Решение по дело №726/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 307/12.06.2024 г., постановено по АНД №656/2024 г., Плевенски районен съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 738439-F710333 от 15.11.2023 г. издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, като законосъобразно.

С процесното НП на „Олимп 2002” ЕООД гр. Враца, [улица], с ЕИК101618940, представлявано от управител Д. П. Т., на основание чл. 108, ал.1 от Закон за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи.

Постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „Олимп 2002” ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора представеното упълномощаване е достатъчно и игралната зала за хазартни игри е имала управител по време на проверката. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се отмени НП.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

Касаторът „Олимп 2002” ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Ответникът Изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г.. Оспорва жалбата. Претендира възстановяване на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния съд.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от Закон за хазарта, организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи задължително условие е в игралната зала, наред с други изрично посочени длъжностни лица на организатора, да присъства и управител на игралната зала, който да осъществява общ контрол и носи отговорност за законосъобразното провеждане на игрите, като отговорностите му са посочени от подт. “а“ до подт. “ж“ на същата норма.

За да постанови атакуваното решение първо-инстанционният съд е приел за безспорно доказано, че на 19.05.2023 г. при извършена от длъжностни лица на ЦУ на НАП проверка в игрална зала в гр. Плевен, [улица], стопанисвана от касатора, е установено, че в игралната зала не присъства длъжностно лице – управител на игралната зала, който е отговорен за законосъобразното провеждане на игрите. В хода на проверката не е представена писмена заповед за заместване при отсъствие на действащ управител на залата от друго лице, което да е присъствало в момента на проверката. В залата е била само З. Ж. Б. на длъжност крупие (лист 27 от първоинстанционното дело).

Представената при проверката заповед за заместване №159/15.03.2021 г. е била издадена от лицето И. И. Т., което от 26.01.2023 г. не е управител на дружеството, нито управител на игралната зала, същият не е работел и по трудов договор за дружеството на 19.05.2023 г.

От дружеството е представена и заповед № 216/25.05.2023 г. издадена от действащия управител на дружеството, с която се упълномощава Я. В. П. да изпълнява функциите на управител на игралната зала при отсъствие на управителя. Но видно от датата на заповедта, същата е съставена след датата на проверката, а и лицето не е присъствало в залата за хазартни игри в момента на проверката, каквото е изискването на закона и наредбата.

Пред съда в открито съдебно заседание е представено допълнително споразумение №39/01.03.2021 г. към трудов договор №155/01.07.2020 г. сключен между дружеството и лицето К. В. Т., преназначен на длъжност „управител игрална зала, инкасова дейност и охрана на ценни пратки“ с работно място в гр. Плевен (лист 59 от първоинстанционното дело) и заповед № 209а/31.01.2023 г. издадена от управителя на дружеството Д. Т., с която е определено лицето Д. Т. да изпълнява функциите управител на игралната зала в отсъствие на управителя.

По делото е безспорно доказано, че в момента на проверката в залата не са били нито К. В. Т., нито Д. Т..

С бездействието си да осигури в работно време присъствие на управител на игралната зала на 19.05.2023 г. търговското дружество, като организатор на хазартни игри, не е изпълнило задълженията си по чл. 9, ал.1, т.1 от Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи и е осъществило нарушение по чл. 108, ал. 1 от Закон за хазарта, за което е предвидено налагане на имуществена санкция в размери от 3000 до 10 000 лв.

За нарушението е съставен АУАН и е издадено НП, с което административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер 3000 лв. (три хиляди лв.).

От събраните по делото доказателства е видно, че изводът на първо-инстанционния съд по фактите е правилен – в деня на проверката в игралната зала не е имало лице, изпълняващо функциите на управител на игралната зала, а в обекта се е намирало само крупието З. Ж. Б., която не е представила на проверяващите заповед за изпълняване на функциите на управител на игралната зала, издадена от действащ към тази дата управител на залата.

В хода на цялото административно-наказателно производство не са представени никакви доказателства за надлежно оправомощаване на единственото намиращо се в залата лице - крупието Б. - да изпълнява функциите на управител на игралната зала при отсъствието на управителя към онзи момент.

Едва пред съда в производството по оспорване по съдебен ред на издаденото НП, по време на съдебно заседание по делото е представена и заповед № 209а/31.01.2023 г. издадена от управителя на дружеството Д. Т. (лист 60 от първоинстанционното дело) и копие от допълнително споразумение към трудов договор с лицето К. Т. (лист 59 от първоинстанционното дело).

Тъй като документите са частни и изхождат от страна в производството, която черпи права от тях, доколкото същите не са с нотариална заверка, датата им е достоверна от момента, в който са били представени пред съда и отразени в съставения протокол от открито съдебно заседание. По делото не са представени безспорни доказателства, че заповедта е издадена и е съществувала преди датата на проверката. Освен това заповедта, представена за пръв път в съдебно заседание, е за определяне на заместващ управителя, който също не е присъствал в залата при проверката – безспорно е, че при проверката в залата е била само крупието З. Б. (лист 27 от първоинстанционното дело).

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че в момента на проверката крупието не се е легитимирала като изпълняваща функциите управител на залата с представяне на надлежна заповед, издадена от организатора на хазартните игри по чл. 9, ал. 2 от Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, пред служителите от НАП. Заповедта за заместване от 2021 г. е издадена за персонално заместване на лицето И. И. Т. като управител на игралната зала, а няма доказателства такова лице да е управител на игралната зала към 19.05.2023 г. В обясненията, дадени от крупието в момента на проверката, не е посочено наличието на заповед за възлагане на функциите на управител от организатора на хазартните игри (лист 27 от първоинстанционното дело).

Изложените мотиви и направените изводи относно фактите от ПлРС се споделят от настоящия касационен състав. От всички събрани по делото доказателства е видно, че изводът на административно-наказващия орган и на първо-инстанционния съд за доказаност на нарушението, е правилен.

Актосъставителят е лице надлежно оправомощено да извърши проверката и да състави АУАН съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗХ. От друга страна административно–наказващият орган е също надлежно овластен от закона да издава НП съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗХ.

В АУАН и в НП нарушението е описано ясно, посочена е нарушената правна норма, издирена е правилно относимата санкционна норма и е наложена административна санкция в минималния предвиден от закона размер.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушаването на задълженията по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи става чрез бездействие. Санкцията се налага не за липса на управител изобщо, а за това, че управител не присъства в залата по време на работа. Всяка липса на изрично посочените длъжностни лица управител и крупие в игралната зала в работно време е пълно неизпълнение на нормативната разпоредба, не се предвижда друг вредоносен резултат, който да се съпоставя с обикновените случаи на нарушението.

Процесното нарушение не разкрива белези, които да го отличават съществено от останалите нарушения от същия вид като малозначително – в случая е налице пълно неизпълнение на изискването от страна на организатора и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Наложената санкция в минимален предвиден от закона размер е съразмерна с тежестта на нарушението.

Първо-инстанционният съд е събрал всички относими доказателства – писмени и гласни. АУАН е съставен и НП е издадено в сроковете по ЗАНН. Настоящият касационен състав споделя извода, че нарушението е доказано, и решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

При този изход от спора се явява основателна претенцията на процесуални представител на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсулт.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъдят разноски в размер на 100 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед осъщественото представителство по делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 307/12.06.2024 г., постановено по АНД №656/2024 г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА „Олимп 2002” ЕООД гр. Враца, [улица], с ЕИК101618940, представлявано от управител Д. П. Т., да заплати в полза на Национална агенция по приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.