Р Е
Ш Е Н
И Е
№______________
гр.Варна, .06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретаря Доника Христова като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова
в.г.д.№ 183 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по
въззивна жалба на Я.Г.И., М.Г.И., Е.Г.Д. и М.Е.Б. срещу решение
№4834/11.11.2019г., постановено по гр.дело №18112/2018г. по описа на ВРС, с което e прието за
установено по отношение на Т.К.Т. и Д.Н.Т., че въззивниците не са собственици
на поземлен имот с идентификатор 10135.2517.4118 с площ от 479 кв.м., находящ
се в гр.Варна, с.о.“Манастирски рид, Бялата чешма-Дъбравата“, местност
„Лафалу“, на основание чл.124, ал.1 ГПК и въззивниците са осъдени да заплатят
на ищците 1347,48лв. разноски по делото.
Жалбоподателите
считат решението за недопустимо и неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърдят, че производството по отношение на
тях е следвало да бъде прекратено, тъй като с отговор, подаден от ответника Я.Г.И.
е заявено, че ответниците не са собственици на имота, тъй като наследодателите
им са се разпоредили с него през 2006г. Считат, че производството е следвало да
продължи срещу купувачите на имота, като в нарушение на процесуалните правила,
съдът не е издирил и привлякъл по делото настоящите собственици на имота. Решението се обжалва и в частта за разноските,
като жалбоподателите, считат, че не дължат такива, тъй като не са станали
причина за завеждане на делото. Излагат още, че те не те са изповядвали
сделката за продажба на имота и не са разполагали и с копие от нотариалния акт,
поради което и не са го представили по делото. Посочват също, че представения
по делото отговор от страна на ответника Я.И. ползва и останалите ответници. По
отношение на подаденото възражение от ответницата М.И. пред Агенция по
Кадастъра, се твърди, че същото е „писано от неграмотна жена, която не е запозната
с процедурата и не следва да се взема предвид, тъй като не е заявено пред
съда“. Молят обжалваното решение да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, като делото се върне за ново разглеждане от ВРС, като се
конституират като ответници по делото купувачите на имота, алтернативно, същите
да се конституират като трети лица –помагачи, евентуално да се отмени в частта
за разноските, като се приеме, че ответниците не са дали повод за предявяване
на иска, поради което и не дължат разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите Т.К.Т.
и Д.Н.Т. са депозирали отговор на
жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и да им се присъдят разноските по
делото.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред ВРС е
предявен иск от Т.К. Д. и Д.Н.Т. срещу М.Е.Б., Я.Г. Д., Е.Г.Д. и М.Г.И. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на Поземлен имот с идентификатор 10135.2517.4118 с площ от 479
кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма-Дъбравата“ ,
местност „Лафалу“, при граници : имоти с идентификатори 10135.2517.9931; 10135.2517.4117; 10135.
2517.1040 и 10135.2517.9512.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищците са придобили правото на собственост
върху процесния имот на основание давностно владение, осъществявано
непрекъснато, необезпокоявано и спокойно с намерение за своене от преди 1990г.
до настоящия момент. Имотът бил пустеещо място, което те облагородили,
обработили, засадили в него плодни дръвчета, лозе и др. С НА №21, т.II, рег.№1826, дело №186 от 2014г.
на нот. Диана Бейлерян, ищците са признати за собственици на имота на основание
придобивна давност. При вписване на
собствеността им в КК в СГКК постъпило възражение от М.Б. в качеството й на
наследник на И.Г.Б., която заявила права на собственост върху имота на
основание приключила в полза на наследниците реституционна процедура с решение
№524/22.06.1998г. на ПК-Варна и протокол за въвод във владение
№951/30.12.1999г. на ПК-Варна. Твърдят, че от момента, в който са завладяли
имота до издаване на КНА към тях не са предявявани претенции за собственост или
други вещни права от наследниците на Иван Бахчеванджиев.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът Я. Бахчеванджиев е депозирал писмен отговор, в който е
изложил, че не оспорва иска, тъй като наследниците на Иван Бахчеванджиев са се
разпоредили с имота през 2005г.
Останалите ответници не са
изразили становище по предявения иск.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, взе
предвид становищата на страните и приложимите към спора нормативни актове,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е представено заверено копие от КНА № 21, т.ІІ, д.№186/214г., от който е видно,
че Т.К.Т. е признат за собственик на ПИ с идентификатор 10135.2517.4118
с площ от 479 кв.м., находящ се в гр.Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата
чешма-Дъбравата“ , местност „Лафалу“, с номер по предходен план 5174118, на
основание давностно владение.
Представено
е решение №524/22.06.1998г. на ПК-Варна,с което е признато правото на
собственост на наследниците на Иван Г. Бехчеванджиев върху Нива в м-ст Мешелик;
Лозе и Нива в м-ст Влахолу.
Съгласно Удостоверение за
наследници изх. № 998/ 20.03.2019г. наследници на И.Г.Б. са М.Е.Б., Я.Г. И., Е.Г.Д., М.Г.И..
С
възражение вх. № 02-369 от 16.10.2014г. М.Г.И. е оправила искане до СГКК да
бъде вписана като наследник на имот № 10135.2517.4118. Към възражението е приложен
протокол № 951/30.12.1999г. за въвод във владение на наследници на И.Г.Б. на
имот с площ от 0,470 дка, находящ се в землището на кв.Виница в местност
„Мешелик“ от КП“Бялата чешма и дъбравата“, представляващ част от пл.№1039 и
скица на имота.
Съгласно
отбелязването в приложената по делото справка от СВ Варна с млязло в сила на
05.01.2016г. решение, постановено по гр.д. № 6968/2015г. е развален сключения
между Петър Валентинов Т. и наследодателите на ответниците Киряки И. Янакиев и
Иван Петров Бахчеванджиев договор за продажба на ПИ с пл.№ 2289 с площ от 757
кв.м. в м-ст Мешелика, КП Бялата чешма и дъбравата.
Видно от представеното по
делото заверено копие от вписвания в регистъра на имотите по КК, като
собственик на процесния имот са вписани наследници на И.Г.Б.. Същите са вписани
като собственици и в представените скици на имота.
Разпитаният пред ВРС свидетел С.А.С./ ангажиран от ищците/ посочва, че
процесният имот се ползва от ищците от 1975-76-77г. Имотът е с площ по-малко от
1 декар. В началото имотът бил запуснат и ищците го реголвали с тежка машина,
извадили камъните и си направили ограда. Оградили имота и към пътя с мрежа,
имало врата, която се заключвала. В имота имало барака с една стая за живеене,
ток, вода. Ищците засадили лозе и дръвчета. Свидетелят заявява, че през цялото
време след 1977г. имота се е ползвал от ищците и не знае други лица да са
предявявали претенции към него.
По така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
допустимостта на производството: Предявеният
иск е за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са
собственици на имота, подробно описан в исковата молба. Съдът намира, че настоящото производство е допустимо, предвид твърденията
изложени в исковата молба, за придобиване на собствеността върху имота от
ищците, както и осъществяването на фактическа власт по отношение на него и
оспорване на правото на собственост от страна на ответниците чрез депозиране
пред СГКК на възражение и искане за вписване като собственик на имота от един
от тях. Депозирането на това възражение с представянето на документи,
легитимаращи ответниците като лица претендиращи права относно процесния имот,
безспорно представляват действия, с които правата на ищците се оспорват.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, наведено
във въззивната жалба, че ответниците не са надлежно пасивно легитимирани страни
в производството, тъй като техните наследодатели са се разпоредили със
собствеността върху имота предвид следните съображения: Искането на една от
ответниците да бъде вписана като собственик е отправено в качеството на
наследник и съсобственик на имот, за който се твърди, че собствеността върху него
е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ответницте, като наследници на И.Г.Б.. По
делото е представено решение на ПК, въз основа на което един от ответниците
твърди, че са придобити права върху имота. Ангажираните от ответниците
доказателства не установяват безспорно, че разваления с постановеното със
съдебно решение договор за продажба на имот касае процесния имот. Дори да се приеме,
че наследодателите на ответниците са се разпоредили с правото си на
собственост, чрез подаването на възражение и искане пред СГКК, ползващо всички
наследници е налице предявяване на претенции за права върху имота, като по този
начин са оспорени и правата на ищците.
Неоснователни са и доводите на въззивниците, че направеното с отговора от един от ответниците – Я.И.,
признаване на иска, ползва и останалите ответници. Сънаследниците са обикновени
другари в процеса, поради което и съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК
направеното от единия ответник признаване на иска не ползва останалите.
Неподаването на отговор и неизразяването на становище по предявения иск от
страна на ответниците не представлява признаване на иска.
По основателността на предявения
иск с правно основание чл.124 ГПК:
Съдът
намира, че доколкото предявеният в настоящото производство иск е отрицателен
установителен, предмет на разглеждане е правото на собственост на ответниците
върху процесния имот. Ответниците следва при условията на пълно и главно
доказване да установят, че са придобили собствеността върху имота, като
изчерпят всичките си твърдения относно придобивните основания на които считат,
че се легитимират като собственици. В случая ответниците не са навели конкретни
основания за придобиване на собствеността.
От
ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците се
легитимират като собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Ответниците не са ангажирали
доказателства от които да се установява придобиването на права върху имота. От
представените по делото доказателства не се установява безспорно, че
възстановения с решението на ПК имот е идентичен с процесния, както и, че
същият е бил предмет на разваления договор за покупко-продажба, сключен от
наследодателите на ответниците.
Възраженията
на въззивниците, че процесният имот е собственост на трети лица, които е
следвало да бъдат установени служебно от съда или чрез даване на указания на
ищците да ги установят и насочат иска си срещу тях са неотносими към предмета
на спора в настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.12 ГПК, е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
По разноските: Предвид изхода от спора, разноските в
производството следва да се възложат на ответниците, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК. В случая не може да се приеме, че след като ответниците не са
подали отговор и изрично не са оспорили предявения иск, с поведението си те не
са дали повод за завеждане на делото или са признали иска. Настоящият състав
намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на
ответниците от отговорност за разноски, независимо от неактивното процесуално
поведение и дезинтересираност от производството, с вписването им в регистъра
като собственици на имота и с непредприемане на действия за заличаване на това
вписване са дали повод за завеждане на делото. Не е налице и признаване на иска
от ответниците, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е възложил разноските по делото на тях.
Предвид съвпадане на изводите на ВОС с установеното от ВРС
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, искането на въззиваемите за присъждане
на разноските е основателно и следва да бъде уважено в размер на 850лв, съгласно представените доказателства за
плащане и списък по чл.80 ГПК. Вззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемите разноски в размер на 850лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4834 от 11.11.2019г., постановено по
г.д.№18112/2012г. по описа на ВРС, ХХV състав.
ОСЪЖДА М.Е.Б.,
ЕГН: **********,***, Я.Г. Д., ЕГН: **********,***,
Е.Г.Д., ЕГН: **********,*** и М.Г.И.,
ЕГН: **********,*** да заплатят на Т.К.Т.,ЕГН:
********** и Д.Н.Т., ЕГН : ********** сумата от 850лв., представляваща разноски
за въззивното производство на основание чл„78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на
чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.