото спрямо него задължение, като в конкретния случай е
следвало да издаде „потвърдително писмо“ до своя клиент до края на всяка
счетоводна година за потвърждаване на счетоводните салда, като такива
потвърдителни писма не са изготвяни и не са изпращани на дружеството. Моли
Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и по съществото на
спора да отхвърли, като недоказан, предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК вр. чл.327 ал.1 от ТЗ, със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от „***“ ООД – гр. Плевен чрез пълномощника му –
адв. П.А. ***. В писмения отговор е посочено, че следва да бъде потвърдено
решението на ПРС, като правилно. Правилно, РС е приел, съгласно събраните по
делото доказателства и заключението по назначената експертиза, че в
календарната 2017 г. плащанията на доставките са извършвани по банков път и в
брой, в зависимост от начина на плащане, посочен от ищеца в издадените през
2017 г. данъчни фактури. Изключение правят единствено трите процесни фактури, в
които е посочен начин на плащане /по банков път/, а ответникът твърди, същите
да са платени в брой. Също така, несъмнено е установено по делото, че
фискалните бонове са издавани при получаване на горивото, тъй като датата на
издаването на съответните фактури не съвпадат с датата на фискалните бонове.
Тази разлика в датите е резултат от задължението на ищеца и доставчик на горива
във всички случаи на продажба на течни горива, вкл. и при условията на отложено
плащане и плащане по банков път, да регистрира и отчита чрез фискални
устройства продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова
бележка. Моли съда, да потвърди обжалваното решение, със законните от това
последици.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Окръжният съд,
като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд – гр. Плевен е правилно и
законосъобразно.
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.
чл.410 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и чл.327 ал.1 от ТЗ от „***“ ООД – гр. Плевен против „***“ ЕООД – Плевен за признаване
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „***“ ООД – гр. Плевен общо сума в размер на 7225,31 лв. като
главница, представляваща стойността на продадено дизелово гориво по издадени 3
бр. фактури № **********/31.08.2017
г., № **********/30.09.2017 г. и № **********/16.12.2017 г., както и 302,04 лв.
– мораторна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 28.10.2018 г.; 250,48 лв. –
мораторна лихва за периода от 04.10.2017 г. до 28.10.2018 г. и 203,99 лв. –
мораторна лихва за периода от 19.12.2017 г. до 28.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
пред Районния съд - 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция е продължение на развило се заповедно производство пред
ПРС по ч.гр.д. № 7828/2018 г. по описа на същия съд по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „***“ ООД – гр.
Плевен. Издадена е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №4910/31.10.2018г. по ч.гр.д.№7828/2018 г. по описа на
РС-Плевен.
Постъпило е възражение в законовия срок по чл.414 от ГПК от длъжника „***“
ЕООД – Плевен, като с разпореждане от 20.11.2018 г., ПРС е указал на заявителя
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомлението.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК и чл.327 ал.1 от ТЗ е допустим и основателен.
Въззивната инстанция споделя изцяло правните изводи на РС относно
съществуването на вземането на ищцовото дружество, въз основа на събраните по
делото в първата инстанция доказателства – писмени и заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Издадени са 3 бр. фактури № **********/31.08.2017 г., № **********/30.09.2017
г. и № **********/16.12.2017 г., като ищецът твърди, че същите не са заплатени
от страна на ответното дружество, независимо от обстоятелството, че с писмения
си отговор по подадената искова молба, ответникът е представил заверени копия
от касови бонове – 18 бр., издадени от фискални устройства от обект
„Бензиностанция“, собственост на ищцовото дружество и приложени към всяка една
от процесните 3 бр. данъчни фактури.
Основното възражение на ответното дружество е, че е заплатило в брой
процесните 3 бр. фактури чрез представените фискални бонове, издадени от
обекта, собственост на ищцовото дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че в процесните фактури, съответно от 31.08.2017
г., 30.09.2017 г. и 16.12.2017 г. е бил определен начин на плащане по банков
път, като същите са били надлежно приети и осчетоводени от ответното дружество
без възражения. След като ги е осчетоводил, ответникът се е съгласил всички
елементи на съглашението, касаещо продажбата на описаното гориво, в т.ч. цена и
начин на плащане.
РС е приел, че не следва да се счита за доказано твърдението на ответника
за плащане цената на горивото, описано в процесните фактури на датите на
издаване на фискалните бонове за отделните зареждания.
От заключението на вещото лице Т.Ц.И.по назначената съдебно-счетоводна
експертиза в хода на съдебното дирене пред РС се установява, че страните по
делото са имали търговски взаимоотношения от месец август 2015 г. до месец
декември 2017 г., като през по-голямата част от периода ответното дружество е
заплащало продаденото гориво в брой, за което към всяка от фактурите е описано
изрично, че плащането следва да се извърши в брой, като има прикрепени фискални
бонове от касово устройство. През 2015 г. всички издадени фактури от ищеца са
заплатени в брой, като вещото лице е установило при извършената проверка, че
към всяка от фактурите са налични фискални бонове, съответстващи на
количеството гориво, което е фактурирано с данъчната фактура в средата и в края
на месеца. През 2016 г. също всички издадени фактури са заплатени в брой. Общо
издадените фактури през 2016 г. са в размер на 37480,85 лв., като съгласно
записванията в счетоводните книги на ищеца, към 31.12.2016 г. са останали
неразплатени единствено фактури, касаещи доставки през месец август 2016 г. на
обща стойност 4316,72 г. Всички останали фактури са разплатени и осчетоводени
при ищеца и ответника. За разлика от 2015 г. и 2016 г., през 2017 г. плащанията
между страните са извършвани както в брой, така и по банков път. На част от
издадените фактури е посочено, че плащането следва да се извърши по банков път,
което е направено от ответника с платежни нареждания. За платените суми в брой
отново са налични фискални бонове, а на фактурите е посочено, че следва да се
изплащат в брой. Единствено процесните три фактури, предмет на настоящия спор
са с отбелязване, че следва да се заплатят „по банков път“, а ответникът е
извършил счетоводно записване за плащане в брой на тези фактури на основание
фискалните бонове, приложени по делото.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 28.02.2019 г.
е посочено, че на всички фактури, на които е описано, че следва да бъдат
разплатени по банка, са заплатени по банков път с платежно нареждане от
ответника. Единствено процесните 3 бр. фактури не са заплатени по банков път с
платежно нареждане, въпреки че на тези фактури пише, че следва да се заплатят
по банков път.
Няма спор между страните по отношение на обстоятелството, че за съответните
периоди през месец август 2017 г., месец септември 2017 г. и месец декември
2017 г. ответното дружество е заредило на бензиностанция, собственост на ищеца
съответните количества дизелово гориво, като е съставен опис, съгласно чл.2 от сключения
договор за продажба от 05.08.2015 г. и в този опис са отразявани отделните
зареждания. За всяко зареждане е издаван фискален бон за полученото гориво на
обявената за продажба цена, като впоследствие са издавани и данъчните фактури в
края на 15-дневния период, съгласно чл.4 от сключения между страните договор,
като във всяка една от фактурите е посочена общата стойност на продаденото
гориво за съответния период, след приспадане на уговорената отстъпка от 10%.
Правилни са изводите на РС, че фактът на издаване от страна на продавача на
фискален бон не може да обоснове само по себе си извършено плащане на цената на
продаденото гориво, тъй като, съгласно възприетия принцип в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, освен изрично посочените в чл.3 ал.1 на Наредбата
изключения. За лицата, извършващи продажба на течни горива чрез средства за
измерване на разход, посочените изключения не важат и те, съгласно чл.3 ал.3 от
Наредбата са задължени да издават фискален бон за всички случаи на продажба на
течно гориво. Това се отнася, дори и когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредите превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. Следователно, при всяко зареждане с
горива на транспортните средства на ответното дружество е издаван фискален бон
на основание горепосочената Наредба, като длъжникът е имал задължение да
заплаща продаденото гориво, съобразно посоченото в издадената впоследствие
фактура, което в случая е по банков път.
Взаимоотношенията между страните са регламентирани със сключения още през
2015 г. Договор за продажба на горива, нефтопродукти и масла, като съгласно
чл.5 от сключения Договор, купувачът заплаща получените количества
нефтопродукти в срок до три календарни дни, след издаване на данъчна фактура от
продавача. В случай на пълно или частично забавяне на плащанията по Договора,
се дължи законна лихва до петия ден, включително, а след този срок, освен
законната лихва, се дължи и неустойка в размер на 0,1% на ден за всеки ден
просрочие.
Предвид изложеното, въззивната инстанция счита, че не е доказано извършено
плащане по трите броя процесни фактури от страна на купувача „***“ ЕООД –
Плевен, поради което правилно ПРС е признал за установено по реда на чл.422
ал.1 от ГПК, че „***“ ЕООД – Плевен дължи на „***“ ООД – гр. Плевен сумата по
трите издадени фактури, като главница общо в размер на 7225,31 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на забава по всяка една фактура до датата на
подаване на заявлението пред ПРС – 29.10.2018 г., както и ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното решение на ПРС,
постановено по гр. дело № 8977/2018 г. по описа на същия съд, като правилно.
При този изход на делото, въззивникът следва да
заплати направените деловодни разноски от въззиваемата страна за настоящата
инстанция в размер на 750,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 587/26.03.2019 г.
на Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 8977/2018 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД – гр. ПЛЕВЕН, ЕИК ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски от „***“ ООД – гр. ПЛЕВЕН,
ЕИК *** за настоящата инстанция в размер на 750,00 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: