ОПРЕДЕЛЕНИЕ№191/16.03.2018
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на петнадесети
март през двехиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
113 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу
решение № 916 от 28.12.2017г. по търг.дело № 28/17г. по описа на Окръжен съд –
Варна, с което е осъдена да заплати на „МБАЛ Света Марина“ ЕАД със седалище
гр.Варна сумата 448 390лв., представляваща неизплатена главница за
осъществени дейности през м.юни 2016г. по договори № 030811 от 25.02.2015г., №
031895 от 27.05.2016г. и № 032104 от 27.05.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.01.2017г. до окончателното и изплащане и сумата
20 717.11лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.08.2016г. до 13.01.2017г. на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски
в размер на 20 084.27лв.
В жалбата
се твърди че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон и е необосновано.
Твърди че
сключването на договор за оказване на медицинска помощ е предвидено в закона
като възможност за лечебните заведения, но не и като тяхно задължение.
Условията, при които той се сключва са лимитирани от разпоредбите на НРД,
подписан от НЗОК и Българския лекарски съюз, респективно Българския
зъболекарски съюз. Излага че няма спор между страните, че дейността е извършена
от лечебното заведение без нарушения по медицинската част, а спорът между
страните се заключава в приложимостта на ограничения при заплащането на
извършената от изпълнителя дейност над определените стойности, посочени в
приложение № 2 към договора. Сочи че такива ограничения в процесните договори
/чл.20 т.6, чл.40 ал.2 и чл.42 ал.1/ са законосъобразни и не са нищожни,
какъвто е изводът на окръжния съд. Излага, че съдът е допуснал грешка при
тълкуването на нормативната уредба и на процесните договори. Твърди че още в
чл.1 ал.2 от договорите е посочено, че с подписания договор възложителят се
задължава да заплаща дейностите по ал.1 съгласно НРД, където отново са
поставени ограничения при заплащането на медицинската помощ, а в ал.3 на същия член
е посочено че изпълнителят осъществява дейността си в рамките на бюджета на
НЗОК.
Твърди че
с приемането на становището че нормите в договорите, с които се определят
бюджетите на лечебните заведения и задължението да ги спазват, са
незаконосъобразни, ВОС е пренебрегнал разпоредбите на Конституцията, ЗЗО,
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и Закона за
бюджета на НЗОК за 2016г. Твърди че това е дейност, която е нормативно
определена и регулирана.
Твърди че
противно на приетото от съда, правото на пациентите за медицинска помощ е
гарантирано и осигурено, като НЗОК заплаща за тяхното лечение по реда определен
в нормативната уредба и подписаните договори с лечебните заведения. Оспорва
приетото от съда, че липсва равнопоставеност и че не е гарантирано правото на
достъп до медицинска помощ при достигане на определените в приложение № 2
месечни стойности. Твърди че съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 т.1 от ЗЗО
задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, т.е. имат право, но
в рамките гарантирани от бюджета на НЗОК. Излага, че въпрос на управленско
решение е как ще се разходват възложените от НЗОК средства. Сочи че в закона е
предвидена възможност за създаване на листа на чакащите по отношение на
оказване на помощта, заплащана от НЗОК и лечебното заведение има пълната
възможност така да организира приемите на пациенти, че да се вмести в
определените му месечни стойности на договора. Сочи че не всички приеми са
спешни, една част са планови и същите могат да бъдат планирани във времето,
съобразно наличния бюджет. Сочи че приходите от НЗОК не са единствените приходи
на лечебното заведение, от които да зависи организацията на дейността му.
Поради което и не е необходимо да се отказва на пациента оказване на медицинска
помощ, при условие, че лечебното заведение разполага и с други средства и
механизми за контролиране на разходите си.
Твърди че
обхватът и обемът на гарантираните на осигурените лица здравни дейности не е
неограничен, а определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, така
както изрично е посочено в чл.4 ал.1 от ЗЗО. Сочи че в чл.52 ал.1 от КРБ е
регламентирано че медицинската помощ се осъществява по ред определен със закон,
какъвто е ЗЗО. Твърди че чл.29 от ЗЗО предвижда ежегодно приемане на бюджет на
НЗОК, с който се определят задължителните здравноосигурителни вноски, приходите
и разходите по бюджетната класификация. Твърди че на основание чл.29 от ЗЗО
бюджетът на касата е елемент от системата на здравното осигуряване и оказването
на здравната помощ. Твърди че последиците от превишаване на определените
стойности на разходи са уредени в сключените между НЗОК и изпълнителите на
медицинска помощ индивидуални договори. Твърди че НЗОК е орган на бюджетна
издръжка и като такъв му се отпускат финансови средства от републиканския бюджет
и има финансова рамка, определена от ЗБНЗОК. НЗОК гарантира на задължително
осигурените лица чрез изпълнителите на медицинска помощ определени по вид и
количество, заплащани от НЗОК дейности, но в рамките на бюджета на НЗОК. В този
смисъл твърди че РЗОК дължи плащане само на договорените стойности и обеми
дейности. Излага, че в чл.33 и следващите от договорите са установени правила и
рамки, в които НЗОК може да закупува от изпълнителя дейности по оказване на
болнична помощ от сметка на бюджета на НЗОК. Излизането извън тези рамки трябва
да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на
медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК като страна по договора
не е приела да финансира.
На
следващо място твърди, че съдът не е обсъдил значението на типовите договори,
както и че в тях се обективират постигнатите с НРД договорености между НЗОК и
БЛС, като същевременно те се утвърждават от управителя на НЗОК едва след
съгласуването им с председателя на УС на БЛС, с което е постигната двустепенна
обезпеченост на участието и охраната на интересите на лечебните заведения чрез БЛС
като тяхна съсловна организация. Сочи че значението на типовите договори е чрез
тях да се постигне и гарантира прилагането на заложените законови медицински и
финансови изисквания на НРД, ЗЗО и ЗБНЗОК. Сочи че не съществува нормативна
възможност отделното лечебно заведение да договаря самостоятелно и индивидуално
определени условия единствено и само за себе си за закупуване на медицинска
помощ от НЗОК, при условие, че нормативната уредба предвижда подписваните с
лечебното заведение договори да са типови, като идеята е всички лечебни
заведения да са поставени пред равни условия при закупуване на болнична
медицинска помощ, да е съблюдаван принципа на равнопоставеност в чл.5 т.6 от ЗЗО.
Твърди че
съгласно чл.3 т.2 от сключените договори възложителят има задължението да
заплаща определените с решението обеми и цени на извършената и отчетена
болнична помощ. Твърди че в приложение № 2 към договорите са уговорени са определени
месечните стойности за дейностите, които НЗОК ще закупи, подписано от
представляващия лечебното заведение и задължително за него. Твърди че исканото
заплащане на суми над определените в приложение № 2 на анекса и договора не
кореспондира с договорените условия и законовите изисквания. Твърди че
фактурираните суми за осъществената болнична помощ на пациенти над стойностите,
договорени в приложение № 2 към договора не са дължими на годно правно
основание.
Моли
съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което предявения срещу касата иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната
страна по жалбата „Многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД, в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор на подадената от НЗОК
въззивна жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност и моли
съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по
делото разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.04.2018г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: