ОПРЕДЕЛЕНИЕ
16.03.2020 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на шестнадесети март 2020 г. в
състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 736
по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по иск, предявен от П.В.Л. *** срещу “МБАЛ Пазарджик” АД. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде призната за незаконна заповед № 532
от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на болницата, с която на ищеца като
лекар, работещ по трудово правоотношение в нея, е било забранено да осъществява
дейност като инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички
проверки от контролните органи по повод излъчен на 15.09.2019 г. телевизионен
материал.
В
исковата молба се твърди, че ищецът заема в болницата ответник длъжност “лекар
вътрешни болести – старши”, с място на работа – ангиографска лаборатория към кардиологичното
отделение на болницата. Атакуваната заповед по същество според него
представлява отстраняване от работа по чл. 199 от КТ, но без да са налице
хипотезите на посочената правна норма. Въпреки това ищецът не предприел
действия по оспорването и по съдебен ред, а решил да изчака резултата от
проверките, за да защити така името и професионалното си достойнство.
Проверките обаче приключили, като не открили никакви нарушения от негова
страна. На 03.02.2020 г. той поискал с писмено заявление от изпълнителния
директор на болницата да отмени заповедта, но това не било направено, а
работодателят продължил да препятства възможността му да осъществява дейност
като инвазивен кардиолог чрез недопускането му до ангиографската лаборатория и
до операционната зала и невключването му в графика за извършване на операции в
нарушение на трудовия му договор и на трудовото законодателство.
Съдът
намира, че предявеният иск е недопустим. Издадената от работодателя заповед не
би трябвало да подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. За да е допустим,
един такъв иск следва да отговаря на общите условия за допустимост – да е
изрично предвиден в закона, ако е конститутивен, или да се отнася до
установяване на едно право или правоотношение, от чието установяване ищецът има
правен интерес, ако е установителен. Ясно е, че законът не предвижда изрично
възможност за предявяване на конститутивен иск за отмяна на подобна заповед,
независимо дали тя ще бъде квалифицирана като заповед по чл. 199 от КТ, или не.
Не би могло да се приеме и че става дума за установителен иск с предмет
съществуване или несъществуване на право или правоотношение – например правото
на работодателя да отстрани ищеца от работа или да не му възлага определени
задачи, тъй като не би могло да се смята, че ищецът има правен интерес от
подобно самостоятелно установяване. Дори той да твърди, че атакуваната заповед
не поражда действие, тъй като работодателят не е имал право да я издаде, това
би имало значение само във връзка със защитата на други негови права, например по
иск за присъждане на трудово възнаграждение (което всъщност е основното
самостоятелно право на работника или служителя) за времето, през което е
неправомерно отстранен от работа, иск за отмяна на дисциплинарно наказание за
неизпълнение на издадената заповед и пр. Сама по себе си заповедта на
работодателя, уреждаща начина на изпълнение на работата, не се отразява на
правната сфера на работника по такъв начин, че да може да се твърди, че тя
поражда самостоятелни права и задължения между страните, и да се обоснове извод
за правен интерес от установяване на незаконосъобразността и.
По
изложените съображения и на осн. чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява
производството по гр. дело № 736 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2020
г. с ищец П.В.Л., ЕГН **********,***, и ответник “МБАЛ Пазарджик” АД – гр.
Пазарджик, ЕИК *********.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: