Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.02.2011г. гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Асеновградски Районен съд, трети граждански състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА АНДОНОВА
при секретаря Й.Т., като разгледа докладваното от съдия Мирослава
Андонова гр.д. №1720
по описа за 2010г. и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл. 422 ГПК, с правна квалификация чл. 124 ГПК.
Ищецът „Първа Инвестиционна
Банка” АД – София, твърди, че на 21.03.2007г. ответникът „Виапласт” ООД, издал
в негова полза запис на заповед, без протест и без разноски, за сумата от 20
000 лв., който запис на заповед бил авалиран от физическите лица – втория
ответник – В.Д.К. и ВА.А.Д.. Записът на заповед бил предявен на 19.11.2008г. на
издателя „Виапласт” ООД, чрез представляващия го В.Д.К., както и на В.Д.К.,
като физическо лице – авалист по записа. Тъй като ответниците не изпълнили изцяло
задължението си, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист издадени по ч.гр.д.№ 1559/09г. по описа на АРС ІІ гр.състав, за частично
неизплатената главница в размер на 15998,91лв., срещу които обаче двамата
ответници възразили в срок. От съда се
иска да постанови решение, с което
бъде установено, че „Виапласт” ООД –
като издател и В.Д.К. – като авалист по записа на заповед са солидарно
задължени към ПИБ въз основа на издадения и авалиран от тях запис на заповед за
сумата от 15998,91 лв., представляваща частична главница по записа на заповед,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно 04.12.2009г.,
както и направените разноски по заповедното производство – държавна такса в
размер на 319,98 лв. и 570,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се направени в
настоящото производство разноски, в размер на 319,98 лв. – държавна такса и 770
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците,
с които оспорват предявения иск. Твърдят, че процесния запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. Д. №1559/ на АРС,
е издаден от „Виапласт” ООД и авалиран от В.Д.К. и А.Д., въз връзка с изтеглен
от „Виапласт” ООД кредит, поради което било незаконосъобразно за едно и също
задължение банката да задължава кредитополучателя да подписва два документа.
Освен това по тегления кредит били направени значителни плащания, поради което
ако се приеме, че записът на заповед е във връзка с договора за кредит, то
задължението било значително по- малко. На следващо място В.К. прави възражение,
че иска следвало да бъде предявен и срещу А.Д., в качеството му на солидарен
длъжник, въпреки че не е възразил по ч. гр. Д. №1559/2009г. на АРС, което било
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото дело, ч. гр. д. № 1559/ 2009г. на АРС се установява,
че същото е образувано възоснова на постъпило заявление по чл.417 от ГПК от „Първа Инвестиционна Банка” АД – София, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници: „Виапласт” ООД, В.Д.К. и ВА.А.Д.,
за сумата от 15 998,91 лева, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението - 04.12.2009 г
до изплащането му. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски – 319,98 лв. - държавни такси и 570,00 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като документ, от който произтича вземането е посочен запис на заповед, издаден
на 21.03.2007 г. от длъжниците,
предявен за плащане на 19.11.2008г. /представен към заявлението в оригинал/. С разпореждане №6847 от 06.12.2009г.,
съдът е допуснал незабавно изпълнение, като е разпоредено да се издаде заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 15998,91 лв. представляваща
частична главница по запис на заповед – издаден на 21.03.2007г., с падеж на
предявяване, предявен за плащане, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението 04.12.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от
889,98 лв. – направени по производството разноски.
В законно установения и указан на
длъжника двуседмичен срок от връчване на заповедта, на 09.09.2010г. са
постъпили две възражения от „Виапласт” ООД и В.Д.К., за недължимост на цялото
вземане по заповедта. На основание чл.415 ГПК, съдът е бил длъжен и е указал на
заявителя, че поради постъпило възражение, може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок. При наличието на данни за предявяване на
иска в срока по чл.415 ГПК, за ищеца е налице интерес от предявяване на
установителен иск за цялото вземането по издадената и оспорена заповед, поради
което иска към момента на предявяването му е допустим.
Разгледан по същество същия е и
основателен поради следните съображения.
Страните не спорят отностно факта, че
представения по ч. гр. Д. № 1559/09г. на АРС, „запис на заповед” е издаден от
ответника „Виапласт” ООД и авалиран от ответника В.Д.К. и от невъзразилия авалист
ВА.А.Д..
Вземането на ищеца произтича от запис на
заповед. Касае се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при
която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав. В
производството по реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане, обаче издателят разполага с правото да противопостави на
приносителя освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и своите лични,
основани на каузални отношения с кредитора му. В двата случая обаче в негова тежест е да докаже своите възражения.
В настоящия спор съдът намира за несъстоятелно и неоснователно възражението на
ответниците за незаконосъобразност
на представения запис на заповед, поради това, че за едно и също задължение са
подписани два документа – договор за кредит и самия „запис на заповед”. Записът на
заповед е абстрактна сделка, но е обичайно тя да се сключва във връзка със
съществуваща вече между страните каузална сделка, с оглед осигуряване на по-лесен
способ за достигане до принудително изпълнение на задължението, ако то не бъде
изпълнено въз основа на каузалната сделка. За това в съдебната практика, се
приема че е допустимо да се твърди от страните и да се изследва от съда
наличието на връзка между каузално и менителнично правоотношение. Последователно в
практиката си ВКС поддържа разбирането, че абстрактният характер на
записа на заповед като вид сделка, за която наличието на основание не е елемент
от фактическия й състав и поради това условие за действителността й, не
изключва поемането на паричното задължение да е с определена цел, произтичаща
от други каузални правоотношения с издателя на същия. Поради което въпреки
абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на
основание не е елемент от фактическия й състав, издателят разполага с правото
да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните
си - основани на каузални отношения с кредитора
му. В случая с
отговора си двамата ответници са
направили такова възражение, основано на каузалните отношения с кредитора им,
по арг. от чл. 465 ТЗ, като твърдят, че сумата която се дължи по тегления кредит /каузалната
стделка/ е значително по-малка, тъй като са извършвани вноски. За последното обаче, ответниците не са представили
никакви доказателства, поради което и това им възлажение остава несъстоятелно и
недоказано.
Не основателно е и възражението
на К., за това, че иска следва да се отхвърли, тъй като е следвало да се
предяви срещу тримата солидарни длъжници, а е предявен само срещу двамата които
са възразили. В случая е налице обикновенно, а не необходимо другарство между
ответниците солидарни длъжници, поради и
което при условие, че солидарния длъжник А.Д. не е възразил срещу дължимостта
на вземавнето, то за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска по
чл.422 ГПК срещу него.
Процесният запис на заповед съдържа всички
реквизити предвидени в чл. 535 ТЗ и поражда задължение за издателя му и солидарно задължилите се
авалисти, да заплатят посочената в него сума. Записа на заповед е предявен на ответниците като
солидарни длъжници. При записа
на заповед задължението да се плати паричната сума, се поема от издателя с
подписване на документа, а предявяването му за плащане по правната си същност е
покана за изпълнение на поетото още с подписване на документа задължение.
Предявяването за плащане (чл. 487, ал. 1 ТЗ) е от значение единствено по
отношение на изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за
обезщетение за забава, което в издадения изпълнителен лист е определено от
предявяване на молбата за издаването му, поради което дали и в кой момент
записът е предявен за плащане е без правно значение.
С оглед на изложеното съдът намера за
налично вземането на ищеца по оспорения запис на заповед в размер на 15998,91
лв. Съгласно чл.422 ГПК, иска за установяване
съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Като акцесорна следва да се
уважи и претенцията за дължимата върху тази сума законна лихва за периода от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 04.12.2009г. до окончателното й
изплащане, както и за направмените разноски в заповедното производството, за
които има представени доказателства, а именно 319,98лв. – платена държавна
таска и 570 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По изложените съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на паричното вземане на „Първа Инвестиционна Банка” АД – София,
срещу „Виапласт” ООД и В.Д.К., по оспорената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК издадена по ч. гр. д. № 1559/2009г., по описа на АРС.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК и поради това, че с поведението си
ответниците са станал причина за завеждане на настоящото дело, същите следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца изцяло направените в настоящото дело
разноски в размер на: 319,98 лв.– за внесена дължима при образуване на делото
държавна такса и 770 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
съществуването на паричното вземане на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК831094393, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Драган Цанков” №37, представлявано от пълномощника В.Д. –
юрисконсулт, срещу „Виапласт” ООД, ЕИК **********, представлявано от В. Димитрова К.,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, Ж.К. „Баделема” бл.3, ет.2,
ап.3, и В.Д.К., ЕГН **********,***,
предмет на заповед за изпълнение по ч.
гр. Д. №1559/09г. на АРС, а именно: за сумата от 15 998,91 лв. /петнадесет
хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и една ст./,
представляваща частична главница по запис на заповед – издаден на 21.03.2007г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 04.12.2009г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 889,98 лв. /осемстотин осемдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/, направени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА Виапласт”
ООД, ЕИК **********,
представлявано от В. Димитрова К., със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, Ж.К. „Баделема” бл.3, ет.2, ап.3, и В.Д.К., ЕГН **********,***, да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка”
АД, ЕИК831094393, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” №37,
представлявано от пълномощника В.Д. – юрисконсулт, сумата от 1089,98 лв. /хиляда
осемдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./ - направени в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: