Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
27.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
осемнадесети май две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 26 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
Т.Й.М. ***, ЕГН ********** срещу наказателно постановление №19-0851-002102 от
дата 19.11.2019 година на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката на основание чл.174,ал.1,т.2
от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда / лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
С депозираната жалба се моли за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се бланкетни оплаквания за допуснати съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила при издаване на НП и съставяне на АУАН.
Алтернативно се моли, съдът да приеме, че нарушението съставлява „маловажен
случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не е
съобразено от наказващия орган при издаване на постановлението.
Редовно призована за съдебното
заседание жалбоподателката не се явява, но се представлява от процесуален
представител - адв.В.Г. ***, който поддържа искането за отмяна на НП на
посочените в жалбата правни основания.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебно заседание не се представлява от процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното от фактическа страна:
На 03.11.2019 година, около 05.32 часа, по
бул.”Добруджа” в гр.Добрич жалбоподателката
Т.Й.М. управлявала товарен автомобил - „Нисан – НП 300”, модел „Навара”, с
рег.№ ***, когато е била спряна за рутинна проверка от служители на
ОД-МВРДобрич.Последните изпълнявали редовно дежурство по наряд с патрулен
автомобил и следели за спазване на ЗДвП по пътния участък. Сигнал за спиране на
автомобила със стоп-палка е бил подаден от свидетелят Р.К.М. /изпълняващ
длъжността „полицай” в група „ООР” Първо РУ на МВР -Добрич/, който е бил назначен
за водач на партулния автомобил. В хода на проверката, при установения вербален
контакт с водача на автомобила св.М. установил, че лъха на алкохол, както и че
изпитва видимо притеснение. На зададен въпрос на жалбоподателката дали е
употребила алкохол, тя отговорила положително.
При това
стечение на обстоятелствата проверяващите органи поискали съдействие от дежурен
служител на СПП-КАТ. На мястото на проверката се отзовал св.В.Б.С.,който изпълнявал длъжността „мл.автоконтрольор” в
СПП при ОДМВР-Добрич и към момента бил дежурен служител. С помощта на техническо средство
„Алкотест-Дрегер” 7510”, инв.№ARDN 0074 св.В.С. тествал жалбоподателката за наличие на
алкохол или друго упойващо вещество, при което уредът отчел наличие на алкохол
в съдържанието на кръвта в съотношение 1,19 промила. Съобразно изискванията на чл.3,
ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на жалбоподателката незабавно
е бил издаден талон за медицинско изследване №003994/ 03.112019 г., за да й
бъде взета кръвна проба в ЦСМП към МБАЛ-Добрич. След връчване на талона за
мед.изследване същата не се явила в здравното заведение за вземане на кръвна
проба до указания в талона за мед.изследване час , а именно - до 06.20 часа на
03.11.2019 година.
За констатираното нарушение св.В.Б.С.
в качеството на дл.лице, притежаващо
необходимите властнически правомощия съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №49788/03.11.2019 година, с който привлякъл отговорността
на провинилия се водач за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Във
връзка с установеното нарушение към момента на съставяне на АУАН като
веществени доказателства от жалбоподателката са иззети СУМПС и контролен талон.
При предявяване на АУАН и запознаване с неговото съдържание същата посочила, че
няма възражения във връзка с вменененото й във вина нарушение.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на
актосъставителя В.Б.С. и св.Р.К.М. /очевидец при установяване на нарушението,присъствал
при съставянето на АУАН/, както и от приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в законоустановения
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН на 19.11.2019 г. наказващият орган е издал обжалваното
НП №19-0851-002102, с което за извършено адм.нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ангажирал отговорността на жалбоподателката.
В законоустановеният преклузивен срок по
чл.59,ал.1 от ЗАНН в качеството на легитимирана страна с правен интерес жалбоподателката
оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление,
при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна.
/ По отношение приложимия
административнонаказателен закон/
Съдът намира за правилни и
законосъобразни действията на наказващия
орган по привличане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
на основание чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП, предвид наличието на безспорно осъществен
състав на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От легалния
прочит на цитираната разпоредба от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни
превозни средство е забранено да управляват пътни превозни средства под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. В хода на съдебното
следствие бе установено по неоспорим начин, че на посочената в НП дата и час – 03.11.2019
година, около 05.32 часа, жалбоподателката е управлявала описания по-горе
товарен автомобил под въздействието на алкохол, чиято концентрация е била над 0,5
промила, респ. 1,19 промила, което несъмнено влече за нея съответната административно-наказателна
отговорност. За наличието на установеното количество алкохол в кръвта на дееца,
което е значително над допустимата граница установена в закона /0,5 промила/,
съдим от резултата, получен при извършеното измерване с техническото средство
„Алкотест 7510”, инв. №ARDN 0074. Относно годността му черпим
информация от представеното по делото безспорно писмено доказателство - протокол
за извършена последваща проверка на техн.средство /л.28/, където е посочено, че
срокът на валидност е от 24.10.2019 год. до 11.02.2024 г. Посочените данни от
измерването са показани незабавно на водача, вписани са в АУАН от проверяващия
орган, но без да са оспорени. При предявяване на АУАН жалбоподателката не е
релевирала възражения във връзка с констатациите от извършеното измерване на
концентрацията на алкохол в кръвта й, чрез издишания въздух. Непосредствено след
извършване на измерването е бил издаден талон за мед. изследване за явяване до
конкретен час в здравното заведение, за вземане на кръвна проба по надлежния
ред, но жалбоподателката така и не се явила да даде такава проба.
