Р Е Ш Е Н
И Е № 261007
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2278 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Старосел Турс“ ЕООД – ********, община Хисар, ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв. Б.С., със съд. адрес:***, е предявил срещу
ответницата Т.С.Т. – Ш., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове
по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в размер на 64 542,39 лв. и по чл. 86 от ЗЗД в
размер на 7 010,02 лв. – лихви за периода 07.09.2019 г. до 02.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и
направените съдебни разноски по делото и заплатените такива в размер на общо
1 845 лв. в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 2002/2020 г., ПОС, 15
гр.с.
Твърди, че на 21.09.2017 г. предоставил на ответницата Т.Т. – Ш. заем в размер на 64 542,39
лв., като в потвърждение на факта на получаване на заемната сума тя подписала
разходен касов ордер № 04314/21.09.2017 г. На 30.08.2019 г. на ответницата Т.Т.
- Ш. е връчена нотариална покана per.№ ****, том *-*, акт № */18.07.2019 г. на
нотариус ;М.П. № *** на НК, с която ищецът
изрично е поканил ответницата да върне получената заемна сума в размер на 64 542,39
лв., но същата не е възстановена на дружеството нито в посочения 1-седмичен
срок, нито към настоящия момент.
Тъй като ответницата не е
възстановила заемната сума в определения ѝ срок, е изпаднала в забава и на
основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 07.09.2019 г. до момента на завеждане на иска или общо 7 010,02
лв.
Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати общо сумата от 71 552,41
лв., от която 64 542,39 лв. – главница по договор за заем, и 7 010,02
лв. - обезщетение
за забава за периода от 07.09.2019 г. до завеждане на иска, както и законната
лихва върху главницата до окончателното плащане. Претендира също направените съдебни
разноски, както и разноските, направени в производството по обезпечение на бъдещ
иск в общ размер на 1 845 лв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба
и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства.
Ответницата Т.С.Т. – Ш., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Д.,
със съд. адрес: ***, е подала отговор, в който заявява, че предявения иск е изцяло неоснователен, неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Твърди, че съдържащите се в ИМ твърдения не отговарят на действителността,
тъй като никога между нея и ищеца не е сключван договор за заем, нито пък е
предоставена и получавана някаква заемна сума и в този смисъл ответницата не
дължи връщане на претендираната от ищеца. Представения касов ордер по никакъв
начин не може да бъде доказателство за наличие на заемно правоотношение между
страните, още повече пък за реално предоставена и получена заемна сума, тъй
като не съдържа минимално изискуемите реквизити на договор за паричен заем.
Освен това, като издател на РКО не фигурира ищецът, а съвсем различен
правен субект - Комплекс Старосел, с ЕИК *********, който след справка в ТР към
процесната дата не е съществувал в правния мир. Към 21.09.2017 г. управител на
„Старосел Турс" ЕООД е бил И.П., който единствен до 18.10.2018 г. е имал
право, възможност и основание да подписва подобни документи и да взема решения
за предоставяне на заеми от името на „Старосел Турс" ЕООД, а в приложения
р.к.о. е положен подписа на Д.Д., който е управител на дружеството след
18.10.2018 г.
Този факт категорично доказва, че е налице изкуствено създаден документ с
цел да бъде увредена ответницата. Не случайно такъв заем не е бил счетоводно
отразен към датата 21.09.2017 г., а е направен опит за счетоводно записване
близо две години по-късно, след като управител на дружеството става Д.Д., но при
осчетоводяването номерата на ордерите не съвпадат.
Твърди също, че не само никога по никакъв повод между страните не е
сключван, вкл. и на 21.09.2017 г., договор за заем и не са предоставяни никакви
суми от ищцовото дружество на ответницата, но и че това е било обективно
невъзможно, поради забраната на ЗОПБ, както и липса на реални средства на каса
в дружеството към посочената дата. На р.к.о. няма подпис на длъжностно лице
(касиер), което да е броило сумата, като във връзка с гореизложеното са сезирани
прокуратурата и НАП.
Ето защо ответницата моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
иска като неоснователен - неправилен, необоснован и незаконосъобразен, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и счетоводна експертиза.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените
искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 21.09.2017
г. е съставен от името на „Комплекс Старосел“ – ******** разходен касов ордер №
*****/21.09.2017 г. за сумата 64 542,39 лв. – „Заем на Т. Т.“, подписан за „Получил
сумата“ (33 000 евро) от ответницата Т.Т. и от Д.В.Д.за „Ръководител“.
Според справка в Търговския регистър, към 21.09.2017 г. И.Д.П. е бил
управител на ищцовото дружество „Старосел Турс“ ЕООД, считано от 08.05.2009 г.,
и същият е заличен като такъв на 18.10.2018 г., като вместо него за управител
на дружеството е вписан на същата дата Д.В.Д.. Разпитан като свидетел, чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, И.Д.П.
заяви, че процесния разходен касов ордер № *****/21.09.2017 г. за сумата
64 542,39 лв. не е подписан от него, както и че „Докато аз бях управител, дружеството не е вземало решение за отпускане
на паричен заем на Т.Ш.. Такъв договор не е сключван от дружеството, на което
бях управител, с Т.Ш.. Не съм отпускал нито заем, нито средства на Т.Т. от
името на представляваното от мен дружество. Няма как да има осчетоводен такъв
договор или заем, след като не съм отпускал такъв на Т..“
Към р.к.о. е приложена разпечатка от счетоводната програма на ищеца „Старосел
Турс“ ЕООД, ЕИК *********, от 04.08.2020 г., в която на 01.12.2018 г. е записан
р.к.о. № *****/21.09.2017 г. – „Други
дебитори – Т.Т.“, осчетоводен по сметка 501 „Каса в лева“, за сумата
64 542,39 лв. – „Предоставен заем“.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В.М.Ш.,
която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните, се установява, че крайното дебитно салдо (наличност) на сметка
каса на 21.09.2017 г. е 33 522,05 лв., т.е. според счетоводните
записвания, касовата наличност по счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ на
„Старосел Турс“ ЕООД на посочената дата не е била достатъчна за изплащане в
брой на сумата 64 542,39 лв. или 33 000 евро. По данни от Главна книга на
счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ на същото дружество сумата 64 542,39
лв. или 33 000 евро не е осчетоводена на 21.09.2017 г., а повече от 1 година
по-късно – на 01.12.2018 г. по дебита на счет. сметка 49818 – Други дебитори – Т.Т.,
и по кредита на счет. сметка 501 – Каса в лева.
С нот. покана, връчена на ответницата на 30.08.2019 г. чрез
нотариус М.П., рег. № *** на НК, ищцовото дружество чрез управителя си Д.В.Д.,
ЕГН **********, е поканило ответницата да върне заемната сума в размер на
64 542,39 лв. в 1-седмичен срок от получаване на поканата.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е процесуално
допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество,
като заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.
В случая, представеният разходен касов ордер № *****/21.09.2017 г. за
сумата 64 542,39 лв. не доказва наличието на валидно сключен между
страните по делото договор за паричен заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като ордера е подписан за заемодател („Ръководител“)
от лице без представителна власт по отношение на ищцовото дружество „Старосел
Турс“ ЕООД – Д.В.Д..
Няма спор, че към датата на съставяне на договора (р.к.о.) – 21.09.2017 г.
управител на ищцовото дружество е бил свид. И.Д.П., който категорично отрече р.к.о.
да е подписан от него и дружеството да е предоставило процесната сума в заем на
ответницата.
Тези твърдения се потвърждават и от неоспореното заключение на ССЕ, от
което се установява, че ищцовото дружество не е разполагало към тази дата с
касова наличност в размер на 64 542,39 лв., поради което не се установява
и реално предаване на процесната сума от „Старосел Турс“ ЕООД, като заемодател,
на Т.Т. – Ш., като заемополучател.
Няма данни Д.В.Д.да е бил надлежно упълномощен от управителя на „Старосел
Турс“ ЕООД да сключи договор за паричен заем с ответницата от името на ищцовото
дружество и тъй като лицето, от името на което е сключен договора без
представителна власт, не го е потвърдило съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, то той
не поражда правни последици за това дружество.
Наред с това, следва да се отбележи, че като заемодател, респ. издател на
процесния р.к.о., е посочен „Комплекс Старосел“ – ********, който е различен
правен субект и не е идентичен с ищцовото дружество „Старосел Турс“ ЕООД, ЕИК *********, поради
което не се установява материално-правната легитимация на ищеца по предявения
иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, ищецът „Старосел Турс“ ЕООД не установи при условията на пълно и
главно доказване, че между него, като заемодател, и ответницата Т.Т. – Ш., като
заемател, е сключен на 21.09.2017 г. валиден писмен договор за паричен заем по
смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 64 542,39 лв. с неговите кумулативни
елементи - реално предаване на сумата по договора на заемополучателя и поемане
на задължение от последната да върне заемната сума, с определен падеж на
задължението за връщане, поради което предявеният иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като главният иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, то и
акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.09.2019 г. до 02.10.2020 г., е неоснователна и
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата
направените от нея разноски по съдебното производство в размер на общо 5 000
лв., от които 4 800 лв. – изплатено адв. възнаграждение, и 200 лв. – за
ССЕ.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за частично основателно, като
възнаграждението следва да се редуцира от 4 800 лв. до 3 000 лв., при
минимум 2 670 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Ето защо, ищецът следва да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК общо 3 200 лв. – съдебни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Старосел Турс“ ЕООД – ********, община Хисар, ЕИК
*********, със съд. адрес:***, чрез адв. Б.С., срещу Т.С.Т. – Ш., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Д., обективно кумулативно съединени искове по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в размер на 64 542,39 лв. или 33 000 евро и по
чл. 86 от ЗЗД в размер на 7 010,02 лв. – лихви за периода 07.09.2019 г. до
02.10.2020 г., ведно със законните последици, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Старосел Турс“ ЕООД – ********, община Хисар, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, чрез адв. Б.С., да заплати на Т.С.Т. – Ш., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Г.Д., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5, вр. чл.
80 от ГПК общо сумата 3 200 лв. (три хиляди и двеста лева) – редуцирано
адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/