От легалния прочит на чл.1, ал.2
от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства /нормативен
акт в редакцията му на бр.23 от 17.03.2006 година на ДВ/ е видно, че употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява по два начина - посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Законодателят приравнява
по значение и двата начина, по които се установява употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, без да дава приоритетно значение,
на който и да е от тях. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата ...”когато от водача е взета некачествена проба
или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване”. В разглеждания случай
жалбоподателката не е оспорила показанията на техническото средство, отчело
наличие на алкохол в кръвта и в съотношение 1,19 промила, както и не е посетила
здравното заведение до указания час в мед.талон, за да й бъде взета кръвна проба по надлежния ред. От това следва,
че установеното с помощта на техническо средство съдържание на алкохол в кръвта на водача, се
явява безспорно доказан за предмета на спора правнорелевантен факт.
На следващо място, в подкрепа на обвинителна
теза и описана фактическа обстановка на нарушението се явяват показанията на актосъставителя
В.Б.С. и тези на св.Р.К.М. /очевидец при установяване на нарушението и
съставяне на акта/. По своята същност и насока тези гласни доказателства съдът намира
за обективни, логични вътрешно безпротиворечиви, в съотвествие с приетите по
делото писмени доказателства. Несъмнено, че от тях научаваме за начина, по
който е установено завишеното количество алкохол в кръвта на жалбоподателката /1,19
промила/, както и че е незабавно е бил издаден
талон за мед.изследване за вземане на кръвна проба. Начуваме още, че
длъжностните лица са разяснили на М., че при установяване на по-висока
концентрация на алкохол над измерената с техн.средство, респ. над 1,2 промила същата
няма да носи административна отговорност, а ще следва да понесе наказателна отговорност
и ще отговаря съобразно общия
наказателен ред. В този смисъл, на жалбоподателката са били разяснения правата
й, включително и правото да оспори показанията на техническото средство, при
което да даде кръвна проба за изследване. Очевидно е , че след като е била
запозната с последиците от евентуално отчитане на по–висока концентрация на
алкохол в кръвта, при изследване на кръвната проба, жалбоподателката е приела да не дава такава
проба, под угрозата за последваща наказателна отговорност която ще понесе. Съдът
не констатира различия и противоречия, относно релевантните за предмета на спора
факти в показанията на актосъставителя и св.Р.М., поради което кредитира изцяло
показанията им като обективни и правдиви.
В заключение следва да се
отбележи, че в хода на съдебното следствие от страна на защитата не бяха
ангажирани доказателства, които да компрометират развитата обвинителна теза и изложената
фактическа обстановка на нарушението. Релевираните бланкетни аргументи за допуснати
съществени нарушения на нарушения материалния закон и процесуалните правила при
издаване на НП и съставяне на АУАН, съдът не споделя и отхвърля като правно
неиздържани. И това е така, доколкото при извършената служебна проверка на НП и
АУАН съдът установи, че тези актове са издадени от длъжностни лица, в кръга на
делегираните им властнически правомощия /за наказващия орган по арг. от Заповед МЗ-№ 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР/. При издаване на НП и съставяне на АУАН
са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Отразеното в НП административно нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща на нарушителя
да разбере за какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Липсват нарушения от материално правен и процесуален характер, доколкото в АУАН
и в НП са посочени конкретно и нарушената материално-правна норма, мястото и датата на извършване на нарушението, както и други релевантни обстоятелства от значение
за предмета на спора. По изложените съображения, съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство при издаване на НП и съставяне на
АУАН не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесиялните
правила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект.
/ По отношение наложеното
наказание/
Съдът намира за правилни и
законосъобразни действията на наказващия орган, който за извършеното от
жалбоподателката административно нарушение по чл.5, ал.1,
т.3 от ЗДвП, на основание чл. 174,
ал.1, т. 2 от ЗДвП (в приложимата редакция на закона, обн. в ДВ бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., в сила от 26.9.2017 г./ е наложил
предвидените в кумулативна даденост две санкции - "глоба" в размер на
1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца. Видно от цитираната санкционна норма и двете наказания са конкретно определени
по размер, което изключва възможността да се дебатира по този въпрос. Отделно от изложеното, следва да се
отбележи, че процесното нарушение, за което е санкционирана жалбоподателката не
покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. Поначало шофирането, след употреба на алкохол и то в
толкова високи граници, безспорно поставя в реална опасност всички участници в
движението и категорично не може да се квалифицира като „маловажно” нарушение
на правилата за движение по пътищата. Съдът приема, че така определени по
размер административните наказания ще способстват за постигане на заложените в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели, респ. постигане на”специална” и „генерална”
превенции на Закона.
Към датата на нарушението е в сила Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. С разпоредбата на чл.6, ал. 1, т. 1 законодателят предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона
за движението по пътищата,
а именно "за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително", за което е
конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно
наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на
основанието за отнемане на контролните точки не се отразява върху
действителността на НП. След извършената проверка, съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които
следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това
обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №19-0851-002102
от дата 19.11.2019 година на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
гр.Добрич , с което на Т.Й.М. ***, ЕГН ********** за извършено нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.174, ал.1, т.2
от Закона за движението по пътищата е наложено наказание „глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :